РЕШЕНИЕ
№ 659
гр. Добрич, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена П. Колева
при участието на секретаря Диана Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Албена П. Колева Гражданско дело №
20213230100881 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 55 ЗЗД вр. с чл.9 и чл.10а от Закона за
потребителския кредит за връщане на недължимо платена сума от 123,80 лв.
по договор за потребителски кредит.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор.
1/ Обстоятелства, на които се основават претенцията на ищеца и
възраженията на ответника:
Ищецът твърди ,че между страните е сключен договор за кредит № ***
от 06.01.2019г. за сумата от 200 лв.Общата сума по договора възлизала на
206,73 лв., платима 30 дни след сключване на договора.
По инициатива на ответника било уговорено по телефона отсрочване
на задължението.Възможността за отсрочване била за 7, 14 или 30 дни срещу
заплащане на такса съответно 23,20 лв. , 34,80 или 58 лв.
На 05.02.2019г. ищецът заплатил 34,80 лв. за отсрочване на
задължението с 14 дни.След няколко дни получил чрез онлайн платформа
втори договор под същия номер и с идентично съдържание.Предмет на
договора е отново сумата от 206,73 лв.
На 16.02.2019г. ищецът заплатил 58 лв. за отсрочване на изпълнението
с 30 дни. Описаната ситуация се повторила.
Ищецът извършил плащане по процесния договор общо 323,80 лв. , от
които 34,80 лв. –платени на 05.02.2019г., -58 лв. - платени на 16.02.2019г. и
231 лв. - на 06.04.2019г.
Ответникът оспорва изнесените в исковата молба обстоятелства.Не
1
спори, че между страните е сключен договор № ***/06.01.2019г. Не спори ,
че предмет на този договор е сумата от 200 лв. Падежната дата била
уговорена на 05.02.2019г. , а общо дължимата сума – 206,73 лв. , т.е
дължимата лихва възлизала на 6,73 лв.
По фактите се твърди още:Ищецът създал свой потребителски профил
при ответника , който използвал за втори път при кандидатстване за договора
от 06.01.2019г. Ищецът сам избрал главницата , срока на връщане и и начина
на усвояване - чрез Изипей.Задължителна стъпка била запознаване с Общите
условия по кредита и стандартния европейски формуляр.Едва тогава следвала
стъпката „Подпиши“.След проверката на заявката процесната сума като
одобрена е приведена на каса ‚Изипей“ с основание ЕГН на ищеца.
След това на два пъти ищецът се е възползвал от възможността да
получи нова падежна дата и така да удължи срока за погасяване на
задължението по кредита.
2/Правна квалификация – предявен е иск по чл.55 ЗЗД вр. с чл.9 и 10
аЗПК.
Правни доводи на страните:
На ищеца: Не дължи платените суми , тъй като договора за кредит/
договорите са недействителни.Ако се приемат за валидни, дължи само
главницата от 200 лв. Не дължи разликата от 123,80 лв. Таксите ,
заплатени във връзка с удължаване срока на договора, са недължимо
платени , тъй като описаните договори - 3 на брой са нищожни ;
клаузите за заплащане на допълнителни услуги са нищожни ; не са
индивидуално уговорени; нарушена е императивна разпоредба на
чл.19,ал.1 вр. с чл.11 ,ал.1 , т.10 от ЗПК, респ.ГПР не е законосъобразно
описан и процесните такси не са включени в него; договорите
противоречат на добрите нрави; клаузите относно процесните такси са
нищожни като неравноправни; не е посочен съществен елемент от
съдържанието – условия за издължаване на кредита от потребителя;
правото на отказ на потребителя.
Твърди и унищожаемост на договорите като сключени при крайна
нужда и явно неизгодни условия. Ищецът не е разполагал с финансови
средства за издръжка на семейството си и по тази причина е сключил
първоначалния договор и последващите удължавания. Заплатената сума
от 123,80 лв. е на практика печалба за ответното дружество.
На ответника: Договорът за кредит е действителен.Ищецът е
извършил валидни плащания.Таксата удължаване не е задължителна ,
договорно уговорена е и е допълнителна.Заплаща се в случай , че потребител
не може да изпълни задължението на падеж; сключва се Анекс с нова
падежна дата , за да не изпадне длъжника в просрочие.Тази такса няма
отношение към размера на задължението по кредита , а единствено към
падежната дата и срока за погасяване.Със заплащането на всяка от
процесните такси за договора за кредит се генерира нова падежна дата и се
оформя анекс на pdf формат , който се изпраща на ищеца електронна поща.
Неприложима е разпоредбата на чл.10а ЗПК.Такса удължаване не е
компонент на ГПР, няма отношение и към процеса по усвояване и управление
на кредита .
2
Няма противоречие с добрите нрави , тъй като понятието е използвано
твърде общо от ищеца.Оспорва се и твърдението , че шрифта на договора е
по-малък от 12.
Оспорват се претендираните разноски - не е доказан действително
заплатен адвокатски хонорар; не е представен договор за правна помощ и
списък за разноски ; не е представена банкова сметка на ищеца.Прави се
възражение за размер на адвокатско възнаграждение, съответстващ на
фактическата и правна сложност на делото.
3/Между страните не се спори сключен кредит № *** от 06.01.2019г. за
сумата от 200 лв.Не се спори , че по този договор общата сума възлизала на
206,73 лв., платима 30 дни след сключване на договора. СЪДЪТ обявява за
безспорно това обстоятелство и ненуждаещо се от доказване.
Страните не спорят също , че ищецът е заплатил сумите от 34,80 лв. и
58 лв. като такса удължаване срока на договора.
4/Спори се: налице ли е правно основание за плащане на сума от
123,80 лв., над чистата на стойност на кредита от 200 лв.
5/Доказателствена тежест:
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно правно
основание за заплатени в негова полза суми по договора за кредит , вкл. и
такси удължаване на срока на процесния договор в размер на 34,80 лв. и 58
лв.
Ищецът трябва да докаже доводите за нищожност съобразно
изложеното в исковата молба.
Всяка страна доказва своите доводи ми възражения.
По делото са представени писмени доказателства.Прието е като
неоспорено заключение на вещо лице по извършена съдебно –счетоводна
експертиза.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по
делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Фактите: Между страните не се спори сключен кредит № *** от
06.01.2019г. за сумата от 200 лв.Не се спори , че по този договор общата сума
възлизала на 206,73 лв., платима 30 дни след сключване на
договора.Договорът е представен по делото.
Съдебно-счетоводната експертиза дава заключение , че кредитът е
усвоен от ищеца с паричен превод през Easy Pay на 06.01.2019г.С два анекса
срокът на договора е удължен:С Анекс от 05.02.2019г. – до 19.02.2019г. и с
Анекс от 16.02.2019г. – до 21.03.2019г.Ищецът е заплатил по процесния
договор в полза на ответника сумата от 323,80 лева , от които 231 лв. на
06.04.2019г. за погасяване на задължения-главница , договорна лихва , лихва
за забава и такса уведомления и 92,80 лв. – такса за удължаване на срока за
връщане на дължимата сума, в т. ч 58 лв. – осчетоводени при ответника за
заплащане такса за удължаване на срока за връщане на кредита на
16.02.2019г. и 34,80 лв. – осчетоводени за заплащане такса за удължаване на
срока на кредита на 05.02.2019г.
Според експертизата при главница по кредита в размер на 200 лв. и
3
платени 92,80 лв. такси за удължаване на срок на кредита , оскъпяването
спрямо договорния размер на кредита е 46,40% или с общия ГПЛ ,
оскъпяването по договора за кредит годишно възлиза на 87,34%.
Правни изводи:
На основание чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, ал. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
На основание чл. 22, ал. 1 от ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
На основание чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
На основание чл. 146, ал. 5 от Закона за защита на потребителите
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води
до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Действително – в обстоятелствената част на исковата молба се
изброяват всички възможни основания, които биха могли да доведат до
нищожността на един договор. Посочва се, че договорът за кредит
противоречи на императивните изисквания на Закона за задълженията и
договорите, но без да се посочва на кои конкретно изисквания на закона
противоречи този договор. Посочва се, че договорът противоречи на Закона
за защита на потребителите и на Закона за потребителския кредит и се
претендира на основание чл. 55 от ЗЗД да бъдат върнати на ищцата
заплатените суми за възнаградителна лихва и за експресно разглеждане на
заявката, като се посочва, че тези клаузи противоречат на добрите нрави,
заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушават разпоредбите на
чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти. На основание чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
По делото е безспорно, че в договора изрично е посочено, че лихвения
процент е в размер на 40,94%, а годишния процент на разходите е в размер на
49, 6%. Изрично в чл. 6.1 от Общите условия е посочено, че лихвата за
предоставяне на кредита остава непроменена през целия срок на договора. В
цитираната клауза е посочено и обстоятелството, че начинът на изчисляване
на годишната лихва за предоставяне на кредита е на база 365 дни в годината,
4
състояща се от действителния брой дни във всеки месец. Предвид
изложеното съдът намира, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК да се посочи лихвения процент по кредита, както и условията и
процедурата за промяна на лихвения процент в случай, че при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти и не може да се
приеме, че сключеният договор за кредит е недействителен на това основание.
Видно от чл. 4 от сключения Договор за кредит изрично е посочено, че
годишният процент на разходите представлява процент, отразяващ общите
разходи за Кредита (настоящи и бъдещи), като например лихва, комисионни,
преки и косвени разходи, известни на Кредитора и дължими от
Кредитополучателя. Изрично в договора е посочено, че годишният процент
на разходите е в размер на 49, 6%, поради което и настоящият състав намира,
че е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
По отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 123, 80
лева, представляваща недължимо платена за такси за удължаване срока за
връщане на кредита:
На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На
основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че
ответното дружество – кредитодател не е имал правото да претендира
заплащане от страна на кредитополучателя – Г.Р. такса за удължаване срока
за връщане на кредита – налице е клауза, която противоречи на нормата на
чл. 10а от Закона за потребителските кредити, поради което и следва да се
приеме, че заплатената такса в размер на 58 лв. и 34,80 лв. , общо 92,80 лв. е
заплатена при начална липса на основание и следва да бъде осъдено
ответното дружество да я върне на ищеца.
Действително по инициатива на ищеца е предоговорен крайния срок
/падежа / на договора за кредит.В рамките на удължения срок на договора
ответникът получава възнаградителна лихва, която възмездява дейността му
по договора за кредит и не необходимо заплащане и на други
възнаграждение под формата на такси.
Искът е основателен до размер на 92,80 лв. За разликата до 123,80 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
На осн.чл.86 ЗЗД в полза на ищеца съдът присъжда обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на иска.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК предвид изхода на спора, съдът присъжда
разноски в полза на ищеца в размер на 50 лв. – платена държавна такса; 72 лв.
от внесен авансов депозит от 250 лв.На осн.чл.38,ал.2 ЗА възнaграждение за
услуга “pro bono” в размер на 300 лв. адвокатски хонорар ответникът следва
да заплати на процесуалния представител.
5
Присъдените разноски следва да се платят по посочената в исковата
молба банкова сметка.Обстоятелството , че трето лице е титуляр на банковата
сметка , не представлява пречка за редовно плащане.По интернет данни
дружеството-титуляр на сметката е собственик на платформа за връщане на
надвзети суми по бързи кредити и правоотношението на това дружество с
ищеца се развиват на друга плоскост. С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД ЕИК ********* гр.С. , представлявано от
З.С.Р. и А.М. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Е.. Р. ЕГН ********** гр.Д. сумата от
92,80 лв. / деветдесет и два лева 80 ст./ , представляваща недължимо платена
сума за такси за удължаване срока на договора за кредит № *** от
06.01.2019г. по Анекс от 05.02.2019г. в размер на 34,80 лв. и по Анекс от
16.02.2019г. в размер на 58 лв. заедно със законната лихва от датата на иска -
18.03.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 92,80 лв. до 123,80 лв.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД ЕИК ********* гр.С. , представлявано от
З.С.Р. и А.М. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Е.. Р. ЕГН ********** гр.Д. по банкова
сметка в „***“ АД IBAN: *** , BIC:*** с титуляр „****“ООД сторени по
гр.дело № 881/2021г. по описа на РС Добрич в размер на 50 лв. / петдесет лева
/- платена държавна такса ;250 лв./ двеста и петдесет лева/-авансов депозит за
вещо лице.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД ЕИК ********* гр.С. , представлявано от
З.С.Р. и А.М. ДА ЗАПЛАТИ на адв.В.Н.-САК гр.С. по банкова сметка в
„***“ АД IBAN: *** , BIC:*** с титуляр „****“ООД адвокатски хонорар в
размер на 300 лв./ триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6