МОТИВИ към ПРИСЪДА № 112 по НОХД № 376/2016 г.  

 

            ПРОЦЕДУРА И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Съдебното производството е образувано по повод внесен от РП – С. обвинителен акт, против подсъдимата И.С.Х. за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК.

В с.з. подсъдимата чрез своя защитник заяви, че желае съдебното производство да се развие по реда на глава ХХVІІ от НПК с прилагане разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК. Изразеното от подсъдимата признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, бе одобрено с определение на съда.

В обвинителния акт се твърди, че на 30.12.2014 г., в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимата възбудила и поддържала заблуждение у Р.В.Г. – служител на „К.” АД – гр. София, като с това причинила имотна вреда в размер на 900 лева на „К.” АД – гр. София, представлявано от В.Ц.М..

В с.з. преди даване ход на съдебното следствие, съдът констатира, че по делото е постъпила молба от пострадалото дружеството за конституиране като граждански ищец. С молбата се предявява гр. иск против И.С.Х. и П.В.Т. за заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди в размер на 900 лева, ведно със законната лихва считано от 30.12.2014 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Моли се дружеството да бъде конституирано като гр. ищец.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като се запозна подробно с представената по делото молба прие, че не следва да допуска за съвместно разглеждане така предявения гр. иск. Търговското дружество – ищец, насочва претенциите си за обезщетение както към подсъдимата, така и към свид. Т., като обосновава това с наличието на сключен договор за кредит. В рамките на наказателния процес може да се разглеждат претенции за обезщетения на вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликт. В случая обаче обезщетението по отношение на П.Т. се претендира от гр. ищец на друго основание, а именно сключен облигационен договор и поради тази причина разглеждането му в с.з. е недопустимо. Предвид изложеното съдът не допусна за съвместно разглеждане предявеният от „К.” АД, гр. иск против И.С.Х. и П.В.Т., за заплащане на обезщетение за претърпени от деликт имуществени вреди, с цена на иска 900 лева, ведно със законната лихва считано от 30.12.2014 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В с.з. представителят на РП С. поддържа обвинението. Моли съда да признае подсъдимата за виновна, като предлага да й бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде намалено с една трета и така определеното наказание от 8 месеца лишаване от свобода, същата да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

В с.з. подсъдимата редовно призована, се явява. Признава всички  факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като не желае да се събират допълнителни доказателства за тях, признава се и за виновна. Защитникът й моли съда при определяне на наказанието, което следва да понесе подсъдимата, да вземе предвид това, че същата е с три малки деца, които се нуждаят от майка си и да има предвид всичко това при определяне на наказанието.

 

            ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Подсъдимата И.С.Х. е бълг. гражданка, с основно образование, неомъжена, неработеща, осъждана.  

            Със споразумение по ЧНД № 1731/2006 г. на СлРС, в сила от 01.11.2006 г. за престъпление по чл. 197 т.3, вр. чл. 195 ал.1 т.4, вр. чл. 26 от НК, на подсъдимата е наложено наказание Пробация за срок от шест месеца. С Присъда № 825/2011 г. по НОХД № 1236/2011 г. на СлРС, в сила от 14.10.2011 г., подсъдимата е призната за виновна за престъпление по чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7, вр. с чл.26 ал.1 от НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, с три години изпитателен срок. Със споразумение по НОХД № 623/2013 г. на СлРС, в сила от 11.06.2013 г., подсъдимата е призната за виновна за престъпление по чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7 от НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, с три години изпитателен срок. Със споразумение по НОХД № 887/2015 г. на СлРС, в сила от 07.07.2015 г., подсъдимата е призната за виновна за престъпление по чл.212 ал.6, вр. с ал.1 от НК, като й е наложено наказание Пробация за срок 1 година и 6 месеца.

Подсъдимата И.Х. ***. Същата се познавала добре със свид. Ж.Д.М.. Използвайки това, през м. февруари 2013 г. подсъдимата помолила М. да стане „гарант” по заем, който ще получи от фирма „К.” АД - гр. С.. Последната се съгласила и доверявайки се на Х. подписала представените й документи, но по-късно разбрала, че всъщност кредита (№ 166750/05.02.2013 г.) е получен на нейно име. Във връзка с изготвяне на документите по този заем, подсъдимата разбрала точните данни за самоличността и личната карта (№ *********) на свид. Ж. М.. Х. обещала да изплаща редовно сумите за погасяване на задължението, но тъй като не сторила това, М. се принудила да извършва необходимите плащания. През м. април 2014 г. подс. Х. отново получила парична сума като кредит от „К.” АД - гр.С. - по ID № 305487/24.04.2014 г. И за този кредит тя използвала данните за самоличността и личната карта на М., за което последната не била уведомена. Х. не погасявала задължения по така посочения заем, поради което от „К.” АД - гр. София се свързали по телефона със свид. Ж. М.. По този начин последната научила за кредита получен от нейно име и веднага се свързала с подсъдимата, тъй като се усъмнила, че тя е злоупотребила с личните й данни. М. заявила на Х., че ще сигнализира за случилото се в полицията, след което последната признала, че тя е изтеглила кредита и обещала веднага да започне плащания по него. След така описаните събития свид. Ж. М. се видяла принудена да смени личната си карта, тъй като се притеснявала от нови злоупотреби с личните й данни от страна на Х..

През м. декември 2014 г. подс. Х. решила да получи още един кредит от фирма „К.” АД - гр.С. - отново на името на свид. Ж. М., без знанието на последната. Кандидатстването за кредита ставало по интернет - през сайта на търговското дружество, където се попълвало онлайн заявление. На кредитополучателя се предоставяла необходимата    преддоговорна    информация    от    страна    на    „К.”  АД -­ гр. С., включително Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, погасителен план и Общи условия. След проверка на данните от заявлението и одобрение от съответния служител лицето, което кандидатствало получавало на посочената от него електронна пощенска кутия отговор за одобрение на кредита и самия договор. Получаването на въпросните документи в електронен вид и съгласието с тях се потвърждавало чрез код генериран в системата на „К.” АД - гр.С., което имало характер на подписване на договора от страна и на кредитополучателя. В заключение на процедурата, съответната парична сума се изпращала на разположение на кредитополучателя по начина посочен от него.

Подс. Х. решила да получи кредит като кандидатства по описаната по-горе процедура. За целта тя се обадила на свид. Ж. М. и поискала на 30.12.2014 г. да се срещнат в гр. С., за да й върне парите, които последната била платила за погасяване на кредита получен през 2013 г. М. се съгласила и двете се срещнали в града като Х. обяснила, че иска да подпишат пред нотариус документ, чрез който да удостоверят взаимоотношенията си. В тази връзка те посетили нотариална кантора, където били удостоверени подписите им в Договор за заем. При съставянето на този договор били вписани и данните от новата лична карта на свид. Ж. М. (№ *********/28.07.2014 г.).

По-късно, на 30.12.2014 г. подс. Х. посетила интернет клуб експлоатиран от фирма „К.М.” ЕООД, където регистрирала електронна пощенска кутия „mitevajivka@abv.bg”. Регистрацията била осъществена чрез IP адрес 87.121.78.59. От същия IP адрес Х. се свързала с интернет-сайта на „К.” АД - гр. София и попълнила в електронен формат заявление за кандидатстване за кредит, регистрирано като Заявление: 402544/30.12.2014 г. Свързването със сайта и попълването на заявлението също било осъществено чрез посочения по-горе IР адрес 87.121.78.59. Това заявление подс. Х. попълнила от името на свид. Ж. М., като използвала данните за самоличността й, които вече знаела, както и тези за новата й личната карта от договора с нотариално удостоверени подписи. В същото, като мобилен телефон на Ж.М., подсъдимата посочила телефонен номер 0884 748826. Този номер бил регистриран на Х. и се ползвал от самата нея. В заявлението се изисквало посочване и на „допълнително лице за контакт”, чрез което съответния служител на „К.” АД - гр. С. проверявал и потвърждавал самоличността на кредитоискателя и чрез което следвало да се осъществява в бъдеще контакт в случай на необходимост. Като „допълнително лице за контакт” подсъдимата вписала произволно избрано име, а именно „М. И.” с мобилен телефон 0888 174544. Този номер също бил регистриран на Х. и се ползвал от самата нея.

Така посоченото Заявление: 402544/30.12.2014 г. било обработено от свид. Р. Г., която към него момент осъществявала функции на кредитен инспектор в „К.” АД - гр. С., видно от показанията на свид. В. М. (юрисконсулт в дружеството и представляваща същото по досъдебното производство). Г. извършила съответната проверка по данните на свид. Ж. М. посочени в заявлението попълнено от подс. Х., а след това се обадила и на посочените мобилни телефони 0884 748826 и 0888 174544. При тези обаждания разговорите били приети от самата подсъдима, която се представила съответно като Ж.М., а след това и като М. Иванова и потвърдила,че данните от заявлението са достоверни. В резултат на установеното при така посочената проверка, Г. решила, че са налице необходимите условия за предоставяне на искания кредит по Заявление: 402544/30.12.2014 г. При това било уточнено с подс. Х. (която се представяла като Ж.М.), че исканата сума ще бъде преведена по сметка в „Банка ДСК”  ЕАД - гр.София с IBAN ***. Така посочената сметка била открита на името на И.Г.Т., баба на подсъдимата обвиняемата. Самата подс. Х. имала издадено пълномощно, чрез което да представлява Т. пред „Банка ДСК” ЕАД и съответно да се разпорежда със сметките на нейно име.

От страна на „К.” АД - гр.С. бил изготвен и изпратен Договор за потребителски кредит № 402544/30.12.2014 г., по който се предоставяла сумата от 900 лева, която следвало да бъде погасена чрез 11 равни месечни вноски дължими ежемесечно (на десето число от всеки месец) за времето от 10.02.2015 г. до 10.12.2015 г. подс. Х. потвърдила по съответния ред (от името на Ж.М.) съгласие с договора и приложението му. Малко по-късно от „К.” АД - гр. С. по посочената по-горе сметка ВG23STSA9300********** в „Банка ДСК” ЕАД била преведена сумата от 900 лева. Още същия ден, на 30.12.2014 г. подс. Х. посетила клон на „Банка ДСК” ЕАД в гр. С. (Клон 1901 – ФЦ С.) и използвайки посоченото по-горе пълномощно, изтеглила от сметката сумата от 840 лева. По-късно тя изтеглила и остатъка от сумата.

След като получила парите предоставени от „К.” АД - гр.С. по Договор за потребителски кредит № 402544/30.12.2014 г., подс. Х. не изплатила дължимата към 10.02.2015 г. погасителна вноска. В тази връзка на 17.02.2015 г. от дружеството се свързали със свид. Ж. М., при което тя разбрала, че от нейно име е получен кредит в размер на 900 лева. Последната веднага се обадила на Х., тъй като се усъмнила, че отново тя е изтеглила от нейно име кредит, имайки предвид описаните по-горе действия на подсъдимата от 2013 г. и 2014 г. Подс. Х. първоначално отрекла да има нещо общо със случилото се, но след това признала стореното, тъй като М. заявила, че ще подаде жалба в полицията. Подсъдимата помолила свид. Ж. М. да не подава жалба, като обещала да внесе дължимите пари и повече да не „повтаря” стореното. Въпреки това М. *** и на 18.02.2015 г. подала жалба във връзка със случилото се. Проверката по случая била възложена на свид. Ив. Ж.. Пред него Х. признала, че кредита е изтеглен от нея, без знанието на свид. Ж. М.. При това тя описала стореното, като посочила, че деянието било извършено с помощта на майка й - Петрана Т.. В аналогичен смисъл били сведенията дадени и от П. Т.. Подобна теза двете изложили и в хода на досъдебното разследване, но след привличането им като обвиняеми са заявили, че П. Т. няма отношение към стореното, а твърдяното от тях било опит да се оневини Х.. С оглед на последното наказателното производство водено срещу П. Т. е било прекратено с постановление на РП С. от 25.02.2016 г.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

            Изложената фактическа обстановка бе изведена от съда, въз основа на следните доказателства – договор за кредит № 166750/05.02.2013 г. /л.л. от 29 до 33 от ДП/; разписка за изплатена сума по кредит от 05.02.2013 г. /л. 34 от ДП/; заверен препис от погасителен план и стандартен европейски формуляр по заем  от 24.04.2014 г. /л.л. 35 и 36 от ДП/; заверен препис от договор за кредит № 402544/30.12.2014 г. ведно с общи условия, погасителен план и стандартен европейски формуляр /л.л. от 37 до 51 от ДП/; писмо от Банка ДСК изх. № 01-ИСК-04619/1 от 02.06.2015 г. /л. 58 от ДП/; заверено копие от заявление № 402544 от 30.12.2014 г. подадено от IP: 87.121.78.59 от името на Ж.Д.М. /л. 63 от ДП/; разпореждане на СлРС по ЧНД № 892/2015 г. /л. 65 от ДП/; детайлна справка от МТел за проведени разговори с изх. № 1489/07.08.2015 г. /л.л. 68 и 69 от ДП/; писмо от Виваком с  рег. № С-13095/07.08.2015 г. /л. 71 от ДП/; писмо от Теленор изх. № 11809/06.08.2015 г. /л. 73 от ДП/; разпореждане на РС С. по ЧНД № 1056/2015 г. /л. 76 от ДП/; писмо от Нет Инфо АД с изх. № 3095/10.09.2015 г. ведно с приложения към него /л.л. 78 и 79 от ДП/; писмо от Клима Мания ЕООД с вх. № 343013-34/21.08.2015 г. по регистъра на ОД на МВН – С., ведно с договор за предоставяне достъп до интернет № 030114/2014 и приложените към него общи условия /л.л. от 81 до 85 от ДП/; писмо от Банка ДСК изх. № 01-ИСК-09654/1 от 14.09.2015 г. /л. 89 от ДП/; решение на СлРС по ЧНД № 1428/2015 г. /л.л. 91 и 92 от ДП/; писмо от Банка ДСК с изх. № 01-ИСК-04619/3 от 30.10.2015 г. ведно с 2 броя операционни бележки и пълномощно по сметка /л.л. от 94 до 98 от ДП/; справка за криминалистична регистрация на подс. Х. /л.л. от 100 до 103 от ДП/; обяснения на подс. Х. закрепени в протокол за разпит на обвиняем от 14.01.2016 г. /л.л. 122 и 123 от ДП/; показания на свид. Ж.М., закрепени в протокол за разпит пред съдия по ЧНД № 1444/2015 г. на СлРС и в протокол за разпит на свидетел в ДП от 15.07.2015 г. /л.л. от 126 до 129 от ДП/; писмо на К. АД до свид. М. относно размера на задълженията по договор за кредит, ведно с извънсъдебна покана за текущо задължение по договор /л.л. 130 и 131 от ДП/; копие от договор за заем от 30.12.2014 г. /л. 132 от ДП/; показания на свид. Т. закрепени в протокол за разпит на свидетел в ДП /л.л. 136 и 137 от ДП/; показания на свид. Ж. закрепени в протокол за разпит на свидетел /л.л. 138 и 139 от ДП/; показания на свид. Р.Г., закрепени в протокол за разпит на свидетел /л. 143 от ДП/; справка за съдимост на подсъдимата /л.л. от 168 до 170 от ДП/; характеристична справка на подсъдимата /л. 172 от ДП/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата /л. 175 от ДП/.

Посочените доказателства бяха анализирани от съда в тяхната съвкупност и поотделно и ценени като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът се съобрази с обстоятелството, че подсъдимата признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и не желае събиране на допълнителни доказателства за тях, поради което не извърши допълнителни действия по събиране на други доказателства относно фактологията на обвинителния акт. Съдът събра само допълнителни доказателства относно обществената опасност на подсъдимата, а именно – присъедини към доказателствата по делото актуална справка за неприключилите наказателни производства, водени срещу подсъдимата, както и 3 бр. удостоверения за раждане на деца и удостоверение № РД-38-289/05.05.2016 г. издадено от ІХ-то ОУ С.. Съдът обяви, че ще се ползва от самопризнанията на подсъдимата при постановяването на присъдата си.         

           

ПРАВНИ ИЗВОДИ

І. По обвинението :

Съдът приема за абсолютно доказано твърдението на Районна прокуратура – С., изложено във внесения обвинителен акт.

            С деянието си подсъдимата И.С.Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, тъй като на 30.12.2014 г., в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Р.В.Г. – служител на „К.” АД – гр. София, като с това причинила имотна вреда в размер на 900 лева на „К.” АД – гр. С., представлявано от В.Ц.М..

            Събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се направи безспорен извод, че следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимата. В хода на съдебното следствие се установи по категоричен начин, че подсъдимата е въвела в заблуждение и поддържала впоследствие същото у служителката на дружеството „К.” АД – свид. Г., в резултат на което заблуждение свидетелката е предоставила сума пари от патримониума на дружеството. Заблуждението възбудено у свид. Г. е за това, че заявленето за сключване на договор за потребителски кредит от 30.12.2014 г. е подадено от свид. М.. Поддържането на заблуждението е извършено чрез проведени разговори между подсъдимата и свид. Г. посредством телефонни номера, по време на които разговори, подсъдимата се е представила за свид. М. и за лице с имена М. И. Изградените по този начин и останали трайно в съзнанието на свид. Г. представи относно това кое е лицето, с което ще се сключва договор за кредит, са я мотивирали да вземе решение да подпише от името на дружеството договор за потребителски кредит и да изплати сумата по него. Поради тази причина съдът намира обвинението за абсолютно доказано, както и за правилен извода на РП С., че именно по отношение на подс. Х. следва да бъде ангажирана наказателна отговорност.

Деянието е извършено от подсъдимата с пряк умисъл. Същата е съзнавала обществено опасният му характер, предвиждала е и е искала настъпването на обществено опасните му последици.

            Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението – ниска правна култура, стремеж за облагодетелстване по непозволен от закона начин.

 

ІІ. По наказанието :

Съдът не отчете самопризнанията на подсъдимата за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като те са предпоставката за разглеждане на делото по благоприятната за подсъдимата процедура по глава ХХVІІ от НПК. Съдът не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът прецени изразеното съжаление от подсъдимата, както и нейното тежко материално положение. Съдът приема, че по отношение на тази подсъдима е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно факта, че същата е майка на три малолетни деца, едното от които понастоящем е на възраст около 5 месеца.

            При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. В тази връзка, съдът се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373 ал.2 от НПК и определи наказанието на подсъдимата при условията на чл. 55 от НК, доколкото констатира изключително смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство, несъобразяването с което би довело до определяне на наказание, което и в най-ниския си размер би било несъразмерно тежко.

Ръководен от горното и с оглед постигане целите на генералната и специална превенция, съдът на основание чл. 209 ал.1, вр. чл. 58а ал.4, вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Доколкото престъплението предмет на настоящото производство е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, съдът на основание чл. 68 ал.1 от НК приведе в изпълнение общото наказание определено на подсъдимата с влязло в сила определение по НОХД № 1151/2013 г. на РС С., а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като приспадна от приведеното общо наказание времето, през което подсъдимата е изтърпявала мярка за неотклонение „Задържане под стража” или „Домашен арест” или е изтърпявала наказание лишаване от свобода, по която и да е от включените в съвкупността присъди, а именно НОХД № 1236/2011 г. и НОХД № 623/2013 г., и двете на СлРС.

Съдът прецени, че по отношение на подсъдимата са налице условията за кумулиране на наказанията по настоящата присъда и по НОХД № 887/2015 г. на СлРС, доколкото деянията по тези присъди са извършени от Х. преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Ето защо, на основание чл. 25 от НК съдът определи едно общо наказание на подсъдимата Х. по настоящата присъда и по НОХД № 887/2015 г. на СлРС, а именно най-тежкото от тях – лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като приспадна от общото наказание времето, през което подсъдимата е изтърпявала мярка за неотклонение „Задържане под стража” или „Домашен арест” или е изтърпявала наказание лишаване от свобода или Пробация, по която и да е от включените в тази съвкупност присъди.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  

            22.06.2016 г.

Гр.С.                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: