Р Е Ш Е Н И Е
... / 23.4.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, четиринадесети състав, гражданско
отделение в открито съдебно заседание, проведено на 12.03.2019
г. в състав:
Районен съдия:
Даниела Павлова
при участието на секретаря К.Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14140 по опис на ВРС за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 от ГПК за установяване на вземането на
кредитора „Ю.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представляван от Петя Николова Димитрова
– изпълнителен директор и М.
Ивайлова Ванева – прокурист от длъжника Д.К.Х., ЕГН ********** с адрес *** по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
№ 6380 от 10.8.2017 г., издадена
по ч.гр.д.№ 4692/17 г. на РС Варна при
условията на солидарност с длъжника РОСЕН МИХАЙЛОВ МАКСИМОВ, ЕГН ********** с адрес *** за сумата 10000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща
част от главница,
цялата в размер на 95 000 евро, дължима по Запис
на заповед, издаден на 10.09.2007 г., с падеж - на предявявяане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда –
06.04.2017г. до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира и заплащане на
разноски за заповедното и за исковото производство.
Твърденията в молбата от които ищецът черпи
права са, че на 10.09.2007 г. ТД „Макс колор груп“ ООД, с ЕИК *** е издало в полза на банката с предходни наименования „Юробанк
и Еф Джи България“ АД и „Българска пощенска банка“ АД или на негова
заповед запис на заповед с който се е
задължило безусловно и неотменимо да заплати
сумата от 95 000 евро ведно с годишна лихва в размер на 8.5 %, считано
от датата на издаване на записа. Същият е издаден на предявяване в срок до 10.10.2027
г. и е авалиран
от ответника по делото Д.К.Х.. С решение № 633/20.06.2014 г по т.д.№ 2231/2013
г. на ОС Варна е открито производство по несъстоятелност на издателя на записа
на заповед „Макс колор груп“
ООД и с определение № 2767/2014 г. е назначен постоянен синдик. Записът на
заповед е предявен на авалиста с нотариална покана, връчена
чрез нотариус Р.Табакова рег.№ 148 от НК с район на действие, района на ВРС.
Вземането произтича от документ по чл.417, т.9 ГПК, който има необходимите
реквизити, същият материализира валидно и изискуемо задължение за плащане от
ответника за вземане на ищеца. Поради неизпълнение на задължението по същия,
ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, същото е уважено от ВОС след като е
било отхвърлено от ВРС. Длъжникът е подал възражение, поради което за кредитора е налице правен
интерес от завеждане на иск за установяване на вземането му по заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д.№ 4691/17 г.
С молба от 16.03.2018 г. във връзка с
постъпилия отговор, ищецът заявява, че не оспорва твърденията за наличието на
договор за кредит, продукт „Бизнес помещения“ BL8843/30.08.2007 г., сключен между „Макс колор груп“ ООД като кредитополучател и „Ю.Б.“ АД с предходно
наименование „Българска пощенска банка“ АД и Юробанк
и Еф Джи България“ АД за предоставяне на кредит за покупка на недвижим имот в
размер на 95 000.00 евро и посочени в молбата условия на договора. Съгласно
чл.8 на същия кредитополучателят издава в полза на кредитора запис на заповед
за обезпечаване на кредита ведно с начислена лихва в размер на лихвата по
кредита и същият е авалиран от ответника. Съгласно
анекс към договора № 1 от 15.08.2008 г. банката е дала съгласие за заличаване
на ипотеката. Поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на
кредитополучателя, банката се е снабдила с изпълнителен лист по чл.417 ГПК. С
решение № 633 от 20.06.2014 г.,
постановено по т.д.№ 2231/13 г. на ОС Варна е открито производство по
несъстоятелност спрямо кредитополучателя „Макс колор груп“ ООД на осн.чл.632, ал.4 ТЗ.
В това производство не е осребрявано имуществото от масата на несъстоятелността
и не са разпределяни суми. Ипотекираният имот е бил продаден по изп.д.№ 3558/12
г. по опис на ЧСИ Ст.Данова с район на действие района на ВОС, но получените
суми са били преведени по друго производство по несъстоятелност на ТД „Ди Ес Джей-Х.“ ООД по т.д.№ 1696/13 г. на ВОС. Счита, че към
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 4692/17 г. ищецът е имал вземане
от ответника като авалист по записа на заповед, издаден
за обезпечаване на вземанията по договор за кредит продукт „Бизнес помещения“ №
BL8843/30.08.2007 г. Ответникът Д.Х.
не е страна по каузалното
правоотношение, поради което не е налице опасност същият да заплати на две
основания уважените в заповедното
производство суми.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Д.К.Х. чрез
процесуален представител адв. Димитър Петров от ВАК.
Оспорва предявения иск по основание и по
размер. Твърди, че за сумата 95000 евро е издаден изпълнителен лист на
основание чл.417 ГПК, издаден по ч.гр.д.№ 10251/2012 г. на 17.07.2012 г. на РС
Варна. В заповедта изрично е посочено, че тя се издава за задължение по договор
за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL8843/30.08.2007г. Образувано е изп.дело №
20127180403558 по описа на ЧСИ Станимира Данова. Записа на заповед от
10.09.2007 г. е нищожен на осн.чл.486, ал.2 от ТЗ,
тъй като не отговаря на изискванията на ал.1 – не е посочен ясно падежа и по
начин, който не буди съмнения и не дава основание за различно тълкуване. Същият
е бил подписан преди да се попълнят датата на издаване и срокът на предявяване,
които са попълнени по-късно от неизвестно лице. Банката е поискала подписване
на няколко еднообразни екземпляра в който не са били посочени дата на издаване
и на предявяване. Записът на заповед е издаден за обезпечаване на договор за
кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL8843/30.08.2007 г.
и в чл.8 на същия е посочено, че за обезпечаването му се издава запис на
заповед, който е авалиран от Росен Михайлов Максимов
и Д.К.Х.. Страните са подписали и
втори договор за кредит, обезпечен със
запис на заповед за вземане, което е различно от вземането по ч.гр.д.№ 4692/17
г. на ВРС. Отпуснатите кредити на „Макс колор груп“ ООД са погасени частично чрез доброволно изпълнение и
изцяло чрез извършена публична продан на недвижим имот по изп.
дело № 20127180403558 по описа на ЧСИ Станимира Данова. Моли за отхвърляне на
иска.
С молба от 16.3.2018 г. ищецът допълва и
пояснява исковата молба като прави изявления, че не оспорва въведеното от
ответника твърдение, че между „МАКС КОЛОР РУП" ООД като кредитополучател и
ТБ „Ю.Б." АД (с предходно фирмено
наименование „Българска пощенска банка" АД и „Юробанк
И ЕфДжи България" АД), като кредитодател,
е сключен Договор за банков кредит продукт
„Бизнес помещения" № BL8843/30.08.2007r. Съгласно договорът Банката предоставя на
кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на 95 000,00 евро за покупка на
недвижим имот, който ще използва за своята дейност, които последният следва да
върне в срок от 240 месеца от откриване на заемната
сметка. Заемната сметка е открита на 10.09.2007г., за
което страните по договора са съставили Приложение №1. Кредитополучателят дължи годишна лихва върху усвоения кредитен лимит,
която се формира по реда на чл. 4, ал. 1 от Договора за банков кредит. Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на
всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка. При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата лихва по чл. 4, ал. 1 се увеличава
автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие
на главницата в размер на 10
пункта (чл.5 от Договора за банков кредит). Кредитополучателят дължи такси по кредита на осн.
чл.6 и чл.21 от Договора за банков кредит.
Кредитополучателят
се задължава да застрахова в полза на банката ипотекираното като обезпечение по
кредита недвижимо имущество, като след изтичане на срока на първоначално сключените
застраховки, банката е упълномощена и оправомощена да
поднови същите за сметка на кредитополучателя, който е задължен да възстанови
незабавно извършените вместо него разходи (чл. 22 от Договора за банков кредит). Съгласно чл. 8 от
Договора за банков кредит за обезпечаване вземането на банката (главница,
лихви, такси, комисионни и други разноски по кредита) трябва да бъде издаден от
кредитополучателя запис на заповед за сумата на кредита
(95000,00 евро), ведно с начислената върху тази сума лихва в
размер на лихвата по кредита (8,5% процента към датата на
подписване на договора), платим на предявяване при банката, със срок на
предявяване, съобразен с крайният срок за погасяване на кредита, изрично
удължен от издателя (240 месеца от 10.09.2007г. или
10.09.2027г., който след уговореното изрично удължаване е 10.10.2027г.), без разноски и протест. Така описания запис на заповед трябва да бъде авалиран
от ответника по настоящия иск Д.К.Х., ЕГН **********.
За обезпечаване на задължението по
договора е учредена договорна ипотека върху следния недвижим имот - Фото ателие, фризьорски и козметичен салон, магазин за хранителни стоки,
алкохол и цигари, амбулатория за индивидуална практика за специализирана
медицинска помощ (хирургична) и снек бар, находящи се в част от двуетажна сграда в к.к. Св.Св. Константин и Елена,
състоящ се от ПЪРВИ ЕТАЖ - Фото ателие,
фризьорски и козметичен салон, магазин за хранителни стоки АИПСМП; ВТОРИ ЕТАЖ - снек бар и сутерен с обща застроена прощ от 375,21 кв.м., заедно с 56,4% и.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху прилежащия
терен в кв.
29, пл.№35 от
кадастралния план на комплекса, одобрен със Заповед №3882/20.11.1936г. Ипотеката е обективирана в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №97, том VII, рег.№8569, дело №1222 от 2007г., на
нотариус Диана Стоянова, район на действие PC Варна, рег.№192 от НК, вписан в Службата по вписванията - гр. Варна с вх.рег.№26012/05.09.2007г., акт №183, том XIX, дело №20036. Съгласно договорът за
банков кредит е учредена и договорна ипотека за обезпечаване на задълженията
върху имот находящ се в гр. Елена - Поземлен имот с площ от 4048 кв.м. съставляващ
имот с
№213016 по плана за земеразделяне на землището на гр. Елена, 7-ма категория, ведно с находящата се там
кравеферма (склад със застроена площ от 927 кв.м. и битова сграда с площ от 110 кв.м.), но с Анекс №1 от 15.08.2008г. банката е дала
съгласието си да бъде заличена гореописаната ипотека. Представя извадка от електронната система на ИКАР, от
която е видно, че на 22.08.2008 г. гореописаната ипотека в полза на банката е
заличена.
Договор за банков кредит,
продукт „Бизнес револвираща линия - плюс" №BL3701 е изменен и допълнен
с Анекси от 24.03.2009г., 07.10.2009г. и 19.05.2010г., с които страните са се договорили кредитополучателят да ползва
периоди на облекчено погасяване, в които трябва да заплаща вноски в размер и
при условия конкретно уговорени във всеки от анексите. Въведено е задължението
на кредитополучателя да заплаща такса за управление на кредита в размер на 0,05% върху остатъчната главница по кредита, платима ежемесечно.
Тъй като задължението по
договорът за кредит не е изпълнявано в срок, банката е подала заявление по
което е образувано ч.г.д. 10251/2012 г.
по описа на
PC Варна, по което е издаден изпълнителен лист от 17.07.2012г. на осн.
чл. 417, т.2 ГПК за
следните суми: 103 594,01 евро главница ведно със законна лихва от
16.07.2012г„ 1292,11 евро такси, 21 062,52 евро договорна лихва за периода от 21.05.2010г.
до 12.07.2012г„ 8422,69 лева разноски. Въз основа на описания
изпълнителен лист е образувано и.д.3558/2012г. по описа на ЧСИ Станимира
Данова.
Оспорва твърдението на ответника, че задължението по описания договор е изцяло погасено чрез
плащане или по друг начин по следните съображения:
С
Решение №633/20.06.2014г постановено по т.д. 2231/2013г. на ОС Варна е открито
производство по несъстоятелност спрямо кредитополучателя „МАКС КОЛОР ГРУП"
ООД и ищецът е предявил вземанията си по Договор за банков кредит, продукт
„Бизнес помещения"
№BL8843/30.08.2007r., ведно с вземанията си по
договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща
линия -
плюс" №BL8869/2007r. С определение №3352/21.08.2014г. е одобрен списъкът на приетите от
синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.
1 ТЗ, сред които
са приети в пълен размер предявените от „Ю.Б." АД вземания от 346 684,83 лева, представляващи
обезпечени вземания по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
от които 299 388,98 лева, представляващи левовата равностойност на
вземанията на банката по договор
№BL8843/30.08.2007r.
С
Решение №224/24.03.2017г. е прекратено производството по несъстоятелност спрямо
кредитополучателя „МАКС КОЛОР ГРУП" ООД на осн.
чл. 632, ал. 4 ТЗ. В рамките на производството по несъстоятелност
не е осребрявано имущество от масата на несъстоятелността, не са разпределяни
суми спрямо кредиторите.
Ипотекираният в полза на банката имот в к.к. Константин и Елена е бил продаден от ЧСИ Станимира
Данова в рамките на производството по и.д. 3558/2012г., но получените от проданта суми са били преведени
по друго производство по несъстоятелност на „ДИ ЕС ДЖЕЙ - Х." ООД по т.д.
1696/2013г. на ОС Варна, тъй като приетите по това производство вземания на „Ю.Б."
АД по други договори за банков кредит са били обезпечени с първа по ред
ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №36, том VIII, рег.№7959, дело №1159 от 2006г., на
нотариус Елена Дионисова, район на действие PC Варна, рег.№190 от НК, вписан в Службата по вписванията - гр. Варна с вх.рег.№35914/10.12.2006г., акт №74, том XXII, дело №27710. С настоящата молба
представяме частична сметка, одобрена с Определение №1089/30.03.2016г. по т.д.
1696/2013г. на ОС Варна.
Ищецът заявява, че към датата на подаване на заявлението и образуване
на ч.г.д. 4692/2017г. на Районен съд
Варна банката е имала вземане към
ответника в качеството му на авалист по запис на
заповед, издаден за обезпечаване на вземанията по Договор за банков кредит,
продукт „Бизнес помещения" № BL8843/30.08.2007 г. Ответникът Д.К.Х., ЕГН ********** не е страна по каузалното правоотношение, поради което не е налице
възможност същият да бъде осъден да заплати претендираните
суми на две различни основания (като задължено лице по каузалното и като
задължено лице по менителничното правоотношение), поради което не съществува възможност кредиторът
да се обогати неоснователно.
Счита
възраженията на ответника, свързани с нищожността на записа на заповед поради
липса на ясно посочен падеж за неоснователни. Записа на заповед има падеж, определен съгласно нормата на чл. 486, ал. 1 ТЗ - „на
предявяване", като същият може да бъде предявен в срок до 10.10.2027 г. Това уточнение в падежа е съобразено с нормата
на чл.487 ал.1 изречение трето от ТЗ, а именно че „издателя може да определи
по-къс или по дълъг срок за предявяване на плащане на запис на заповед с падеж
на предявяване".
Оспорва изцяло твърденията на ответника,
че датата на издаване и датата на крайния срок на предявяване са вписани
допълнително, след като записът е бил подписан от издателя. В тази връзка и предвид разпределената му
доказателствена тежест оспорва твърденията в отговора, че са издадени няколко еднообразни екземпляра на
записа на заповед за приносителя, платеца и авалистите,
в които не са били попълнени датата на издаване, падежът и адресът, където е
платим, противоречат на правната същност на този тип менителничен
ефект. Записът на заповед се издава в един екземпляр и следва да се държи от
приносителя (кредитора). В противен случай той не би могъл да упражни правата
си по същия. Приложеният с отговора препис
на запис на заповед не съдържа в себе си волеизявление на банката, той е частен
документ без достоверна дата и в тази връзка същият има единствено формална доказателствена сила, т.е. че автори на волеизявлението са
посочените в записа лица. Оспорва твърденията, че представения с отговора
препис на запис на заповед е свързан с
задължението по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения"
№В1_8843/30.08.2007г.
С молба от 20.3.2018 г.
ищецът изразява становище по отговора като не оспорва, че записа на заповед е
издаден по каузално правоотношение и същото е обезпечено с ипотека, налице е последващо заличаване на ипотеката на недвижим имот в
гр.Елена и е осъществена публична продан на ипотекирания имот в к.к. Св.Св.Константин и Елена в
производството по изп.д. № 3558/2012 г. на ЧСИ
Ст.Данова. Получените суми в производството по несъстоятелност във ВОС на „Ди Ес Джей
– Х.“ ООД по т.д. 1696/2013 г. на ОС Варна са разпределени, а производството по
несъстоятелност срещу кредитополучателя „Макс колор груп“ ООД е прекратено.
С молба от 26.4.2018 г. ответникът поддържа
възражението си за недължимост на процесната
сума, тъй като същата е заплатена и отпуснатите кредити на „Макс колор груп“ ООД са погасени по
посочения в т.4 на отговора на исковата молба начин, а именно - частично чрез доброволно изпълнение и изцяло
чрез извършена публична продан на недвижим имот по изп.дело
№ 20127180403558 по описа на ЧСИ Станимира Данова. Заявява, че е без значение
факта, че ответникът Д.К.Х. не е страна в каузалното правоотношение. След като
кредитополучателят „Макс колор груп“
ООД е осъден да заплати неизплатената част от кредита, не съществува възможност
други лица да бъдат осъдени за същото по издадена заповед за изпълнение.
В съдебно заседание ищцовото дружество не
изпраща процесуален представител.
Ответникът чрез процесуален
представител поддържа възраженията в отговора за неоснователност на молбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на
закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид
характера на предявения иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта
на доказване за установяване
съществуването на вземането е върху
ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване
предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на
които претендира отхвърлянето на
предявения иск.
Със заявлението по чл.417 ГПК въз основа на
което е образувано ч.гр.д.№ 4692/2017 г. е представен оригинала на запис на
заповед от 10.09.2007 г. С ценната книга издателят „Макс колор
груп“ ООД, Булстат ***, представлявано от Росен Михайлов Максимов се е задължил безусловно и
неотменимо, без протест да плати на „Българска пощенска банка“ АД, Булстат *** или на нейна заповед, на предявяване в срок до 10.10.2027
г., без разноски сумата от 95000 /деветдесет и пет хиляди/ евро, ведно с
годишна лихва в размер на 8.5 % върху тази сума, считано от датата на издаване
на настоящия запис на заповед. Същият е авалиран при условията, при които е издаден от Росен
Михайлов Максимов с ЕГН ********** и от Д.К.Х. с ЕГН ********** – ответникът по
делото. Посочено е място на плащане гр.Варна.
Ценната книга е предявена за плащане на издателя
„Макс колор груп“ ООД /в
несъстоятелност/ чрез синдика Димитър Василев Христов на 29.06.2016 г. – лист
21 от ч.гр.д.№ 4692/17 г.
Ответникът по иска Д.Х. е авалирал задължение по
запис на заповед от 19.12.2006 г., издаден от „Ди ес Джей-Х.“
ООД / в несъстоятелност/ за сумата 110 000 лева и падеж – на предявяване в срок
до 19.01.2022 г. Съобщение за предявяване на ценната книга е залепено на посочения
адрес на осн.чл.47 ГПК и същото е удостоверено от нотариус Р.Табакова с район на действие
района на ВРС – листи 36 – 39 и 45 от ч.гр.д.№
4692/17 г.
Заявлението е отхвърлено с разпореждане на
районния съдия от 07.04.2017 г. С окончателно определение от 21.07.2017 г.,
постановено по ч.т.д. № 935/2017 г. на ВОС е отменено разпореждането на РС и
заявлението на кредитора „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********* е уважено като е разпоредено
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,
т.9 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници
РОСЕН МИХАЙЛОВ МАКСИМОВ, ЕГН ********** с адрес *** и Д.К.Х., ЕГН ********** с
адрес *** да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора „Ю.Б.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Петя Николова
Димитрова – изпълнителен директор и М. Ивайлова
Ванева - прокурист, следното вземане: сумата от 10 000,00 /десет хиляди/ лева,
представляваща част от главница, цялата в размер на 95 000 евро, дължима
по Запис на заповед, издаден на 10.09.2007 г., с падеж - на предявяване, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в
съда– 06.04.2017г. до окончателното й изплащане, както и съдебно–деловодни
разноски в общ размер на 200,00 лева (двеста),
представляващи платена държавна такса.
Ответникът с отговора не
оспорва, че е издал ценната книга в полза на ищеца, че е настъпил менителничният ефект на същата, както и че не е налице
плащане от издателя в полза на кредитора. Оспорва, че му е предадена сума при
издаването на записа на заповед, както и твърди наличие на конкретно каузално правоотношение между страните във
връзка с което е издадена ценната книга.
Съдът намира, че представения запис на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 вр.
с чл. 536, ал.
1 от ТЗ и е редовен
от външна страна, поради което същият съдържа елементите на именованата ценна книга. Записът
на заповед е едностранно волеизявление, обективиращо задължение за плащане на
определена сума по абстрактна сделка
и менителнично задължение. За да е действителен записът на заповед
не е необходимо да е сключен друг
договор с каузален характер, нито пък да е налице
валидно правоотношение по каузална сделка.
Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда
са независими от наличността на основна сделка
и от развитието на каузални правоотношения
между страните. От изложеното следва,
че възраженията на ответника по чл.26 ЗЗД за нищожност на ценната книга като
абсолютни такива - срещу формата или съдържанието
на записа на заповед са неоснователни.
Налице е установена практика на ВКС, който в
свои решения, постановени по реда на чл.290, ал.3 ГПК преди изм. ДВ
бр.86 от 2017 г. приема, че кредиторът, независимо от процесуалното
си качество, следва да докаже
юридическия факт, от който произтича
вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането,
които възражения могат да бъдат
както абсолютни срещу формата или
съдържанието на записа на заповед,
така и лични, основани на отношенията
му с кредитора. Общото оспорване не представлява
възражение на длъжника срещу вземането. Когато длъжникът /издател на редовен от
външна страна запис на заповед/
не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, кредиторът /поемател по ефекта/ не
е длъжен да доказва фактите, от които вземането
произтича. В този смисъл са
постановени решение № 173/12.01.2011г. по
т.д.№901/2009г., първо търг.отд. и решение №5/02.02.2012г. по т.д.№75/2011г., първо търг.отд. и други. В производството по чл.422 ГПК съдът следва да
извърши проверка за съществуването на каузално правоотношение,
само ако длъжникът е направил възражение за наличието
на такова и в този случай тежестта
на доказване е на ищеца /поемател
по записа на заповед/.
Ответникът–длъжник е навел в
исковото производство възражения, които са основани на наличието на конкретно
каузално правоотношение между страните във връзка с договор за банков кредит от 30.08.2007 г. - лично възражение, което е основано
на отношенията на страните. Заявява, че със същия
договор Продукт „Бизнес помещения“ BL8843 праводателят на ищеца „Българска пощенска банка“ АД е предоставил на „Макс колор груп“ ООД банков
заем в размер на 95000 евро, като процесният запис на
заповед от 10.09.2007 г. е издаден за обезпечаване изпълнението на този
договор. Твърди също така, че между
„Българска пощенска банка“ АД и „Макс колор груп“ ООД е бил сключен и втори договор за банков заем от 30.08.2007 г. за сумата 15000 евро, който
не е предмет на заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 4692/2017 г. на
ВРС, 31 състав. За обезпечаване
изпълнението на този договор по твърдения на банката на 10.09.2007 г. също е
издаден запис на заповед. Процесуалният
представител на ответника адв.Д.Петров поддържа възражението
си, че Д.Х. няма задължения по кредита.
Във връзка с направените от оспорвания от
ответника е допусната ССЕ, заключението
на която съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено. Същото
не е оспорено от страните. От заключението на вещото лице се
установява, че с договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения“ BL 8843 от 30.08.2007 г. /изменен и допълнен с анекс № 1 от 15.8.2008 г., с анекс № 2 от 24.3.2009 г., с анекс № 3 от 07.10.2009
г., с анекс № 4 от 19.5.2010 г./ е отпуснат заем в размер на 95000 евро на
кредитополучателя „Макс колор груп“
ООД за покупка на недвижим имот. Кредитът се води под служебен номер
/референция/ 776110. От движението на разплащателната сметка на дружеството в
банката-кредитор на 10.9.2007 г. е отразено записване – усвояване на кредит
съгласно нот.акт № 49/31.08.2007 г. в размер на 95000
евро. Сумата е преведена с два превода по 47 500 евро на Йорданка и Володя
Дамянови с посочено основание „покупко-продажба на имот“. Вещото лице е
посочило размера на дължимата главница, договорна лихва и наказателна лихва
/неустойка/ по договора и анексите към него без да взема предвид едностранно изменениен а лихвения процент /ако има такова/ - таблица 1.
Погасените суми по главница – таблица
1-2, начислени лихви – таблица 2-1, погасени лихви – таблица 2-2, погасени
такси – таблица 3-2, начислени разноски – таблица 4-1, погасени разноски-
таблица 4-2. Вещото лице е обобщило данните за начислени и погасени задължения
по договора за кредит, които към 14.9.2017 г. – датата на подаване на исковата
молба по регистри на банката – таблица 5 са както следва:
P усвоена
главница 103 728.51 евро, погасена главница 3134.50 евро, дължима главница 103
594.01 евро;
P начислени лихви 47 739.16 евро, погасени лихви 26 676. 64 евро, дължими лихви 21 062.52
евро;
P начислени
такси 1713.79 евро, погасени такси
421.68 евро, дължими такси 1292.11 евро;
P начислени
законови лихви 55 673.39 евро, погасени законови лихви -, дължими законови лихви 55 673.39 евро;
P съдебни
разноски – 19 415.87 лева, погасени съдебни разноски 4710.45 лева, дължими
съдебни разноски 14 705.42 лева;
Вещото лице дава отговор, че
само въз основа на движението по разплащателната сметка на кредитополучателя
„Макс колор груп“ не може
да се даде отговор на въпроса какви суми от наредените са били отнасяне за
погасяване на кредита, тъй като сумите от извършените плащания и преводи по
разплащателната сметка са отнесени за погасяване на задължения по различни
кредити. Това може да се установи от записванията в счетоводните книги –
таблица от 1-1 до 4-2. В обобщение общо погасените вноски за главница са
1899.22 евро, общо погасените лихви са 16346.72 евро, общо погасените такси са
244.15 евро. Общия размер на погасените задължения чрез плащане е 18 490.79
евро. Събрани и разпределени суми по изп.дело № 20127180403558 по опис на ЧСИ Ст.Данова: От
извършените справки по изп.дело е установено, че в
хода на същото е извършена публична продан на недвижим имот, собственост на „Ди
ес джей - Х.“ ЕООД. С постановление за възлагане от
24.03.2015 г. същият е възложен на купувач при цена 416 337.53 лева. От
извършена справка по т.д.№ 1696/2013 г. по опис на ВОС се установява, че цялата
сума в размер на 416 337.53 лева е разпределена в полза на „Юробанк“.
От извършена справка по т.д.№ 2231/2013 г. по опис на ВОС се установява, че по
това дело няма данни за разпределени суми за погасяване на задължения на „Макс колор груп“ ООД, както и за предвидени суми в полза на „Юробанк. Към датата на изготвяне на заключението –
21.12.2018 г. не е налице изменение на размера на задълженията за главница, за
лихви и за такси. След подаване на заявлението банката е начислила допълнителни
задължения за разноски – таблица 8. Към
датата на изготвяне на заключението размерът на водените в банката задължения
съвпада с посочения в таблици 5-7 размер. В с.з. вещото лице М.П. посочва, че
събраната сума по изп.дело № 3558 след извършената публична продажба в размер на 416 000 лева е преведена
синдика, по сметка на дружеството. След това синдикът я е разпределил като цялата сума е преведена в полза на „Юробанк“ на
02.03.2016 год. При това разпределение синдикът
не е посочил каква сума се отнася за всеки отделен кредит. Той посочва
отделните кредитори, но няма данни по кой кредит се погасяват задължения и какви суми по кое задължение се превеждат. Не може да се
посочи в момента за кое конкретно задължение на ответника или свързаните с него
лица, какви суми са отнесени за погасяване.
По кредита по настоящото дело от тези 416 000 лв. само 4635.45 лв.
са отнесени по задължението, съгласно извършено записване в банката на 21.04.2016 год.
От представените от
ответника писмени доказателства се установява, че на 30.08.2007 г. /датата не
се чете, но между страните няма спор, че договорът е сключен на тази дата/, в
гр.Варна е сключен договор за банков кредит „Бизнес помещения“ № BL8843 между праводателя на ищцовото
дружество „Българска пощенска банка“ АД от една страна като кредитор и „Макс колор груп“ ООД от друга като
кредитополучател предмет предоставяне на кредит в размер на 95000 евро за
покупка на недвижим имот, описан в чл.1 на договора – листи 50-55 от делото. За
обезпечаване на всички вземания на банката от кредитополучателя, които
произтичат от договора, включително главница, лихви, такси, комисиони и други
разноски по предоставения кредит, кредитополучателят Макс колор груп“ ООД учредява в полза на банката или осигурява учредяването
на ипотека върху недвижим имот Фото ателие, фризьорски и козметичен салон,
магазин за хранителни стоки, алкохол и цигари, амбулатория за индивидуална
практика за специализирана медицинска помощ /хирургична/ и снек
бар/, представляващи бивш „Фризьорски и козметичен салон“, обособена част от
„Лазур“ ЕАД, находяща се в част от двуетажна сграда в
к.к.“Св.Св.Константин и
Елена“, гр.Варна и ипотека върху поземлен имот в гр.Елена, 7 категория, ведно с
находящата се там Кравеферма /склад със ЗП от 927
кв.м. и битова сграда с площ от 110 кв.м. и залог върху вземания по договор за
наем.
В чл.8 на договора на
договора е посочено, че за обезпечаване на главницата, лихвите, таксите,
комисионите и други разноски по кредита, кредитополучателят издава в полза на
банката запис на заповед за сумата на кредита ведно с начислената върху тази
сума лихва в размер на лихвата по кредита, платима на предявяване при банката,
със срок на предявяване, съобразен с крайния срок за погасяване на кредита,
изрично удължен от издателя, платим без разноски и без протест и авалиран от Росен Михайлов Максимов с ЕГН ********** и от Д.К.Х.
с ЕГН **********.
Както се посочи по-горе,
ищецът не е оспорил твърдението, че процесният запис
на заповед въз основа на който претендира вземането си от ответника Х. в
качеството му на авалист е издаден за обезпечаване на
задължението на кредитополучателя „Макс колор груп“ ООД за сумата 95000
евро ведно с начислената върху тази сума лихва в размер на лихвата по кредита.
При
така заявеното възражение от ответника,
основано
на отношенията му с кредитора – ищец,
исковият съд в производството по чл.422 ГПК и приетото в т.17 на ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК при въведени твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение по повод или във връзка с което е издаден
записа на заповед следва да извърши проверка
за съществуването на каузално правоотношение като в този случай тежестта на доказване е на ищеца /поемател по записа
на заповед/. Същата е указана на ищеца по реда на
чл.146 ГПК.
От
заключението на ССЕ, неоспорено от страните се установи, че по
образуваното по искане на взискателя - ищец по настоящото дело „Ю.Б.“ АД изп.дело № 20127180403558 по опис на ЧСИ Ст.Данова е извършена
публична продан на недвижим имот, собственост на „Ди ес Джей
- Х.“ ЕООД, със законен представител ответникът по делото Д.Х.. С постановление
за възлагане от 24.03.2015 г. имотът е
възложен на купувач при цена 416 337.53 лева, като цялата сума е разпределена
от синдика по т.д.№ 1696/2013 г. на ВОС в полза на банката – ищец /„Ю.Б.“ АД/
на 02.03.2016 год. Вещото лице е посочило в заключението, че от извършената
справка по т.д.№ 2231/2013 г. по опис на ВОС не се установяват разпределените
суми за погасяване на задълженията на
„Макс колор груп“
ООД, както и не се установяват предвидените
суми в полза на „Юробанк. Действително при разпределението на сумата,
синдикът не е посочил каква сума се отнася за всеки отделен кредит, а е посочил
отделните кредитори. Няма данни по кой кредит се погасяват задължения и какви суми по кое задължение се превеждат и кои суми са
отнесени за погасяване на всяко от задълженията. Ако се приеме, че сумата е
отнесена за погасяване на задължението по договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия - плюс“ № BL8869 от 30.08.2007 г. /датата не се
чете, но, между страните няма спор, че договорът е сключен на тази дата/ -
листи 55-59 от делото, обезпечен със същия недвижим имот, с който е обезпечен
договора за кредит „Бизнес помещения“ № BL8843 от същата дата. Правно релевантен е факта, че задължението по кредит
„Бизнес револвираща линия - плюс“ № BL8869 от 30.08.2007 г. е 15000 евро, а получената сума от публичната
продан на ипотекирания недвижим имот и разпределената сума от синдика само в
полза на кредитора „Ю.Б.“ АД е 416 337.53 лева.
От събраните по делото доказателства
се установи, че между ищецът - банка и
„Макс Колор Груп“ ООД са сключени два договора за
кредит – за 95 000 евро и за 15 000 евро. Установи се, че тези договори са били
обезпечени с ипотека върху недвижим имот за погасяване задължението на „Макс Колор Груп“ ООД. Ипотекирания имот е бил продаден. По
сметка на банката са преведени 416 337.52 лева, като вземането на банката по договор BL 8843 към 14.09.2017 г. по счетоводните й регистри е както следва: общо дължима главница 103 594.01 евро, дължими
лихви 21 062.52 евро, дължими такси 1 292.11 евро, дължими законови лихви 55
673.39 евро и съдебни разноски 14 705.42 лева /14 405.42 лева задължение към
06.04.2017 г. + 300 лева разноски след подаване на заявлението/ - таблица 5 и
таблица 8 от заключението на ССЕ. Сумарно общият размер на задълженията по договор BL 8843 е 370 320.00 лева. Преди датата 14.09.2017 г., а именно на 02.03.2016 г. синдикът е разпределил
цялата събрана сума по изп.дело № 3558 в
размер на 416 337.52 лева и същата е преведена по сметка на „Юробанк“. Безспорно
е, че получената сума от публичната продан по изпълнителното дело е достатъчна да погаси задължението и по
двата кредита. В хода на производството не са установени причините по които за
погасяване на задълженията по договор BL 8843 банката е отразила само сумата 4635.45 лева, а останалата сума е
отнесена за погасяване на задълженията
по договор BL 8869, който е за 15000 евро. Съдът изключва категорично като абсурдна
вероятността сумарно с натрупаните лихви
и такси това задължение от 15000 евро да
достигне размера на 416 337.53
лева. Необяснимо е също така защо кредиторът начислява лихви и такси върху
задължението в период повече от една година след като същото е погасено с
преведената сума от синдика. След като задълженията по двата кредита са
погасени изцяло, за банката – кредитор
не е налице основание да пристъпи към принудително изпълнение срещу имуществото
на задължилите се авалисти.
От изложеното, съдът намира, че
с оглед тежестта на доказване, която носи в производството по установителния му иск с пр.осн.чл.422 ГПК, заявен като частичен иск, ищецът не
е установил по пътя на главно и пълно доказване, че има вземане от ответника Д.Х. за сумата 10000 лева, представляваща част от
задължение в общ размер на 95000 евро по запис на заповед от 10.07.2007 г.,
издадена за обезпечение на договор за кредит BL 8843 от 30.08.2007 г., на
основание чл.8 от договора, за която сума в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение от
10.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 4692/2017 г. на РС Варна.
Ответникът е доказал правоизключащото си възражение
за недължимост на процесната сума на претендираното от ищеца основание. Същото е установено по
категоричен начин от събраните в настоящото производство доказателства. Предвид горното се извежда
правен извод, че ответникът
не дължи претендираните с молбата суми на ищеца. Предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора и молба с пр.осн.чл.78 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски
за производството в размер на 1355 лева.
Съдът намира молбата за основателна с оглед на това, че са представени
доказателства съгласно изискването на т.1 и т.2 на тълкувателно решение
№6/6.11.2013 г., постановено по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които
доказателства са предпоставка за нейното уважаване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на
„Ю.Б.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представляван от Петя Николова Димитрова
– изпълнителен директор и М.
Ивайлова Ванева – прокурист срещу Д.К.Х., ЕГН **********
с адрес *** за установяване на вземането по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК № 6380
от 10.8.2017 г., издадена по ч.гр.д.№ 4692/17 г. на РС Варна при условията на солидарност с длъжника РОСЕН
МИХАЙЛОВ МАКСИМОВ, ЕГН ********** с адрес *** за сумата 10000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща
част от главница,
цялата в размер на 95 000 евро, дължима по Запис
на заповед, издаден на 10.09.2007 г., с падеж - на предявявяане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда –
06.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представляван от Петя Николова Димитрова
– изпълнителен директор и М.
Ивайлова Ванева – прокурист да заплати на Д.К.Х., ЕГН ********** с адрес *** разноски за производството в размер на 1355 /хиляда триста петдесет и пет/ лева,
на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: