Присъда по дело №2048/2022 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №80 от 24.11.2022г
ПО НОХД № 2048/2022г. по описа на ПОС

Срещу подсъдимия Б. Д. Т. е внесен в съда обвинителен акт от Окръжна
прокуратура Пловдив за извършено престъпление, по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от НК,
за това, че на 13.11.2022 г. около 13,40 часа в с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив
е дал подкуп – парична сума в размер на 100 лева, а именно две банкноти с номинал от
по 50 лева и серийни №№ *** и *** на полицейски орган – *** Т. А. Х. – *** в група
„Охранителна полиция“ към РУ Първомай при ОДМВР гр. Пловдив, за да не изпълни
служебните си задължения, вменени му по чл. 14 и чл. 31 от ЗМВР, а именно да не
съставя акт за установяване на административно нарушение № ***/13.11.2022 г. за
извършено нарушение по чл. 150 и чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Съдебното производство е проведено по реда на диференцираната процедура на
гл.27- чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласява да не се събират
доказателства за установяването им, отказвайки се от разглеждане на делото по общ
ред. В хода на съдебните прения прокурорът излага доводи за доказаност на
обвинението. Иска се предвид добрите характеристични данни за подсъдимия да му
бъде определено наказание Пробация, съставено от двете задължителни пробационни
мерки за срок от една година и глоба в размер на 100лв. От страна на защитата се иска
определяне минимално наказание. Подс.Т. в последната си дума моли за минимално
наказание, като изразява съжаление.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.2 от НПК,
намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Б. Д. Т., роден на *** г. в гр. ***, живущ в с. ***, обл. Стара
Загора, б., български гражданин, неженен, с основно образование, работещ, ЕГН
**********.
Видно от приложените документи, касаещи съдимостта на подс.Т. с
определение от 19.10.2006г на РС-Свиленград влязло в сила на 03.11.2006г на
основание чл.25, ал.1 от НК е било определено Б. Т. да изтърпи едно общо най -тежко
наказание от една година лишаване от свобода за престъпленията по чл.195 от НК по
НОХД436/2006, НОХД 695/2003г /предходно дело НОХД362А/99г възобновено от
ВКС / и НОХД№55/2002г. От размера на това наказание е приспаднат изцяло периода
на изтърпяното от Т. наказание в размер на една година лишаване от свобода, което
сочи, че към датата на влизане на това определение в сила наказанието лишаване от
свобода е било фактически изтърпяно. Това обстоятелство противоречи на справката
за съдимост на подсъдимия, в която е отбелязано, че общото наказание по
ЧНД446/2006г е изтърпяно на 23.02.2015г. Със споразумение по НОХД 785/2011г
подс.Т. е признат за виновен в извършване на престъпление на 30.07.2011г по чл.343б,
ал.1 от НК, което е умишлено престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години. Съобразно разпоредбата на чл.88а, вр. чл.82, ал.1
1

т.4 НК към датата на извършване на престъплението по настоящото дело по отношение
на подс.Т. е настъпила пълна реабилитация по право, поради което същият следва да се
счита за неосъждан.
Свидетелите Т. Х. и А. Д. работели като полицейски служители при РУ на МВР
гр. Първомай, съответно свид.Х. на длъжността *** в група „Охранителна полиция“
към РУ Първомай ОДМВР гр. Пловдив, а свид. Д. – *** в група „Охранителна
полиция“ към РУ Първомай ОДМВР гр. Пловдив. На 13.11.2022 г. те били на работа
по график - от 07.00 ч. до 19.00 ч. за св.Х. и от 07.00 ч. на 13.11.2022 г. до 07.00 ч. на
14.11.2022 г. за св. Д. – лист 33 и лист 36 от БП.
На 13.11.2022 г около 13,00 ч. двамата служители на РУ на МВР гр. Първомай
Х. и Д. извършвали контрол на движението по ул. „Христо Ботев“ в с. Градина, общ.
Първомай. Служебният им автомобил с ДК № *** бил паркиран пред дом с № *** на
ул. „Христо Ботев“ в с. Градина.
Около 13,40 ч. на същата дата и място свид. Х. забелязал идващ към него от с.
Плодовитово л.а. марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ черен на цвят с ДК № ***. Свид.
Х. решил да спре този автомобил за да извърши проверка. Подал сигнал със стоп-
палка образец МВР, при което лекият автомобил спрял в близост до дом № *** на ул.
„Христо Ботев“ в с. Градина. След спирането на автомобила свид. Х. се приближил до
водача на същия, представил се и поискал от него свидетелството му за управление на
МПС и документите за автомобила. В отговор водачът на спряното МПС отговорил, че
няма свидетелство за управление на МПС. На въпрос на свид. Х. „нямаш или не
носиш“ водачът отговорил, че е неправоспособен. При този отговор Х. го поканил до
патрулния автомобил за да бъде извършена справка посредством РСОД. При достигане
на служебния автомобил свидетелят отворил капака на багажника, тъй като върху
декоративната кора на задно стъкло се намирало техническото средство РСОД –
таблет, посредством който се съставя АУАН. Посредством техническото средство била
направена справка в АИС „Пътен контрол“ от която се установило, че лицето,
управлявало лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № *** и установено като Б. Д. Т.
с ЕГН ********** не притежава свидетелство за управление на МПС и такова никога
не му е било издавано. През цялото време на извършване на проверката Б. Т. се
намирал непосредствено от лявата страна на извършващия проверката свид. Х.. След
установяване липсата на свидетелство за управление на МПС св. Х. обяснил на Б. Т.,
че ще му бъде съставен акт за установено нарушение по чл. 150 от ЗДвП и автомобила
ще бъде дерегистриран, тъй като се управлява от неправоспособен водач. Разбирайки
това Т. изявил желание да даде сумата от 100 лева да не се дерегистрира автомобила и
той да си тръгне. Свид. Х. обяснил на Т., че това, което той предлага е престъпление и
не следва да бъде извършвано. Въпреки заявеното от полицейския служител Т.
настоявал да даде пари, като това му желание било явно и той не отстъпвал от него. В
един момент по време на разговора свид. Х. забелязал как Б. Т., протягайки ръка към
отворения багажник, оставя на пода на багажното отделение сумата от 100 лева.
Оставяйки сумата подсъдимия заявил на свид. Х., че оставя парите там за да се
почерпят с колегата му. Като видял това негово поведение и с цел запазване на
местопроизшествие свид. Х. затворил незабавно капака на автомобила, задържал Т.
като извършител на престъпление и информирал оперативната дежурна част на РУП
Първомай за съдействие. Действията на Т. и разговорите между Х. и Т. били
наблюдавани непосредствено от втория полицейски служител А. Д., който се намирал
от дясната страна на спрения от колегата му автомобил.
2

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен
начин по реда на чл.373, ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК. Самопризнанието на подсъдимия
е подкрепено от събраните доказателства в досъдебното производство. Това са
показанията на свидетелите Х. и Д., показанията на свид.М. Т. веществените
доказателства - 2 бр. банкноти с номинал 50 лева, открити при извършеният оглед на
МП, както и писмените доказателствени средства- документи относно служебното
положение на свидетелите Х. и Д. и акт за установяване на административно
нарушение сер.*** от 13.11.2022г, по повод на който банкнотите са били предоставени
от подсъдимия, справка от база данни на КАТ за собствеността на автомобила.
От показанията на свидетелите Х. и Д. се установява времето и мястото на
извършване на престъплението, самоличността на водача, който е бил спрян за
проверка, поради извършено от него нарушение на правила за движение по пътищата.
Показанията на тези свидетели са източник на преки и първични доказателства
относно действията, извършени от подс.Т., с които той е осъществил състава на
престъплението. Чрез тях се установява цялата поредица от събития, описана във
фактическата обстановка на случая. Показанията на тези свидетели се потвърждават
напълно от обясненията, дадени от подс.Т. на досъдебното производство. Към
установените обстоятелства нямат пряко значение показанията на свид.М. Т.. Те
съдържат информация за косвени към предмета на доказване факти и са в подкрепа на
преките източници на доказателства. От същите се установява, че именно М. Т. е
собственик на автомобила, както твърди и подсъдимия и каквито са данните от справка
в централната база на КАТ /стр.61/.
От посочените свидетелски показания се установява, че подс.Т. е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата, като е управлявал МПС без за
притежава съответна правоспособност за това. Дадената парична сума от 100 лв. е
следвало да мотивира полицейските служители да не извършат възложените им
действия по служба.
При извършеният оглед на МП в служебният автомобил са били открити
дадените от подсъдимия банкноти. За това свидетелстват самият протокол и
фотоснимките от местопроизшествието в приложеният фотоалбум. В така съставеният
протокол се сочи, че банкнотите са иззети.
От съставения административен акт също се установява времето и мястото на
конкретното административно нарушение, извършено от подсъдимия, установяването
и санкционирането на което, той е желаел да избегне чрез предлагане на парична сума.
Изземването на регистрационните табели на автомобила е отразено в акта и се явява
пряка последица на установеното административно нарушение, част от започнатото от
полицейските служители административно-наказателно производство, резултат на
осъществените от тяхна страна действия по служба, провеждането на което
подсъдимият е желаел да избегне.
От писмените доказателства, предоставени от ОДМВР Пловдив – писмо на
Началник сектор „КАПОРЧ“ при ОДМВР Пловдив и формуляри на изготвена
длъжностна характеристика, акт за встъпване в длъжност и график за работни смени и
заповед за дежурства се установява заеманото от свидетелите Х. и Д. служебно
положение и качеството им на полицейски орган, съобразно разпоредбата на чл.57,
3

ал.1 от ЗМВР, действията по служба, които са извършвали на инкриминираната дата.
От приложените бюлетин за съдимост и преписи от съдебни актове, както и
частично от справката за съдимост се установява, че подс.Т. към датата на извършване
на престъплението е бил реабилитиран по право по реда на чл.88а НК.
Не са налице противоречия в доказателствените източници по делото, които да
следва да бъдат обсъдени от страна на съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият Б. Д.
Т. от обективна и субективна страна е осъществил всички признаци на състава на
престъпление по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от НК като на 13.11.2022 г. около 13,40
часа в с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив е дал подкуп – парична сума в размер
на 100 лева, а именно две банкноти с номинал от по 50 лева и серийни №№ *** и ***
на полицейски орган – *** Т. А. Х. – *** в група „Охранителна полиция“ към РУ
Първомай при ОДМВР гр. Пловдив, за да не изпълни служебните си задължения,
вменени му по чл. 14 и чл. 31 от ЗМВР, а именно да не съставя акт за установяване на
административно нарушение № ***/13.11.2022 г. за извършено нарушение по чл. 150 и
чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
От обективна страна безспорно и категорично се установява, че подсъдимият Т.
на посочените по-горе дата и място е извършил действия на даване на парична сума
спрямо лица, които представляват полицейски орган, по смисъла на чл.57, ал.1 от
ЗМВР. Осъществените действия от подс. Т. съответстват на изпълнително деяние
даване на подкуп. Престъплението е довършено, съгласно актуалната задължителна
съдебна практика – ТР №1 от 12.03.20.21г на ВКС. Предмет на престъплението е
паричната сума в размер на 100лева, представляваща имуществена облага, която не се
е следвала за полицейския орган. Деецът обективно е реализирал действия, с които
противоправно мотивира бездействие по служба на длъжностното лице, като е
достатъчно за съставомерността на деянието да са били създадени само условия за
това. Прекъсната е била фактическата власт на дееца върху предмета на
престъплението- дадената парична сума, по начин, който е позволявал
длъжностното лице да изрази безпрепятствено отношение то си към него.
Действията на подс.Т. - да предложи като дар конкретната парична сума са
имали конкретна цел - да се осуети установяване и санкциониране на административно
нарушение по Закона за движение по пътищата от полицейските органи. Паричната
сума е била предложена с цел да осигури бездействието по служба на полицейския
служител, което бездействие би било в интерес на подсъдимия. За съставомерността на
деянието не е необходимо посочената цел да е била постигната.
Субект на активния подкуп може да бъде всяко наказателно отговорно лице. От
субективна страна подс. Т. е годен наказателноправен субект на това престъпление-
пълнолетен и вменяем. Той е извършил престъплението подкуп при пряк умисъл, като
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал, че със същото застрашава
обществените отношения, гарантиращи законосъобразното и безкористното
осъществяване на служебните дейности, като е искал настъпването именно това по вид
засягане на обекта. Мотивът на подс.Т. за извършване на престъплението е бил да
избегне установяване на извършено от него административно нарушение и евентуално
последващо санкциониране за същото.

4

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от НК,
законодателят е определил кумулативното наказание “Лишаване от свобода” до десет
години и „Глоба“ до 15 000 хиляди лева.
За да определи наказанието на подс. Т., съдът извърши цялостна оценка на
наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, позволяваща
установяването на действителната и конкретна за случая тежест на извършеното и
налагането на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-
добре отговаря на целите по чл.36 от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия и съдействието, което е оказал на разследването в досъдебното
производство, където още е признал вината си, дал обяснения и изразил съжаление и
разкаяние за стореното, както и ниската стойност на паричната сума предмет на
престъплението, което сочи и по-ниска степен на засягане на охранените обществени
отношения. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и
обстоятелството мотивирало подсъдимия към противоправните действия, а именно
факта, че той управлявал чужд автомобил и при спиране на автомобила от движение
това е щяло да увреди неговия собственик – свид.Т., поверил автомобила си на
подсъдимия. Именно този резултат подсъдимия е целял да избегне, давайки
провивоправно паричната сума на полицейския орган.
Не се констатираха отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Съдът счита, че установените смекчаващи вината на подсъдимия Т.
обстоятелства са многобройни и с основно значение. Добрата характеристика за
личността на подсъдимия сочи ниската степен на обществена опасност на личността
му. Съобразно тази обществена опасност предвиденото в чл.304а НК наказание е
несъразмерно тежко спрямо личността на дееца. Това означава, че са налице условията
наказанието на подс.Т. да бъде определено по реда на чл.55 от НК. В случая, предвид
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, чл.55 НК се явява по-благоприятен за дееца от
чл.58а, ал.1 НК, тъй като дава възможност да се определи по-леко по вид наказание
спрямо предвидените в санкцията на правната норма по чл.304а от НК.
Въз основа на изложените аргументи, съдът прецени, че за извършеното
престъпление по чл.304а, вр.чл.304 ал.1 от НК на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр.
чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, определеното в санкцията на правната
норма наказание „Лишаване от свобода“, за което не е предвиден най-нисък размер,
следва да бъде заменено с „Пробация“, като на основание чл.55, ал.3 по –лекото
наказание „Глоба“ не следва са бъде налагано. Предвид ниската обществена опасност
на конкретното деяние и дееца съдът счете, че за постигане на целите на наказанието
по чл.36 от НК е достатъчно наказанието „Пробация“ да съдържа двете задължителни
пробационни мерки, които да се изпълняват за срок от една година , както следва:
-„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ на основание чл. 42а, ал. 2, т.1 вр.
с чл.42б, ал.1 от НК с явяване и подписване пред пробационен служител в
периодичност два пъти седмично за срок от една година.
-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ на основание
чл.42а, ал.2, т.2 вр. чл. 42б, ал. 2 от НК за срок от една година.

5

Така определеното наказание по вид и размер е съответно на личността на
подсъдимия и стореното от него, по начин, че да въздейства както възпиращо и
предупредително спрямо гражданите на обществото, така и превъзпитаващо и
предупредително спрямо самия деец.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК следва от така наложеното на
подсъдимия Б. Д. Т. наказание „Пробация“ да се приспадне времето, през което той е
бил задържан за 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на 13.11.2022. като и
времето от 14.11.2022г до 16.11.2022г, когато е бил задържан за срок от 72ч по реда на
НПК, като един ден задържане се зачита за три дни пробация.
На основание императивната норма на чл.307а НК предметът на престъплението
- веществените доказателства 2бр. банкноти с номинал 50,00 български лева със
серийни номера *** и ***, оставени на съхранение при домакина на ОДМВР –
Пловдив, следва да бъдат отнети в полза на Държавата.

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	80
Дата:	24 ноември 2022 г. (в сила от 10 декември 2022 г.)
Съдия:	Даниела Димитрова Събчева

Дело:	20225300202048
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 ноември 2022 г.

Присъда по дело №2048/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите