Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………..03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, XVI-ти
въззивен състав на петнадесети февруари две хиляди и
деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВ
ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
АЛЕКСАНДРИН
ДОНЧЕВА
на секретаря Албена Ламбева, в присъствието на прокурора Б. Ганева-Димова, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 76 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 02.06.2014г.
по н. о. х. д. № 1675/2012 г. Софийският районен съд, НО, 102 състав е признал подсъдимия
Ц.Г. Н. за невиновен в това на 27.06.2011г., около 02:00 ч., в гр.София, ж.к. „**********,
в съучастие с две неустановени лица, от лек автомобил марка „Пежо 406” с ДК № *******,
чрез използване на неустановено техническо средство срязал тръбите на ауспуха,
да е отнел чужда движима вещ - катализатора на автомобила на стойност 350.00 (триста
и петдесет) лева, от владението на В.П.М., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои, като за извършване на кражбата е използвано
моторно превозно средство (лек автомобил „Ауди” с ДК № ********), поради което
и на осн. чл.304, предл.1 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал. 1 от НК.
Против
постановената присъда е постъпил протест, в който се излагат аргументи за
неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че същият не съответства на
събраните по делото доказателства. Критикува се изводът на районния съд, че
деянието е останало недоказано. Приема, че в хода на съдебното следствие са
събрани достатъчно доказателства за виновността на подс. Н., които се съдържат
в показанията на св. И.С.- свидетел-очевидец на деянието, чиито показания се
подкрепят и от проведеното разпознаване на лица, в хода на което С.е посочил
именно подс. Н. като автор на инкриминираното деяние. Счита, че косвени
доказателства за съпричастността на Н. към инкриминираното деяние се съдържат и
в показанията на полицейските служители - Ч. и Б., които са задържали Н. в
непосредствена близост до мястото на извършване на престъплението и който бил
със силно замърсени с черно вещество ръце. Излагат се и аргументи за невъзможност
да бъде кредитирано заключението на изготвената по делото СТЕ в полза на подс. Н.,
доколкото независимо от заключението й по делото не е бил установен теренът, на
който се е намирал автомобила при отнемането на инкриминираната вещ. При
наличие на достатъчно доказателства за осъществяване на деянието, както от
обективна, така и от субективна страна, включително и за неговото авторство
приема, че са налице предпоставките на чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2
от НПК за отмяна на постановената присъда и признаване на подс. Ц.Г. Н. за
виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195,
ал.1, т.4, предл. и предл. 2 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа протеста.
Твърди, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, като в случая е
налице съмнение в обвинителната теза, което води до извода, че подс. Н. не е
лицето извършител на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.
Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че показанията на
свидетеля очевидец С.са противоречиви, както и че извършеното разпознаване е
било опорочено, а версията, изложена от подсъдимия се потвърждава от
показанията на свидетелите М.А., И.А.и Б. Г., както и от назначената СТЕ. Иска
се потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Защитника на
подс. Н. – адв. Г. излага, че постановената присъда е правилна и
законосъобразна и като такава моли същата да бъде потвърдена.
В с.з. пред въззивната инстанция подс. Ц. Н. в
предоставената му от съда право на последна дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови
присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред достатъчно гласни
и писмени доказателства, въз основа на техния анализ е приел от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Ц.Г.
Н. е роден на ***г. в гр. София, българин, с българско гражданство, със средно
образование, неженен, осъждан, безработен, с адрес - гр.София, ж.к. „*********и
настоящ адрес ***5, ЕГН ***********.
От справката за
съдимост на подс. Ц.Г. Н. се установява, че същият е бил осъждан, както следва:
1) с влязло в сила на 19.04.2003г. решение по НАХД № 7570/2002г. на СРС, с
което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „ глоба” в размер на 500.00 лв., за извършено по чл.343б, ал.1 от НК
престъпление, като е лишен от правото да управлява МПС за срок от 1(една)
година и 1 (един) месец; 2) с влязло в сила на 15.05.2009г. определение на СРС е
одобрено споразумение, е което на осн. чл.343б, ал.1 от НК му е наложено
наказание „пробация” е пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК:
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 9 (девет) месеца;
„задължителни периодични срещи е пробационен служител” за срок от 9 (девет)
месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в рамките на 200 часа за 1
(една) година, а на осн. чл.343г от НК му е наложено наказание „лишаване от
правото да управлява МПС” за срок от 9 (девет) месеца за извършено на
04.03.2009г. престъпление по чл.343б от НК.
На 27.06.2011г.,
около 01:45 ч. св. С., който живеел в ж.к „*******, се събудил от лай на
кучета, станал и погледнал през прозореца на кухнята, който гледал към паркинга
пред блока и забелязал три лица от мъжки пол около паркиран л.а марка „Пежо”,
модел „406” е ДК № *******, която била собственост на съседа му от 6-я етаж -
св. В.М.. Паркингът бил добре осветен от уличните лампи и от лампа, монтирана
на покрива на блока. Св. С.забелязал, че едно от лицата се „мушнало” под
въпросната кола, от страната на пасажера, и след няколко секунди излязло от
там, изправило се, носейки в дясната си ръка някаква вещ, която отнесло и
оставило в л.а „Ауди” комби, тъмно на цвят със светлосива броня с ДК № ********,
който св. С.успял да види и да запише, след което трите лица се качили в л.а
„Ауди” и тръгнали в посока към бл.10. Тъй като лицата и действията им се
сторили съмнителни на св. С., същият позвънил на един от старите телефонни
номера за спешни случаи (според свидетеля номер 166, но вероятно има предвид
160, който е бил на полицията, тъй като 166 е бил на пожарната) и съобщил за
видяното от него. Сигналът бил подаден около 01:45ч. на 27.06.2011г. На място
пристигнали три автопатрула: АП-15, А-71 и А-72. Патрул А-15 се насочил към
бл.10 в ж.к „С.” и близо до бл.* забелязали лице в близост до л.а „Ауди” с ДК №
********, което било установено като Б. С. Г.. След около 15 минути на мястото
на произшествието пристигнал АП-71, направили обход на района и забелязали, че
към л.а „Ауди” с ДК № ******** се приближило друго лице, което държало в ръцете
си ключовете от посочения автомобил „Ауди”, което било установено като Ц.Г. Н..
Двете лица-Н. и Г. били с изцапани дрехи и длани от сажди. АП-72 направил обход
по ул. „Слатинска река” и забелязали лице, което излязло откъм бл.9, като
същото побягнало по моста към бл.30 щом ги забелязало. Лицето било застигнато и
установено като И.М.А.. Подс. Н. и свидетелите Г. и А. били задържани за срок
от 24 часа, на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР, и отведени в 01 РУП-СДВР за
изясняване на случая. Въпреки множеството извършени проверки на територията на
община „С.” от полицейски служители на 01 РУП- СДВР не са били установени вещи,
които да отговарят на даденото от св. С.описание. Било е образувано досъдебно
производство.
От справка,
получена от „София Франс Ауто”- вносител на „Пежо” за България, се установява,
че л.а. марка „Пежо” 406 с рама ********* е фабрично оборудван с катализатор,
който се ползва от производствената гаранция, която към датата на закупуване -
2003г., е една година.
От заключението
на в.л по съдебно-оценителната експертиза се установява, че л.а марка”Пежо”,
модел”406” е производство 2003 г. и катализаторът е с изтекъл амортизационен
срок и следва да бъде оценен като втора употреба. Средната му пазарна цена,
като такъв е 350.00 лв. Минималната работна заплата към 27.06.2011 г. е
240.00 лв.
От заключението
на в.л. по съдебно-техническата експертиза се установява, че не е възможно без
необходимите инструменти за работа и технически приспособления за повдигане да
се проникне под л.а марка”Пежо”, модел „406” и да се осъществи сваляне
(отстраняване) на катализатора, като разстоянията под л.а „Пежо” 406-комби, в
зоната на катализатора са от 13 до 23 см., а минималното време за отстраняване
на процесния катализатор с ръчна ножовка е от порядъка на две минути, но при
създадени условия за такава дейност.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, а именно: обясненията на подс. Н., показанията на
разпитаните по делото свидетели В.М., И.С.(както и показанията, дадени на досъд.
производство и прочетени в съд. следствие на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2,
предл.2 вр.ал.5 от НПК), К.К.П.(както и показанията, дадени на досъд. произв. и
прочетени в съд. следствие на осн. чл.281, ал.1, т.2, предл.2 от НПК), И. А., Б.
Г., М.А., Е.М.(както и показанията, дадени на досъд.произв. и прочетени в
съд.следствие на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, И. К., Д.К.;
писмените доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост (л.
17-20 от досъд. произв., л. 21-24 , 88-91,139-142, 159-162 от съд.д.), протокол
за оглед на местороизшествието ( л. 28-29 от досъд.произв.), протокол за
разпознаване на лица и предмети (л. 38от досъд. произв.),справка от МВР-СДВР
Отдел „ПП” (л.43-44 от досъд.произв.), протокол за личен обиск и заповед за
задържане на лицето Ц. Н. (л.47-48 от досъд.произв.), протокол за личен обиск и
заповед за задържане на лицето Б. Г. (л.49-50 от досъд.произв.), протокол за
личен обиск и заповед за задържане на лицето И.А.(л.51-52 от досъд.произв.),
справка МВР „БДС” (л.42-49 от съд.д.), писмо- справка от София Франс Ауто (л.72
от съд.д.), протокол за оглед на местопроизшествието (л.83-86 от съд.д.),
писмо-справка от МВР „ЧР” (л.117 от съд.д.), справка ГД”ИН”-МП (л. 163 от
съд.д.), копие на книга за задържани лица ( л.166 -169 от съд.д.), веществените
доказателства и доказателствени средства - албум за оглед на
местопроизшествието (л.93-94 от съд.д.), както и от изготвените експертизи:
заключението на в. л. Никола Кочев по съдебно-оценителната експертиза (л.40-41
от досъд.произв.) и заключението на в.л. Ценко Вапцаров по съдебно-техническата
експертиза ( л. 95-103 от съд.д.). Цялата изброена доказателствена съвкупност
е била прочетена и приобщена към доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
Въззивният съд
подложи на внимателен анализ същите доказателства е не установи възможност въз
основа на тях да се стигне до различни изводи относно фактите по делото.
Когато и
доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото,
а може да анализира само онези които се оспорват, за да отговори изчерпателно
на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно
анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г.,
НК, III, НО на ВКС/. Въззивната инстанция споделя
доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд. Анализът на доказателствената съвкупност
проведен от първоинстанционният съдебен състав и подробно отразен в мотивите
към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият
състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за необходимо да го
преповтаря. СРС е спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, като детайлно и
обосновано е изложил съображения защо при налични противоречия е кредитирал
едни доказателствени материали, а други е отхвърлил. Районният съд е изложил
ясни и мотивирани съображения на кои доказателствени източници дава вяра и
защо.
При осъществения
въззивен контрол не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание.
Не се споделя
оплакването на държавното обвинение за неправилно тълкуване на доказателствения
материал, тъй като първостепенният съд е подложил на анализ достоверността на
гласните доказателства, съпоставяйки и анализирайки тяхната взаимовръзка и
логическа последователност.
Настоящият
въззивен състав намира, че правилно е приложен материалният закон, като не
споделя застъпената от представителя на прокуратурата теза, че по делото са
събрани доказателства относно авторството на деянието. Извършвайки
самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд
установи, че по делото действително липсват преки доказателства относно
деянието и неговото авторство. В принципен план това не може да се разглежда
като пречка за постановяване на осъдителна присъда, но единствено в случай, че
събраните косвени доказателства установяват релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства и преценени в
тяхната съвкупност и логическа последователност водят до единствения възможен
извод, че именно подсъдимият е осъществил деянието, за което е предаден на съд.
В процесния
случай показанията на св. И.С.(очевидец на деянието) са доказателственото
средство, стоящо най-близо до събитието на престъпното деяние, инкриминирано в
обвинителния акт, поради което настоящият съд намира, че същите трябва да бъдат
анализирани внимателно и съпоставени с останалия събран доказателствен материал,
като послужат за основа на възприетата
от съда фактология. Показанията на посочения свидетел обаче са вътрешно
противоречиви и непоследователни в пресъздаваните от него факти. Дори след
приобщаване на изложеното от него в хода на досъдебното производство,
разминаванията не могат да бъдат отстранени, както и причините за тях
установени. На първо място, съществени противоречия съществуват по отношение
обстоятелството това колко лица са слезнали от л.а. „Ауди“ – комби и колко всъщност са били до л.а. Пежо 406 ;
противоречиви са и показанията на свидетеля относно разстоянието, от което е
наблюдавал случващото се и трите „съмнителни“ лица; противоречие са наблюдава и
в описанието дадено от него за едното от
въпросните лица, както и това че същият е излязъл отдолу от л.а. Пежо 406 като в дясната си ръка носел „генерацията“ на
въпросната кола, както и че именно то е
било поставено в л. а. Ауди; противоречие се наблюдава и в показанията на св.С.и
относно времето на подаване на сигнала до полицията. Констатираните
разминавания в показанията на свидетеля дават основание на настоящия съд да
приеме, че предвид изминалия период от време и избледняването на спомените за
случилото се свидетеля в хода на съдебното следствие прави опити да
запълни непълнотите с факти, които обаче
имат по-скоро хипотетичен характер, поради което не следва да се кредитират.
Следва да се
обърне внимание и на обстоятелството, че противоречие съществува и по отношение
на заявените от С.възприятия относно извършеното посегателство и неговия автор,
не могат да бъдат кредитирани, доколкото показанията на свидетеля се оборват от
заключението на вещото лице при отговор на конкретно поставени задачи в СТЕ,
което е категорично, че при условията на паркинга и без предварителна
подготовка и необходимите инструменти е невъзможно лице с размерите на
подсъдимия Н. да се „мушне“ под лек автомобил „Пежо“ и да среже катализатора за
10-15 секунди. Няма данни, че преди да се „мушне“ под колата, наблюдаваното
лице е държало нещо в ръка, което логично следва да е „неустановеното по делото
техническо средство“, посредством което е демонтиран инкриминирания
катализатор, нито се твърди, въпросното неустановено техническо средство да се
е намирало в лявата ръка на лицето след като е „излязъл отдолу“. Същото не е
открито под или в близост до лекия автомобил -Пежо при извършения оглед, нито е
открито в подсъдимия при задържането му, нито е открито в автомобила му. Нещо
повече, в „Ауди-то“, управлявано от подсъдимия, в което св. И.С.твърди, че
подсъдимият е поставил инкриминираната вещ не е открита при задържането му нито
у него, нито у другите задържани лица, нито в автомобила на подсъдимия.
Предвид, че задържането им е станало непосредствено след твърдяната кражба, е
необяснима липсата на „откраднатия“ катализатор.
Недоумение буди
и констатацията, направена в протеста по отношение на това, че извършеното
разпознаване подкрепя показанията на св. С.. Лицата са били задържани, св. С.същия
ден е давал показания в районното управление. Буди недоумение факта, че
разпознаването е извършено два месеца по-късно, а имено на 22.08.2011 г.
Решаващият съд е изложил подробни аргументи, защо съставеният протокол за това
процесуално следствено действие не е годно и валидно доказателство, които
напълно се споделят и от настоящата инстанция. Към същият нито е приложен
фотоалбум, а при разпита на поемните лица се установява, че към датата на
извършване на разпознаването същите са били наркотично и алкохолно зависими,
често задържани в районните управления и съответно участници в извършването на
подобни процесуални действия. Не може да бъде подминат и фактът, че
разпознаващото лице е наблюдавало действията на извършителя от голямо
разстояние и през тъмната част на денонощието, което компрометира точността на
възприятията, независимо от наличието на изкуствено осветление.
Тук е мястото да
се посочи, че неоснователно се явява възражението в протеста, че при
проследяване на изложените факти в показанията на свидетелите полицейски
служители-Ч. и Б., задържали подс. Н. след твърдяното в обвинителния акт деяние
в непосредствена близост до местопрестъплението се установява, че същият бил
със силно замърсени с черно вещество ръце, което било в логическа връзка и
напълно кореспондирало с отстраняване на част от изпускателната система на
лекия автомобил. Подсъдимият е дал логично обяснение не само относно причината
да бъде в близост до местопрестъплението, но и относно тази, защо ръцете му са
му изцапани. Това негово обяснение не е защитна версия, защото се подкрепя от
показанията и на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М.А., И.А.и
Б. Г., които не само не опровергават тезата на подсъдимия, но и напълно я
подкрепят.
Правилно са били
кредитирани заключенията на вещите лица, изготвили назначените на досъдебното
производство съдебно – оценителна и съдебно- техническа експертизи, т.к.
последните са пълни, ясни и обосновани и
по делото не възниква съмнение относно тяхната правилност, поради което и
въззивната инстанция изцяло приема фактите, установени от техните заключения.
В обобщение на
гореизложеното, съдът счете, че първостепенния съд е направил правилни правни
изводи, досежно липсата на несъмнена доказаност на твърдяното от държавното
обвинение инкриминирано деяние. Напълно законосъобразно и обосновано е посочил,
че обвинението спрямо подсъдимия е останало недоказано, доколкото събраните
по делото доказателства не сочат
категорично и безспорно на извършеното от него инкриминирано деяние с
претендираните от прокуратурата предмети по претендирания начин, място и време,
въпреки изчерпването на процесуалните способи за това.
От обективна
страна е налице липса на еднозначно и категорично доказано противозаконно
отнемане на индивидуализирана чужда движима вещ. Нещо повече, в рамките на цялото проведено досъдебно
производство, както и на първоинстанционното такова, въпреки положените от
първия съд процесуални усилия, не е могло да се съберат и проверят доказателства относно
обстоятелствата как е била отнета
въпросната „генерацията“ от л.а. Пежо 406 и от кого.
Обстоятелството,
дали подсъдимият е отнел чужди движими вещи, е факт от обективната действителност, който подлежи на
доказване по реда и със способите на НПК и
не може да се презюмира за настъпил само, защото е съществувала
възможност за това. Необходими са положителни доказателства, които да изключват
всеки друг възможен извод, каквито в случаят не са налице. Липсват както преки,
така и косвени доказателства в подкрепа на обвинителната теза, поддържана от
прокуратурата, които са в достатъчна степен убедителни и неопровержими, така че
да послужат за постановяване на осъдителна присъда. Колкото и висока да е
вероятността изложеното в обвинителния акт да отговаря на обективната действителност, сама по себе
си тя не е достатъчна за формиране на твърдото вътрешно убеждение на съда във
виновността на подсъдимия.
Поради липса на
доказани частни съставомерни признаци от обективна страна, безпредметно се
явява обсъждането на наличието или липсата на доказаност на престъплението от
субективна страна.
С оглед на
нормата на чл. 303, ал.1 от НПК – присъдата не може да почива на предположения, когато, въпреки предприетите
от съда възможни и необходими процесуално-следствени действия за разкриване на
обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението
спрямо всяко едно от подсъдимите лица е останало недоказано, единствено
законосъобразния краен акт на съда се явява оправдателната присъда. Когато са
налице неразяснени съмнения краен акт на съда се явява оправдателната присъда. Когато са
налице неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на твърдяното с обвинителния акт престъпно
деяние и съпричастността на подсъдимите лица към него, породените от
доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства, процесуална
последица е постановяването на оправдателна присъда (решение № 333/2013г. на III н. о. ВКС). Правилно районният съд е постановил такава,
за подсъдимия, след като твърдяната в
обвинителния акт на прокуратурата фактическа обстановка е останала недоказана от събраните и проверени по делото
писмени и гласни доказателствени средства, при съблюдаване на принципа на
чл.13, ал.1 от НПК за разкриване на обективната истина.
Предвид
изложеното и с оглед на извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи нейното изменение или отмяна.
Предвид на това
атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, постановена без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде потвърдена.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.06.2014г. по н. о. х. д.
№ 1675/2012г. по описа на Софийски районен съд, НО, 102-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.