Решение по дело №549/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 260 008

 

 

гр. Пловдив, 27.01.2021 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ граждански състав, в открито заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                                    ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА               

                                                                                

при участието на секретаря СТEФКА ТОШЕВА и на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 549/2020 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 6555/24.07.2020 г. от П.н.Р.Б. против решение № 197/10.07.2020 г., постановено по г. д. № 5/2019 г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с която П. е осъдена да заплати на В.П.Н. ЕГН ********** сумата от 100 000.00 лева, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от воденото наказателно производство по сл. д. № 231/2003 г. по описа на ОСС – П. относно престъпление по чл. 283a, т. 1 във връзка с чл. 282, ал. 2 от НК, като производството за тях е прекратено на 16.05.2013 г. с постановление на ОП – П. и престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, като производството за него е прекратено с постановление от 19.12.2013 г. на РП – П., ведно с обезщетение за забавено плащане върху посочената сума, считано от 07.01.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да намали размера на присъдените обезщетения.

Ответник Н. счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 260039/24.08.2020 г. от В.П.Н. ЕГН ********** против решение № 197/10.07.2020 г., постановено по г. д. № 5/2019 г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с която е отхвърлена претенцията за осъждане на П. да заплати сумата над размера от 100 000.00 лева до пълния предявен размер от 500 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от воденото наказателно производство по сл. д. № 231/2003 г. по описа на ОСС – П. относно престъпление по чл. 283a, т. 1 във връзка с чл. 282, ал. 2 от НК, като производството за тях е прекратено на 16.05.2013 г. с постановление на ОП – П. и престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, като производството за него е прекратено с постановление от 19.12.2013 г. на РП – П., ведно с обезщетение за забавено плащане върху посочената сума, считано от 07.01.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното, в съответната част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за неимуществени вреди в пълен размер. Претендира разноски при условията на чл. 38 от ЗА.

Ответник П.н.Р.Б. счита, че жалбата е неоснователна. 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ.

Предявен от В.П.Н. ЕГН **********,***. ж. к. „С. г.“, бл. ..., ет. ..., ап. ... против П.н.Р.Б.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 500 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от воденото наказателно производство по сл. д. № 231/2003 г. по описа на ОСС – П. относно престъпление по чл. 283a, т. 1 във връзка с чл. 282, ал. 2 от НК, като производството за тях е прекратено на 16.05.2013 г. с постановление на ОП – П. и престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, като производството за него е прекратено с постановление от 19.12.2013 г. на РП – П., ведно с обезщетение за забавено плащане върху посочената сума, считано от 07.01.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски, включително присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Ответникът не признава иска.

В исковата молба се твърди, че на 11.02.2002 г. срещу ищеца било образувано предварително производство - сл. д. № 28/2002 г. на ОСС – П., пр. № 1043/2002 г. на ОП – П. за извършени 2 престъпления: по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и aл. 2 във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК, като на 20.06.2003г. същият бил привлечен в качеството на обвиняем, с взета мярка за неотклонение „подписка“. На 29.03.2014 г. отново бил привлечен като обвиняем за същите деяния, а в хода на производството последвало и още едно привличане от 16.04.2004 г.

Междувременно било образувано предварително производство - сл. д. № 231/2003 г. на ОСС – П., пр. № 245/2003 г. на ОП – П., с обвиняем К. В. - председател на ОбС - Б. Първоначално по това дело ищецът бил разпитан само в качеството на свидетел, но на 09.07.2004г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 283а, т. 2 във вр. с чл. 283 от НК и по чл. 220, ал. 1 от НК. Впоследствие сл. д. № 28/2002 г. и сл. д. № 231/2003 г. били обединени и продължили под № 231/2003 г. Така, на 21.10.2004 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършени общо 3 престъпления - по чл. 282, ал.2, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 282, ал. 1, пр. 2, 3 и 4 от НК; по чл. 283а, т. 2 във вр. с чл. 283 от НК и по чл. 220, ал. 1 от НК, по двете обединени дела и за всички престъпни дея­ния.

На 16.03.2005 г. бил внесен обвинителен акт в ОС - Пазарджик и образувано НОХД № 227/2005 г., по което били проведени общо 7 съдебни заседания. С присъда № 109/25.11.2005 г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан по всяко едно от повдигнатите му 3 обвинения. С Решение № 10/17.04.2006 г. по ВНОХД № 50/2006 г. на АС - Пловдив оправдателната присъда била отменена и делото върнато за ново разглеждане.

Образувано било НОХД № 458/2006 г. на ОС - Пазарджик, което било прекратено, а делото - изпратено на ОП – П. за отстраня­ване на допуснати процесуални нарушения.

На 08.01.2007 г. делото срещу Н. и В. отново било внесено в съда с обвинение за 3 престъпления, но образуваното НОХД № 16/2007 г. на ОС - Пазарджик било прекратено и върнато на ОП – П. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

На 20.06.2006 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за пореден път по сл. д. № 231/2003 г. След като от страна на защитата му били направени доказателствени искания в хода на делото с ново привличане от 04.07.2007 г. за пореден път бил привлечен като обвиняем за извършени 3 престъпления. Била му наложена мярка за неотклонение „под­писка“. Последвало и още едно привличане като обвиняем от 11.10.2007 г.

На 19.11.2007 г. било образувано НОХД № 948/2007 г. на ОС - Пазарджик срещу Н. и В., по което с присъда № 59/01.11.2007 г., ищецът бил оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 282, ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 283а, т. 1 във вр. чл. 282, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, но същевременно бил признат за виновен и осъден за престъпленията по чл. 283а, т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК в съучастие с В.; по чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.4 от НК, в съучас­тие с В.

С решение № 287/30.12.2008 г. по ВНОХД № 513/2008 г. на АС - Пловдив тази осъдителна присъда била отменена, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав. Образувано било НОХД № 58/2009 г. на ОС - Пазарджик, което било прекратено и изпратено на ОП - П.

На 06.03.2009 г. наказателното производството за едното от престъпленията - по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК от (с В.) било частично прекратено.

На 10.03.2009 г. срещу Н. и В. било образувано НОХД № 183/2009 г. на ОС - Пазарджик, по което се провели общо 14 съдебни заседания. С присъда № 26/26.04.2010 г. ищецът бил признат за виновен по обвинението за извършени престъпления по чл. 283а, т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК и по чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК в съучастие с В.

С решение № 186/01.10.2010 г. по ВНОХД № 280/2010 г. на АС - Пловдив тази осъдителна присъда била отменена, а делото върнато за ново разглеждане.

Поради отводи на всички съдии образуваното НОХД № 632/2010 г. на ОС - Пазарджик било прекратено и изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд. Делото било изпратено за разглеждане в ОС - Пловдив и започнало като НОХД 3056/2010 г. По него били проведени 9 съдебни заседания и с присъда с присъда № 47/14.05.2012 г. ищецът бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 283a, т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2 от НК и оправдан за престъплението по чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК в съучастие с В., а последният - оправдан по всички обвинения, вкл. и за съучаститето му с Н..

С решение № 175/06.11.2012 г. по ВНОХД № 302/2012г. на АС - Пловдив осъдителната присъда била отменена и делото върнато на П.

След изготвяне и внасяне на нов обвинителен акт се образувало НОХД № 641/2012 г. на ОС - Пазарджик, което било изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд. Делото е образувано в ОС - Благоевград под НОХД № 31/2013 г. Съдебното производството за пореден път било прекратено и върнато на ОП - П.

На 16.05.2013 г. сл. д. № 231/2003 г. относно престъплението по чл. 283a, т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2 от НК било частично прекратено и делото изпратено по компетентност на РП – П. за произнасяне във връзка с престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК. С постановление от 19.12.2013 г. сл. д. № 231/2003 г. било окончателно прекратено от РП – П. и същото влязло в сила на 15.01.2014 г.

Тези обстоятелства не са спорни и се доказват от приетите документи от наказателното дело.

Наказателното производство против Н. е продължило около 12 години, считано от 11.02.2002 г. - датата на образуване на сл. д. № 28/2002 г. на ОСС – П., пр. № 1043/2002 г. на ОП – П., присъединено към сл. д. № 231/2003 г. на ОСС – П., пр. № 245/2003 г. на ОП – П. до окончателното прекратяване на 15.01.2014 г.

По отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

При тази фактическа обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Д. и П. следва да бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените вреди.

Спорът е за неговия размер.

За част от периода на наказателното производство ищецът е бил кмет на Община Б.

В исковата молба се твърди, че, в резултат на воденото наказателно производство Н. е претърпял значителни неимуществени вреди, представляващи отрицателни изживявания, тревоги, безпокойство, стрес, напреже­ние, страх от неоснователно осъждане, накърняване на името и авторитета му, засягане на честта и достойнството ми, страх от тежко наказание, за тежките умишлени престъп­ления, за които е обвинен, загуба на лично време и средства за явяване на делата и за подготовката на защитата, ограничаване на законните права и и затрудняване на про­фесионалната му дейност. Преживените тревоги, безпокойство и стрес в период от над 10 години се отразили неблагоприятно и на здравословното състояние - преживявал многократни и дълги депресивни периоди, започнал да страда от високо кръвно налягане, отдавна вече не могъл да спи спокойно през нощта.

Сочи, че като последица от стреса и напрежението, свързани с образуваното дело, през есента на 2005 г. съпругата му спонтанно абортирала по време на втората си бременност, което наложило извършването на гинекологична операция. Раждането на второто им дете, което след това било заченато, станало в Р., след сложна гинекологична опе­рация, като тези негативни преживявания също били последица от неоснователно предприетите от п. действия срещу него.

Твърди се, че след започване на наказателното производство накърняването на доброто му име и авторитет в обществото, довели и до други негативни последици за него и за семейството му. Партньорите, с които дотогава успешно развивали търговски отношения посредством семейната им фирма с бизнес в производството и продажбата на лозов посадъчен материал, се отдръпнали и преустановили контактите, което наложило и фирмата да преустанови дейността си.

Видно от представените копия от публикации, обществото е било осведомено от средствата за масова информация за наказателното производство против Н..

Според заключението на медицинската експертиза (л. 263 – 289 от делото на ОС), Н. е изпаднал в състояние на стрес с обща невротична симптоматика, с депресивни мисли, хипердепресивни настроения, протрахирани във времето психотравмиращи емоции. Според поясненията на експерта в съдебно заседание (стр. 310 от делото на ОС) понятието „протрахирани“ означава продължаващи във времето психотравмиращи ситуации - лицето продължително във времето си спомня събитията, мисли за тях, сънува ги, което сочи, че интензитета на отражението върху психиката му не намалява, а продължава през целия период и дори се увеличава. Последното най - ясно проличава от последващите му психогенни реакции – повишаване на кръвното му налягане, изпадане в депресивни състояния, получаване на паник атаки, стягане и схващане на лявата страна на тялото, желание за откъснато живеене в собствен свят, искане на тишина и тъмнина. Според експерта всички тези състояние не са в резултат на физиологичен проблем, а са резултат на преживяното в хода на наказателното производство и неговото психологично преработване. В заключения е посочено, че при една успешно проведена терапия състоянието на Н. би се променило и психичното му здраве ще се подобри.

Видно от показанията на свидетел В. В. (л. 303 – 304 от делото на ОС), Н. е имал много добра политическа кариера, ползвал се с голяма политическа подкрепа и авторитет в БЗНС „Н. с.“, което било и основание партията да го подкрепи при кандидатурата за кмет на общината Б., както за първия така и за втория му мандат. Твърди, че бил един от малкото кметове, подкрепени от партията и избрани за втори мандат. След излизане на публикациите в медиите за започнало срещу него наказателно преследване, партийното ръководство е взело първоначалното решение, че след като липсват доказателства в подкрепа на обвинението, то те ще продължат с подкрепата си. Промяна в отношенията на партийните лидери и снемане на политическото доверие от Н. се случило през 2005 г. След този момент Н. рухнал. Видял го след години, но и тогава той не изглеждал добре, „нямал нищо общо с онова ведро момче, което било винаги с усмивка“.

Видно от показанията на свидетел В. З. (л. 308 – 309 от делото на ОС), който през периода на мандатите на ищеца като кмет е бил адвокат на свободна практика, като в това си качество се е занимавал с правните въпроси на общината Б., с ищеца били състуденти. Твърди, че Н. бил отличен студент, като след завършването на юридическото си образование е започнал успешна адвокатска практика, като по този начин е натрупал и авторитет в общността в гр. Б. Тези му качества в голяма степен са допринесли за избора му за кмет на Общината Б. От значение за това е и значимата политическа подкрепа, с която се е ползвал в БЗНС и която се дължала на обстоятелството, че измежду малкото кметове с тази партийна принадлежност, той бил най - успешния. Всичко това продължило до началото на 2005 г., когато започнало наказателното производство срещу Н.. От този момент до приключването му в поведението на ищеца настъпила коренна промяна. В работата си той не можел да се концентрира, не ходел в адвокатската им кантора, странял от хората, а и последните изпитвали съмнения в професионалните му качества предвид воденото срещу него наказателно дело. Всичко това довело до финансови затруднения за ищеца и семейството му и наложило Н. да продава наследствените си недвижими имоти, за да се издържа. Започнали и здравословни проблеми – главоболие, високо кръвно налягане, безсъние. Едва след приключването на наказателното преследване през 2014 г. ищецът започнал бавно да се възстановява, като започнал по - активно да работи и постепенно да се подобрява психически.

Видно от показанията на свидетел Л. Н. (л. 304 – 307 от делото на ОС), която е съпруга на ищеца и има най - преки наблюдения. При ищеца настъпил психологически срив и продължително редуващите се депресивни периоди в резултат на воденото срещу него наказателно производство. Н. преживял изключително трудно промяната в професионалния и социалния му статус, която най - ярко проличавала в отношението на хората от гр. Б. и колегите му от гр. П. Наред с това ищецът се е самообвинявал за направеният през 2005 г. от съпругата му спонтанен аборт, което още повече допринесло за задълбочаване на депресията му. Съвсем се затворил в себе си, като отказвал за излиза от дома си, а контакта с него бил много труден, а понякога и невъзможен. Всичко това наложило като най – адекватно решение за съществуващата ситуация преместването му от гр. Б. в гр. С., където той и семейството му търсело спокойствие и анонимност, както и да се осигури възможност за възстановяване на психичното здраве. Освен с личните си преживявания, ищецът е трябвало да се справя и с влиянието на случващото се върху цялото му семейство – децата и родителите и му, както и тези на съпругата му, които също преживявали с тревога този период.

Няма доказателства, за твърдението, че негативните изживявания и медицинските проблеми на съпругата на ищеца са пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство.

Не са представени доказателства за пряка връзка между преустановяване на семейния бизнес на ищеца с воденото наказателно производство.

При тази фактическа обстановка (продължителност на наказателно производство, обвинение за престъпления, които са тежки, мярка за неотклонение с нисък интензитет, многократното внасяне на обвинителни актове и тяхното връщане поради констатирани нарушения, влошеното общо и здравословно състояние (най - вече психическото), личните и професионални притеснения (в качеството на съпруг и родител, на кмет, на политическо лице и на адвокат), финансовите затруднения, широкото медийно отразяване на делото) и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 100 000.00 лева е най – адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди от цялото наказателно производство и тази сума следва да бъде присъдена на ищеца. За разликата над 100 000.00 лева до пълния предявен размер исковата претенция се явява неоснователна.

До тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено

С оглед горното следва да бъде осъдена П. да заплати на адвокат Р. П. от АК – П., с ЛН ..., с адрес: гр. П., ул. „П. М.“ № ..., ет. ..., офис ..., сумата в размер на 2 306.00 (две хиляди триста и шест) лева, представляваща възнаграждение на въззивното производство, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и изчислено съобразно резултата от въззивната проверка.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р       Е      Ш       И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 197/10.07.2020 г., постановено по г. д. № 5/2019 г. по описа на ОС – Пазарджик.

ОСЪЖДА П.н.Р.Б. да заплати на адвокат Р. П. от АК – П., с ЛН ..., с адрес: гр. П., ул. „П. М.“ № ..., ет. ..., офис ..., сумата в размер на 2 306.00 (две хиляди триста и шест) лева, представляваща възнаграждение на въззивното производство, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

                                  

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                                                 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: