№ 31856
гр. София, 06.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110118520 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 107532/02.04.2024г. на СРС,
подадена от И. С. Б. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД.
В срока за отговор ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е подал Насрещна искова молба,
вх. № 168286/23.05.2024г. на СРС, срещу първоначалната ищца И. С. Б.. Налице са
предпоставките по чл. 211, ал. 1 ГПК за приемането ù за съвместно разглеждане в
настоящото производство.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 и чл. 211, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от
ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу И. С. Б. с Насрещна искова молба, вх. №
168286/23.05.2024г. на СРС, насрещен иск.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 29 октомври 2024г.
Час: 9:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата И. С. Б. чрез адв. Д. Г. – АК-Ловеч, е предявила срещу ответника „Ай Ти Еф
Груп“ АД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и
чл. 146 ЗЗПотр и чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на чл. 4 от
Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № 619130, сключен между
страните на 08.12.2023г., предвиждащ заплащане на неустойка за недадено обезпечение,
както и за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 3658,64 лева, представляваща въпросната неустойка.
1
Ищцата твърди, че на 08.12.2023г. сключила с ответника описания по-горе договор за
предоставяне на потребителски кредит в размер на 2500,00 лева, които следвало да се
върнат в срок от 24 месеца при 46,69% лихва и 65,00 % ГПР. Посочено било, че общата
дължима за връщане сума е 4041,36 лева. Според чл. 1 от Приложение № 5 към договора
заемателката следвало в срок до края на следващия сключването на договора ден да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – двама поръчители, които
отговарят на завишени персонални и имуществени изисквания, описани в исковата молба,
или банкова гаранция в размер на 4041,36 лева. Според чл. 4 от Приложението, ако
заемателката не осигуряла обезпечение, тя дължала неустойка за всеки календарен ден в
размер на средно 5,01 лева, но не повече от 1% от стойността на кредита дневно. Дължимата
обща сума за неустойка, видно от погасителния план към договора, била 3658,64 лева. Тъй
като за ищцата било невъзможно да предостави обезпечение, то неустойката била начислена
и разсрочена за плащане с вноските по погасителния план. Така тя трябвало да върне не
4041,36 лева, а в пъти повече – 7700,00 лева. Обосновава се, че клаузата, предвиждаща
заплащане на описаната неустойка, е нищожна, тъй като тя е последваща сключването на
договора и няма присъщите на неустойката функции. Целта ù била да се заобиколи
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПКр и нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр. Тя нямала
обезщетителна функция, тъй като не зависела от неизпълнението на главното задължение по
договора и не обезпечавала същото, а единствено генерирала допълнителна печалба за
заемодателя. Неустойката обективно се дължала независимо от това дали заемателят
изпълнява или не задълженията си по договора да връща в срок дадената в заем сума и
лихвите към нея. Уговорката по недопустим начин прехвърляла на заемателя-потребител
последиците от неизпълнението на задължението на заемодателя-търговец да извършва
предварителна проверка на платежоспособността. Начинът, по който била уговорена, реално
предпоставял начисляването на неустойка, тъй като даването на исканите обезпечения било
обективно невъзможно. Потребителката нямала възможност да влияе върху клаузите на
договора. Същите били неравноправни.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД чрез мл.адв. В. Б.-К.
– АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 168278/23.05.2024г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Разяснява, че на 08.12.2023г. е сключен
Анекс № 619130 към Договор за кредит № 578226, като това станало по инициатива на
заемателката и чрез използване на средства за комуникация от разстояние. Сключването на
договора било потвърдено от потребителката. Оспорват се изложените в исковата молба
твърдения за недействителност на клаузата за неустойка, като същата съответствала на
нормативно изисквания, установената практика и на присъщите ù функции. Неустойката, с
оглед естеството на отпускания бърз заем – без поръчител и без допълнително обезпечения
и съгласие за директен дебит, била дадена за обезщетяване на вредите, изразяващи се в
необезпечаването на заема и неговото изпълнение. Клаузата била индивидуално уговорена и
затова равноправна.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД чрез мл.адв. В. Б.-К.
2
– АК-София, е предявил срещу първоначалната ищца И. С. Б. иск с правно основание по чл.
9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането ù да му заплати сумата от
2500,00 лева, представляваща дължимата главница по Анекс № 619130 към Договор за
кредит № 578226, ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба
/22.05.2024г.-ЕПЕП/ до окончателното ù изплащане. Твърди, че с ответницата сключили
Договор за кредит № 578226/03.07.2023г. На 21.07.2023г. към него бил сключен Анекс №
582702 за рефинансиране на задължението по него. С Анекс № 594759/11.09.2023г. и Анекс
№ 602716/11.10.2023г. страните предоговорили задълженията си по договора. С Анекс №
619130/08.12.2023г. по инициатива на Б. било рефинансирано задължението ù по договора за
кредит, като договорът бил сключен чрез използването на технически средства за
комуникация от разстояние и потвърден от ответницата. Съгласно анекса Б. получила сумата
от 2500,00 лева, която следвало да върне на 24 вноски до 08.12.2025г. Част от сумата била
преведена по микросметка на ответницата в Изипей, а с друга било рефинансирано
задължението ù. Тъй като тя не изпълнявала задължението си да плаща в срок, с подаването
на насрещната искова молба всички нейни задължения за главница се обявяват за
предсрочно изискуеми и се претендират за плащане.
В срока по 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответницата по насрещния иск И. С. Б.
чрез адв. Д. Г. – АК-Ловеч, е подала Отговор на насрещна искова молба, вх. №
232912/16.07.2024г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Позовава се
на вече изложените в исковата молба аргументи по повод недействителността на клаузата за
неустойка. Обосновава, че договорът за кредит и приложенията към него, ако и да отговарят
формално на изискванията на ЗПКр, не съответстват на същите, тъй като съответните
стойности, посочени в договора, не съответстват на действителните. Вписаният лихвен
процент и ГПР не били реални, още повече, че в ГПР следвало да се включи и сумата за
неустойка. Затова и не били посочени по ясен и разбираем начин лихвата, ГПР и общата
сума, която следвало да се върне. Договорът бил нищожен, включително с оглед наличието
на въведена конструкция, чиято цел била да прикрие действителните разходи по него.
Изтъква, че, с оглед зачестилите съдебни производства срещу дружеството и константната
съдебна практика по тях, то започнало да разпокъсва договорите си на отделни анекси и
приложения към тях с цел да прилага по делата само тези, които са му „удобни“, както било
в случая.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 124, ал. 1
ГПК е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките,
установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между
страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил
наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. По предявения насрещен иск
3
доказателствената тежест е за ищеца по него, който следва да установи сключен между
страните договор, включително дадено съгласие на потребителя, действителност на
договора, предоставяне на отпуснатата в заем сума, настъпване на падежа/предсрочната
изискуемост. В тежест на ответника по насрещния иск е да установи плащане на
задължението, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън
това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от ищцата по първоначално предявения иск писмени
доказателства.
УКАЗВА на ответника и ищец по насрещния иск в срок най-късно до първото по
делото заседание да завери представените от него писмени доказателства съобразно
изискванията на чл. 183 ГПК. Това указание може да се изпълни, като наличните по делото
разпечатки се заверят саморъчно на място в съда в адвокатска стая/деловодство или се
изпратят по електронна поща/ЕПЕП, като всеки електронен образ на документ бъде заверен
с квалифициран електронен подпис.
УКАЗВА на ищцата и ответница по насрещния иск в седмодневен срок от
съобщението изрично да уточни дали оспорва, че е получила от ответника и ищец по
насрещния иск сумата от 2500,00 лева – главница по предоставения заем.
УКАЗВА на страните в седмодневен срок от съобщението да заявят изрично дали
оспорват наличието на сключени договори между тях при параметрите, описани в исковата
молба и отговора на исковата молба.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ù е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
4
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5