№ 614
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110213074 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания(ЗАНН).
С наказателно постановление (НП) № 002312/24.07.2023 г., издадено от
И.Б. – изпълняващ длъжността изпълнителен директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите (КЗП) – гр. София, съгласно заповед № 670/06.07.2023 г. на
Председателя на КЗП, на основание чл. 210а от Закона за защита на
потребители (ЗЗП) на „Билла България“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 25 000 лева,
за нарушение на чл. 68 д, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2, пр. 15, вр. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в
от ЗЗП.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното дружество, което го обжалва в законоустановения срок. В
жалбата излага твърдения, че постановлението е издадено при нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон, довели
до ограничаване на правото на защита на санкционираното дружество.
Излагат се доводи и за недоказаност на нарушенията. Алтернативно излага
становище, че ако се докажат твърдените нарушения, то моли да се приложи
разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Иска се отмяната на НП и да се присъдят
разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят е редовно призован и се
представлява от адвокат Г. Д.. Последната моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Тя иска от съда в случай, че се докаже нарушението, да
1
се намали наложената имуществена санкция в законоустановения минимум.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна се представлява в съдебното заседание от адв.
Иванка Андреева. Последната иска от съда да потвърди издаденото НП като
правилно и законосъобразно. Твърди, че не били налице предпоставките за
приложението на чл. 28 от ЗАНН, за нито едно от двете административни
нарушения. Иска да се присъдят разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е
процесуално допустима.
На 22.02.2023 г. била извършена проверка от служители на КЗП в
търговски обект – магазин „Билла“ № 126, стопанисван от „Билла България“
ЕООД, с ЕИК: ********* и находящ се в гр. София, ************. По време
на проверката е установено, че в проверявания търговски обект се предлагат
за продажба червени ябълки в опаковка мрежа, на които е бил поставен
етикет с посочено нето тегло. Пред самите ябълки е бил поставен етикет с
обявена цена за 1 кг., на който било записано, че това са червени ябълки, в
мрежа, с цена за килограм 2,69 лева и страна на произход България.
На самата мрежа, в която били въпросните червени ябълки имало
поставен друг етикет, на който било отразено, че това са ябълки сорт
„Глостер“, с произход Полша, както и нето тегло на съответната разфасовка.
В следствие на установеното несъответствие досежно страната на произход,
била изискана информация от дружеството-жалбоподател на декларации за
произход и съответствие на стоката. На 13.03.2023 и на 14.03.2023 г.
дружеството-жалбоподател предоставила поисканата информация по
електронен път, видно от която в магазинната мрежа се предлагали червени
ябълки от сорта „Глостер“ само с произход Полша.
При установяването на посочените фактически обстоятелства,
служителят на КЗП Е. Ц. приела, че при упражняване на своята дейност
търговецът е използвал нелоялна търговска практика, а именно: предоставя
невярна и подвеждаща информация, относно географския или търговския
произход на предлаганата стока – т.е заблуждава или е в състояние да въведе
в заблуждение средния потребител, въпреки че предоставената информация е
фактически точна по отношение на вида на продукта, но е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би
взел без използването на търговската практика, в нарушение на чл. 68д, ал. 1,
вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 15, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за
защита на потребителите и съставила акт за установяване на
административно нарушение № 002312/16.03.2023 г. на „Билла България“
2
ЕООД. Същият бил надлежно връчен на упълномощено лице на дружеството-
жалбоподател.
Въз основа на съставения АУАН, И.Г.Б. – изпълняващ длъжността
директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил,
Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция "Контрол
на пазара при Комисията за защита на потребителите, е издал обжалваното
Наказателно постановление № 002312/24.07.2023 г., с което на основание чл.
210а ЗЗП на „Билла България“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 25 000 лева,
за нарушение на чл. 68 д, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2, пр. 15, вр. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в
от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията
на свидетел Е. Ц. и Ж. С., и писмените доказателства по делото, които
настоящият състав е приобщил по надлежния ред, визиран в чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели – Ж. С. и Е. Ц.,
са непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което им дава вяра изцяло.
Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност,
намирайки гласните и писмени доказателствени източници за
безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение
на това свое правомощие, съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред,
т.е налице са всички изискуеми реквизити по чл.42 респективно чл.57 ЗАНН
и редовно са връчени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН на жалбоподателя.
Съставът на съда намира, че е спазен тримесечният срок за съставяне на
АУАН по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, спазени са разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43,
ал. 1 ЗАНН относно съставянето на АУАН, доколкото Актът е съставен в
присъствието на пълномощник на търговското дружество-жалбоподател,
както и на свидетел, който е участвал в проверката, довела до установяване на
твърдените административни нарушения. След подписването на АУАН той е
връчен на пълномощника. Следователно няма допуснати съществени
3
нарушения на процесуалните правила, довели до засягане на правото на
защита на наказаното юридическо лице относно съставянето и връчването на
АУАН. Нарушението е описано подробно и точно, включително и
обстоятелствата по неговото извършване, със съответната им правна
квалификация, като доводите на въззивника в противоположния аспект са
изцяло неоснователни и не могат да бъдат споделени. Изрично е посочена
санкционната разпоредба, въз основа на която се определят видът и размерът
на наложената имуществена санкция. т.е., изпълнени са правните
предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл, правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере
фактическите параметри на предявеното му административно нарушение и да
съобрази с техните рамки своята защитна теза.
В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН
и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност –
съгласно чл. 233, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 82 от ЗЗП и видно от приложените
заверени копия на заповеди на председателя на КЗП.
С оглед наведените в жалбата доводи, спорно по делото е правилното
прилагане на материалния закон спрямо установените факти и
обстоятелствата, и по-конкретно дали същите следва да се квалифицират като
нелоялна търговска практика.
Понятието за „Търговска практика“ е уредено в § 13, т. 23 от
допълнителните разпоредби на ЗЗП - всяко действие, бездействие, поведение,
търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с
насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на
услуга на потребителите, като законът забранява използването на нелоялни
търговски практики. За да е налице нелоялна търговска практика по чл. 68 г,
ал. 1 ЗЗП, следва да е налице кумулативно предлагане на услуга, което
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност, както и това предлагане да променя или да е възможно да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител,
когото засяга. В чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП е предвидено, че нелоялни са
заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. На
следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски
практики и от техните вредни последици, с чл. 68в ЗЗП се забранява
императивно използването на такава. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП Търговска
практика е „заблуждаваща“, когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да заблуди средния
потребител, дори ако представената информация е фактически точна.
Съгласно чл. 68, ал. 2, т. 2, предл. 15 обстоятелствата по чл. 68д, ал. 1
включват и страната на произход на продукта. Съгласно посочената
разпоредба търговската практика е заблуждаваща, когато макар и сама по
себе си да е точна с начина на нейното представяне може да се въведе в
заблуждение или е въведен в заблуждение средният потребител, като
4
съгласно чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 15 един от компонентите, спрямо които
следва да не се въвежда в заблуждение е страната на произход на стоката.
Най-накрая, заблуждаваща е практиката, която има за резултат или е
възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният
потребител не би взел без използването на търговската практика“.
Съдът намира, че предоставената информация за произход на
предлаганата стока би заблудила средния потребител относно произхода на
стоките и тя определено е от такова естество, че да мотивира потребителя да
вземе търговско решение да закупи стоката или не.
Ето защо, съдът счита, че е осъществен съставът на административното
нарушение, за което е ангажирана отговорността на търговеца.
По отношение на наложеното наказание, съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл. 210а от ЗЗП за процесното нарушение се
предвижда наказание имуществена санкция от 2000 до 50 000 лева.
Съобразявайки тежестта на извършеното нарушение, съдът намира, че
определеният от АНО размер на имуществената санкция не кореспондира с
правилата за определяне размера на наказанието. Размер от 25 000 е крайно
неподходящ, ненужно завишен и явно несъответстващ на извършеното
нарушение и на неговите последици. Освен това, напълно неправилен е
подходът за определяне на размера на имуществената санкция с оглед
имущественото положение на нарушителя, каквото е сторил АНО. Такъв
подход е изцяло незаконосъобразен и има като единствена последица
административен произвол, какъвто е налице в конкретния случай. Фактът, че
„Билла“ е една от най-големите търговски вериги в България не означава, че
във всеки от нейните обекти е установено процесното нарушение. По делото
са налице данни САМО за конкретния обект, в който е извършена проверката,
поради което е напълно несъстоятелно само на базата на предположенията на
АНО да се сочи, че неограничен кръг потребители в цялата страна са станали
обект на тази заблуждаваща практика. Ето защо, съдът намира, че следва да
редуцира размера на наложеното наказание към минимума визиран в закона
от 2000 лева и в този смисъл НП следва да бъде изменено.
При този изход на спора, съдът следва да уважи искането на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да
бъде в размер на 80 лева, предвид ниската правна сложност на процесното
дело, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН ,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 002312/24.07.2023 г.,
издадено от И.Б. – изпълняващ длъжността изпълнителен директор на
5
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за
защита на потребителите – гр. София, с което на основание чл. 210а от
Закона за защита на потребители на „Билла България“ ЕООД, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 25 000 лева, за нарушение на чл. 68 д, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2, пр. 15, вр.
68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание от 25000 на 2000 лева.
ОСЪЖДА „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, да
заплати на КЗП сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6