МОТИВИ
ПО НОХД № 308.2019Г. ПО ОПИСА
НА РАЙОНЕН СЪД- АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Съдът е сезиран с обв. акт
срещу подсъдимия Е.С.Т., роден на ***г***, по народност българин, български
гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, по обвинение
за престъпление по чл.206, ал.3, предл. 1-во вр.ал.1 от НК, за това, че на 26.05.2016г. в Република
Турция, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е владеел и пазил –
товарен автомобил седлови влекач за ремарке марка
„Мерцедес Бенц“, модел *****, шаси № WDB9340321l829242, двигател № 541976С0929914 с рег. № *****, на стойност
75 000 лева, собственост на „Алианц Лизинг
България“АД- град София, като сбиването е в големи размери.
Ред за разглеждане на делото – чл. 371 т.2 от НПК.
Конституирани страни -
Ощетеното юридическо лице „Алианц Лизинг
България“АД- град София, като е приет за
съвместно разглеждане ведно с наказателния процес, граждански иск за
имуществени вреди в размер на 75 000 лева, причинени от престъпление по
чл. 206, ал.3, предл.1-во вр.ал.1
от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
По
същество:
Представителят на РП - Асеновград, пледира за признаване
на подсъдимия Е.Т. за виновен в
извършване на престъпление по чл.206,ал.3,предл.1-во вр.ал.1 от НК при факти, описани в обстоятелствената част
на обв. акт и за налагане на наказание в размер на 3
години, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК, бъде редуцирано с 1/3 и
подсъдимият Т. бъде осъден на 2 години ЛС, което на основание чл.66,ал.1 от НК,
бъде отложено с изпитателен срок от 3 – три години, както и кумулативно
наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца. Приетият за съвместно
разглеждане граждански иск да бъде уважен в пълен размер, ведно с поисканата
лихва, а разноските да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, ведно с тези за
адвокатски хонорар.
Защитника на подсъдимия Т.- адвокат А. П., пледира за
признаване на подс. Т. за виновен в извършване на
престъплението по обв. акт и да бъде приложена
разпоредбата на чл.55,ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като бъде осъден на 1 – една
година ЛС и не му бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“. Гражданският иск да бъде уважен в пълен размер, а
разноските по делото – присъдени в негова тежест. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Подсъдимият Т. се признава за виновен. Излага всички
факти по обв. акт и пледира за налагане на наказание
в пределите, поискани от неговия защитник.
По
фактите:
Подсъдимият С.Т. не е осъждан. Характеристичните му данни
са добри. Понастоящем е разведен и живее на семейни начала с друга жена и дете,
работи обща работа, за да се издържа, докато трае процеса, предвид наложената
му забрана да пътува извън страната. Същият е правоспособен водач на МПС от
28.11.1994г.за категория В.
На 16.04.2014 г. в гр. Пловдив е
сключен договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността №
6185, между „Алианц Лизинг България“ АД – клон
Пловдив, в качеството си на лизингодател,
представлявано от свидетеля С.Т.К., който е действал чрез свой пълномощник, и
„Моника 2002“ ООД –гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в
качеството на лизингополучател, което се
представлявало от неговия управител –подс. Е.С.Т..
Съгласно този договор лизингодателят предоставил на лизингополучателя пътно превозно средство – товарен
автомобил, седлови влекач и влекач за ремарке, марка
„Мерцедес Бенц“, модел *****, шаси №
WDB9340321L829242, двигател № 541976C0929914, с рег. № *****,
със съответното оборудване. Пак според договора, лизингополучателят
се задължавал да изплаща ежемесечни вноски на дружеството лизингодател,
във връзка с ползването на пътното превозно средство, в размер на 1244,31 евро.
Описаният товарен автомобил е бил предоставен от представител на „Алианц Лизинг България“ АД – клон Пловдив, на подс. Е.Т. на същата дата – 16.04.2014 г. Това превозно
средство се ползвало от него, който
освен управител на „Моника 2002“ ООД – гр. Асеновград, е бил и негов
собственик.Подс. Е.Т. обслужвал редовно задълженията
на дружеството си, които произтичали от описания лизингов договор, за периода
от първия месец до двадесет и първия месец, считано от датата на сключването
му. Съответно – от месец април 2014 г. до месед
декември 2015 г. Изплатил и част от дължимата вноска за двадесет и втория месец
от него. След това изпаднал в забава – от месец февруари 2016 г., като спрял да обслужва
задълженията на представляваното от него търговско дружество, произтичащи от
въпросния лизингов договор, но и се разпоредил с вещта, предмет на този
договор.Съответно - на 26.05.2016г., подс. Е.Т.
напуснал страната със седловия влекач и влекач за
ремарке, описан по-горе, през ГКПП Капитан Андреево. С него навлезнал
в пределите на Република Турция. Там, на същата дата, той продал
инкриминираната вещ. След това се завърнал в страната. През месец август 2016
г. получил нотариална покана от представител на „Алианц
Лизинг България“ АД, с която е уведомен, че договора за лизинг е прекратен и
следва в указания му срок да върне превозното средство. Той не върнал
инкриминираната вещ, тъй като, както беше посочено по-горе, се разпоредил с нея
в Република Турция.
На 27.09.2016 г. Районна прокуратура –
Асеновград е сезирана за случая от представител на „Алианц
Лизинг България“ АД. По същия е извършена предварителна проверка, а
впоследствие е образувано досъдебно производство.
От заключението на съдебно – стоковата експертиза се
установява, че товарен автомобил и влекач за ремарке, марка „Мерцедес Бенц“ ,
модел „Актрос 1844 LS 4х2 3600“ с рег. № ***** с технически параметри: марка
„Мерцедес Бенц“, модел „Актрос 1844LS 4х2 3600“, с номер на шаси: WDB9340321l8292242, двигател № 541976Ъ0929914, цвят Бял, с дата на първа
регистрация 27.05.2014г., 2 години на експлоатация и гориво тип дизел, средна
пазарна цена в употребявано общо техническо състояние съобразено с периода на
експлоатация - 2 години, като се вземе предвид търсенето и предлагането на тази марка и модификация на пазара, към момента
на инкриминираното деяние - 26.05.2016г. възлиза в размер на 75 000 лева.
По
доказателствата:
Приетите за установени факти, съдът намери за доказани от
признанията на подс. Т., които напълно се подкрепят
от приложените по делото писмени доказателства и протоколи за разпити на
свидетели, както и заключението на стоково – оценъчната експертиза, които доказателствени средства са непротиворечиви помежду си.
Съдът кредитира протоколите за разпитите на свидетелите С.Т.К.,
М.П.И., Г.П.К., които съдържат логични, последователни, непротиворечиви и
подкрепени и от писмените доказателства показания. Писмените доказателства, като
надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира, а именно: договор за финансов
лизинг с опция за прехвърляне на собствеността № 6185 от 16.04.2014г., приемо - предавателен протокол, свидетелство за регистрация
част първа, писмо изх. № 7-700-00-172 от 13.06.2016г., нотариална покана № 5856
от 19.07.2016г., справка за напускане на страната.
Като обоснована и законосъобразна, съдът кредитира и
стоково – оценъчната експертиза по делото.
Не се констатира противоречивост в доказателствената
съвкупност, която да налага обсъждане на противоречия.
От
правна страна:
При така приетите от фактическа страна факти, от правна
страна, съдът намери следното:
Налице е годен договор за финансов лизинг, сключен между
„Алианц Лизинг България“АД и „Моника 2002“оод, с опция за прехвърляне на собствеността, като
дружеството „Моника 2002“ оод е лизингополучател,
с предмет на договора – Седлови влекач и влекач за
ремарке марка „Мерцедес Бенц“, модел „Актрос 1844 LX
4х2 3600, Шаси
с номер: WDB9340321l829242, двигател № 541976С0929914, с регистрационен номер *****,
който с писмо от 13.06.2016г. едностранно, поради неплащане на финансовите
вноски, е прекратен от лизингодателя, за което е
надлежно уведомено дружеството – лизингополучател,
чрез управителя му – подс. Е.Т.. В този момент, след
прекратяването на договора за лизинг, подсъдимият Т., който е съдружник и
управител в дружеството – лизингополучател, е бил
задължен да върне вещта, която до този момент, е владеел на законно основание -
договор за лизинг, като връщането – начин и място, е указано с нотариална
покана от 19.07.2016г. Прекратяването на този договор от 13.06.2016г., не
изключва правното основание, на което подс. Т. държи
вещта, тъй като, към момента, в който подс. Т.,
излизайки с товарния автомобил в Република Турция, се е разпоредил с него там,
на дата 26.05.2016г., момент, в който
договорът за лизинг не е бил прекратен. Разпореждането е станало чрез
продажбата му на неустановено лице и на неустановена сума. Собствеността върху
товарния автомобил е на дружеството – лизингодател,
като подс.Т. е само държател на същия, предвид на
това, че собствеността може да се прехвърли едва след заплащането на всички
лизингови вноски, което не е настоящия случай. Така, подс.Т.
се е разпоредил с чужда движима вещ, която владеел и пазел - товарен автомобил седлови влекач за ремарке марка „Мерцедес Бенц“, модел *****,
шаси № WDB9340321l829242, двигател № 541976С0929914 с рег. № *****, на стойност
75 000 лева, собственост на „Алианц Лизинг
България“АД- град София, като предвид стойността на вещта, оценена от стоково –
оценъчна експертиза, възлизаща на стойност над 70-кратния размер на минималната
заплата за посочения период от време, която е била 420,00 лева, определена с
постановление № 375 на МС от 28.12.2015г., в общ размер от 29 400 лева, с което
от обективна страна, е осъществил състава на престъпление по чл.206, ал.3 предл.1-во вр.ал.1 от НК.
Изпълнително деяние – разпореждане чрез продажба, на
чужда движима вещ, владяна и държана на правно основание – договор за лизинг,
със стойност на обсебването в големи размери, изводима от експертизата на
вещта.
Субективен състав - пряк умисъл, изводим от факта, че подс.Т. е съдружник и управител в дружеството – лизингополучател, подписало договора за лизинг, който е
наясно с факта, че няма право да преотстъпва дори ползването, без писмено
съгласие на лизингодателя, на лизинговия товарен
автомобил, камо ли да се разпорежда с него, тъй като до изплащането на
лизинговите вноски, той се владее от дружеството – лизингополучател
и в частност - от неговия съдружник и управител – подс.Т.,
но не се прехвърля собствеността, а само риска върху вещта, предмет на
лизинговия договор, както и държането, което се предоставя на лизингополучателя.
Предвид наличието както на обективен, така и на
субективен състав на престъплението по чл.206,ал.3 предл.1-во
вр.ал.1 от НК, съдът призна подс.
Т. за виновен в извършване на това престъпление.
По
наказанието:
Предвид реда, по който
се разгледа делото – чл. 371, т.2 от НПК, съдът предвид законово
определеното наказание „ЛС“ от 3 до 10 години и лишаване на виновния от права
по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК, както и по преценка на съда – постановяване на
конфискация на част, или цялото имущество на посъдимия,
като отчете, че при определяне на наказание ЛС, следва да приложи чл.58а от НК,
съдът намери, че за подс.Т. са налице многобройни сегчаващи отговорността обстоятелства, които налагат
приложение на чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 ал.1т.1 от НК-
предвид наличието на долен минимум на наказанието „ЛС“ от една страна и
приложение на ал.3 от НК, относно кумулативно предвиденото наказание „Лишаване
на виновния от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК“, тъй като за него са налице
многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства –
чисто съдебно минало, добри характеристични данни,множество проблеми във връзка
с бившата си съпруга и съдружник и управител на дружество „Моника 2002“оод, които са го довели до състояние да не може да работи
чрез фирмата, множеството проблеми във връзка с имуществото на тази фирма,
факта, че има връзка с друга жена, с която живее на семейни начала и работи черна
работа, за да се издържа както нея и детето й, както и предвид на това, че
споровете с бившата му съпруга са довели до невъзможност да работи и да изкарва
доходи, като основно работата му е свързана с транспорт и реализиране на доходи
в Република Турция, съдът намери, че
всички тези обстоятелства, които, от една страна, сочат на причини и условия за
извършване на престъплението, които също следва да се отчетат при определяне на
наказанието, а от друга страна са смегчаващи
отговорността обстоятелства, както и липсата на утежняващи отговорността
такива, предвид на това, че стойността
на обсебеното имущество, бидейки същото в големи размери, не може да се отчете като утежняващо отговорността
обстоятелство, предвид на забраната това да бъде сторено, разписана в чл.56 от НК, то липсата на други такива дадоха основание на съда, при определяне на
наказанието, да приложи чл. 58а ал.4 вр.чл. 55
ал.1т.1 и ал.3 от НК, като определи наказанието „ЛС“ под законовия минимум и не
наложи кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от права по чл. 37 ал1т.7
от НК.“
Размерът на наказанието „ЛС“ съдът определи на една
година и шест месеца, като изходи от горепосочените многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства и все пак отчете и
по - завишения размер на обществена опасност на деянието, предвид на това, че
то е сторено извън граница.
Предвид на това, че наложеното наказание „ЛС“ е под три
години и че подсъдимият Т. не е бил осъждан до момента и че съдът намери,
че неговото поправяне и превъзпитание ще
може да се реализира и без подс. Т. да изтърпява
реално наложеното му наказание, то на основание чл. 66, ал.1от НК, съдът отложи
изпълнението на това наказание с изпитателен срок от 3 – три години.
С този вид и размер наказание, съдът счете, че ще се
изпълнят целите на чл.36 от НК, за превъзпитанието на дееца и възпиране на
останалите членове на обществото, от
подобни престъпни прояви.
Съдът счете, че не следва да налага по негова преценка и
наказания конфискация на част, или цялото имущество, тъй като, от една страна,
целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати и без да се изпълнява това
наказание, а от друга страна, липсва имущество, върху което това наказание да
бъде наложено.
По
гражданския иск:
Налице е реализиран деликт,
изводим от извършеното от подс.Т. престъпление по чл.206,ал.3,предл.1-во вр.ал.1 от НК, виновно
извършен, пряка и непосредствена
последица от който е причиняването на имуществена вреда за собственика на
обсебената вещ – „Алианц Лизинг България“АД, град
София, ЕИК: *********, в размер на стойността на обсебения товарен автомобил
влекач, оценена от стоково – оценъчна експертиза по делото, в размер на
75 000 лева, която щета подлежи на репарация, в определения от
експертизата размер, изхождайки от имуществения й характер. Ето защо, на основание
чл. 45 от ЗЗД, съдът осъди подсъдимия Е.т., да заплати на ощетеното юридическо
лице - Алианц Лизинг България“АД, сумата в размер на
75 000 лева, причинени имуществени щети от престъпление по чл.206, ал.3,предл.1-во, вр.ал.1 от НК, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
гражданския иск – 17.06.2019г. до окончателното й изплащане.
По
разноските:
Предвид на това, че подс. Е.Т.
бе признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер, то нему следва
да бъдат възложени и направените по делото разноски, възлизащи в размер на
84,64 лева- осемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки, които съдът
постанови да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР, предвид на това, че са
изразходени от неговия бюджет.
На същото правно основание, съдът осъди подс. Е.Т.,
да заплати и държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на гражданския
иск, в полза на Районен съд – Асеновград, възлизащ в размер на 3000 лева – три
хиляди лева.
Хонорар за повереника на
ощетеното юридическо лице „Алианц Лизинг България“АД,
се дължи от страна на подсъдимия, на основание чл.189, ал.3 от НПК, като
предвид направеното възражение за прекомерност на същия, съдът определи неговия
размер по чл.9 вр.чл. 7 от „Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения“, за изготвяне
на молба за гражданския иск с интерес от 75000 лева, без процесуално
представителство, в размер на 2085,00 лева, която сума осъди подсъдимия Т., да
заплати на ощетеното юридическо лице като разноски за повереник.
По изложените мотиви, съдът постанови своето решение.
Районен съдия: