Р Е Ш Е Н И Е

№65                                                      20.07.2012г.                           Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                  Граждански състав

На 03.07.2012г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Т.А., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №240 по описа за 2012г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.84, ал.3, във връзка с чл.86 от ЗЗД– за заплащане на лихва за забава в размер на 4683,60лв. върху присъдено обезщетение по ЗОДОВ – 12000лв, за периода от 25.07.2008г. до окончателното изплащане на сумата – 22.11.2011г.

Искът е предявен от З.М.К., А.Д.А. и И.Д.А. ***, в качеството им на наследници на Д. А. К., срещу Прокуратурата на РБългария. С исковата молба се твърди, че срещу наследодателя на ищците са били образувани две досъдебни производства от РП-Раднево, които са били обединени и е бил внесен един обвинителен акт в РС-Раднево. РС- Раднево е осъдил наследодателя на ищците по едното обвинение и го е оправдал по другото. Присъдата е била обжалвана от наследодателя на ищците и протестирана от РП-Раднево. ОС-Стара Загора е потвърдил присъдата в оправдателната й част и отменил същата в осъдителната й част, като изцяло е оправдал наследодателя на ищците по всички повдигнати обвинения. Заради това, че несправедливо е бил обвинен и осъден от РС-Раднево, наследодателят на ищците е предявил иск срещу Прокуратурата на РБългария и РС-Раднево по реда на ЗОДОВ за обезщетение за причинени неимуществени вреди. С окончателно решение по делото ВКС е осъдил Прокуратурата на РБългария да заплати на ищците сумата от 12000лв. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на повдигнати и поддържани срещу наследодателят им обвинения, по които е бил оправдан. По делото е било пропуснато предявяване на претенция за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на забавата до окончателното изплащане на сумата, което породило за ищците правен интерес да предявят настоящия иск.

Молят съда да осъди Прокуратурата на РБългария да им заплати сумата от 4730лв., представляваща лихва за забава върху присъденото по реда на ЗОДОВ обезщетение в размер на 12000лв. за причинени неимуществени вреди на техния наследодател за периода от 25.04.2008г. до датата на предявяване на иска – 25.07.2011г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане.

Ответникът, чрез РП-София е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла давност на основание чл.111, б.”в”, предл.второ от ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание ищците правят изменение на предявения иск като оттеглят частично претенцията си за лихва за забава за периода от 25.04.2008г. до 25.07.2008г. и увеличават размера на претенцията си за изтекла лихва от 25.07.2011г. до датата на изплащане на главницата – 22.11.2011г. Размерът на претендираната мораторна лихва възлиза на 4683,60лв. за периода от 25.07.2008г. до 22.11.2011г.

Съдът, след като прецени събраните по делото, доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

По делото е представено Удостоверение за наследници №135/15.03.2012г. на гр.Гълъбово, от което се установява, че ищците са наследници на Диньо А. ***, починал на 16.04.2010г.

От приложеното към настоящото производство гр.дело №2855/2008г. по описа на ОС-Пловдив е видно, че Д. А. К. е предявил иск срещу Прокуратурата на РБългария и РС-Раднево по реда на ЗОДОВ за обезщетение за причинени неимуществени вреди от образувани срещу него две досъдебни производства от РП-Раднево, които са били обединени и е бил внесен един обвинителен акт в РС-Раднево, който е постановил осъдителна присъда и впоследствие Д. А. К. е бил оправдан по повдигнатите му обвинения. С Решение №16/02.02.2011г. по гр.дело №396/2010г. по описа на ВКС Прокуратурата на РБългария е била осъдена да заплати на наследниците на Д. А. К. сумата от 12000лв. за неимуществени вреди в резултат на повдигнати и поддържани срещу него обвинения, по които е бил оправдан. По делото не е претендирано обезщетение за забава, поради което и не е присъждано такова. Поради тази причина съдът намира, че е налице правен интерес за ищците да водят настоящото дело.

Обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва се дължи за присъденото обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ "от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че действията на съответните държавни органи са неправомерни или неправилни". В случая, това е датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 25.04.2008г. Обезщетението за забавено плащане се дължи до момента на изплащане на главницата. Това е станало на 22.11.2011г., видно от представеното по делото платежно нареждане.

Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което е частично основателно. Съгласно чл.111, б. в) от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Претенцията на ищеца е именно за лихва върху главницата от 12000лв. Тази претенция се погасява с изтичането на кратката тригодишна давност. И тъй като обезщетението се изчислява за всеки ден от забавата, то тригодишният давностен период следва да се изчисли за три години преди предявяване на исковата молба. Тя е постъпила в съда на 02.08.2011г., а не както твърдят ищците – на 25.07.2011г., поради което искът за обезщетение за забава не е погасен за времето от 02.08.2008г. занапред, а е погасен за времето от 25.04.2008г. до 02.08.2008г. Искът за обезщетение за забава върху главницата се явява основателен за периода от 02.08.2008г. /три години преди завеждане на исковата молба в съда/ до 22.11.2011г. /датата на окончателното изплащане на главницата/.

Съдът служебно изчисли размера на мораторната лихва, която за посочения период възлиза на 4640.77 лв., като до този размер следва да бъде уважен предявения иск, а в останалата му част, до претендираните 4683,60лв. искът следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищците съдебни и деловодни разноски съобразно уважената част от иска. Ищците са направили разноски в размер на 205,70лв. за платена държавна такса и 920лв. за платено адвокатско възнаграждение за двама адвокати или общо 1125,70лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 1115,40лв., представляваща направените от последните разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

  

   Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България да заплати на З.М.К., ЕГН **********, А.Д.А., ЕГН ********** и И.Д.А., ЕГН **********, и тримата от гр.Гълъбово, ул.”Х. Б.” №* сумата от  4640.77лв. /четири хиляди шестстотин и четиридесет лева и 77 стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху присъденото по гр.дело №2855/2008г. по описа на ОС-Пловдив обезщетение за неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ в размер на 12000лв. за периода от 02.08.2008г. /три години преди завеждане на исковата молба в съда/ до 22.11.2011г. /датата на окончателното изплащане на главницата/, като отхвърля предявения иск в останалата му част, до претендираните 4683,60лв. като неоснователен поради погасяването му по давност.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България да заплати на З.М.К., ЕГН **********, А.Д.А., ЕГН ********** и И.Д.А., ЕГН **********, и тримата от гр.Гълъбово, ул.”Х. Б.” №* сумата от 1115,40лв. /хиляда сто и петнадесет лева и 40 стотинки/ за направените от последните разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/