Определение по дело №745/2023 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към Определение №546/ 28.12.2023 г. по ВЧНД № 745/2023 г. на СлОС

Въззивното производство е образувано по частна въззивна жалба от адв.
К.Л., в качеството й на защитник на Т.Д.Б., обвиняем по досъдебно
производство № 1159/2023 година по описа на РУ на МВР - С. срещу
Определение № 1145/14.12.2023 г. по ЧНД № 1690/2023г. по описа на
Районен съд - С..
С атакуваното определение е отхвърлена като неоснователна молбата на
обвиняемия Т.Д.Б. за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „Задържане под стража" в по-лека и е потвърдена взетата по
отношение на обвиняемия Т.Д.Б. по досъдебно производство № 1195/2023 г.
по описа на РУ на МВР С., мярка за неотклонение „Задържане под стража".
Определен е и определен срок от два месеца от влизане в сила на
определението, в който ново искане за изменение на мярката му за
неотклонение е недопустимо.
С въззивната частна жалба, депозирана в установения от закона срок за
обжалване, определението на Районен съд - С. се атакува като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като се заявява, че не са налице данни за
наличие на обосновано предположение за извършено от обв. Б. престъпление.
Сочи се, че същият е неосъждан и с постоянен адрес на който живее.
Аргументира се, че не е налице опасност и от извършване на престъпление
или опасност да се укрие. Настоява за изменение на мярката за неотклонение
от „Задържане под стража“ в друга по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемият Т. Б.,
редовно призован, се явява лично и своя защитник. Последният поддържа
оплакванията против атакувания съдебен акт, като определят същия за
неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Акцентира на наличните
доказателства по делото относно естеството на извършеното деяние, относно
процесуалното поведение на обвиняемото лице и липсата на опасност той да
се укрие или да извърши престъпление и относно възможността целите на
мярката за неотклонение да се постигнат с по-лека мярка. Поставя се акцент
върху изготвената по досъдебното производство пожаро-техническа
експертиза като се твърди, че в същата е посочена вероятната причина за
възникване на пожара, т.е. експертът не е дал категоричен отговор на
поставената му задача. Счита, че първостепенният съд, след като се е позовал
на упоменатото експертно заключение, в което липсва категоричен извод за
причината за възникване на пожара, е постановил незаконосъобразен съдебен
акт, чиято отмяна се претендира. Настоява се за отмяна на атакуваното
определение и за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, както и за отмяна на
произнасянето на съда, с което е определил двумесечен срок, в който искане
за изменение на мярката за неотклонение да се счита за недопустимо.
1

Представителят на Окръжна прокуратура - С. намира жалбата за
неоснователна и настоява същата да бъде оставена без уважение. Излага
съображения, че и към настоящия момент са налице условията на закона за
продължаване действието на най- тежката мярка за неотклонение.
Обвиняемият Б., упражнявайки правото си на лична защита и последна
дума, се присъединява към заявеното от своя защитник. Настоява за по-лека
мярка за неотклонение, а именно "Гаранция".
Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в частната жалба на защитника на обвиняемия, като
обсъди изложените в нея доводи и съображения, както и тези наведени от
защитата и обвиняемата в съдебно заседание, като прецени наличния по
делото доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания
съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за
неоснователна.
От фактическа страна се установява следното:
Обвиняемият Б. е привлечен към наказателна отговорност по досъдебно
производство № 1159/2023г. по описа на РУ на МВР – С., образувано на
13.08.2023г. за това, че на 13.08.2023г. в гр. С., на бул.“Б.ш.“ № 1 е запалена
сграда (бивша дискотека С. клуб), находяща се в Е. С., с управител А.С.М. -
престъпление по чл.330 ал.1 от НК.
С постановление от 13.08.2023г., предявено на 13.08.2023г. в 15.13 часа,
Т.Д.Б. е привлечен в качеството на обвиняем, за това че на 13.08.2023г. в гр.
С., на бул.“Б.ш.“ № 1 запалил сграда (бивша дискотека С. клуб) със
значителна стойност, находяща се в Е. С., с управител А.С.М. - престъпление
чл.330, ал.1 от НК. С постановление на прокурор от 13.08.2023г., обв.Т. Б. е
задържан за срок до 72 часа, считано от момента на предявяване на
обвинението до довеждането му пред съда, на основание чл.64, ал.2 от НПК.
Обвиняемият Б. е бил задържан за срок от 24 часа
С протоколно определение № 1208/15.08.2023г. по ЧНД 1085/2023г.
състав на РС-С. е взел по отношение на обв. Б. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. С Определение № 339 от 22.08.2023г. по ВЧНД №
466/2023г. на ОС-С. атакуваното определение по ЧНД 1085/2023г. по описа
на РС-С. е било потвърдено.
Видно от справката за съдимост на обв. Т. Б., същият е осъждан, но
реабилитиран.
Въз основа на така установеното от фактическа страна
първоинстанционният съд е стигнал до извода, че искането на защитника на
обвиняемия за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение в по-лека е неоснователно и като такова следва да го остави без
уважение и съответно да потвърди мярката за неотклонение „Задържане под
стража”.
Настоящата инстанция напълно споделя този извод и го намира за
2

обоснован и законосъобразен.
И към настоящия момент са налице законовите предпоставки визирани
в разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК за вземане, респ. за продължаване на
действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, а именно:
продължава да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго
по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Въз основа на приетите и правилно установени факти районният съд е
заключил, че продължава да е налично обоснованото предположение
обвиняемият да е извършил престъплението, за което е обвинен. Според съда
е налице и реална опасност от укриване и извършване на престъпление, макар
обвиняемият да има постоянен адрес. В тази връзка следва да се отбележи, че
по досъдебното производство са извършени множество процесуални
действия: извършени са оглед на местопроизшествие, претърсване и
изземване с последващи одобрения на съда, изготвени са фотоалбуми,
приобщена е докладна записка, съдържаща характеристични данни за
обвиняемото лице, приобщена е и изисканата справка за съдимост на обв.Б.,
разпитани са свидетели, назначени са четири експертизи, две от които са
изготвени и приобщени надлежно към доказателствения материал. От
изготвените две експертизи: пожаро-техническа и и съдебно-биологична
експертиза по метода на ДНК-профилиране. В първата експертиза вещото
лице е посочило четири възможни причини за възникване на пожара, всяка от
които е подробно обсъдена. Експертът е изключил първите три вероятни
причини-природни явления, самозапалване и късо съединение в
ел.инсталация или ел.уред като се обосновало защо приема, че нито една от
тях не е вероятната „версия“ за възникване на пожара. Четвъртата версия, а
именно внасяне на открит огнеизточник е подробно и детайлно разгледана
като вещото лице е приело, че същата е най-вероятната причина за пожара.
Втората изготвена експертиза от своя страна внася яснота до степен на
категоричност, че източник на клетъчния материал по обектите за изследване
№1-4 /челник, маска, ръкавици и шапка/, иззети като веществени
доказателства при огледа на местопроизшествието е обвиняемото лице Т. Б..
Въз основа на двете заключения, както и на базата на останалия
доказателствен материал, въззивният съд стигна до аналогичен на направения
от районния съд извод, че обоснованото предположение по смисъла на чл.63,
ал.1 от НПК е налично и към настоящия момент.
Обвиняемият Б. е привлечен към наказателна отговорност за
престъпление за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една до осем години. Настоящият състав напълно споделя констатацията
на първата инстанция, че от събраните по делото доказателства може да се
направи извод за съществуването на обосновано предположение, че обв. Б. е
съпричастен към деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност. В производството за вземане на мярка „Задържане под стража“,
3

както и в производство за изменение на взета вече такава мярка не е
необходимо доказателствата да са такива и в такъв обем, че по несъмнен
начин да установяват виновното поведение на обвиняемия. И към момента
това подозрение се явява обосновано и не се разколебава по никакъв начин от
събраните до този момент допълнителни писмени и гласни доказателства и
заключенията по назначените и изготвени експертизи.
Всички тези обстоятелства правилно са преценени от първата
инстанция, отчетена е тяхната роля във връзка с вземане на мярката за
неотклонение, като в тази връзка следва да се има предвид и това, че същите
са били налични и при първоначалното вземане на мярката за неотклонение
задържане под стража на обвиняемия и техния интензитет не е намален.
Въззивният съд прецени, че към момента продължителността на
задържане на обвиняемия е в рамките на разумен срок, съгласно чл.5 § 3 от
ЕКПЧ и разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК. Преценката за разумна
продължителност на задържането във всеки отделен случай е обвързана с
конкретните данни за характера и сложността на делото, причините за
забавянето му, както и със съотносимостта на срока на задържане към
наказанието, което евентуално може да бъде наложено, поради което съдът
направи извод, че в настоящия случай задържането в никакъв случай не
попада в хипотезата на прекомерност и необоснованост.
Правилно районният съд е оставил без уважение искането на
обвиняемия за изменение на мярката му за неотклонение "Задържане под
стража" в по-лека, като е съобразено изискването на чл.56 ал.3 от НПК и е
отчел, че следва да продължи задържането на обвиняемия, за да се осуети
възможността от укриването му.
Въззивният съд намира, че наведените във въззивната частна жалба
доводи за наличие на правна възможност съдът да измени мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека мярка, са неоснователни и
това следва от изложените по-горе съображения относно законосъобразността
на взетата най-тежка мярка за неотклонение.
В този смисъл не може да бъде споделена тезата в жалбата, че една по-
лека мярка за неотклонение в конкретния случай би била подходяща с оглед
на целите визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК. При положение, че е
направен извод за продължаващо съществуване на основанията съдържащи се
в разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК за вземане респ. за продължаване на
действието на най-тежката мярка за неотклонение, очевидно е, че не са
налице предпоставки за определяне на по-лека такава.
Съобразявайки се с всички факти, имащи значение за преценката на
вида на взетата спрямо обв. Т. Б. мярка за процесуална принуда, изводът е, че
настоящата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е постановена
при стриктно съблюдаване на регламентираните в чл.63, ал.1 от НПК
предпоставки и ще допринесе за постигане на предвидените в законовата
разпоредба на чл.57 от НПК цели, като наред с това ще обезпечи
4

приключването на наказателното производство в разумен срок.
Както вече беше посочено по-горе, към настоящия момент срокът за
задържане на обвиняемия е разумен, доколкото обвиняемият е задържан
преди четири месеца и през този период разследващите органи не са
бездействали - извършени са редица процесуални действия, приобщени са
писмени доказателства и са назначени редица съдебни експертизи. Това
законосъобразно е мотивирало районния съд да определи на обвиняемия и
неговия защитник срок от два месеца, в който ново искане за изменение на
мярката за неотклонение е недопустимо.
Във връзка с искането на защитата за отмяна на определението на
районния съд в частта относно приложението на разпоредбата на чл.65, ал.6
от НПК настоящата инстанция съобрази, че разследването е в активна фаза и
престои финализирането му след изготвянето и приобщаването на двете
назначени експертизи- химическа и техническа. В този смисъл въведеното от
районния съд ограничение би допринесло за приключване на досъдебното
производство в разумен срок. Определянето на двумесечен срок, в който ново
искане с правно основание чл.65 от НПК е недопустимо, не ограничава в
абсолютни стойности правата на обвиняемото лице, доколкото тази забрана
изключва хипотезите на влошено здравословно състояние. В тази връзка
въззивният съд намира, че атакуваното определение на РС-С. е
законосъобразно и в частта, с която е въведено ограничение за обвиняемия да
депозира в рамките на двумесечен срок от влизане в сила на определението на
първата съдебна инстанция искане за изменение на взетата мярка за
неотклонение.
Поради изложените съображение частната жалба на защитника на
обвиняемия се явява неоснователна и като такава същата следва да бъде
оставена без уважение.
Следва да се потвърди атакуваното определение на районния съд, с
което е отказано изменението на взетата спрямо обвиняемия Т.Д.Б. най-тежка
мярка за неотклонение в по-лека.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
5

Номер на акта:	546
Дата:	28 декември 2023 г. (в сила от 28 декември 2023 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20232200600745
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	19 декември 2023 г.

Определение по дело №745/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите