Решение по дело №77/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, ЕИК ********* срещу Решение № 486/06.12.2023 г., постановено по НАХД № 1230/2023 г. на Районен съд – Пазарджик. Решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и наложено явно несправедливо наказание. По-конкретно, касационният жалбоподател сочи, че в процесния случай не е налице правна възможност за санкциониране на извършеното нарушение с издаване на електронен фиш (ЕФ), неясно е посочено мястото на извършване на нарушението, както и че не е уточнено изпълнително деяние. Поддържа се и тезата, че наложената имуществена санкция се явява непропорционална на констатираното нарушение, като аргументи в подкрепа на това становище жалбоподателят черпи от съдържанието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури, както и от редица решения на СЕС. По тези и други, изложени в жалбата, съображения се моли за отмяна на оспореното решение като неправилно, като се постанови нов акт по съществото на спора, с което процесният ЕФ да бъде отменен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, представлява се от юрк. Г., която счита касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С оспореното пред настоящата инстанция решение Районен съд – Пазарджик е потвърдил ЕФ № **********, издаден от Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 31.05.2022 г. в 18:43 часа е установено нарушение № E11CCBFB5F4A4D30E0530021F160A2033, с ППС Влекач „Ман ТГХ“ с рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, в община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), намиращо се на път I-8 км 196+643. Собственик на ППС е дружеството жалбоподател, на което е и регистрирано ППС.

Съдът е счел, че събраните по делото доказателства водят до извода за съставомерност на санкционираното нарушение, доколкото е налице неизпълнение на нормативно установеното задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за собственика на ППС за установяване размера и заплащане съответната такса за преминаване на ППС по платената пътна мрежа. Прието е, че правилно е била наложена и имуществена санкция в твърдо фиксиран от закона размер от 2 500 лева.

Мотивиран така, съдът е постановил акта си, с който е потвърдил ЕФ като законосъобразно издаден.

Решението е правилно.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.

Не може да бъде споделено изложеното в касационната жалба становище на касатора, че законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В разпоредбата на чл. 167а от ЗДвП е регламентирана процедурата, чрез която Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП чрез електронната система за събиране на пътни такси, като в чл. 167а, ал. 2 са регламентирани правомощията на служителите в АПИ, както и актовете, които могат и следват да издават контролните органи при упражняване на правомощията си. В чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП изрично е регламентирано, че при изпълнение на функциите си по ЗДвП служителите на АПИ създават и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. Очевидно законодателят е регламентирал възможността за ангажиране отговорността на правните субекти за извършени административни нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвВ, чрез издаване на електронни фишове за налагане на имуществена санкция за нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател за неспазване на предвидените в закона давностни срокове за издаване на ЕФ. Правилно от инстанцията по същество е прието, че общите правила на ЗАНН относно формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на АУАН и НП, включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 ЗАНН, са неприложими по отношение на търсенето на административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш по ЗДвП.

Противно на възраженията, изложени в касационната жалба, правилно инстанцията по същество приема, че в ЕФ е извършено описание на нарушението и са посочени мястото и времето на неговото извършване. Настоящият съдебен състав намира, че мястото на извършване на нарушението е посочено точно, конкретно и ясно, а именно: главен път І-8, км. 196 (останалата част от обозначението +643 се отнася до метрите на посочения км). Това е мястото, на което е разположена стационарната контролна точка – устройството 10402 и точно така е посочено в ЕФ (нарушението е установено с устройство 10402, което е елемент от ел. система, находящо се на път – І-8, км 196+643). Мястото е индивидуализирано в достатъчна степен, за да се гарантира правото на защита на санкционираното лице.

Настоящата съдебна инстанция също така намира, че в процесния ЕФ точно и ясно е посочено в какво се изразява нарушението, а именно движение на процесното ППС на посочените в ЕФ дата, час и по път, без да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. С оглед на което неоснователно се явява и твърдението на касационния жалбоподател за наличие на неяснота в ЕФ относно изпълнителното деяние на нарушението.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и възраженията на касационния жалбоподател, че техническото устройство, с което е заснето нарушението, измерва величини и следва да се провери и гарантира неговата изправност. Системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП не подлежи на контрол по смисъла на Закона за измерванията (ЗИ), доколкото за установяване на нарушенията по чл. 102, ал. 2 и чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП не е налице измерване на величини. Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗИ „Величина“ е свойство на явление, тяло или вещество, което може да бъде различено качествено и определено количествено. Съгласно т. 5 от същия параграф „Единица за измерване“ е конкретна величина, определена и приета със спогодба, с която се сравняват други величини от същия вид, за да се изразят техните големини по отношение на тази величина. Дадените определения са относими към АТСС, използвани от структурите на МВР, тъй като служат за количествено измерване на определени величини, както и за тяхното сравнение с величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга не е налице в процесите на обработка на данни от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тъй като не е налице конкретна физична величина, чието точно измерване да бъде обект на нарочна проверка от страна на БИМ, не е предвидено и изискване за сертификат и одобрение. Член 5 от ЗИ постановява, че метрологичният контрол се извършва за осигуряване на точност и достоверност на измерванията. Отделните средства за измерване, които подлежат на контрол и одобрение, са подробно регламентирани в Глава втора от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като не съществува регламентация на системи за събиране на пътни такси или изискване за тяхното одобрение. Изложеното обуславя извода, че по отношение на Електронната система за събиране на тол такси не съществува изискване за сертификат и одобрение от БИМ.

В отговор на наведеното от касатора основание за отмяна на ЕФ с довода за непропорционалност на предвидената имуществена санкция спрямо извършената деятелност и твърденията за несъответствието на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, настоящата инстанция следва да отбележи, че не намира резон да възприеме тази позиция. Съобразно цитираната разпоредба от директивата държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според настоящия съдебен състав българският законодател е създал достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в ЗП, целящ именно съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата изискване. Този режим включва не само инструментариума на административнонаказателната принуда, който борави с административни наказания и санкции в абсолютен размер, а и уредената възможност в чл. 10, ал. 2 от ЗП за лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В чл. 26, ал. 2 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП, е диференциран и дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане на категорията на пътното превозно средство, съответно неговата допустима максимална маса и оси, като за касатора е съществувала възможност да заплати тази такса в указания в ЕФ срок, в резултат на което фишът би бил анулиран. В контекста на гореизложеното, касационният състав намира, че правилно АНО е пристъпил към ангажиране на отговорността на дружеството, доколкото не е налице соченото от жалбоподателя противоречие с правилото на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лв.

Неоснователна е претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на сторените в производството разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 486/06.12.2023 г., постановено по НАХД № 1230/2023 г. на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, Област Пловдив, Община Родопи, ул. „Цариградско шосе“ – изхода на Пловдив, база МАН СЕРВИЗ, представлявано от С. М., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 150 (сто и петдесет) лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.