РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 13.01.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 324 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявана от Ц.К.Д.– ***против Наказателно постановление № НЯСС-51/12.02.2019 г. на ***и ***- К.М.В., с което за нарушение на чл. 190А, ал. 2 от Закона за водите вр. с чл. 138А, ал. 3, т. 5 от с.з. й била наложена имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/ лева за това, че не са изпълнени ******– ***, дадените задължителни предписания от *** и ***. Комисията е назначена със Заповед № РД-12-06/18.04.2018 г., а нейните предписания са дадени в Констативен протокол № 87/ 22.06.2018 г., а именно: „***на изпълнение 31.08.2018 г.“. Твърди, че не е извършено вмененото административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

 Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание се представлява от адвокат Х. от ***от името на доверителя си заявява, че НП е необосновано и незаконосъоразно следва да бъде отменено. Позовава се на представените писмени и гласни доказателства.

Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от активнолегитимирана страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Разгледана по същество същата е основателна.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 25.09.2018 г. при извършена проверка на ***имот № 000361 в *** ***, собственост на ***, съгласно акт за публична общинска собственост № 245 от 26.09.2001 г. е съставен констативен протокол № 03-04-63/25.09.2018 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съръженията към нея.Проверката е извършена в присъствието на *** при *** в качеството му на ***. По време на проверката е осъществен контрол по изпълнението на предписанието да се премахне храстовидната растителност по въздушния откос, отразено в протокол № 87/22.06.2018 г. По време на проверката е установено от комисията, че по въздушния откос има храстовидна растителност отбелязана в констатациите на протокол № 87/22.06.2018 г. На база на тези констатации в протокола е дадено предписанието да се премахне храстовидната растителност по въздушния откос със срок на изпълнение до 31.08.2018 г.

Настоящето производство е от административнонаказателен характер. Установяването на нарушенията по ЗВ, издаването на НП и обжалването им става по реда на ЗАНН. Следователно в административнонаказателното производство следва да се установи: има ли административно нарушение по ЗВ, извършено ли е от лицето, посочено като нарушител, дали това лице го е извършило виновно, за да бъде едно деяние административно нарушение са необходими три предпоставки, съгласно чл.6 от ЗАНН: това деяние да нарушава установения ред на държавно управление, да е извършено виновно, да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на което и да било от тези предпоставки, означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на НП като неправилно.

От описанието на нарушението в обжалваното НП не става ясно как ***е нарушила разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите.

На следващо място съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1 от ЗВ (Нов – ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) (1) *** или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право: т.3 да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на *** съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Внимателния прочит на текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите установява, че последния не съдържа правило за поведение, към всички трети лица - адресати на закона и следователно няма как да бъде нарушен от тях. Цитираната законова разпоредба урежда правомощията на ***, относно проверката и контрола на язовирни стени и/или на ***.

Изхождайки от факта, че *** има право съгласно чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ да дава задължителни преписания, съдът намира, че като нарушена е следвало да бъде посочена разпоредбата на чл.138в, ал.4 от ЗВ, която е специално създадена и урежда задължението на „Операторът на язовирна стена да предприеме действията от своята компетентност за изпълнение на предписанията, дадени по реда на чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Следователно от текста на НП е видно, че нарушената  законова разпоредба е посочена грешно, като вместо чл.138в, ал.4 ЗВ /който създава задължение и съдържа правило за поведение/, е посочен чл.190а, ал. 2 ЗВ, който не съдържа правило за поведение, а урежда правомощията на АНО. /В която насока е и Решение № 270 от 18.12.2017 г. по КНАХД № 273/2017 г. по описа на Административен съд Ловеч./

Не на последно място, неизпълнението на дадени предписания по Закона за водите е част от състава на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, в която законодателят е приел, че се „Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по - тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 – от 1000 до 20 000 лв., но посочената правна разпоредба нито в АУАН нито в НП е посочена като нарушена от ******.

           Допуснатите процесуални нарушения, посочени по – горе по своя правен характер са съществени, и не отстраними за АНО по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН поради което и издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се разглежда по същество административното нарушение на разпоредбите на Закона за водите.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че са нарушени нормативните изисквания, посочени по-горе, с което описаното административно нарушение да е доказано по безспорен начин. Неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя, без да е доказано описаното административно нарушение от обективна и субективна страна.

            Водим от горните мотиви, съдът  

         

                                                                                Р Е Ш  И:

 

                ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 51/12.02.2019 г. на Заместник председател на Държавна агенция за метрологичен и ***- К.М.В., с  което за нарушение на чл. 190А ал. 2 от Закона за водите вр. с чл. 138А ал. 3 т. 5 от ******, ******– ***е наложено административно наказание „Имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди / лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: