Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 10.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 11 – и състав, в публичното заседание на дванадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Нина
Светославова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 10614 по
описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, вх. № 11415/ 29.08.2016 г., с която И.В.К. ***, с
ЕГН **********, чрез процесуалния си представител, е предявил срещу З. „А.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, иск за осъждането му да му
заплати обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинените му неимуществени
вреди в резултат на ПТП, произтекло на 27.01.2016 г. в гр. София, между ищеца като
пешеходец и МПС – л. а. м. „Лексус“ с ДК№ *******, управляван от Б.Б.М., ведно
със законната лихва, считано от 25.05.2016 г. - датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по предявената пред ответника претенция за
доброволно изпълнение до пълното изплащане на дължимата сума. Претендирани са
съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Съобразно изложените
в исковата молба твърдения, на посочената дата Б.Б.М. МПС е управлявала
горепосоченото МПС по ул. „Сребърна“ с посока на движение от ул. „Могилата“ към
ул. „Козяк“, като на кръстовището, образувано с бул. „Черни връх“ е предприела
маневра „завой наляво“ в нарушение на правилата на чл. 5, чл. 116 и чл. 119 от ЗДвП, в резултат на което е причинила ПТП с пресичащия пешеходна пътека от ляво
на дясно спрямо посоката на движение на автомобила И.В.К.. Органите на МВР посетили ПТП и съставили Констативен протокол
№ К 61/ 27.01.2016 г., в който били посочени причините и обстоятелствата за
ПТП. Непосредствено след инцидента ищецът бил приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с
диагноза „счупена глезенна става и контузия на подколянна стана“, била му
направена гипсова имобилизация и бил освободен за домашно лечение. Претърпял
болки и страдания, особено интензивни в първите две седмици след ПТП, които не
били отшумели и към момента на подаване на исковата молба. Травмата на долния
десен крайник обусловила затруднение в движението му в период от около 3 – 4
месеца, не можел да стои изправен и да се придвижва без чужда помощ, ползвал
помощни средства /патерици/, трябвало да спазва щадящ режим, без натоварване на
увредения крайник, не бил в състояние да посреща собствените си битови
потребности. За управляваното от Б.Б.М. МПС имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с дружеството – ответник, поради което ищецът предявил
пред него молба –претенция с вх. № 100 – 662/ 25.02.2016 г. на основание чл.
429 ал. 1 от КЗ, по която произнасяне липсвало. При тези съображения ищецът
настоява последното да бъде осъдено да и заплати обезщетение за причинените и
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със следващата се
законна лихва, както и съдебно –деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131 ал.
1 от ГПК ответникът З. „А.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирало
писмен отговор, в който се е противопоставило на основателността на заявената
претенция с възражението за липса на виновно поведение у водача на МПС Б.Б.М.,
липса на причинно – следствена връзка между ПТП и причинените увреждания, както
и липса на такава между последните и неимуществените вреди. Липсвало
противоправност в действията на водача, не били нарушени правила,
регламентирани в ЗДвП, като невъзприемането на пешеходеца от водача се дължало
на случайно събитие, предвид сезона и часа на настъпване на ПТП, при ограничена
видимост и в тъмната част на денонощието. Ищецът, като пешеходец, навлязъл
внезапно в платното за движение, пресичайки на червен светофар. Оспорва
механизма на ПТП. Ударът е бил непредотвратим, като ПТП е настъпило
изключително по вина на пешеходеца – внезапно навлизане в пътното платно,
алтернативно – поради пресичане при забранителен сигнал на пешеходната уредба.
Настоява се за отхвърляне на иска, претендирани са разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба е редовна,
депозирана пред родово и местнокомпетентен съд. Прекият иск на ищеца, в
качеството му на увредено лице, спрямо което застрахованото лице Б.Б.М. е
отговорна, за обезщетение против застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, черпи правното си основание от нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 45 от ЗЗД и е допустим, страните са легитимирани да участват в процеса.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения Констативен
протокол № К 61/ 27.01.2016 г. се установява, че дежурен полицейски служител е
посетил ПТП, настъпило на същата дата в около 21. 00 ч. в гр. София, на
пешеходна пътека на бул. „Черни връх“, на кръстовището с ул. „Сребърна“, между
МПС л. а. м. „Лексус“, модел *******, с ДК№ *******, управляван от Б.Б.М. и
пешеходеца И.В.К.. За ПТП било образувано досъдебно производство № 11035/ 2016
г. по описа на сектор РТП – ОР – СДВР, което било прекратено на основание чл.
343 ал. 2 от НПК, по искане на пострадалото лице.
Непосредствено след ПТП И.В.К.
бил отведен в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където бил прегледан, било констатирано
счупване на дясна глезенна става, на която била поставена гипсова имобилизация
и бил освободен за домашно лечение.
Всяка от страните е ангажирала
гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Св. Г.И.С., приятел на ищеца,
е заявил, че И.В.К. бил блъснат от автомобил и получил счупване на глезенната
става. Тъй като нямал платени здравни осигуровки, в „Пирогов“ не му извършили
операция, а единствено му поставили гипс и го освободили. Живущите заедно
приятели събирали пари за закупуване на лекарства, понеже ищецът имал силни
болки. После му закупили патерица, когато след 40 – я ден му свалили гипса, за
да може да се придвижва. Докато бил с поставен гипс, И.В.К. не можел да се
обслужва сам, свидетелят му помагал с ежедневните грижи. Преди инцидента
работел в „МакДоналдс“, а след него четири месеца не бил на работа. Около 40
дни след свалянето на гипса се придвижвал с патерици. Ищецът нямал роднини или
други приятели.
Св. Ю.К.К., свидетел на
инцидента, е потвърдил, че до МОЛ „Парадайс“ видял, че лежи или седи момче.
Самият удар не видял, но присъствал на разговора между момчето и водачката на
златист джип, която го ударила. Момчето било облечено с тъмни дрехи, тя го
попитала не видяла ли автомобила и защо тичал в тъмното. То обяснило, че бърза
за автобус № 120. Наоколо имало много хора. Свидетелят отвел пострадалия в
„Пирогов“ с автомобила, който го ударил, понеже водачката не била в състояние
да управлява, била силно притеснена.
От заключението на вещото лице
по назначената СМЕ се установява, че в резултат на ПТП И.В.К. получил следните
увреждания: счупване на фибуларния малеол /малкия пищял/ на дясна глезенна
става и контузия на дясна подбедрица, които травматични увреждания са
обусловили затруднение в движението на долен десен крайник. Контузията му е
причинила болки и страдания за период от около 10 – 15 дни. За лечението на
фрактурата е било предприето консервативно лечение – гипсова имобилизация за 45
дни, като през първите 15 – 20 дни, когато е започвал процеса на зарастване,
болките са били с по – голям интензитет.Тъй като фрактурата била неразместена,
не се налагала оперативно интервенция, възстановителния период бил в порядъка
на 3 – 4 месеца.
В заключението по назначената
САТЕ вещото лице сочи, че скоростта на л. а. м. „Лексус“ при извършване на ляв
завой е била в диапазона 30 – 35 км./ ч., което е определяло опасната зона за
спиране на автомобила в порядъка между 16. 72 м. до 20. 49 м. Вещото лице е
дало заключение, че към момента, в който пешеходецът е тръгнал да пресича
пътното платно за движение на бул. „Черни връх“ по пешеходната пътека от левия
тротоар, водачът на автомобила е имал възможност да го види и да спре преди
пешеходната пътека, като предотврати удара, независимо от скоростта на движение
на пешеходеца с бавен, спокоен или бърз ход, както и при спокойно и бързо
тичане. Относно механизма на ПТП вещото лице е посочило, че автомобилът се е
движил по ул. „Сребърна“ в посока ул. „Могилата“ към ул. „Козяк“ и е навлязъл в
кръстовището с бул. „Черни връх“, като при навлизане в зоната на кръстовището
водачът му се е престроил в най – лява пътна лента и е предприела маневра „ляв завой“,
за да навлезе в платното за движение на бул. „Черни връх“ в посока
„Околовръстен път“. В същото време от левия тротоар на бул. „Черни връх“
пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение и тъй като е изминал
голямо разстояние до мястото на удара, минимум 11 метра, вещото лице е
заключило, че водачът на л. а. м. „Лексус“ е имал възможност да вижда и
наблюдава движещия се по пешеходната пътека пешеходец. Причините за настъпване
на ПТП според него са субективни – закъсняла реакция на водача за аварийно
спиране поради невнимание или неправилна преценка на ситуацията. Ударът е
настъпил между предна част на лявата страна на автомобила с лявото огледало,
като кракът на пешеходеца е бил ударен или от предния ляв ъгъл, или от калника
на автомобила. При удара пешеходецът е бил в крачка, а ударът е бил тангиращ с
преден ляв калник. Според вещото лице, кръстовището е било регулирано със
светофарна уредба. Пътната маркировка на мястото на удара е пешеходна пътека,
като произшествието е настъпило след ремонт на кръстовището с добра пътна
маркировка.
Във връзка с представена от
Община гр. София информация относно действащата светофарна уредба на процесното
кръстовище, е било назначено допълнително заключение по САТЕ. От същото,
изготвено на база плана на фазите и циклограмата за режима на светофарния
цикъл, се установява, че л. а. м. „Лексус“ се е движил при разрешаващ зелен
сигнал, като не е възможно както автомобилът, така и пострадалият ищец да имал
включени едновременно зелени сигнали, като единият от участниците е тръгнал на
червен сигнал на светофара си. Въз основа и на показанията на св. К., че е
пресичал на зелен сигнал и е бил на отсрещния тротоар, когато е чул свистенето
на спирачките на л. а. м. „Лексус“ , то по – вероятно е л. а. „Лексус“ да се е
движил на зелен сигнал, а пешеходецът – на червен сигнал.
За л. а. м. „Лексус“ с ДК№ *******
има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със З. „А.“ АД. На
25.02.2016 г. ищецът предявил пред дружеството претенция за изплащане на
обезщетение. Страните не спорят, че по нея ответникът не е изплатил обезщетение
на ищеца.
Разпоредбата
на чл. 432 ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да бъде
реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени
кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав:
ответникът да бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на МПС, водачът на който е увредил ищеца.
Страните по
делото не спорят, че за МПС „Лексус“ с ДК№ ******* е налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника З. „А.“ АД.
От данните в
Констативния протокол за ПТП № К 61/ 27.01.2016 г. и заключението по САТЕ се
установява, че на 27.01.2016 г., в около 21 ч., в тъмната част на денонощието Б.Б.М.
е управлявала МПС и извършвайки маневра „завой наляво“ е причинила ПТП, удряйки
пешеходеца И.В.К.. Скоростта на движение е била 30 – 35 км./ ч., в рамките на
разрешената съобразно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, но независимо от това, съдът
намира, че тя не е била е била съобразена с императивната норма на чл. 20 ал. 2
от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От заключението
по САТЕ се установява, че към момента, в който пешеходецът е тръгнал да пресича
пътното платно за движение на бул. „Черни връх“ по пешеходната пътека от левия
тротоар, водачът на автомобила е имал възможност да го види и да спре преди
пешеходната пътека, като предотврати удара, независимо от скоростта на движение
на пешеходеца с бавен, спокоен или бърз ход, както и при спокойно и бързо
тичане. Освен това водачът на МПС е предприемала маневра „завой на ляво“, а
ищецът е пресичал пътното платно по обозначена с пътна маркировка „пешеходна пътека“.
Съгласно чл. 119 ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре, като водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са
длъжни да пропуснат пешеходците.
В тази връзка
съдът намира за доказано, че поведението на Б.Б.М. е било противоправно и
виновно, тъй като е могла и е била длъжна да предвиди, че при управление на МПС
с несъобразена с пътната обстановка скорост и при непропускане на пешеходец,
пресичащ пътното платно по пешеходна пътека може да настъпи ПТП. В пряк и непосредствен резултат
от него са били причинени вреди на И.В.К., поради което и на основание чл. 432
ал. 1 от КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „А.“ АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото
лице, каквото като пострадал се явява ищецът.
В пряк и непосредствен
резултат от противоправното поведение на Б.Б.М., на ищеца били причинени
следните увреждания: счупване
на фибуларния малеол /малкия пищял/ на дясна глезенна става и контузия на дясна
подбедрица, които травматични увреждания са обусловили затруднение в движението
на долен десен крайник. Контузията му е причинила болки и страдания за период
от около 10 – 15 дни. За лечението на фрактурата е било предприето
консервативно лечение – гипсова имобилизация за 45 дни, като през първите 15 –
20 дни, когато е започвал процеса на зарастване, болките са били с по – голям
интензитет.Тъй като фрактурата на глезенната става е неразместена,
възстановителният период е от порядъка на 3 – 4 месеца. От показанията на св. С.става
ясно, че около 45 дни ищецът е бил с гипсова имобилизация, като 4 месеца след
това е ползвал помощно средство /патерица/, за да се придвижва. Изпитвал все
още болки в глезенната става и към 2016 г. – 2017 г.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата
на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта
на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора;
необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности
на ищцата в периода след ПТП; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период, ограниченията, които е търпял пострадалата, възрастта на ищеца към датата
на ПТП – 28 години, както и отражението, което е дало и продължава да дава
процесното ПТП върху живота му. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването
на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
степента на увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху начина на
живот на И.В.К., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 10 000 лв. До този размер
следва да бъде уважена ищцовата претенция, като за разликата над него до
предявения размер от 40 000 лв. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Сумата следва да бъде уважена
ведно с претендираната от ищеца законна лихва, считано от считано от 25.05.2016
г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената пред
ответника претенция за доброволно изпълнение по подадена от ищеца молба
–претенция с вх. № 100 – 662/ 25.02.2016 г. на основание чл. 429 ал. 1 от КЗ,
до пълното изплащане на дължимата сума.
В отговора на исковата молба
дружеството – ответник е заявило възражение, че ищецът е съпричинил вредоносния
резултат, тъй като е навлязъл внезапно на пътното платно и е пресичал на
забранителен червен сигнал на светофарната уредба.
Възраженията на ответника се
ценят от съда като неоснователни.
От заключението по САТЕ се
установява, че водачът на МПС Б.Б.М. е имала възможност да възприеме пешеходеца
още от момента на стъпването му върху пътното платно, независимо от скоростта
му на движение.
Вещото лице по САТЕ в своето
заключение дава единствено предположение, но не и категорично становище, че И.В.К.
е пресичал при забранителен червен светофар. Вън от горното, ищецът е пресичал
пътното платно по пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка. Съгласно чл.
119 ал. 4 от ЗДвП, при
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка
"пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална
скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по
пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Тъй като Б.Б.М. е
допуснала нарушение на чл. 20 ал. 2 и чл. 119 ал. 1 и ал. 5 от ЗДвП и в пряк и
непосредствен резултат от нейното поведение е настъпило ПТП, то ищецът, дори да
имаше преки доказателства да е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, каквито в настоящото производство не са налице, не би отговарял за
съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка възраженията на ответника
за неоснователни.
С оглед изхода
на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената
част на иска на обща стойност 512. 50 лв., от които в размер на 432. 50 лв. е адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА, вр. чл. 7 ал. 2 т.
4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съразмерна на уважената част от исковете . Дружеството –
ответник е сторило разноски в размер на 280 лв., както и претендира
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК, изчислено съобразно
чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за изплащане на правната
помощ в размер на 450 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на
ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 697. 50 лв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на И.В.К. ***, с ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител, обезщетение в размер на 10 000 лв. /десет
хиляди лева/ за причинените му неимуществени вреди – счупване на
фибуларния малеол /малкия пищял/ на дясна глезенна става и контузия на дясна
подбедрица, получени от него в пряк и непосредствен резултат от ПТП, настъпило
на 27.01.2016 г. по вина на водач на МПС
л. а. м. „Лексус“ с ДК№ ******* - Б.Б.М., ведно със законната лихва,
считано от 25.05.2016 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения от съда размер от 10 000 лв. /десет
хиляди лева/ до предявения такъв от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на И.В.К. ***,
с ЕГН **********, сумата от 512. 50 лв. /петстотин и дванадесет лева и петдесет
стотинки/, сторените от него разноски и адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.В.К. ***,
с ЕГН **********, да заплати на З. „А.“ АД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК *******, сума в размер на 697. 50 лв. /шестстотин деветдесет и седем лева
и петдесет стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част на исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: