Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Евгения Луканова като
разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 496 по описа за 2019 г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение №148 от 15.04.2019 г. по гр.д.
№1006/2018 г. Червенобрежки Районен съд е:
ПОСТАНОВИЛ
местоживеенето на децата Е.М.В., с ЕГН **********, М.М.В., с ЕГН ********** и А.М.В.,
с ЕГН ********** да живеят при баща си М.В.Д., с ЕГН ******** ***.
ПОСТАНОВИЛ
родителските права спрямо децата Е.М.В., с ЕГН **********, М.М.В., с ЕГН **********
и А.М.В., с ЕГН ********** да се упражняват от бащата М.В.Д., с ЕГН ********
***.
ПОСТАНОВИЛ режим на лични контакти на
децата – Е.М.В., с ЕГН **********, М.М.В., с ЕГН ********** и А.М.В., с ЕГН **********
с майката Р.А.А., с ЕГН ********** ***, всяка първа и трета събота и неделя в
месеца за времето от 10:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя по
местоживеенето на майката, както и един месец през лятото, който да не съвпада
с редовния годишен отпуск на бащата.
ОСЪДИЛ на
основание чл. 144 от СК Р.А.А., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на М.В.Д., с
ЕГН ******** ***, като баща и законен представител на малолетните деца Е.М.В.,
с ЕГН **********, М.М.В., с ЕГН ********** и А.М.В., с ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на по 200.00 /двеста/ лв. за всяко едно от децата,
считано от 23.10.2018 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване
на издръжката, заедно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪДИЛ на
основание чл. 144 от СК Р.А.А., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Д., с
ЕГН ******** *** направените от него разноски по делото в размер на 325 /триста
двадесет и пет/ лв.
ОСЪДИЛ Р.А.А.,
с ЕГН ********** *** да заплати на държавата по сметка на ЧРС върху уважения
размер на издръжката размер на 864 /осемстотин шестдесет и четири/ лв., както и
300 /триста/ лв. за назначения процесуален представител.
Недоволна
от решението е останала ответницата Р.А.А. и е подала чрез упълномощения от нея
адв. С.Х. от ЛАК въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено.
Въззивницата счита, че съдът не е положил усилия да установи местонахождението
и и да я призове за участие в делото. Твърди, че живее в с. К., но в дома на
родителите си, а не на посочения от ищеца адрес.
Според
въззивницата, в противоречие с чл.15 от ЗЗД в първоинстанционното производство
не са изслушани навършилите 10 години деца Е.и М..
Р.А.А.
оспорва М.В.Д. да има при отглеждане на децата помощта на родителите си, като
твърди, че те са починали.
Въззивницата
оспорва и родителските качества на М.В.Д., като твърди, че причината да се
разделят е нанесеният и от него пореден жесток побой пред децата. Твърди, че
винаги се е грижела за децата си, като при напускането на гр.Койнаре е взела
със себе си най-малкото дете А.. Другите две деца Е.и М. били настроени от баща
си срещу нея.
Р.А.А.
твърди, че по време на съжителството си с М.В.Д. е била трудово заета, а той
никога не е работил по трудов договор. Сочи, че раздялата им я е принудила да
иде при родителите си в с. К., респ. да напусне и работата си в гр. Койнаре.
Заявява, че след като не е могла да си намери нова работа, през август 2018 г.
е заминала при брат си и сестра си в Германия. Там се установила и започнала
работа, което и позволило да подпомага децата си финансово. Парите изпращала до
лелята на М.В.Д. – Р.К.чрез „Уестърн Юнион“.
Твърди, че
заминавайки за Германия, оставила А. на грижите на родителите си, но поради
спънки от страна на М.В.Д. при преместването на детето в друго училище, се
съгласила то да се върне при него.
В жалбата
се сочи, че въззивницата разбрала за делото след като от Дирекция „Социално
подпомагане“-Червен бряг била уведомена на 19.04.2019 г., че по отношение на
детето М. е взета спешна мярка за закрила след нанесен му от М.В.Д. жесток
побой. Детето е настанено в кризисен център в с. ***, Община Мездра, а Р.А.А.
се върнала по спешност в България.
Въззивницата
иска след отмяна на обжалваното решение, да и бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на децата Е., М. и А.; да бъде определено
местоживеене на децата при майката: в България на адрес с. К., Община Угърчин,
ул. ***, а в Германия на адрес: ***; бащата М.В.Д. да бъде осъден да заплаща по
180 лв. месечна издръжка за децата Е.и М. и по 140 лв. месечна издръжка за
детето А.; да бъде определен режим на лични контакти между бащата и децата при
условията на чл.59, ал.7 и 8 от СК.
Препис
от въззивната жалба е връчен на 06.06.2019 г. на М.В.Д., но в указания срок
отговор не е депозиран.
С
определение №971 от 01.07.2019 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната
жалба за допустима и редовна, произнесъл се е по доказателствените искания на
въззивницата, разпоредил се да бъдат изготвени съответните социални доклади и е
постановил децата Е.и М. да бъдат доведени в о.с.з., за да бъдат изслушани,
както предвижда чл.15, ал.1 от ЗЗД.
В
о.с.з. на 11.07.2019 г. в присъствието на психолога А.А. и социалния работник И.И.са
изслушани децата. Е.М.В. е заявил, че желае да живее при баща си, в дома си в
гр. Койнаре. М.М.В. е заявила, че иска да живее с майка си, в Германия.
В
о.с.з. на 11.07.2019 г. М.В.Д. е заявил, че не възразява М.М.В. да живее при
майка си и тя да упражнява родителските права по отношение на нея, но държи
двете момчета да живеят при него и той да упражнява родителските права по
отношение на тях.
Р.А.А.
не се е явила лично в о.с.з., за да бъде изслушана пред съда, въпреки, че е
имала тази възможност на 11.07.2019 г., 20.09.2019 г. и 31.10.2019 г. Оправдала
е отсъствието си с това, че живее и работи в Германия и че има проблеми с
работодателите си, ако не е работа.
В о.с.з.
на 11.07.2019 г. М.В.Д. е заявил, че работи на строителната борса в гр. Койнаре
срещу около 750 лв. месечно /25 дни по 30 лв./, както и че вторият му баща го
подпомага финансово, като му изпраща по 400-500 евро месечно. М.В.Д. е
потвърдил, че не възразява М. да живее при майка си в Германия и че може да и
плаща по 100-120 лв. месечна издръжка.
Процесуалният
представител на Р.А.А. – адв. Х. е пледирала упражняването на родителските
права по отношение на М. и А. да бъде
предоставено на майката, като „първоначалното“ им местоживеене да бъде
определено в с. К., при баба им Ж.А.С.. В т.см. донякъде е уточнено съдържащото
се във въззивната жалба искане по чл.59, ал.7 от СК. Адв. Х. моли да бъде
отчетена и уважена категоричната позиция на Е., че желае да живее при баща си,
в средата, в която е отгледан.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не е
спорно и е видно от у-ния за раждане от *** г., 30.08.2005 г. и 22.02.2012 г.,
че Р.А.А. и М.В.Д. са родители на 15-годишния Е., 14-годишната М. и 7-годишния А..
Не е
спорно, че Р.А.А. и М.В.Д. са съжителствали без брак и че са се разделили през
2018 г.
Не е
спорно, че към момента на подаване на исковата молба – 23.10.2018 г. децата Е.,
М. и А. са живеели при баща си и че той осъществявал непосредствените грижи за
тях.
Спорни
между М.В.Д. и Р.А.А. са въпросите кой
да упражнява родителските права по отношение на децата Е., М. и А.; при кого да
живеят те; какви да са контактите им с родителя, неупражняващ родителските
права и каква издръжка да им заплаща той. За разрешаването именно на тези
въпроси по реда на чл.127, ал.2 от СК е сезиран съда с исковата молба на М.В.Д.. Поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения във вр. с призоваването на Р.А.А. и
назначаването на неин особен представител, тя не е могла да вземе становище по
спора, да ангажира доказателства и да предяви насрещни претенции. Тези си права
упражнява с въззивната жалба.
Когато
един от родителите поиска от съда да му предостави упражняването на
родителските права, определянето на местоживеенето на децата и присъждането на
издръжка за децата са част от мерките относно упражняването на родителските
права. По тези въпроси съдът е длъжен да се произнесе дори и без иск, т.е.
служебно. Тъй като правилото за упражняване на родителските права заедно и
поотделно от родителите и правилото за живеене на децата при двамата родители
престават да действат едва с влизането в сила на решението на съда за
предоставяне упражняването на родителските права, началният момент на
издръжката също е влизането в сила на решението за предоставяне упражняването
на родителските права /по арг. от ТР №11/1969 г. на ОСГК на ВС/, а не както е
поискал М.В.Д. – завеждането на делото.
М.В.Д.
твърди, че Р.А.А. безпричинно е напуснала общия им дом и то не за първи път.
Твърди, че поведението и е трайно „неадекватно и безотговорно“, като и този път
той е поел изцяло грижите за децата и тяхната издръжка.
В
първоинстанционното производство не са събирани устни и гласни доказателства
относно твърденията на ищеца. Изготвен е само социален доклад от АСП,
ДСП-Червен бряг с изх. №ПР/Д-ЕН-ЧБ/146-001/07.12.2018 г., според който трите
деца се отглеждат от бащата.
Р.А.А. твърди, че
е разбрала за настоящото дело след като от АСП, ДСП-Червен бряг била уведомена
на 19.04.2019 г., че по отношение на детето М. е взета спешна мярка за закрила
след нанесен му от М.В.Д. жесток побой, а именно – настаняване в Кризисен център-с. ***.
С определение №971 от 01.07.2019 г. въззивната
инстанция е разпоредила да се изготвят социални доклади от АСП, ДСП-Червен бряг
относно обстоятелствата, наложили настаняването на детето М. в кризисния център
в с. *** и от АСП, ДСП-Мездра относно това как се отразява пребиваването на
детето М. в кризисния център в с. *** и за това какви бъдещи мерки за закрила
ще бъдат в негов интерес.
От доклада на АСП, ДСП-Червен бряг с изх. №ПР/Д-ЕН-ЧБ/98-002/04.07.2019
г. става ясно, че по повод упражнено на 18.04.2019 г. домашно насилие от страна
на М.В.Д. и въз
основа на подадена от АСП, ДСП-Червен бряг искова молба, с решение №193 от
27.05.2019 г. по гр.д. №407/2019 г. на Червенобрежки Районен съд на основание
чл.15, ал.1 от ЗЗД по отношение на М.М.В. са
постановени мерки за закрила. Делото е изискано и от него е видно, че
посоченото решение е влязло в сила и че с него:
- М.В.Д. е задължен да се
въздържа от домашно насилие по отношение на М.М.В.;
- на М.В.Д. е забранено да
доближава на по-малко от 200 метра М.М.В.,
жилището и, училището и и местата и за социални контакти и отдих за срок от 18
месеца;
- М.В.Д. е задължен да
посещава специализирани програми в ЧСРИЖДПДН в гр. Плевен;
- на М.В.Д. е наложена глоба в размер на 500 лв.
Горепосочените мерки са наложени по повод физическо
насилие – побой с бухалка, в резултат на което са нанесени травматични
увреждания.
От доклада на АСП, ДСП-Мездра с изх. №ПР/Д-ВР-М/56-001/08.07.2019
г. става ясно, че по искане на АСП, ДСП-Мездра, с решение №142 от 04.07.2019 г.
по гр.д. №595/2019 г., постановено на основание чл.28 от ЗЗД от Мездренски
Районен съд, детето М.М.В. е настанено в Кризисен център-с. *** за срок от 3
месеца.
От доклада на АСП, ДСП-Мездра с изх. №ПР/Д-ВР-М/83-001/23.10.2019
г. е видно, че е търсена възможност за настаняване на М.М.В. в социална услуга
от резидентен тип и такава е намерена в ЦНСТДБУ 1-гр. Роман. Със заповед
№ЗД/Д-ВР-М-046/11.09.2019 г. на Директора на ДСП-Мездра е прекратено
настаняването на детето в Кризисен център-с. *** и то временно е настанено в
ЦНСТДБУ 1-гр. Роман. В доклада се сочи, че детето е заявило желание да бъде
настанено в семейството на своята баба по майчина линия Ж.С.. Последната също е
заявила желание внучката и да бъде настанена в семейството и. В т.вр. се
извършва социално проучване, но към момента на приключване на съдебното дирене
няма резултат от него.
От доклада на АСП, ДСП-Мездра с изх. №ПР/Д-ВР-М/83-001/23.10.2019
г. е видно още, че откакто М.М.В. е изведена от дома на баща си поддържа
редовна телефонна връзка с майка си. Помежду им е изградено доверие, а връзката
дъщеря-баща е емоционално нестабилна. Детето споделя, че не е получило от баща
си нужното му внимание и оправдава поведението си с отсъствието на майка си.
При така установената фактическа обстановка,
решението на Червенобрежки Районен съд в частта му за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето М.М.В.
и за определяне на неговото местоживеене се явява неправилно.
Осъщественото
от М.В.Д.
домашно насилие напълно компрометира родителския му капацитет при упражняване
на родителските права по отношение на детето – жертва на насилието. В
затруднената поради отсъствието на майката ситуация бащата се е оказал
неспособен да се справи с проблемното поведение на дъщеря си. Използвал е
най-лесния за него, но и най-неподходящ за дъщеря-тийнейджър начин за налагане
на наказание и за определяне на правила за поведение. Същият подход е използвал
и в отношенията си с Р.А.А., която твърди, че го е напуснала
след поредния нанесен и от него жесток побой в присъствието на децата. Тези и
твърдения се потвърждават от показанията на свидетелката Ж.А.С., а и от обясненията на М.М.В. при изслушването
и в о.с.з. на 11.07.2019 г.
По делото
не се събраха доказателства, които да компрометират родителския капацитет на Р.А.А.. Тя се е грижела за
децата си и е работела, за да осигури финансовата им издръжка. Напускането и на
дома се обяснява с влошените и лични отношения с бащата на децата и.
Р.А.А.
твърди, че тогава е взела със себе си най-малкото дето А. и е отишла при
родителите си в с. К., а след това М.В.Д. е настроил Е.и М. срещу нея. По-късно
заминала за Германия да търси работа, като оставила А. на грижите на родителите
си. Тези и твърдения също се потвърждават от показанията на свидетелката Ж.А.С..
Тя заявява, че детето е било при нея 3 месеца, но после се е върнало при баща
си и дядо си, към които било привързано.
Р.А.А. е ангажирала доказателства, че се е
установила в Германия. Видно от у-ние от 17.04.2019 г. /на стр.13 от делото/,
тя е адресно регистрирана в Лауда – Кьонихсховен, ул. ***.
Видно от договор за наем /на стр. 21-28 от делото/, Р.А.А.
е наела жилище на горепосочения адрес в Лауда – Кьонихсховен, с обитаема площ
70 кв., включващо 3 стаи, кухня, баня с тоалетна, срещу месечен наем от 450
евро и със задължението да заплаща месечно по 100 евро за поддръжка и отопление
на жилището.
Видно от трудов договор /на стр.16-19 от делото/,
считано от 01.12.2018 г. Р.А.А. работи в „***“-Лауда, Германия като
„хигиенистка“, с гъвкаво работно време – максимум 135 часа месечно, срещу брутно възнаграждение 10.59 евро на час,
което означава – 1 429.65 евро месечно брутно
възнаграждение. Няма данни какви са удръжките, т.е. какво е нетното месечно възнаграждение по този
договор.
Видно от представените в последното о.с.з. писмени
доказателства, Р.А.А. е работила и за друг работодател „ЛИНЗЕНМАЙЕР ПЕРСОНАЛ“
ГмбХ през периода от 08.07.2019 г. до 01.10.2019 г., като в т.вр. е получила
общо нетно възнаграждение за периода
в размер на 2 797.03 евро.
М.М.В.
категорично е заявила, че иска да живее с майка си, в Германия. Според съда,
желанието и не е мотивирано само от осъщественото от бащата насилие. Девойката
и преди побоя е имала нужда от разбиране, което не е срещнала у баща си.
Според
съда, във възрастта, в която М. съзрява като жена, за нея е по-подходящо да
живее с майка си. Въпреки случилото се, емоционалната връзка помежду им е
съхранена и може да способства за правилното психично развитие на девойката. Тя
не бива да остава повече в социални домове. Ролята на социалните служби в
случая е да способства за временно настаняване на детето в семейството на
бабата Ж.А.С. – докато окончателно бъдат решени въпросите за упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето. Според съда, в случая няма
основание за прилагане нормата на чл.59, ал.7 от СК. Интересите на детето не
налагат да бъде постановено от съда то постоянно
да живее при баба си.
М.М.В. има
нужда от майчини грижи и затова обжалваното решение следва да бъде съответно
отменено и вместо него следва да бъде постановено ново решение – за
предоставяне на Р.А.А.
на упражняването на родителските права по отношение на М.М.В. и за определяне на
местоживеенето на детето при майката, в Германия.
При влизане в сила на решението в тази му част, за да може то да бъде
изпълнено, бащата следва да даде съгласието си за пътуването на детето в
чужбина. Ако откаже, майката ще следва да води дело по чл.127а, ал.2 от СК.
При
наличните данни, Червенобрежки Районен съд правилно е приел, че за издръжката
на М. са необходими общо 380 лв. месечно. Неправилно е прието, че 200 лв.
следва да се плащат от майката, а 180 лв. да се осигурят от бащата. С оглед
предоставяне упражняването на родителските права на майката, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта му, с която майката е осъдена да плаща
издръжка на М.М.В.. Вместо него следва да бъде постановено ново решение, с
което М.В.Д. да бъде осъден да заплаща на непълнолетната М.М.В., лично и със
съгласието на нейната майка и законен представител Р.А.А., месечна издръжка в
размер на 180 лв., считано от влизане в сила на настоящото решение в частта му
за предоставяне на Р.А.А. на упражняването на родителските
права по отношение на М.М.В. до настъпване на условия за изменението или
прекратяването на издръжката. Останалите 200 лв. следва да се осигуряват от
майката.
Обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта му относно определения режим на
лични отношения между М.М.В. и майка и вместо него следва да се постанови
решение за определяне на такъв режим, но между М.М.В. и баща и. За периода на действие
на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗД, постановена с решение №193 от 27.05.2019
г. по гр.д. №407/2019 г. на Червенобрежки Районен съд, режимът на лични
отношения между баща и дъщеря следва да бъде съответно ограничен: двамата ще
могат да контактуват само по телефона и по ел. път
всяка първа и трета неделя на месеца от 18 ч. до 20 ч. След изтичане на срока
на действие на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗД, постановена с решение №193 от 27.05.2019
г. по гр.д. №407/2019 г. на Червенобрежки Районен съд, бащата ще има право на
свиждане с дъщеря си по нейното местоживеене всеки
първи и трети уикенд на месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя; право
на контакти по телефона и по ел. път всяка втора и четвърта неделя на месеца от
18 ч. до 20 ч., както и да я взима при себе си за 1 месец по време на лятната и
ваканция, без този 1 месец да съвпада с годишния платен отпуск на майката.
В частта за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на децата Е.М.В. и А.М.В. и за определянето на
тяхното местоживеене, обжалваното решение се явява правилно, защото:
Е.М.В.
категорично е заявил, че желае да живее с брат си А. при баща си, в дома си в
гр. Койнаре. Твърди, че обича майка си на 30 % и че тя не му липсва. Не желае
да общува със сестра си, защото не одобрява поведението и. Твърди, че двамата с
баща си се разбират и че той и дядо му му угаждат. Тази емоционална нагласа,
колкото и неправилна да е, не бива да бъде силово променяна, защото ще извади
напълно от равновесие и без това нестабилната детска психика. Оставането в
позната битова среда в гр. Койнаре и в припознатия модел за „мъжко поведение“,
на този етап ще даде на Е.сигурност. Яснотата в отношенията между момчето и
родителите му, ще даде възможност то да промени нагласата към майка си, а и към
сестра си. Разбира се в тази насока трябва да му се помогне, включително и от
отговорните социални служби. Те следва да следят дали бащата посещава специализираните
програми за преодоляване на насилническите си прояви и дали не възпитава у
синовете си подобно обществено укоримо поведение. Освен това могат да насочат
момчетата към конкретни услуги на Центъра за обществена подкрепа-Червен бряг,
за да се коригират поведенческите модели, възприемани от бащата и за да се
избегне трайно отчуждение от майката.
От социалните доклади става ясно, че Е.тренира лека
атлетика и че е взел участие в много състезания. Класиран е на 1-во място на
национален шампионат по крос кънтри и му е отпусната стипендия по Наредбата за
условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби. Е.заявява,
че желае да продължи да се развива в спорта и че това също го мотивира да
остане при баща си в гр. Койнаре. Според съда, момчето се е утвърдило в
настоящата си социална среда като спортен първенец и това способства за
правилното му психо-физическо развитие.
А. е най-малък от трите деца. Тази година е
първокласник и освен с домашното напрежение, трябва да се бори и с адаптацията
към училището. Според съда, не би било в негов интерес да бъде изваден от
познатата му домашна среда и да бъде поставен в нови стресови условия, каквито
са тези в чужда държава, с чужд език и чужди порядки. Майката на А. живее и
работи в Германия, като трудовата и заетост не би позволила сама да се грижи за
детето си в пълно съответствие с неговата възраст и образователни потребности.
Ноторно известно е, че отивайки в чужбина, за
повечето българи приоритет е работата. На заден план, особено в началото,
остават семейните и родителски задължения. Ако установяването на Р.А.А. в
чужбина стане трайно, би могло да се мисли за съответна преоценка на
родителския и капацитет. На този етап поемането на преките грижи за две деца на
различна възраст и с различен пол би затруднило майката, а това не е в интерес на децата.
Обжалваното
решение в частта му относно издръжката на Е.следва да бъде отменено като
неправилно, защото при постановяването му Червенобрежки Районен съд не е отчел,
че присъжда издръжка на непълнолетен и че тя се дължи от влизане в сила на
настоящото решение
в частта му за предоставяне на М.В.Д. на упражняването
на родителските права по отношение на Е.М.В.. Както вече беше казано по-горе, в
случая издръжка от родителя, неупражняващ родителските права се дължи за в
бъдеще – от влизане в сила на решението за предоставяне упражняването на
родителските права на другия родител до настъпване на условия за изменението
или прекратяването на издръжката. Иначе определената от Червенобрежки Районен
съд обща сума, необходима за месечната издръжка на момчето, и разпределението и
между родителите са адекватни както на нуждите на детето, така и на
възможностите на майката и бащата. Р.А.А. следва да бъде осъдена да заплаща на
непълнолетния си син Е.М.В.лично и със съгласието на неговия баща и законен
представител М.В.Д. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от влизане
в сила на настоящото решение в частта му за предоставяне на М.В.Д. на упражняването
на родителските права по отношение на Е.М.В. до настъпване на условия за
изменението или прекратяването на издръжката. Останалите 180 лв. следва да
бъдат осигурени от бащата.
Обжалваното
решение в частта му относно издръжката на А. следва да бъде отменено като
неправилно, защото при постановяването му Червенобрежки Районен съд не е отчел
правилно нуждите на детето, както и че издръжката се дължи от влизане в сила на
настоящото решение
в частта му за предоставяне на М.В.Д. на упражняването
на родителските права по отношение на А.М.В.. Момчето е на 7 години и нуждите
му няма как да са същите като на брат му и сестра му, които са тийнейджъри
съответно на 15 и на 14 години. Според съда, общата сума, необходима за месечната
издръжка на момчето, е 300 лв. Р.А.А. следва да бъде осъдена да заплаща на малолетния си син А.М.В.чрез
неговия баща и законен представител М.В.Д. месечна издръжка в размер на 160
лв., считано от влизане в сила на настоящото решение в частта му за предоставяне
на М.В.Д. на упражняването на родителските права
по отношение на А.М.В. до настъпване на условия за изменението или
прекратяването на издръжката. Останалите 140 лв. следва да бъдат осигурени от
бащата.
Обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта му относно определения режим на лични
контакти между Е.и А. и майка им и вместо него следва да се постанови решение
за определяне на нов режим, който да отчита, че местоживеенето на майката и
децата е в различни държави. При установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подходящ ще е режим, при който майката ще има право на свиждане със синовете си по
тяхното местоживеене всеки втори и четвърти
уикенд на месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя; право на контакти
по телефона и по ел. път всяка първа и трета неделя на месеца от 18 ч. до 20
ч., както и да ги взима при себе си за 1 месец по време на лятната им ваканция,
без този 1 месец да съвпада с годишния платен отпуск на бащата.
При този
изход на спора по същество обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта му относно разноските и вместо негов следва да се постанови решение, с
което:
- Р.А.А. следва да бъде осъдена да заплати в полза
на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 489.60 лв., явяваща се ДТ върху размера на
издръжката, която е осъден да плаща на синовете си Е.и А.;
- Р.А.А. следва да бъде осъдена да заплати в полза
на М.В.Д. сумата от 483.33 лв., явяваща се направените от него в
първоинстанционното производство разноски за адв. възнаграждение, за
възнаграждение на особен представител и за
ДТ, според уважената част на иска му.
М.В.Д. следва да бъде осъден да заплати в полза на
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 259.20 лв., явяваща се ДТ върху размера на
издръжката, която е осъден да плаща на дъщеря си М.;
Във въззивното производство Р.А.А. е направила
разноски, но не е поискала изрично тяхното присъждане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №148 от 15.04.2019
г. по гр.д. №1006/2018 г. по описа на Червенобрежки
Районен съд в частите му, с които:
- е ПОСТАНОВЕНО местоживеене на детето М.М.В.,
с ЕГН: ********** при баща му М.В.Д., с ЕГН: **********,***.
- е ПОСТАНОВЕНО родителските права спрямо детето
М.М.В., с ЕГН: ********** да се упражняват от бащата М.В.Д., с ЕГН: **********,***.
- е ПОСТАНОВЕН режим на лични контакти на детето М.М.В., с ЕГН: **********
с майката Р.А.А., с ЕГН: ********** ***: всяка първа и трета събота и неделя в
месеца за времето от 10:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя по
местоживеенето на майката, както и един месец през лятото, който да не съвпада
с редовния годишен отпуск на бащата.
- е ОСЪДЕНА на основание чл. 144 от СК Р.А.А.,
с ЕГН: ********** ***, да заплаща на М.М.В., с ЕГН: ********** ежемесечна
издръжка в размер на 200.00 /двеста/ лв., считано от 23.10.2018 г. до
настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно с
лихвата за забава върху всяка просрочена вноска и
вместо
него ПОСТАНОВИ следното:
ПРЕДОСТАВЯ
на Р.А.А., с ЕГН: ********** упражняването на родителските права
по отношение на непълнолетната и дъщеря М.М.В., с ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене
на непълнолетната М.М.В., с ЕГН: ********** при нейната майка Р.А.А., с ЕГН: **********,
във ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ.
ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения между непълнолетната М.М.В., с ЕГН: **********
и нейния баща М.В.Д., с ЕГН: **********:
-за
периода на действие на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗД, постановена с решение №193 от 27.05.2019
г. по гр.д. №407/2019 г. на Червенобрежки Районен съд, бащата ще може да
контактува с дъщеря си само
по телефона и по ел. път всяка първа и трета неделя на месеца от 18 ч. до 20 ч.
-след
изтичане на срока на действие на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗД, постановена
с решение №193
от 27.05.2019 г. по гр.д. №407/2019 г. на Червенобрежки Районен съд, бащата ще
има право на свиждане с дъщеря си по нейното местоживеене
всеки първи и трети уикенд на месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя;
право на контакти по телефона и по ел. път всяка втора и четвърта неделя на
месеца от 18 ч. до 20 ч., както и право да я взима при себе си за 1 месец по
време на лятната и ваканция, без този 1 месец да съвпада с годишния платен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА
на основание чл.143, ал.2 от СК М.В.Д., с ЕГН: ********** да заплаща на
непълнолетната си дъщеря М.М.В., с ЕГН: **********, лично и със съгласието на
нейната майка и законен представител Р.А.А., с ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 180 лв.,
считано от влизане в сила на настоящото решение в частта му, с която на Р.А.А.,
с ЕГН: ********** е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетната и дъщеря М.М.В., с ЕГН: ********** до
настъпване на условия за изменението или прекратяването на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОТМЕНЯ
на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО
решение №148 от 15.04.2019 г. по гр.д.
№1006/2018 г. по описа на Червенобрежки Районен съд в частите му, с които:
- е ПОСТАНОВЕН режим на лични контакти на
децата Е.М.В., с ЕГН: ********** и А.М.В., с ЕГН: ********** с майката Р.А.А.,
с ЕГН: ********** ***: всяка първа и трета събота и неделя в месеца за
времето от 10:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя по местоживеенето на
майката, както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния годишен
отпуск на бащата.
- е ОСЪДЕНА на основание чл. 144 от СК Р.А.А.,
с ЕГН: ********** ***, да заплаща на М.В.Д., с ЕГН: ********** ***, като баща и
законен представител на малолетните Е.М.В., с ЕГН: ********** и А.М.В., с ЕГН: **********
ежемесечна издръжка в размер на по 200.00 /двеста/ лв. за всяко едно от децата,
считано от 23.10.2018 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване
на издръжката, заедно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска и
вместо
него ПОСТАНОВИ следното:
ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения между непълнолетния Е.М.В., с ЕГН: ********** и неговата майка Р.А.А., с ЕГН: **********: майката ще има право на
свиждане със сина си по неговото местоживеене всеки
втори и четвърти уикенд на месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя;
право на контакти по телефона и по ел. път всяка първа и трета неделя на месеца
от 18 ч. до 20 ч., както и право да го взима при себе си за 1 месец по време на
лятната му ваканция, без този 1 месец да съвпада с годишния платен отпуск на
бащата.
ОСЪЖДА
на основание чл.143, ал.2 от СК Р.А.А., с ЕГН: ********** да заплаща на
непълнолетния си син Е.М.В., с ЕГН: **********, лично и със съгласието на неговия баща и законен
представител М.В.Д., с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 200
лв., считано от влизане в сила на настоящото
решение в
частта му за предоставяне на М.В.Д. на упражняването
на родителските права по отношение на Е.М.В. до настъпване на условия за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения между малолетния А.М.В., с ЕГН: ********** и неговата майка Р.А.А., с ЕГН: **********: майката ще има право на
свиждане със сина си по неговото местоживеене всеки
втори и четвърти уикенд на месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя;
право на контакти по телефона и по ел. път всяка първа и трета неделя на месеца
от 18 ч. до 20 ч., както и право да го взима при себе си за 1 месец по време на
лятната му ваканция, без този 1 месец да съвпада с годишния платен отпуск на
бащата.
ОСЪЖДА
на основание чл.143, ал.2 от СК Р.А.А., с ЕГН: ********** да заплаща на малолетния
си син А.М.В., с ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител М.В.Д.,
с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер
на 160
лв., считано от влизане в сила на настоящото
решение в
частта му за предоставяне на М.В.Д. на упражняването
на родителските права по отношение на А.М.В. до настъпване на условия за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
ОТМЕНЯ
на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО
решение №148 от 15.04.2019 г. по гр.д.
№1006/2018 г. по описа на Червенобрежки Районен съд в частите му относно
разноските и
вместо
него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА Р.А.А.,
с ЕГН: ********** да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
сумата от 489.60 лв., явяваща се ДТ
върху размера на издръжката, която е осъден да плаща на синовете си Е.М.В. и А.М.В..
ОСЪЖДА Р.А.А.,
с ЕГН: ********** да заплати в полза на М.В.Д.,
с ЕГН: **********
сумата от 483.33 лв., явяваща се
направените от него в първоинстанционното производство разноски за адв.
възнаграждение, за възнаграждение на особен представител и за ДТ, според уважената част на иска му.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК
като ПРАВИЛНО решение
№148 от 15.04.2019 г. по гр.д. №1006/2018
г. по описа на Червенобрежки Районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА М.В.Д.,
с ЕГН: **********
да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 259.20 лв., явяваща се ДТ върху размера на издръжката, която е
осъден да плаща на дъщеря си М.М.В..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му при
условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: