Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.10.2017 г. гр. Асеновград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр. състав на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Терзиева
При секретаря Йорданка Тянева, като разгледа
докладваното от съдия М. Терзиева гражданско дело № 1312 по описа за 2017 г. и
като обсъди:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 150 от СК и 86 ЗЗД.
Производството е образувано въз основа депозирана искова молба от И.А.С.,
действащ лични и със съгласието на своя баща и законен представител А.Ю.С.,
против М.И.С. /негова майка/, с искане да бъде постановено от Съда решение, с
което се измени-увеличи размера на присъдената издръжка, която същата е осъдена
да заплаща на детето от 100 лева на 250 лева месечно и периодично, начиная от
датата на подаване на ИМ, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
от датата на предявяване на иска до настъпване на обстоятелства за изменение
или прекратяване на същата. Твърди, че страните живеят разделени, ответницата –
която е негова майка е осъдена да му заплаща издръжка в размер на 100 лева
месечно, съгласно постановено решение по гр.д.№ 161/2011 г. по описа на АРС. От
години бащата единствено се грижи за издръжката му, от присъждане на издръжката
е изминал период от 6 години, през които са се увеличили чувствително
средствата - необходими за издръжка на същия. Твърди, че И. е ученик в 9-ти
клас в Спортно училище „Васил Левски“ град Пловдив, освен средствата необходими
за: храна, облекло са необходими и средства за закупуване на учебници и учебни
помагала, за пътуване и посещение на извънкласни форми. Твърди, че ответницата
е в работоспособна възраст, в добро физическо и здравословно състояние – което
и позволява да упражнява труд, да реализира поне средния доход за страната,
както и да осигурява част от издръжката на детето. Ангажира доказателства, претендира за
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника М.И.С..
Постъпил е такъв от назначения ОП на същата адвокат Х., които оспорва иска
по размер.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че
ответницата е майка на детето И. –
роден на *** г., а и това се установява от представеното и прието по
делото у-ние за раждане, изд. въз основа
АР № 501/18.11.2001 г. С решение
№ 258, постановено по гр.д.№ 161/2011 г. по описа на Асеновградския РС, в сила
от 04.07.2011 г. ответницата М.И.С.
е осъдена да заплаща издръжка на детето И.А.С. в размер на 100 лева.
И.А.С. е ученик в ІХ клас в Спортно училище „Васил Левски” Пловдив, през учебната
2016/2017 г. - редовно форма на обучение /у-ние изх.№ УР-08-350/14.06.2017 г/.
От разпитания в хода на производството свидетел
Веселина Димитрова Аврионова – живееща на семейни начела с бащата на ищеца А.С.,
които съдът кредитира се установява, че А. и М. живеят разделени от преди около 10
години, от тогава децата им Благовеста и И. живеят заедно с нея и бащата. От
съвместното си съжителство А. и свидетелката имат още едно дете Александра С..
Тази година И. е в 10 клас в Спортното училище град Пловдив, профил „борба“, а
Благовеста е студентска в Медицинския университет – специалност „рехабилитация“.
Бащата А. и свидетелката се грижат от години за издръжката и на трите деца,
възпитанието и отглеждането на същите. И.
през седмицата е на пансион, за които се плаща по 200 лв. годишно, понякога се
прибира и в къщи, но през почивните дни е в Асеновград. Всяка седмица на И. се
дават по 50 лв. джобни, отделно му се дават пари за събота и неделя. И. ходи на
уроци по математика 7-8 часа на месец, като на час се заплаща по 15 лв., баща
му тази година е заплатил сумата 2000 лв. за поставяне на брекети. Отделно му
се купуват екипировки, учебници, консумативи, материали и дрехи за всеки сезон
– което е голям разход, или месечно за издръжката на И. са необходими около
400-500 лв.
От показанията на свидетеля Антон Илиев
Георгиев, кум на родителите и кръстник на децата на А., които съдът кредитира
се установява, че А. се грижи за децата от около 10 години /след раздялата му с
М./. В момента А. живее с Веселина, като двамата се грижата за издръжката,
възпитанието и отглеждането на: Благовеста, И. и Александра. Благовеста е
студента в Пловдив и ежедневно пътува от Асеновград до Пловдив, И. е в 10 клас
на Спортното училище град Пловдив – специалност „борба“, той живее през седмица
на пансион, а събота и неделя се прибира. Годишната такса за пансиона на И. е
около 200 лв., отделно за него се закупуват: екипировки, обувки, заплащат се
уроци, различни суми за състезания – като едно състезание е около 120-150 лв.
/която сума се плаща от родителите, а той посещава по 5-7 състезания годишно.
Майката на децата М. от години живее в Испания, тя няма връзка с А. и децата,
не плаща издръжка, не е купувала подаръци на децата – за всичко от както са
разделени се грижат А. и Веселина.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.150 СК. Същият е допустим. Разгледани по същество се явява частично
основателен. За основателността на иска е необходимо да е налице промяна на
обстоятелствата от последното определяне размера на издръжката. Издръжката на детето
И. в размер на 100 лева е
определена по силата на решение по гр.д.№ 161/2011 г.
по описа на АРС, в сила от 04.07.2011 г. От тогава е изминал много
дълъг период от 6 години, през които детето
е пораснало значително и предвид
възрастта му в момента нуждите му, както ежедневните, така и свързаните с
обучението значително са нараснали. Понастоящем
И. е ученик в 10 клас, което обуславя и нараснали нужди във връзка с образованието и социалните му контакти. Същия живее в
Асеновград, учи в Пловдив – през седмицата живее на пансион, а през почивните
дни се прибира. Същия тренира „борба“, често посещава уроци по математика, за
обучението и спорта ежемесечно му се закупуват учебници, помагала, екипировки,
заплаща се такса за общежитие, дават му се пари за храна, джобни, за пътни,
както и за състезания.
По
делото не се ангажираха доказателства за трайно изменение във възможностите на
ответника да дава търсената издръжка, от показанията на свидетелите се
установи, че същата от дъги години живее в Испания и вероятно там работи.
Ответникът М.С. няма задължение за издръжка към друго
непълнолетно дете в хипотезата на чл. 143 СК, ищецът А. освен към детето И. има
задължения към малолетната Александра, както и към пълнолетната Благовеста,
която е студентка. Установено е по
делото, че ответницата е в работоспособна възраст, не страда от заболявания, които да и пречат да
полага труд/не са ангажирани доказателства в обратната насока/. Ето защо съдът намира, че същата полага труд, следва да реализира средния за
страната доход, както да поеме част от издръжката на непълнолетното си дете И..
Бащата на детето към датата на
постановяване на решението също е работоспособна възраст, поради което съдът
намира, че също следва да поема част от издръжката на детето – както и да
продължи да се грижи за възпитанието и издръжката на децата.
Съдът
счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява
хипотезата на чл. 150 от СК. Изменение на обстоятелствата по смисъла на
цитираната разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В настоящия случай е налице трайно изменение в нуждите на издържания - от
последното определяне размера на издръжката са изминали шест години, през който период обстоятелствата
са се променили значително, детето е пораснало,
пораснали са съществено и нуждите му. Ето защо съдът намира,
че за издръжката на И. месечно са
необходими 450 лева, или размерът на издръжката следва да бъде увеличен
от 100 лева на 200 лева месечно, начиная
от завеждане на исковата молба в съда - 21.06.2017 г. до настъпване на
обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като до пълния предявен размер от 250 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
Ищецът е освободен от заплащане на ДТ по настоящото производство.
Ето защо, съобразно изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК следва да
бъде осъден ответника
да заплати държавна
такса върху уважената
част на иска - в
размер на 144 лева, вносими по сметка на Районен съд – Асеновград.
Съобразно изхода на делото, и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени
направените в производството разноски, съобразно уважената част от иска.
Разпоредбата на ал.3 от същия текст постановява, че ответникът също има право
да му бъдат заплатени направените разноски, съобразно отхвърлената част на
иска. Претенция за разноски има предявена само от ищцовата страна. Ето защо
следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищците разноски по
производството в размер на 400 лева.
На основание
разпоредбата на чл.242 ал.1 пр.1 ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението.Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р
Е Ш И
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която М. Иванов С., ЕГН ********** *** заплаща на И.А.С.,
ЕГН ********** със съгласието на неговия баща А.Ю.С., ЕГН ********** и двамата с
посочен адрес *** по силата на постановено
решение по гр.дело № 161/2011 г. по описа на Асеновградския РС, като УВЕЛИЧАВА този размер от 100 лева /сто/ месечно и периодично, на 200 лева /двеста/ месечно и периодично, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 21.06.2017 г. до настъпване на законна причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 250 лева – или за разликата от 50 лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА: М. Иванов С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд - Асеновград дължима ДТ в размер на 144 лева /сто четиридесет и четери/.
ОСЪЖДА: М. Иванов С., ЕГН ********** *** да заплати на А.Ю.С.,
ЕГН ********** *** сумата 400 лева /четиристотин/
разноски по производството.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок, считано от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви
решението си – 23.10.2017 год.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: