№ 576
гр. Търговище, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101333 по описа за 2021 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от
ГПК.
Ищецът ЕТ”ЕВА-С.С.” ЕИК ********* гр.Търговище, представляван от С.С.,
действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. Н.Ф.-ТАК, твърди в
исковата молба, че с решение по гр.д. № 530/2015г. по описа на РС Търговище, е осъден да
заплати на ответника „ПЕТРОЛ ИНТЕР”ЕООД, ЕИК ********* гр.Омуртаг, представлявано
от Е.А., сумата от 3415,70лв. главница, ведно със законната лихва от 16.04.2015г., сумата от
1044,59лв. обезщетение за забава за периода от 16.04.2012г. до 16.04.2015г. и разноски в
размер на 566лв., претендирани от ответника като непогасено задължение по договор за
търговска продажба, като по издадения изпълнителен лист по гр.д.№ 530/2015г. по описа на
РСТ, на 31.07.2015г. е образувано ИД № 467/2015г. по описа на ЧСИ А.З. рег.№ 769 с район
на действие РСТ.Излага, че изпълнителният лист е издаден на 24.07.2015г., като след
образуване на изпълнителното производство ЧСИ е извършвал справки, но не са
предприети изпълнителни действия, като през м.ноември 2017г., изпълнителното
производство е перемирано по силата на закона, на осн. чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, а от
издаването на изпълнителния лист и до момента е изминал период от повече от пет години,
поради което приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск за погасяването на изпълняемото право по давност, факт,
настъпил след приключване на съдебното производство, в което е издадено изпълнителното
основание; претендира разноски.В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв.Н.Ф.-ТАК, която поддържа иска и пледира за уважаването му,
претендира разноски. и не се представлява.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, предявения
1
иск се оспорва като неоснователен, като се поддържа, че съгл. разпоредбата на чл.
112,ал.2,т.1 от ЗЗД, давността по ал.1 не се прилага за вземания от търговска дейност, не е
изтекъл и срока по чл. 110 от ЗЗД.Излага, че поради невъзможността да събере вземането
си, ответникът е сезирал и органите на прокуратурата, подавайки тъжба, с което действие
приема, че е прекъсната давността по см. на чл. 116,,б.”б” от ЗЗД, иска отхвърляне на
претенцията.В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От решение № 416/06.07.2015г., постановено по гр.д. № 530/2015г. по описа на РС
Търговище се установява, че настоящият ищец е осъден да заплати на ответника сумата от
3415,70лв., задължение по търговска продажба, ведно със законната лихва, считано от
16.04.2015г. до изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 1044,59лв.
за периода от 16.04.2012г. до 16.04.2015г., присъдени са и разноски в размер на 566лв., като
решението е влязло в законна сила на 22.07.2015г.По делото е издаден и изпълнителен лист
№ 1236/24.07.2015г. в полза на настоящия ответник.От приложеното по делото ИД №
20157690400467 по описа на ЧСИ А.З. с район на действие ОС Търговище се установява, че
по посочения изпълнителен лист, по искане на настоящият ответник е образувано
посоченото изпълнително дело.От материалите по същото се установява, че на 31.07.2015г.
ЧСИ е поискал справки за налични банкови сметки на длъжника от НАП, както и за
притежавани МПС от ОДП Търговище, като от постъпилите отговори е установено, че
длъжникът е декларирал, че притежава товарен автомобил-влекач и полуремарке. С молба
от 04.11.2015г., взискателят е поискал нова справка за имущественото състояние на
длъжника, като ЧСИ е извършил нови такива справки за наличие на притежавани от
длъжника земеделски имоти, МПС, банкови сметки и регистрирани трудови договори, като
не са установени имущества и трудов договор.С нова молба от 18.04.2017г. взискателят
отново е поискал от ЧСИ извършване на справка за имущества на длъжника, която не е
извършена поради липса на внесена държавна такса.С молба от 09.01.2019г. взискателят е
поискал пак извършване на такива справки от ЧСИ. По ИД е постъпило и писмо от ОД МВР
Търговище, с което е поискана справка за установеното от ЧСИ имущество на длъжника във
връзка с извършвана проверка по преписка с рег.№ ЗМ-1/2019г., като с отговор от
14.01.2019г., ЧСИ е уведомил ОД МВР Търговище, че такива имущества на длъжника не са
установени, освен декларирания товарен автомобил, който е без регистрационен номер. От
тъжба вх.рег.№ 1943/19.12.2018г. до РП Търговище се установява, че ответникът е сезирал
прокуратурата за извършване на проверка във връзка с евентуално настъпила
неплатежоспособност на длъжника и предприемане на съответни действия от компетентните
органи.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното: Нормата на чл. 439,ал.1 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително
дело да оспори вземането по него, основавайки се на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
2
основание-ал.2. Наличието на такива нововъзникнали обстоятелства е предпоставката за
допустимост на иска, която в случая е налице, предвид обстоятелството, че се касае до
изтекъл правно релевантен ( давностен) срок от време след постановяване на решение №
416/06.07.2015г., постановено по гр.д. № 530/2015г. по описа на РС Търговище, влязло в
законна сила на 22.07.2015г., при което съдът е приел иска за допустим.
По съществото на спора, съдът приема следното: Основният релевантен въпрос по
делото е за това дали е погасено по давност самото изпълняемо право, реализирането на
което се претендира по реда на изпълнителното производство и което е установено със сила
на пресъдено нещо между страните с влизане в сила на решение № 416/06.07.2015г.,
постановено по гр.д. № 530/2015г. по описа на РС Търговище на 22.07.2015г., за което
вземане е образувано и изпълнителното производство по ИД № 20157690400467 по описа на
ЧСИ А.З. с район на действие ОС Търговище на 31.07.2015г.Съгласно разпоредбата на чл.
110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок, а съгл. разпоредбата на чл. 114,ал.1 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Посочената правна
регламентация, приложена към установените по делото факти обуславя извод, че
петгодишнишят давносетн срок за погасяване на изпълняемото право е изтекъл на
23.09.2020г.(при съобразяване със спирането на давностните срокове по ЗМДВИПОРНС в
периода 13.03.2020г.-14.07.2020г.) и същото вече е било погасено по давност.Доколкото,
обаче, давността не се прилага служебно-чл. 120 от ЗЗД, следва да се приеме също, че
изпълнителното производство е било образувано в съответствие със закона, като съдът
съобразява и установеното в чл. 116, б. "в" ЗЗД правило, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Съдът приема още, че самото
образуване на изпълнителна дело не съставлява предприемане на принудително изпълнение,
а канцеларско действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение.
Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение – такива
са самите изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя), а именно: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността също и искането на справки, изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).Неотносимо към спора е и позоваването
на ответника на разпоредбата на чл. 112,ал.2,т.1 от ЗЗД, доколкото същата касае
приложението на абсолютната давност.Неоснователно е и позоваването на депозираната
тъжба до РП Търговище, доколкото съгл. разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или с възражение
3
или започване на помирително производство(каквото действие депозиране на тъжбата не е),
както и с предприемане на действия за принудително изпълнение.В случая е установено по
делото обстоятелството, че по ИД № 20157690400467 по описа на ЧСИ А.З. с район на
действие ОС Търговище изпълнителни действия не са извършвани, поради което и тъй като
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, считано от образуване на същото на 31.07.2015г., пасивност, предпоставяща
прекратяване на изпълнителното производство, то следва да се приеме, че същото е
прекратено автоматично по силата на закона, като перемирано, на осн.чл.433,ал.1,т.8 от
ГПК. В този смисъл, доколкото валидни изпълнителни действия по посоченото
изпълнително делото не са извършвани, то същото не се отразява по никакъв начин на
давностния срок, при което, както се посочи по-горе, давността е изтекла на 23.09.2020г. и
към датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело на 13.09.2021г., в полза на
взискателя не е съществувало изпълняемо право - паричното притезание е било погасено по
давност, считано от 23.09.2020г. и след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, обстоятелство обуславящо основателността
на предявения иск и неговото уважаване, на осн. чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от делото, ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски, съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно-201,05лв.
внесена държавна такса и 600лв. платено адвокатско възнаграждение, или общо 801,05лв.,
на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ЕТ”ЕВА-С.С.” ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Търговище, кв.Запад, бл.36,вх.В,ет.5,ап.54, представляван от С.С.,
не дължи на „ПЕТРОЛ ИНТЕР”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Омуртаг, хотел „Замъка-Интер”,ет.2, представлявано от Е.А., следните суми: сумата от
3415,70лв. главница, ведно със законната лихва от 16.04.2015г., сумата от 1044,59лв.
обезщетение за забава за периода от 16.04.2012г. до 16.04.2015г. и разноски в размер на
566лв., претендирани от ответника като непогасено задължение по договор за търговска
продажба, като по издадения изпълнителен лист по гр.д.№ 530/2015г. по описа на РСТ, на
31.07.2015г. е образувано ИД № 467/2015г. по описа на ЧСИ А.З. рег.№ 769 с район на
действие РСТ, на осн. чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПЕТРОЛ ИНТЕР”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Омуртаг, хотел „Замъка-Интер”,ет.2, представлявано от Е.А., да заплати на
ЕТ”ЕВА-С.С.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв.Запад,
бл.36,вх.В,ет.5,ап.54, представляван от С.С., разноските по делото в размер общо на
801,05лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
4
пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5