РЕШЕНИЕ
№ 1956
гр. П., 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330204435 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 617903- F634699/10.12.2021г.
на З**** на ТД НАП- П., с което на „А.“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“И.С.Г.“ № 30А, ет.4, ап.10,
представлявано от Г. С. А., ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 6250 /шест
хиляди двеста и петдесет/ лева, за нарушение на чл.182, ал.1 вр. с чл.124, ал.5
от ЗДДС.
По съображения изложени в жалбата, жалбоподателя моли наказателното
постановление /НП/ да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано, издадено при нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява
от адв.Д., който поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр.П. се представлява от ст.юрк. Б.,
1
която навежда доводи за неоснователност на жалбата и пледира да бъде
потвърдено наказателното постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Срещу дружеството-жалбоподател „А.‘‘ЕООД е издаден Акт за
установяване на административно нарушение, за това, че последното като
регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по фактура за
доставка на зеленчукови семена, издадена от „Континвест"ООД, ЕИК
*********, не е отразило в дневника си за покупките издадено от доставчика
кредитно известие № 00000479/24.06.2021г. по фактура №
**********/20.05.2021г., като не е сторило това в законоустановения срок - от
01.07.2021 г. до 14.07.2021 г. за данъчен период м.06.2021г., което е довело до
определяне на декларирания от лицето резултат - „ДДС за внасяне" за
съответния данъчен период в по-малък размер със сумата от 6250 лв.
В хода на проверката от дружеството-жалбоподател били дадени писмени
обяснения, в които било посочено, че при получена заявка на зеленчукови
семена, подадена от „А.“ ЕООД на 11.05.2021 г. била издадена проформа
фактура за авасово плащане, което било извършено на два транша /19000 лв.
и 18500 лв./. Уговорката била след плащането, клиентът да получи стоката.
Доставката била забавена , в резултат на което „Континвест“ ООД издало
горепосочената фактура с данъчна основа 31250 лв. и ДДС 6250 лв. за
авансово плащане въз основа на получения банков превод.
На 11.06.2021г. зеленчуковите семена били изпратени, за което от
„Континвест“ ООД била издадена фактура № **********/11.06.2021г. за
сумата от 75927,00 лв., от които данъчна основа 63272,50 лв. и ДДДС
12654,50 лв., като не било направено приспадане на авансовото плащане, а за
авансово фактурираната сума от страна на доставчика било издадено
кредитно известие № 00000479/24.06.2021г. с данъчна основа – „минус“
31250 лв. и ДДС „минус“ 6250 лв.
В данъчния период, през който било издадено кредитното известие –
м.06.2021г. „А.“ ЕООД следвало да го включи в дневника за покупки и в
справка-декларация, подадени в ТД на НАП-П. с вх.№
2
16004712550/02.07.2021г.
Вместо това „А.“ ЕООД включило кредитното известие в дневника за
покупки и в справка-декларация № 16004807392/04.10.2021г. за данъчен
период м.09.2021г.
Несвоевременното включване на издаденото от „Континвест“ ООД кредитно
известие в дневника за покупки на получателя, довело до определяне на
резултат в подадената от „А.“ ЕООД справка декларация по ЗДДС с вх.№
16004712550/02.07.2021г. за данъчен период м.06.2021г. – „ДДС за
възстановяване“ в размер на 76,82 лв., вместо следващия се резултат – „ДДС
за внасяне“ в размер на 6173,18 лв. при коректно отразяване на кредитното
известие.
Проверяващият орган приел, че по този начин на 15.07.2021г. в гр.П. „А.“
ЕООД е нарушило разпоредбите на чл.182, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.124, ал.5 от
ЗДДС. Посочено било в АУАН, че нарушението бил открито на 12.10.2021г.
при представяне на документи и писмени обяснения с вх.№ П-
22222521170184-ПРД-001-И от „Континвест“ ООД в хода на насрещна
проверка.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
дружеството, който го подписал без възражения. Препис от акта бил връчен
на същата дата срещу подпис.
По реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН било подадено възражение от управителя на
дружеството срещу съставения акт, което било прието от
административнонаказващия орган /АНО/ за неоснователно, а въз основа на
АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложените по-горе фактически положения се установяват от цялата
доказателствена съвкупност – писмени доказателства, както и гласни такива –
показанията на актосъставителя П. М. А., чиито показания съдът кредитира
като последователни, логични, произтичащи от достоверен източник и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, чието нарушение е вменено на
дружеството-жалбоподател предвижда, че регистрираното лице е длъжно да
отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за
данъчния период, през който са издадени. Видно от съдържанието на
3
цитираната разпоредба, фактическият състав на нарушението по чл. 124, ал. 5
от ЗДДС включва в себе си не само издаването на кредитното известие, но и
неговото реално получаване от адресата и данъчно задължено лице.
Действително в нормата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС присъства изискването
кредитните известия да се отразят в дневника за покупки за месеца, в които са
издадени, но при тълкуване на разпоредбата с оглед цялостното й
съдържание, се налага извод, че това изискване се отнася само до кредитните
известия, които са получени от данъчно задълженото лице в месеца на
издаването им. Това е така доколкото отразяването в дневника за покупките
на кредитно известие, което все още не е получено, представлява обективно
неизпълнимо задължение. В действителност, в случай, че кредитното
известие е получено в месеца на издаването му, данъчнозадълженото лице
следва безусловно да го отрази в дневника за покупки за същия месец, като
всякакви причини от вътрешно организационно естество за забавата са
ирелевантни и не могат да възпрепятстват ангажирането на обективната и
безвиновна отговорност на ЮЛ. В случай, че кредитното известие е получено,
обаче, в месец последващ неговото издаване, е налице своеобразна "грешка"
по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, изразяваща се в неотразяване на
обективно съществуващ документ в справката декларация и дневника за
покупки, която грешка се поправя по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС чрез
включване на документа в отчетния регистър, но не за месеца, в който
документа е бил издаден, а за месеца, в който грешката е установена, което
означава, че в случай на кредитни известия получени по-късно от месеца на
издаването им, корекцията се извършва като кредитното известие се отрази в
дневника за покупките за данъчния период, съответстващ на месеца на
получаването му, доколкото именно тогава се явява открита "грешката".". От
гореизложеното следва, че момента на реалното получаване на кредитното
известие е от значение не само като елемент от фактическия състав от
обективна страна за съставомерност на деянието като нарушение по чл. 124,
ал. 5 от ЗДДС, но и за определяне по кой ред следва да бъде отразено
кредитното известие- по реда на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС или по реда на чл. 126,
ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Гореизложеното отнесено към разглеждания казус и събраните по делото
доказателства налага извода, че извършването на съставомерно деяние по чл.
124, ал. 5 ЗДДС именно към посочената в АУАН и НП дата – 15.07.2021г. е
4
останало недоказано по несъмнен начин при лежаща доказателствена тежест
върху наказващия орган. В случая в хода на административната фаза на
процеса наказващият орган не е изследвал фактът на получаване на
кредитното известие от „А.“ ЕООД и кога е получено същото, за да се
формирано заключението, че за регистрираното лице съществува
задължението да го отрази в дневника за покупки и то именно в срок от
01.07.2021г. до 14.07.2021г., така както е прието в двата административни
акта на администрацията. И в АУАН, и в НП липсват констатации за датата
на получаване на кредитно известие № 00000479/24.06.2021г. от
жалбоподателя. Това е довело не само до фактическа необоснованост на
изводите за съставомерност на деянието и ангажиране отговорността на дееца
въз основа на предположения, но и е довела до съществено нарушение на
процесуалните правила и накърняване правото на защита на наказания
субект. Съгласно чл. 42 и 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на
АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението,
посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като
властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която
се налага наказанието. В случая, в наказателното постановление и АУАН
липсва посочване на всички съставомерни за твърдяното нарушение на чл.
182, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 124, ал. 5 от ЗДДС обстоятелства, което е
довело до нарушаване правото на защита на санкционирания, а оттам и до
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в разпоредбите
на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена в
подадената жалба, като видно от представения договор за правна помощ и
съдействие, удостовереното възнаграждението в размер на 650 лв. е платено в
брой.
Съобразно чл.63, ал.2 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност
от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за основателно. Като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност,
извършените процесуални действия, както и имуществения интерес съдът
5
намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който е
съобразен и с разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 642,50 лв., който следва да бъде платен от въззиваемата страна.
С оглед гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 617903- F634699/10.12.2021г. на
З**** на ТД НАП- П., с което на „А.“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.“И.С.Г.“ № 30А, ет.4, ап.10, представлявано от
Г. С. А., ЕГН ********** на основание чл.182, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 6250 /шест хиляди двеста и петдесет/ лева,
за нарушение на чл.182, ал.1 вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП-П. да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“И.С.Г.“ № 30А, ет.4, ап.10,
представлявано от Г. С. А., ЕГН ********** сумата от 642,50 /шестстотин
четиридесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.П. по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6