№ 100
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско
дело № 20241800500962 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 168 от 31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 188/2024 г. по
описа на Районен съд – Б. Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД по иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр.
с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 743.00 лв., представляваща регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение на основание сключена
застрахователна полица № 93001510072625 от 28.10.2015 г. за причинени
имуществени вреди на л.а. марка „БМВ“, модел „750 ДХ Драйв“, с рег. № СВ
0094 АХ, вследствие на ПТП, състояло се на 13.01.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.10.2023 г. /датата на подаване на
исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил
иска за разликата над уважения размер от 8743.00 лв. до пълния предявен
такъв от 14 771.17 лв. и ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на
631.48 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.
3 ГПК направените разноски по делото в размер на 73.80 лв.
Срещу решението в частта му, в която е уважен предявения иск за
главница, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Жалбоподателят
поддържа, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на
материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и без да са налице
1
безспорни доказателства и конкретни факти, при наличието на които е
настъпило процесното ПТП. По конкретно излага, че Протоколът за ПТП е
непълен, неточен и противоречив и не отразява пълно и ясно механизма на
реализираното пътно транспортно произшествие. Също така представеният
протокол за ПТП не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 183 ГПК
– местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР, като
липсва снимков материал на твърдяното препятствие на пътя. Посочва, че
произшествието не е станало в присъствие на съставителя на акта, поради
което същият няма материална доказателствена сила за механизма на ПТП и
вредите от него. Поддържа, че съобразно приетото заключение по допуснатата
СТЕ, че при така описаното препятствие не е възможно да се претърпят
претендираните от ищеца щети. В този смисъл, счита че не е налице причинно
– следствена връзка като обобщен вид на механизма на ПТП. Твърди също, че
по делото няма данни, въз основа на които да се определи скоростта на
движение на процесното МПС, което е установено и от изготвената СТЕ.
Поддържа, че договорът за застраховка „Каско“ на процесния автомобил
следва да съдържа минималните задължителни реквизити, предвидени в КЗ,
като едни от тях са покритите застрахователни рискове, като в конкретния
случай приложената полица не съдържа посочените реквизити. Ако се приеме,
че публикуваните в интернет пространството Общи условия за застраховане
на сухопътни превозни средства на застрахователя са актуални към момента
на настъпване на произшествието, то по делото не са представени
доказателства дали при реализирането на ПТП същият е бил под
въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Не са събрани
доказателства от страна на ищеца за извършена проверка за причиняване на
вреди в резултат на настъпили обстоятелства, попадащи в хипотезата на
раздел „Общи положения“, част IX и X. Посочва още, че останалите
приложени с исковата молба документи – уведомление за щета и др. са частни
свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество, в
които не се съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не
следва да се кредитират. Твърди, че в случая не е налице и отговорност на
ответника по чл. 49 от ЗЗД, каквато се носи, само ако се установи, че
ответникът е имал задължение за поддържа пътя и вредите са настъпили в
резултат на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е изключена
възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на
самото произшествие или на размера на вредите. Сочи, че водачът се е движел
с превишена скорост – нарушение на чл. 21 от ЗДвП, респ. несъобразена
такава по чл. 20, ал. 2 ЗДвП поради което с поведението си е допринесъл за
настъпване на вредоносните последици. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли предявения иск, евентуално – да приеме, че е
налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия водач, поради
което следва да намали размера на обезщетението, на основание чл. 51 ЗЗД.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД,
чрез юрк. Кузманова, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Решението било правилно и обосновано. По
2
делото били установени елементите от фактическия състав на вземанията.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
Претендира разноски.
За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:
Решението на РС - Б. е обжалвано само от ответника, в осъдителната
част, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази
част. В останалата (отхвърлителна) част, първоинстанционното решение е
влязло в сила, тъй като не е обжалвано от ищеца.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което
е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.); вр. с § 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / вр. с чл. 49 вр.
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Това е така, тъй като процесния застрахователен договор е
сключен на 28.10.2015 г. - застрахователна полица № 93001510072625 от
28.10.2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, но е частично неправилно.
Погрешната правна квалификация на главния иск, дадена от Районен съд
– Б. /чл. 410, ал. 1 КЗ/, не води до недопустимост на решението, тъй като
основанието на един иск не е правната му квалификация, а фактите на които
се основава и които в случая правилно са били прецени и обсъдени от
първоинстанционния съд /т. е., в случая не е било допуснато нарушение на
диспозитивното начало в процеса/. Отделно от това следва да се посочи, че
определянето на действителното правно основание е дейност на съда по
приложението на закона.
Ангажирането на отговорността по чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.) е
обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец, както и на
разноски за неговото определяне; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди;
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал
виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило
твърдяното ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били
нанесени твърдените имуществени вреди, в т.ч. с неговия механизъм,
причинно – следствената връзка и дали водачът на процесното превозно
средство е съпричинил вредоносния резултат, както и дали причинените
3
вреди са покрит застрахователен риск.
За установяване на тези обстоятелства събрани писмени доказателства и
е допуснато и прието заключение на съдебно- техническа експертиза.
От Застрахователна полица „Каско“ на МПС №
93001510072625/28.10.2015 г. се установява, че за л.а. марка „БМВ“, модел
„750 ДХ Драйв“, с рег. № СВ 0094 АХ е осигурено застрахователно покритие
по Клауза 1 за периода от 29.10.2015 г. до 28.10.2016 г. Към застрахователния
договор е подписан и Анекс № 1/06.11.2015 г., съгласно който полицата е
валидна и след промяна на регистрационнния номер на автомобила.
Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП №
1532183 от 13.01.2016 г. се установява, че процесното се е движело по главен
път I-1, около 177 км., посока гр. Б., като преди Люти дол водачът попаднал в
необозначена дупка на пътното платно, с дълбочина около 5 см при маневра
изпреварване. В протокола е инкорпорирана схема на ПТП. В резултат на
което на автомобила били нанесени материални щети. Протоколът е съставен
от пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
поради което по силата на цитираната разпоредба представлява официален
удостоверителен документ, относно обстоятелствата, които длъжностното
лице - съставител, е отразило в него въз основа на непосредствените си
наблюдения. Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е
посетило местопроизшествието на място, като въз основа на собствените си
преки наблюдения е констатирало наличието на дупка в пътното платно, както
и настъпилите имуществени вреди. Поради това протоколът за ПТП има
обвързваща доказателствена сила за фактите, възприети лично от
длъжностното лице съставило акта - а именно за констатираното и
възпроизведено в документа положение на процесното МПС, наличието на
необезопасена дупка и претърпените вреди, които са посочени в протокола –
спукани предна и задна леви гуми.
С Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 13.01.2016 г.
Данаил Кирилов Симеонов е заявил пред застрахователя, че със застрахования
при него автомобил е настъпило застрахователно събитие, като е описал
времето и мястото на настъпването му и неговия механизъм.
Съгласно експертен Доклад по щета № 0601-1261-16-400455/1,
процесното ПТП не представлява покрит риск. Във връзка със забавяне от
страна на застрахователя да изготви оценка на щетата е постъпило
Възражение вх. № 747/19.01.2017 г. от собственика на процесния автомобил.
С Писмо изх. № 1655/19.02.2016 г. застрахования е уведомен за отказа на
застрахователя да му изплати обезщетение.
С Решение № 452701 от 18.07.2018 г. по гр.д. № 43829/2017 г. на СРС
ищецът в настоящото производство ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да заплати на
застрахования Данаил Кирилов Симеонов сумата от 8 743 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щетите при процесното ПТП от 13.01.2016 г,
както и мораторна лихва в размер на 1 140 лв. за периода от 19.02.2016 г. до
03.07.2017 г.
Въз основа на влязлото в сила решение е издаден Изпълнителен лист от
4
12.10.2018 г. и е изпратена Покана за доброволно изпълнение, с изх. №
18.12.2018 г. по описа на ЧСИ Мирослав Колев, рег. № 788 по изп. дело №
473/2018 г. По делото е представено платежно нареждане №
*********/14.02.2019 г. застрахователят е платил сума в общ размер на 50
771,11 лв., по горепосоченото изпълнително дело, както и по две други
изпълнителни дела.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно - реализираното
на 13.01.2016 г. ПТП, при което застрахованият автомобил е претърпял
повреди, за застрахователя е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования
имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума. Още повече
между застрахователя и застрахования е налице влязло в сила съдебно
решение по посоченото по горе дело, ползващо се с изпълнителна сила.
Отделно от това се установява, че между застрахования и застрахователя-
ищец по настоящото дело към датата на ПТП (13.01.2016 г.) е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по силата за сключената
Застрахователна полица „Каско“ на МПС № 93001510072625/28.10.2015 г.,
осигуряваща покритие на всички рискове за периода от 29.10.2015 г. до
28.10.2016 г. С оглед посоченото следва неоснователност на възражението на
ответника за липса на покритие на застрахователната полица по отношение на
увредата на гуми. Следователно е възникнало основание за заплащане на
застрахователно обезщетение.
По делото е установено, а и не е спорно между страните, че
застрахователят е заплатил обезщетение в размер на 8 743 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щетите при процесното ПТП от 13.01.2016 г,
както и мораторна лихва в размер на 1 140 лв. за периода от 19.02.2016 г. до
03.07.2017 г., съобразно влязлото в сила решение по предявения на
застрахования иск, с оглед на което и на основание чл. 213, ал. 1, изр. 1
КЗ (отм.) е встъпил в правата на увредения срещу причинителят на вредата.
Застрахователят се суброгира в правата на застрахования и спрямо лицето,
което носи гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно и противоправно от другиго. Горното съответства на законодателната
идея платилия застрахователно обезщетение застраховател да встъпи в
правното положение на удовлетворения застрахован и да разполага с неговите
средства за защита на накърнените му субективни права. С оглед на
изложеното и доколкото настоящия състав приема, че видно от Протокол за
ПТП и изслушаната САТЕ произшествието се е осъществило по начина,
описан в исковата молба, а именно, че застрахованият лек автомобил е
попаднал в неозначена и необезопасена дупка на пътното платно на главен път
I-1, около 177 км., посока гр. Б., съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на АПИ за причините
вреди. Налице е противоправно бездействие от страна на служител агенцията
за изпълнение на вменените й задължения за ремонтиране и поддържане на
път - нейна собственост, където е настъпило ПТП, като вината на съответния
служител, чиято самоличност е ирелевантна, се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
5
Спорно обаче и недоказано се явява в настоящото производство
обстоятелството, че всички причинени на автомобил вреди са в причинно –
следствена връзка с настъпилото ПТП. В разглеждания случай настоящият
съдебен състав приема, че заключението на вещото лице по допусната и
изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, установява че част от вредите не са в причинно-следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ
в настоящото производство имуществените вреди, които са в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП са тези по предна лява джанта, предна
лява гума, задна лява джанта, задна лява гума, датчик вентил предна лява
джанта и датчик вентил задна лява джанта и са на обща стойност от 2 020 лв. с
ДДС. Според така изготвеното заключения останалите вреди по автомобила
не са в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, вследствие
на попадането му в необезопасена дупка.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на
действителните щети, размерът на които според заключението по изслушаната
САТЕ е в размер на 2 020 лв. В действителност, съобразно разпоредбата на чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.), с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - ДО размера на платеното обезщетение. Това обаче не означава, че по
предявения регресен иск застрахователят – ищец, встъпил в правата на
застрахования не следва да доказва причинно-следствената връзка между
противоправно бездействие от страна на служител на агенцията и понесения
от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат. Напротив в
производството по предявения регресен иск причинителя на вредата, в случая
ответникът АПИ отговаря до размера на платеното обезщетение, но не повече
от него. В това производство ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи всички предпоставки по чл. 49 ЗЗД – вреди; тези вреди
да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил
работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по
повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно, което в
случая за част от вредите не е сторено. Горния извод не може да се промени и
поради влязлото в сила решение по предявения от застрахования срещу
застрахователя иск, в който е установено, че всички вреди са в причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Това е така, тъй
като посоченото решение не обвързва със сила на присъдено нещо ответника в
настоящото производство, който не е участвал в него. От всичко изложено
следва, че вредите, които са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП
са в общ размер на 2 020 лв., до който размер искът следва да бъде уважен,
като бъде отхвърлен за горницата над тази сума до претендираната такава от
8 743.54 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно.
6
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В частност по
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената
тежест е била на ответника, че водачът на увредения лек автомобил е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани със
скоростта /както и на други правила, установени в нормативен акт/, поради
което при приложението на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че
няма съпричиняване на вредоносния резултат.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност по чл.
110 ЗЗД, сторено още в отговора на исковата молба и необсъдено от
първоинстанционния съд. Плащането на застрахователното обезщетение е
извършено на 14.02.2019 г. и от тази дата регресното вземане е станало
изискуемо, респ. общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е започнала да
тече /по арг. от чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Тъй като исковата молба е заведена в съда
на 31.10.2023 г., същото не е погасено по давност.
С оглед липсата на съвпадение в крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск е уважен за сумата над 2 020 лв., като бъде отхвърлен за
горницата до претендираните 8 743.54 лв.
По разноските:
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД за сумата над 146.38 лв. до присъдените 631, 48
лева за разноски, съобразно уважената част от иска. Такива се дължат до
посочения размер от 146.38 лв. от които: 80.73 лв. за държавна такса, 41.03 лв.
депозит за СТЕ и 24.62 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Отделно с оглед изхода на спора на ответника АПИ следва да му бъдат
присъдени допълнително разноски за производството пред
първоинстанционния съд. Такива са му били присъдени в размер на 73.80 лв.,
като съобразно изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и
частичната основателност на въззивната му жалба, следва да му бъдат
присъдени допълнително 81.58 лв. /или общо 155.38 лв., съобразно
отхвърлената част от иска/.
За настоящото въззивно производство разноски се дължат и на двете
страни, с оглед частичната основателност на въззивната жалба.
На въззивника Агенция „Пътна инфраструктура“ на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100.00 лв. и 174.14 лв. за държавна такса, като
съобразно отхвърлената част от иска последните възлизат на общо 210.80 лв.,
които следва да му бъдат присъдени.
7
На въззиваемия ЗК „Лев Инс“ АД на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в размер на 100.00 лв., като съобразно уважената част от иска последните
възлизат на общо 23.10 лв., които следва да му бъдат присъдени.
С оглед горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 168 от 31.07.2024 г., постановено по гр.д. №
188/2024 г. по описа на Районен съд – Б. в частта, в която Агенция „Пътна
инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД по иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата над 2
020.00 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение на основание сключена застрахователна полица №
93001510072625 от 28.10.2015 г. за причинени имуществени вреди на л.а.
марка „БМВ“, модел „750 ДХ Драйв“, с рег. № СВ 0094 АХ, вследствие на
ПТП, състояло се на 13.01.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.10.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното изплащане на вземането и в частта, в която Агенция „Пътна
инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата над 146.38 лв. до присъдените 631.48 лв.,
представляваща сторените в първоинстанционното производство разноски,
като вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с § 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016
г. /, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата над 2 020.00 лв. до
претендираните 8 743.54 лв., представляваща регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение на основание сключена застрахователна полица
№ 93001510072625 от 28.10.2015 г. за причинени имуществени вреди на л.а.
марка „БМВ“, модел „750 ДХ Драйв“, с рег. № СВ 0094 АХ, вследствие на
ПТП, състояло се на 13.01.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.10.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168 от 31.07.2024 г., постановено по гр.д.
№ 188/2024 г. по описа на Районен съд – Б. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 81.58 лв. допълнително – разноски сторени в първоинстанционното
производство, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
8
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 210.80 лв. – разноски сторени в настоящото производство,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати
на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 23.10 лв. – разноски сторени в настоящото производство, съобразно
уважената част от иска.
Решението в останалата необжалвана част е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9