Р Е Ш Е Н И Е № 260002
Гр.Елхово, 12.01.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, III-ти наказателен състав, в публичното съдебно заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРТИНА КИРОВА
при секретаря Н. З. като
разгледа докладваното от съдията АНД № 208 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Инициирано е по жалба на С.Ш.М., с ЕГН ********** ***,
депозирана чрез пълномощника му - адв.М.К. ***, с посочен
съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения в гр.Бургас, против Наказателно постановление №
2279/2018г. от 25.03.2019г., издадено от В.С.
И. – Зам. Директор на ТД Южна морска, упълномощен съгласно Заповед
№ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019г. на Директора на Агенция „Митници“, с което на
основание чл.233 ал.1 от Закона за митниците, му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 160 120 лева, представляваща 100 % от
митническата стойност на стоките, за извършено административно нарушение по
чл.233 ал.1 от Закона за митниците, както и на основание чл.233 ал.6 вр.с ал.1
от ЗМ е постановено отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на
нарушението – зъбни импланти – 400 броя, надстройки за зъбни импланти – 1600
броя и хирургически сет – 8 броя, с обща митническа стойност 160 120 лева и на
основание чл.233 ал.8 от ЗМ е постановено отнемане в полза на Държавата на превозното средство, послужило за извършване
на нарушението – лек автомобил марка „Мерцедес С 180 компресор“ с рег.№ А 5559
КХ, на цвят черен металик, с първоначална регистрация от 10.09.2008г., на
стойност 15 000 лева.
С жалбата се иска отмяна изцяло на
обжалваното Наказателно постановление /НП/ като се излагат доводи за процесуалната и материалната му
незаконосъобразност. Изтъкват се
съображения, че НП е нищожно, тъй като е издадено от орган без представителна
власт, както и се сочи, че е налице липса на мотиви в атакувания акт за
обосноваване извода на АНО, че инкриминираното деяние не представлява
престъпление, т.е., че в случая не е налице забраната на чл.33 от ЗАНН за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. В
тази насока се твърди, че противно на възведеното в нормата на чл.233 ал.1 от
ЗМ, с която е квалифицирано адм.нарушение, в НП не се съдържат данни за констатираното
деяние да е сезирана прокуратурата, която е компетентния орган да се произнесе
доколко извършеното не съставлява престъпление. Като основание за отмяна на НП
на процесуално основание се излагат доводи за нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, предвид на това, че при съставяне на АУАН не са били спазени
изискванията на чл.40 и сл.от ЗАНН, като се твърди, че актът не е бил предявен
и връчен по предвидения в закона ред. Коментира се, че макар в АУАН да е
посочено, че същия е съставен в присъствието на двама свидетели, то е подписан
от единия от тях и то неизвестно от кого, като са изложени и твърдения, че нито
един от двамата свидетели не е присъствал на установяване на нарушението.
Възведени са и съображения за недоказаност въз основа на събраните и приложени
към АНП доказателства, които да установяват по категоричен и несъмнен начин
вмененото с НП адм.нарушение на жалбоподателя. С изложени в жалбата аргументи
се оспорва възприетата в АУАН и в НП фактология и съставомерност на деянието,
като се изтъква, че пренасяните стоки не са предмет на митническо нарушение,
а представляват безплатни рекламни
материали за провеждащ се стоматологичен конгрес, което се установява от
представените пред митническите органи съпътстващи ги документи. Въпросните „стоки“
видно от търговската фактура, издадена от посочената в нея швейцарска фирма са
без стойност, тъй като и трите вида артикула представляват демонстрационни
мостри и са предназначени за подготовка и обучение на дентални специалисти,
като целта на процесната доставка, е била обезпечаването на медицински
симпозиум с рекламни и демонстративни материали, което обяснява необявяване на
вноса им. С жалбата си жалбоподателят по изложени съображения, е оспорил
извършената в развилото се пред АНО производство експертиза и констатациите в
НП относно многократно завишената митническа стойност на пренасяните рекламни
материали.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. За него се явява
пълномощникът му - адв.М.К. ***, който
заявява поддържане на жалбата на същите основания и със същите искания.
Ангажира доказателства и прави доказателствени искания във връзка с направеното
с жалбата оспорване на НП. По съществото на спора с писмени бележки,
процесуалният представител пледира за уважаване на жалбата и съответно за отмяна на НП, като развива в пълнота и
изчерпателно доводите си в обосноваване формалните недостатъци на АУАН и НП, в
това число и досежно незаконосъобразното определяне на митническа
стойност на стоката от страна на АНО. Заявява се искане за присъждане на
направените по делото разноски.
За административно-наказващият орган, издал НП - ТД „Южна морска“ /към момента с оглед на
териториална структурна реформа ТД Митница Бургас/ към Агенция „Митници“, в
съдебно заседание се явяват процесуалните му представители – юрисконсулти К. Т.,
М. Л. и Л. Д., които оспорват основателността на депозираната против НП жалба.
Ангажират доказателства за материалната компетентност на АНО и във връзка с
оспорената от жалбоподателя митническа стойност на процесните стоки. С
представени писмени бележки по съществото на спора излагат аргументи за
правилност и законосъобразност на обжалваното НП, акцентирайки и изтъквайки
неоснователност на доводите, с които жалбоподателят атакува акта на АНО.
Възведени са съображения, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидената от закона форма и срок и
съдържат всички необходими реквизити, изискуеми съгласно чл.42 и чл.57
от ЗАНН, като и в двата акта е посочено както датата и мястото на извършване на
нарушението, така и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено и
доказателствата, които го потвърждават. Пълномощниците на АНО изтъкват, че
събраните в хода на делото доказателства установяват по безспорен начин както
фактическата обстановка по нарушението, така и авторството и вината на
нарушителя - на жалбоподателя С.М., който не е декларирал по надлежния ред, а
именно с декларация пренасяните от него стоки. Сочи се, че представените в хода
на проведеното административно-наказателно производство от процесуалния
представител на жалбоподателя, ведно с молба за сключване на споразумение документи - инвойс фактура за митнически цели
и приложение към фактурата, не са първични счетоводни документи и поради това
същите не са били взети предвид при определянето на митническата стойност на
стоките. Изложени са съображения, че митническата стойност на стоките, въз
основа на която е определен и размера на наложената с НП глоба на жалбоподателя
в минималния законоустановен размер - 100 % от митническата стойност на
стоките, е правилно определена съгласно разпоредбата на чл.74 § 3 от
регламента, въз основа на експертната оценка на инж. И. Д. - вещо лице от
списъка на БОС, като с мотивирани аргументи се оспорва определянето на
пазарната и митническата стойност от вещите лица по допуснатата в хода на
съдебното следствие комплексна съдебно-оценителна експертиза /КСОЕ/. Правилно и
законосъобразно според процесуалните представители на АНО в изложеното от тях
писмено становище на основание чл.233, ал.6 и ал.8 от ЗМ, с НП са отнети в
полза на държавата съответно както стоките предмет на нарушението, така и
превозното средство, послужило за извършване на нарушението, чиято стойност в
размер на 15 000 лева, съответства на стойността на предмета на митническата
контрабанда. Според процесуалните представители на АНО в конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл.28 б.”а” от ЗАНН, тъй като извършеното деяние не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид и контролът по отношение на стоки, които не
попадат в обхвата на дефиницията на „стоки с нетърговски характер",
посочена в разпоредбата на чл.1, т.21, буква „б" от Делегиран Регламент на
Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015г., от страна на митническите органи е
засилен. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
в случай, че съдът с акта си постанови отмяна на процесното НП, то за
неоснователно се счита претендираното от насрещната страна присъждане на
разноски по делото, предвид липсата на доказателства за извършване на реално
плащане на такива.
РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима
становище по жалбата.
Съдът след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази
закона, прие за установено от фактическа страна следното:
Въз основа
на доказателстваната съвкупност по делото – приетите писмени доказателства,
както и гласните такива - свидетелските показания на М.Ж.Ж. /актосъставител,
към момента на деянието работещ на длъжност - „гл.митнически инспектор“ в
МП-Лесово към ТД Южна морска при Агенция
„Митници“, а към настоящия момент пенсионер/, М.Х.М. /на длъжност
„ст.митнически инспектор” ръководител звено „Отдел за борба с наркотрафика“ в
МП-Лесово към ТД Южна морска при Агенция „Митници“ и свидетел по констатиране
на нарушението и съставянето на акта/ и И.С.Е.-Т. /към момента на деянието
работеща на длъжност „старши митнически инспектор“ в МП-Лесово към ТД Южна
морска и изпълняваща функциите на Началник на смяната, а към настоящия момент -
митнически служител в МП-пристанище Бургас към ТД Митница Бургас, свидетел по
констатиране на нарушението и по съставянето на акта/, се установява, че на
28.09.2018 год. около 16.40 часа на МП“Лесово“, на трасе за обработка „Входящи
леки автомобили“ от Р Турция за Р България, е пристигнал лек автомобил марка
„Мерцедес С 180 компресор“ с рег.№ А 5559 КХ, управляван от българския
гражданин - жалбоподателя С.Ш.М., с една неустановена пътничка в същото МПС.
Според
създадената инфраструктура и организация на МП”Лесово”, на трасетата за влизане
и излизане, има поставени указателни табели, на които на шест различни езици, в
т.ч. и на български език, са указани задълженията на лицата, преминаващи
границата, да декларират носените от тях стоки или валута над определени
размери. Същите се намират в зоната преди пристъпване на митническия контрол.
След
извършен на първия пункт - „Граничен контрол“, от служители на РД“ГП“гр.Елхово,
гранично-паспортен контрол на водача на автомобила и на спътника му, МПС-то се
е придвижило до вторият пункт - „Митнически контрол“. На този пункт отново е
била извършена проверка на документите на пътуващите в автомобила две лица,
както и тези на МПС, като след въвеждането на необходимите данни в системата за
преминаващото МПС, преди пристъпване към митническа проверка, митническият
служител - св.М.Ж. попитал водача на л.автомобил и спътника му на български
език, дали имат стоки, валута или валутни ценности, подлежащи на деклариране
пред митническите органи, на което пътуващите в автомобила отговорили
отрицателно. По метода „анализ на риска“ свидетелят Ганев е селектирал за
митническа проверка лекият автомобил, която е била извършена в халето за ЩМП на
леки автомобили. На това място на основание чл.16 ал.1 т.1 от ЗМ свидетеля Ж. и
колегата му от смяната – св.М.М. в присъствието на Началник смяната –
ст.митнически инспектор – св.И.Е., извършили физически контрол на автомобила и
на багажа на пътуващите с него. Извършването на този вид проверка е било
обективирано в съставения Протокол за извършена митническа проверка № 2950/код
на МУ 001011
от 28.09.2018г.,
като отразените в него констатации, са били удостоверени както с подписите на
съставилите го трима служители на МП, посочени по-горе, така и с подписа на
самия жалбоподател С.М., присъствал на проверката. В хода на проверката, при
извършения оглед на лекия автомобил и установения багаж на водача на автомобила
М., са били открити недекларирани общо 2008 бр. зъбни импланти, надстройки за
зъбни импланти и хирургически сетове, поставени в сакове в багажното отделение
на МПС и на задната му седалка. Пред митническите органи, жалбоподателят в
съставения Протокол за извършена митническа проверка не е вписал каквито и да е
възражения по констатациите в протокола.
В
съставената от митническия служител – свидетеля М.Ж. към Протокола за извършена
митническа проверка, разписка №0125860 от 28.09.2018г., е отразено, че са
задържани посочените и описани в приложен опис по вид и количество стоки: -
зъбни импланти – 400 броя, надстройки за зъбни импланти – 1600 броя и хирургически
сет – 8 броя, след изброяването им в присъствието на жалбоподателя. Така
откритите стоки жалбоподателят М. е обявил за свои, подписвайки се в разписката
като лицето, от което са задържани стоките.
На
основание чл.16 ал.1 т.5 от ЗМ проверяващите митнически служители, са поискали
писмени обяснения от водача на превозното средство – от жалбоподателя М., които
са приложени на л.13 от АНП, в които същият е посочил, че е получил „стоката,
която му е дадена за мостра, която ще се представи като реклама на конгрес на
дентални лекари в гр.София“ като не е знаел, че е стока, която подлежи на
деклариране.
Жалбоподателят
като документи за произхода, респ. за придобиването на откритите стоки е
представил на митническите служители приложените към АНП на л.14-19 на
английски език без придружен превод на същите - покана от 19.09. 2018г.
на Асоциация „София Дентал Мийтинг“, проформа фактура от 28.09. 2018г.
издадена от Новодент СА, Швейцария с получател „Смарт Имплантс“ЕООД за сумата
от 208 евро и на български език проформа фактура от 26.07.2018г., издадена на
основание Договор за реклама от 24.07.2018г. за сумата от 6 000 евро с
вкл.ДДС с доставчик „Интернейшънъл София Дентал Мийтинг“ЕООД и получател –
„Смарт Имплантс“ЕООД.
В хода на
съдебното следствие от страна на жалбоподателя е представен легализиран превод
на български език на горепосочените два документа - покана от 19.09.2018г. на
Асоциация „София Дентал Мийтинг“ /л.64 от делото/ и проформа фактура от
28.09.2018г. издадена от Новодент СА, Швейцария с получател „Смарт
Имплантс“ЕООД за сумата от 208 евро, която в превод е „фактура“ с отразен реф.№
20180928 от 28.09.2018г. и с отразена дата на поръчката – 20.09.2018г.,
разминаваща се с датата на поръчката в представената пред проверяващите на
английски език митнически служители – 18.09.218г.
За така
констатираното, на място, на С.Ш.М., български гражданин, в негово присъствие,
свидетелят М.Ж.Ж., в присъствието на свидетелите по констатиране на нарушението
и по съставяне на акта - св.М.Х.М. и св.И.С.Е.-Т., е съставил на основание
чл.230 от ЗМ Акт за установяване на административно нарушение № 1936 от 28.09.2018 година, за това, че на
същата дата – 28.09.2018г. около 16.40 часа на МП“Лесово“, на трасе за
обработка „Входящи леки автомобили“ от Р Турция за Р България, е пристигнал лек
автомобил марка „Мерцедес С 180 компресор“ с рег.№ А 5559 КХ, управляван от
българския гражданин - жалбоподателя С.Ш.М., който е пренесъл през държавната
граница без знанието и разрешението на митническите органи следната
недекларирана по установения ред стока: зъбни импланти – 400 броя, надстройки
за зъбни импланти – 1600 броя и хирургически сет – 8 броя, с което е извършил нарушение по чл.233 ал.1
от ЗМ.
АУАН е бил
надлежно предявен и връчен на жалбоподателя,
подписан от актосъставителя - св.Ж., свидетелите М. и Е.-Т.
и от самия нарушител без каквито и да е възражения, като препис от същия на
същата дата – 28.09.2018г. е връчен на нарушителя, което е удостоверено с
подписа му.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалб. С.Ш.М. не е депозирал писмени възражения пред
административно-наказващият орган.
На 10.10.2018г. е входирано при АНО
заявление от пълномощника на жалбоподателя – адв.К., с което е заявено желание
да бъде извършена процедура по сключване на споразумение с Митница Бургас
относно стоките, предмет на АУАН №1936/28.09.2018г., като с последващо
заявление от 29.10.2018г. са представени като доказателства по исканата
процедура следните документи на английски език - фактура с реф.№20180928 и приложение към
фактура с реф.№20180928 издадена от Новодент
СА с реф.№ 20180928 по ценова листа, съгласно която общата стойност на същите
по вид и количество, посочени като „мостри“, възлиза на сумата от 6 408.00
евро без вкл.ДДС като изрично е посочено, че стоките
са безплатни и действителната им стойност е посочена във фактура с реф. №
20180928. Тези два документа с надлежен легализиран превод от английски на български език
са представени в хода на съд.следствие - л.58-л.63 от материалите по делото.
В хода на
АНП въз основа на становище на комисията, назначена със Заповед
№ЗМ-1000-423/30.05.2018г. на Началника на Митница Бургас, позовала се на
приложимите норми за определяне митническата стойност на процесните стоки -
чл.70 от Регламент /ЕС/ №925/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на МК на Съюза, чл.145 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2015/2447
вр.с чл.163 §1 и чл.70 §1 от Регламент /ЕС/ №925/2013, както и на Указанията на
Директора на Агенция „Митници“, съгласно които като база за определяне на
релевантната митн.стойност на внасяни стоки, могат да служат само фактури,
използвани като първични счетоводни документи, е направен извод, че приложените
към АНП от страна на жалбоподателя проформа фактура и фактура за митнически
цели, не могат да послужат за определяне на митническата стойност по чл.70 от
Регламент /ЕС/ №925/2013. Поради това комисията въз основа на извършен анализ в
митническата информационна система за идентични и сходни стоки и предвид
невъзможността да бъдат открити резултати и невъзможност да бъдат приложени
разпоредбите на чл. 74, пар. 2, б. „в" и „г" от Регламент /ЕС/ №
952/2013 г., е заключила, че митническата стойност на процесните стоки следва
да бъде определена съгласно разпоредбата на чл. 74 § 3 от Регламента, въз
основа на експертна оценка, извършена от компетентно лице, притежаващо валидно
свидетелство за извършването й. Такава е била извършена от инж. И. Д. - вещо
лице от списъка на БОС, като видно от приложената на л.35-37 от АНП експертната
оценка /в цялост е приложена на л.46-49 от материалите по делото/ въз основа на
приложен „сравнителен метод“ чрез справка на продажни цени на такъв вид
артикули в търговската мрежа на гр.Бургас и в обяви на печатни и електронни
медии, е заключено, че към датата на деянието – 28.09.2018г. общата средна
пазарна цена на процесните зъбни импланти и медицински консумативи възлиза на
сумата от 200 150 лв. /400 броя
зъбни импланти - 40 000 лв. /по 100 лв./бр./, 1600 броя надстройки за
зъбни импланти – 160 000 лв. /по 100 лв./бр./ и 8 броя хирургически сет –
150 лв. /по 18.75 лв./бр./. Въз основа на тази експертна оценка по входирано на
18.03.2019г. в електронната система на Агенция „Митници“ искане, на
02.04.2019г. в същата ел.система е входирано становището на Комисията,
назначена със Заповед №ЗТД-1000-139/19.02.2019г. на с.д.Директор на ТД Южна
морска, приложено на л.45 от АНП, от което се установява, че митническата
стойност на стоките, предмет на нарушението по чл.233 ал.1 от ЗМ, вменено на
жалбоподателя, възлиза на сумата от общо 160 120 лв., определена на основание
чл.74 § 3 от Регламент /ЕС/ №952/2013г на Европейския Парламент и на Съвета. В
това становище за всеки един от артикулите /3 на брой/ на недекларираните
стоки, които са посочени поотделно по пера - вид и количество в АУАН, е
посочена ед.цена и общата стойност на констатираните от актосъставителя бройки
от съответния артикул.
В хода на
АНП е възложена и изготвена приложената на л.49 и 50 от АНП експертна оценка от
вещото лице И.Д., съгласно която към датата на извършване на нарушението –
28.09.2018г. средната пазарна стойност на незадържаното превозно средство,
послужило за извършване на нарушението, а именно – на лек автомобил марка
„Мерцедес С 180 компресор“ с рег.№ А 5559 КХ, с първоначална регистрация от
10.09.2008 година, собственост на жалбоподателя С.Ш.М., е в размер на 15 000
лева.
С
приложено писмо с рег. №********* от 28.11.2018г., АНП е била изпратена на
компетентната ОП-Ямбол, която видно от приложеното на л.43 от АНП се е
произнесла с Постановление от 12.03.2019г., с което е отказано образуването на
наказателно производство и е прекратена преписка №2362/18г. по описа на
ОП-Ямбол, с мотив, че липсват достатъчно данни, от които да се направи
обосновано предположение С.М. да е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.242 ал.1 б.“д“ от НК, с оглед на което и на осн.чл.24 ал.1 т.1 от НПК е формиран извод, че наказателно производство срещу него за престъпление по
чл.242 от НК, не следва да се образува.
Въз основа
на АУАН и приложените към него писмени материали – Протокол за извършена
митническа проверка № 2950/код на МУ 001011 от 28.09.2018г., разписка за митническо
задържане №0125860 от 28.09.2018г. с опис на стоките, обяснение на
жалбоподателя от 28.09.2018г., становища на комисия при Митница Бургас, и
др.писмени документи, приложени по АНП и коментирани по-горе, е издадено
Наказателно постановление № 2279/2018г. от 25.03.2019 год. от подписания В.С.
И. - Зам.директор на ТД Южна морска, оправомощен съгласно Заповед
№ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019г. на
Директора на Агенция „Митници“, като констатираното адм.деяние е описано и
квалифицирано по същия начин както в АУАН, и на жалбоподателя С.Ш.М. на
основание чл.233 ал.1 от ЗМ, е наложено административно наказание - глоба в
размер на 160 120 лева, представляваща 100 % от митническата стойност на
стоката - предмет на нарушението, за извършено административно нарушение по
чл.233 ал.1 от Закона за митниците, както и на основание чл.233 ал.6 вр.с ал.1
от ЗМ са отнети в полза на Държавата стоките – предмети на нарушението, а именно:
- зъбни импланти – 400 броя, надстройки за зъбни импланти – 1600 броя и
хирургически сет – 8 броя, с обща митническа стойност 160 120 лева и на
основание чл.233 ал.8 от ЗМ е отнето в полза на Държавата и превозното
средство, послужило за извършване на нарушението – лек автомобил марка
„Мерцедес С 180 компресор“ с рег.№ А 5559 КХ, на цвят черен металик, с
първоначална регистрация от 10.09.2008г., на стойност 15 000 лева.
За да
наложи наказанието, АНО е приел, че
недекларираната стока не попада в обхвата на дефиницията „стоки с
нетърговски характер“, посочена в чл.1, т.21, буква „б“ от Делегиран регламент на Комисията /ЕС/
2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от
разпоредбите на МКС, и същата подлежи на деклариране на основание чл.158 от
Регламент /ЕС/952/2013г по един от предвидените начини, съответно в чл.135 и
чл.143 от Делегиран регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на Регламент
/ЕС/ 952/2013 на Европейския Парламент и на съвета за определяна на подробни
правила за някой от разпоредбите на МКС, т.е. следвало е да бъде декларирана,
независимо дали артикулите са били мостра за демонстрация за медицински симпозиум.
АНО е
приел, че С.М. е осъществил от обективна страна състава на чл. 233, ал.1 от ЗМ,
като е пренесъл през държавната граница на Р България, без знанието и
разрешението на митническите органи стоки, подробно описани в обстоятелствената
част на наказателното постановление.
От
представеното в съдебно заседание надлежно заверено за вярност с оригинала
копие от Заповед №ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019г. на Директора на Агенция
„Митници“, се установява материалната компетентност на Директорите и на
Зам.директорите на териториалните дирекции да издават НП за нарушения по ЗМ.
Наказателното
постановление е било връчено на наказаното лице чрез пълномощник – адв.Ивайло
Карчев от АК-Бургас съгласно Договор за правна защита и съдействие от
16.04.2019г. и изрично пълномощно от същата дата /л.60 и 61 от АНП/, на
16.04.2019 година, видно от приложената към АНП на л.59 разписка, а жалбата е
входирана пред АНО на 19.04.2019г.
Поради
направеното от страна на жалбоподателя М. с жалбата му, поддържано и в хода на
съдебното следствие оспорване на определената митническа стойност на процесните
стоки – предмет на нарушението, съдът е допуснал изслушване на комплексна
съдебно-оценителна експертиза /КСОЕ/. В отговор на възложените им задачи при
извършеното обстойно проучване и обследване на процесните стоки, вещите лица – Х.П.Х.
и С.В.О. са
констатирали пълно несъответствие между щрих-кода на обектите-предмет на
възложената им експертиза и щрих-кодовете, официално обявени като
държава-производител, изписани върху опаковките на процесните стоки.
Поради това в.лица са заключили, че стоките са с неиндетифициран произход, тъй като
според етикета им те са с произход СН – Швейцария, който не съответства на щрих
кодовете им. По първата от възложените им задачи вещите лица са
констатирали въз основа на приложените към заключението им писма
№32-183053/10.06.2021 г. и №32-194431/18.06.2021 год. на Агенция „Митници"
ТД Южна морска, че за периода от 14.09.2018г. до 28.09.2018 год. няма осъществен
внос на идентични, сходни и идентични или сходни стоки на територията на
Република България. В отговор на
възложената им втора задача, експертите след изчисленията по целесъобразния
приложен от тях въз основа на подробна обоснованост Метод на „Сравнителните
стойности-пазарни аналози“, имайки предвид естеството на процесните обекти –
зъбни импланти, надстройки за импланти и хирургични сетове, са определили средната пазарна цена на едро на процесните
стоки към 28.09.2018 г. в размер на 65 880,00 лева след корелацията по утвърдения метод на оценка. А
именно – от изведената стойност на обектите въз основа на получената
информация за пазарните цени на едро на процесните стоки, производство на
швейцарския концерн „НОВОДЕНТ СА“ от 122 000 лв. са извършили въз основа
на приложимите национални стандарти за оценяване /НСО/ и международни стандарти
за оценяване /МСО/, обща корекция на Пазарни аналози - Пазарни свидетелства, за
тяхната офертност и пазарна адаптация на същите - с Ккор -0.90 и с корекция с
Ккор- 0.60 - за съпоставимост с оценяваните обекти - аналогичност, сходност и
идентичност.
При
определяне на митническата стойност вещите лица са изходили от методиката
ползвана от страните от ЕС, международно приета от Споразумението за митническа
стойност на Световната търговска
организация- Споразумение за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата
и търговията от 1994г. Тази методика установява два подхода на определяне,
прилагани в последователност: - Първичен метод- митническата стойност се определя
по установената договорна цена, а ако не е установима - Вторичен метод-
определя митническата стойност по допълнителни пет последователни метода:
Договорна стойност на идентични стоки; Договорна стойност на сходни стоки;
Стойност, основаваща се на единична цена; Изчислена стойност; Метод на
предходна стойност. С оглед поставената им задача, която е извън контекста на
първичния метод, вещите лица в заключението си, поддържано
и при разпита им в хода на делото, са
приложили при определяне на митническата стойност вторичния метод на
„изчислената стойност“ съгласно чл.74 параграф 2 буква „г“ от Регламент на /ЕС/
№952/2013 год., поради което като отправна точка са ползвали продажната цена в
държавата по вноса и с оглед на направените необходими отчисления към момента
на вноса - 28.09.2018 год. - зъбните импланти и надстройки чрез класификатора
от системата „Тарик" имат мито 0%, цените са без ДДС, общите разходи след
границата - транспорт и застраховка и др. са 25% и надценката 20%, са
определили митническата стойност в размер на 39 530,00 лева.
Заключението
на вещите лица О. и Х. по възложената им в хода на съдебното производство
комплексна съдебно-оценителна експертиза като компетентно и обосновано, дадено
от лица незаинтересовани от изхода на
делото и неоспорено по надлежен ред и начин от страните, се кредитира от съда,
изключая единствено обстоятелствената му 2-ра част /л.3 от същото/, в която се
съдържа „забележка“, касаеща възприета от експертите условност на вида на
процесните вещи, че същите съставляват „мостри“, а не „стоки“, която
констатация специалистите са направили единствено и само въз основа на представените и съдържими се в АНП и в
материалите по делото фактура и приложение към фактура, представени от
жалбоподателя. Това съждение на вещите лица касае правна преценка и то
съобразена с приложимите норми на общностното и националното законодателство,
каквато преценка съдът излага по-надолу в настоящия си съдебен акт, в частта
„правни изводи“. В останалата му част, съдебният състав възприема и кредитира
заключението на експертизата, тъй като е изготвено след извършване на
необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства.
Експертизата е изготвена от специалисти в съответната област, поради което няма
основание за каквото и да е съмнение относно тяхната компетентност. С тези
съображения, съдът приема експертизата за извършена от вещи лица – специалисти
с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от
формална страна изготвеното писмено заключение обективира необходимите данни,
ползвани за оценката и фактическите констатации, поради което се явява
обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото
и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения
за неговата правилност. Липсват обратни доказателства, които да опровергаят
констатациите и заключението на вещите лица, изключая некредитираната посочена
от тях „забележка“, а доводите на процесуалните представители на АНО, с които
се оспорват изводите на експертите са несъстоятелни, поради което съдът намира
за обоснована и правилна експертизата и ползва същата при формирането на
фактическите и правните си изводи. Досежно приложеният от вещите лица способ за
определяне на митническата стойност по чл.74 §2 б.“г“ от Регламент на /ЕС/ №952/2013 год.,
съдът намира същият за правилен и законосъобразен.
Идентична
правна оценка, на кредитиране с доверие се налага и относно писмените
доказателства, приложени в преписката, приобщени по делото и коментирани по-горе,
които не се оспориха от страната – жалбоподател, изключая Становището на
Комисията относно определената митническа стойност на стоките и експертната
оценка на инж.Д. за определяне на средните пазарни цени на стоките.
За пълнота
на настоящото изложение следва да се посочи, че като необосновани и твърде пестеливи откъм мотивировка, при липса на каквато и да е яснота за начина на формиране
на изложените цифрови стойности, не се възприемат от настоящия съдебен състав
оспорените с допуснатата комплексна съдебно-оценителна експертиза, приложени
към АНП Експертната оценка на инж.И. Д. за определяне на средна пазарна цена на
процесните стоки и Становището на Комисия, назначена със Заповед
№ЗТД-1000-139/19.02.2019г. на с.д.Директор на ТД Южна морска, приложено на л.45
от АНП за определяне митническата стойност на стоките.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства -
показанията на свидетелите М.Ж. /актосъставител/,
М.М. и И.Е.-Т. /свидетели по съставянето на акта и по установяване на
нарушението/, изготвеното по делото и изслушано заключение на вещите лица
Х. и О. по възложената им КСОЕ, както и въз основа на приложените към АНП писмени доказателства, посочени и обсъдени по-горе. Свидетелските показания на
разпитаните по делото трима митнически служители,
са безпротиворечиви по отношение на относимите основни факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и поведение
на жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки
ги на плоскостта на приобщените коментирани писмени доказателства, ги приема за
достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи се с необходимата
еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи
както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.
Свидетелите Ж., М. и Е.-Т., възпроизвеждат непосредствените си впечатления за
обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка
и осъществената комуникация между тях и нарушителя, поведението му,
както и относно изпълнената административна процедура. Съдът не констатира
противоречие между показанията на тримата свидетели, а напротив – по
недвусмислен начин същите кореспондират едни с други досежно изложената
фактология, предшестваща и последващата откриването на процесните стоки – зъбни
импланти, надстройки за импланти и хирургични сетове, в сакове в багажното
отделение и на задната седалка на л.автомобил, управляван от жалбоподателя,
установяването на нарушението, съставянето на акта.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена
в законоустановения седмодневен срок /видно от разписката за получен от
жалбоподателя препис от наказателното постановление чрез пълномощник – адв.И. К.
от АК-Бургас на 16.04.2019 година и от датата на депозиране на жалбата пред
административно-наказващият орган – на 19.04.2019г./, от надлежно легитимирано
лице, имащо правен интерес от обжалване и пред надлежния съд – по
местоизвършване на нарушението.
Съдът
счита, че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Извършвайки
служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно
правомощията си в настоящото производство, съдът констатира, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на НП.
Спазена е
изцяло административната процедура по съставяне на Акта и по издаване на
обжалваното НП. При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените
от разпоредбите на изречение второ на ал.1 и ал.3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Актът и НП
са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, съгласно чл.37,
ал.1 от ЗАНН, вр.чл.230 от ЗМ и чл.47, ал.1, б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. с
чл.231 от ЗМ. Съгласно чл.230 от ЗМ, за всеки случай на нарушения на митническия режим се
съставя акт от митническите органи, които по аргумент от разпоредбата на т.9, §1 от ДР на ЗМ са длъжностни лица от митническите
учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол. В конкретния случай актът за
установяване на митническо нарушение е съставен от св.М.Ж. – работещ към датата на деянието на длъжност „гл.митнически инспектор” при МП „Лесово”, или
от лице осъществяващо митнически надзор и контрол. Материалната компетентност
на издалия атакуваното НП произтича от приобщената по делото
Заповед №ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019г. на Директора на Агенция “Митници”,
с която последният изрично е делегирал правомощията си на АНО по чл. 231 от ЗМ
на посочената категория длъжностни лица - Директорите и Зам.директорите на
териториалните дирекции, съобразно тяхната териториална компетентност, какъвто
в случая се явява В.С. И. – Зам. Директор на ТД Южна морска. Поради това съдът възприе за несъстоятелно направеното от
жалбоподателя с жалбата му, оспорване компетентността на АНО да издава НП по ЗМ
и то чрез релевирано възражение за нищожност поради липса на представителна власт
на издалия го орган.
Съдът
намира, че в случая АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Действително,
в АУАН и в НП, изобилства от казуистика, от описание в хронологичен ред на действията както на митническите органи, така и на жалбоподателя като водач на процесното МПС на
инкриминираната дата – 28.09.2018г. и поведението му, както и представени и съставени документи
и др., но в
крайна сметка, става в достатъчна степен ясно, в какво, според актосъставителя
и наказващия орган, се изразява нарушението на жалбоподателя. В
този смисъл, не може да се приеме, че правото му на защита е било накърнено от недостатъчна яснота и необоснованост
на нарушението от фактологична гледна точка и присъстващо текстово съдържание в
обстоятелствената част на АУАН и НП. При прочит на АУАН и на
придружаващите го документи и на НП, при проследяване на фактическата
обстановка, описана изключително подробно и детайлно, става ясно, че деянието е
извършено на 28.09.2018г. на МП-Лесово на трасе за обработка „Входящи леки автомобили“, на
линията на митническата проверка, от където са били предприети необходимите
действия от митническите служители след получен отрицателен отговор за липса на
пренасяни недекларирани стоки както от водача на процесното надлежно индивидуализирано МПС в
лицето на жалб.С.М., така и от спътницата му. В случая е налице и единство
между съставомерните признаци на инкриминираното адм.нарушение, възведени както
от актосъставителя, така и от АНО, като последният си е позволил освен
пространствено и задълбочено да изложи хронология
на действията на митническите органи и на жалбоподателя, така и да коментира
документите, обективиращи констатираното, както и да формулира въз основа на
възприетата фактология мотиви и извод за осъщественото от С.М. нарушение, сочейки и прецизирайки текстово
изпълнителното деяние като пренасяне на 28.09.2018г. през държавната граница – от Р Турция в Р България през
МП-Лесово, без знанието и разрешението на митническите органи на посочената недекларирана
стока.
Не е налице и противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите
са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана с НП отговорността на санкционирания.
Съдът не
споделя доводите на жалбоподателя за допуснато в хода на административно –
наказателното производство нарушение, изразяващо се в това, че АУАН е бил
съставен, предявен и връчен при неспазване на чл.40 ал.1 и чл.43, ал.1 и ал.4
от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 40,
ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували
при извършване или установяване на нарушението. Разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, която е изключение
от това правило и която в случая не е намерила приложение, предвижда
възможността АУАН да бъде съставен в отсъствието на нарушителя, в случаите, в
които нарушителят
е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В настоящият случай, АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя, подписан е от него и препис от същия му е връчен на датата на
съставянето му – 28.09.2018г., което е удостоверено с подписа на жалб.М..
Съдът не
споделя и възведено в жалбата възражение, че АУАН е подписан от един от двамата
посочени в него свидетели, тъй като видно от приложеното към АНП копие от акта
– л.6 и 7 е видно, че същият е подписан и от двамата посочени в него поименно
свидетели – от св.М. и от св.Е.-Т.. За несъществено нарушение се преценя
обстоятелството, че противно на установеното, че св.М. е свидетел както по
съставянето на акта, така и по констатиране на нарушението, в АУАН е посочено,
че същият е свидетел по чл.40 ал.3 от ЗАНН, вместо по чл.40 ал.1 от ЗАНН.
Предвид
изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело
до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо,
съобразно изложените правни аргументи, решаващият съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна
страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за
неговата отмяна.
Досежно материалноправната
законосъобразност:
Обжалваното НП е правилно и
обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон и при правилно възведена от АНО правна квалификация – по чл.233 ал.1 от НК, която съответства на фактите, съдържими се в
обстоятелствената част на акта. Същите
категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното
производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за осъществяването на
изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, обективно и субективно
съставомерно като митническо нарушение във фактическия състав на чл.233 ал.1 от ЗМ.
Съгласно правилно приложената разпоредба на чл.233, ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през
държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се
наказва за митническа контрабанда.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели - Ж., М. и Е.-Т. (митнически служители, осъществили митнически контрол и
последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказа, от обективна страна, че на 28.09.2018 година около 16.40 часа на Митнически пункт-Лесово, област Ямбол, на трасе за обработка на "Входящи леки автомобили" на път от
Република Турция за Република България жалбоподателят С.Ш.М., е пренесъл през държавната граница процесните – зъбни импланти – 400
броя, надстройки за зъбни импланти – 1600 броя и хирургически сет – 8 броя. Налице е довършено нарушение, тъй като е
довършено изпълнителното деяние, т.е. жалбоподателят с управлявания от него
л.автомобил е преминал линията на митнически контрол, след като той и спътника
му, са дали отрицателен отговор на отправено изрично запитване от митническия
служител –св.Ж. дали имат подлежащи на деклариране стоки, валута и
ценности.
Въз основа на кредитираните гласни
доказателства - показанията на посочените
трима свидетели, пряко, както и косвено от приобщените писмени доказателствени източници от АНП, се установи, съпричастността
на жалб.М. към пренасяните медицински консумативи и неговото лично отношение на своене и
държане на същите, както и относно вида и естеството на вещите и тяхното количество.
Съществен
и спорен по делото е въпроса процесните вещи съставляват ли „стоки с търговски
характер“, подлежащи на деклариране, както е възприел АНО в обжалваното НП или
са „мостри“ по твърдение на жалбоподателя, съгласно отразеното в представената
от него пред митническите служители фактура, чийто внос е осъществен за
представянето им с рекламна и демонстрационна цел на изложение в гр.София, и
като такива неподлежащи на деклариране с оглед фактурираната им за митнически
цели стойност от 208 евро.
Във връзка
с така очертаното спорно обстоятелство, следва да се посочи, че в Регламент (ЕО) № 1186/2009
на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за
митнически освобождавания се определят случаите, в които поради особени
обстоятелства се предоставя освобождаване от вносни и износни мита за стоки,
допуснати за свободно обръщение или изнасяни от митническата територия на
Общността. Стоките, освобождавани от вносни мита са посочени в 30 отделни
глави, между тях са: имущество, внасяно във връзка с встъпване в брак; лично
имущество, придобито по наследство; учебни принадлежности, учебни пособия и
свързано домакинско оборудване; пратки с незначителна стойност; пратки,
изпращани от едно частно лице до друго; дълготрайни активи и друго оборудване,
внасяно във връзка с преместване на предприятие от трета страна в Общността; продукти,
получени от дейността на селскостопански производители от Общността в имоти,
разположени в трети страни; семена, торове и продукти за обработка на почвата и
растенията, внасяни от селскостопански производители от трета страна за
използване в имоти в зони, граничещи с тази страна; стоки, съдържащи се в
личния багаж на пътници; материали с образователен, научен и културен характер,
научни инструменти и апарати; стоки,
внасяни с рекламна цел (глава 21) и др.
Обектите - предмет на нарушението не
могат да бъдат отнесени към стоките от глава 21, внасяни с рекламна цел и то в частта,
визирана в б.В - продукти за употребяване или консумиране по време на търговски
панаири или подобни прояви. Чл.90 т.1 от посочения Регламент №
1186/2009 година сочи, че при условията на
членове 91—94, се допускат без да се облагат с вносни мита четири вида
стоки: а) - малки представителни образци на стоки, произведени извън
митническата територия на Общността, предназначени за търговски панаир или
подобна проява; б) стоки, внасяни само с цел да бъдат демонстрирани или за да
се демонстрират машини и апарати, произведени извън митническата територия на
Общността, предназначени за показване на търговски панаир или подобна проява;
в) различни материали с незначителна стойност, като например бои, лакове,
тапети и др., използвани при построяването, обзавеждането и декорирането на
временни щандове на представители на трети държави, участващи в търговски
панаири или подобни прояви и които се унищожават при употребата им; г) печатни
материали, каталози, проспекти, ценоразписи, рекламни плакати, календари,
илюстрирани или неилюстрирани, фотографии без рамки и други предмети,
предназначени за безплатно предоставяне с цел рекламиране на артикули,
произведени извън митническата територия на Общността, които се представят на
търговски панаир или подобна проява. Процесните стоки са несъотносими както към
стоките, указани в б.“в“ и „г“, така и към тези в б.“а“ на чл.90 от Регламента,
тъй като не съставляват малки представителни образци на стоки, така и към тези,
посочени в б.“б“ на с.член, тъй като липсват каквито и да е данни, визирани
изрично в чл.92 б.“б“ от Регламента, за да е съпоставимо количеството на
процесните медицински консумативи с естеството на соченото в представената от
жалбоподателя покана за участие, изложение в гр.София, с броя на посетителите и
степента на участие на изложителя.
Освен това
към инкриминираната дата е налице и общностно изискване, относимо към
медицинските изделия, които се представят на изложения, съдържимо се в чл.4 §3
от Директива 2007/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември
2007 година за изменение на Директива 90/385/ЕИО на Съвета относно сближаване
на законодателството на държавите-членки, свързано с активните имплантируеми
медицински изделия, на Директива 93/42/ЕИО на Съвета относно медицинските
изделия и на Директива 98/8/ЕО относно пускането на пазара на биоциди, която е
транспонирана на 21.12.2007г. „На търговски панаири, изложения, демонстрации и т.н.
държавите-членки не трябва да създават никакви пречки за показването на
продукти, които не са в съответствие с настоящата директива, с уговорката видим
знак ясно да показва, че тези продукти не могат да се продават или да бъдат
пускани в употреба, докато производителят или негов оторизиран представител
не ги пригоди, така че да отговарят на тези условия.“. В този смисъл е и приложимото национално изискване,
съдържимо се в разпоредбите на чл.15 ал.10 и ал.11 от Закон за медицинските
изделия, съгласно които разпоредби, когато предназначението на медицинските
изделия е за представянето им на изложение, изложби, панаири, демонстрации, промоции, научни и технически конференции,
производителят нанася върху тях видимо обозначение, което недвусмислено
показва, че не са
предназначени за пускане на пазара и/или за пускане в действие. В
настоящия случай не се установи както въз основа на показанията на тримата
митнически служители, така и въз основа на възприятията на вещите лица О. и Х.,
процесните стоматологични артикули да са били обозначени по визирания в
посочените по-горе норми специфичен начин, а именно с видим знак. Поради това и
съдът прие, че независимо от отразеното в представената от страна на
жалбоподателя пред митническите служители фактура, че процесните стоматологични
консумативи са „мостри“, не се установи същите да са били обозначени по
предвидения в цитираните общностни и национални норми начин, който да
удостоверява, че вносът им е бил осъществен с твърдяното им предназначение – за
представянето им на изложение по време на Международна среща по дентална
медицина в гр.София за времето от 27-30.09.2018г., съгласно представената по
делото от страна на жалбоподателя покана /л.64 и 65 от делото/. Съмнение, че
вещите съставляват „мостри“ поражда и констатацията, направена от вещите лица О.
и Х. в представеното от тях заключение, за пълното несъответствие между
щрих-кода на обследваните импланти и щрих-кодовете официално обявени като
държава-производител, изписани върху опаковките на процесните стоки.
Поради тези си съображения съдът
възприе за меродавен извода на АНО, че процесните вещи не съставляват „мостри“,
а стоки, които с оглед естеството и преди всичко с оглед на количеството си, са
с търговски характер. Същите, несъмнено попадат в легалната
дефиниция на понятието "стоки", дадена в § 1, т. 14 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към
настоящия момент легалното определение на понятието "стоки" се
съдържа в чл.5 ал.1 от ЗДДС, който нормативен акт е
най-съотносим към митническото законодателство, а именно:
""Стока" е всяка движима и недвижима вещ, включително
електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни,
както и стандартният софтуер.". Според българския
тълковен речник, "стоката" е материално благо, продукт, произведен с
цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от
техните вкусове и предпочитания. Процесните стоматологични
импланти, надстройки за импланти и хирургически сетове не попадат в
обхвата на чл. 1, т.
21, б. "б. " от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/2015/2446 от 28.07.2015 г. за
допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския Парламент и на
Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на МКС, съгласно която разпоредба "стоки с нетърговски характер"
в личния багаж на пътниците са такива, които имат случаен характер и се състоят
от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства или
стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки
трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска
цел. Процесните стоки не могат да бъдат определени като
такива и същите съобразно техния вид и количество подлежат на деклариране.
Поради това, с оглед събраните доказателства по делото
Съдът приема за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 28.09.2018 година през МП Лесово, при влизането си в страната от Република Турция, жалбоподателят М. е носил, т.е. фактически е пренесъл през държавната граница и въвел в страната стоки с
търговски характер и количество, без знанието и разрешението на митническите
органи. С това е осъществил състава на митническото нарушение
"митническа контрабанда", дефиниран в чл.233 ал.1 от ЗМ. За съставомерността на деянието
достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите
органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка
след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол,
действащо е задължението за
деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни
от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66,
ал. 1 от ЗМ, както и от чл. 158
от Регламент /ЕС/ № 952/2013, съгласно който всички стоки, предназначени да
бъдат поставени под митнически режим, с изключение на режим свободна зона, се
обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим. Доколкото не е направено деклариране по един от предвидените начини
- тези, посочени в чл. 135 и чл. 143 от
Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за
допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на
Митническия кодекс на Съюза - устно или с писмена митническа декларация, то
налице е липса на деклариране. Отрицателният факт
за отсъствието на деклариране от страна на жалбоподателя М. на пренасяните
от него процесни медицински консумативи – импланти, надстройки за импланти и
хирургически сетове, в релевантния момент на въвеждането им на митническата територия на
Република България, пряко се установява от показанията на тримата свидетели - митнически служители, които са категорични, че той не е
декларирал нито устно, нито писмено процесните пренасяни стоки. Точно обратното, стоките са
били открити в превозното средство, което е управлявал жалбоподателя, като
реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията
на контролните органи и извършената от тях митническо - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство
е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите
органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. Отделно от това процесните стоки са с
необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването, сочеща износ от
Република Турция - държава, нечленуваща в ЕС, на което
основание безспорно и са подлежали на деклариране при митнически контрол. Бездействието
от страна на жалб.М. по отношение на задължението му за
деклариране, което той не е изпълнил, изключва знанието на компетентните
митнически органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за
преминаването на стоките на територията на страната. От тук
следователно доказан е и вторият съставомерен признак на нарушението.
След като това е така, безспорно с
деянието си жалбоподателят М. е консумирал от обективна
страна административно-наказателният състав на чл.233 ал.1 от ЗМ, осъществявайки митническа контрабанда на процесните
стоки.
Категоричен и закономерно обоснован от събраните по
делото доказателства е и извода за авторството по отношение на извършеното
нарушение - в лицето на жалбоподателя М., което е лицето, подписало Протокола за извършена митническа проверка и
Разписката за изземването на недекларираните
стоки, като е дал обяснение. Изпълнителното деяние на пренасянето, като една от
съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свързва с фактическото
въвеждане на стоките на митническата територия на страната от влизащото в нея
лице, което ги държи в своя
фактическа власт. Последното е установено по делото,
наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от
митническите органи, водещо до липсата на знание и дадено разрешение от
последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе
предвидената в закона административно-наказателна отговорност за това нарушение.
Деянието, извършено от С.М. е съставомерно и по субективен признак, същото е извършено виновно - при
пряк умисъл. В тази насока е обстоятелството, че въпросните медицински консумативи,
не са били обявени, респ.декларирани от жалбоподателя, а са били открити и то в
хода на извършена проверка на МПС-то на неочевидно място в автомобила,
управляван от жалбоподателя М., а именно - поставени в сакове между лични вещи
в багажното отделение и на задната седалка на автомобила. Самият жалбоподател,
подписвайки разписката за задържане, е издал като свои задържаните от
митническите служители медицински консумативи. Предвид на това съдът приема, че
деянието е извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като същият е имал яснота
какви по вид и количество стоки се намират в управлявания от него автомобил. От друга
страна и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание
да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим, действащ в
Общността и допустимите норми за пренос на стоки. Следователно жалбоподателят С.М. е
съзнавал и противоправния характер на деянието си, като от волева страна е
целял настъпването на общественоопасните последици - непредоставяне на вярна
информация на митническите служители, с оглед неизбежността от настъпването на
целения резултат.
Извършеното конкретно деяние, преценено според
обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не
покрива елементите на престъпление по чл.242
от НК, в каквато насока е налице произнасяне с Постановление за отказ
да се образува наказателно производство от 12.03.2019г. на ОП-Ямбол.
По убеждение на настоящия съдебен състав процесното административно нарушение, за
което жалбоподателят М. е наказан с обжалваното НП, не може да
се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само
предвид голямото количество на контрабандни стоки, деянието не разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
нарушения, още по-малко пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в
случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без значение е
настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен аргумент съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати от конкретното адм.деяние, с оглед действащия режим на митническия контрол - в
сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е
свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са
налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си
последици представлява освобождаване на нарушителя от административно -
наказателна отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е
приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
По размера на наказанието:
Съгласно
чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на виновните лица се
налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от митническата стойност на
недекларираните стоки; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон
недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на
Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно
и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата стойност на недекларираните стоки. Така
проведената индивидуализация, според съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН
и указаните в нея критерии при определяне
на наказанието. Като очевидно отчетено е конкретното количество на
контрабандно пренесените стоки - значително, което обстоятелство безспорно е
отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, се установиха факта, че жалбоподателят не е направил опит да осуети
или възпрепятства проверката. Не се констатира
обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид
така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в
съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи превес на смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл.27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо, е било
индивидуализирано наказанието в минимален размер, в който именно е и наложената
глоба - формирана от 100% от стойността на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на наложеното
административно наказание.
Но с оглед невъзприемането
по изложените по-горе съображения, че процесните стоки съставляват „мостри“ с
рекламно /демонстрационно/ предназначение, което само по себе си изключва
възприемането за релевантна фактурираната им като такива стойност от 208 евро в
представената от жалбоподателя фактура, както и некредитирането на Становището на
митническите органи, касаещо определената
митническа стойност
на процесните стоки на основание чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
размерът на административното наказание –
Глоба следва да е
39 530.00 лв., а не 160 120.00 лв., тъй като
релевантната по смисъла на чл.233 ал.1 от ЗМ митническа стойност на стоките,
съдът възприе за правилно и законосъобразно определена от вещите лица Х. и О. в
заключението им по възложената им КСОЕ, по вторичния метод съгласно чл.74 §2
б.“г“ от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, т.е. на базата на изчислена
стойност. Както правилно са посочили
вещите лица в заключението си, трябва да се спазва последователността на
методите за изчисляване, посочени в цитирания Регламент и при невъзможност за
прилагане на конкретната разпоредба, тогава следва да се използва следващата
такава, което не е сторено от АНО.
Така редуцираното и определено наказание
"Глоба" в размер на 39 530.00 лв., съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно в
частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на
нарушението - пункт 2-ри. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание – чл.233 ал.6 от ЗМ.
Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното
разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки се на
същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното
извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Съобразно законовата разпоредба на чл.233, ал.8 от ЗМ, превозните и преносните средства,
които са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на
митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо чия
собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на
предмета на митническата контрабанда. В настоящия казус, видно от данните по
делото стойността на стоките - предмет на контрабандата са стоки с
митническа стойност 39 530.00 лв.
Стойността на лекият автомобил марка „Мерцедес С 180
компресор“ с рег.№ А 5559 КХ, на цвят черен металик, собственост
на жалбоподателя, е 15 000.00 лева, или стойността на стоките, предмет на
митническа контрабанда е 4.3 пъти по – висока от
стойността на лекия автомобил. При това положение съдът приема че не е налице явно несъответствие между стойността на стоките - предмет на
нарушението и на превозното средство, което да
обуславя отпадането на санкцията по чл.233, ал.8 от ЗМ. От доказателствата
по делото се установява безспорно, че МПС е послужило за осъществяване на изпълнителното
деянието – пренасяне на процесните стоки. Предвид изложеното са налице основанията на чл.233, ал.8 от ЗМ, поради което атакуваното НП и в тази част, визираща
налагане на санкцията „Отнемане в полза на Държавата на превозното средство, послужило за превозването на стоките, предмет на митническата контрабанда“, следва да се потвърди като законосъобразно поради правилно приложение на
материалния закон от страна на АНО.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски
от страна на жалбоподателя в размер на 200 лв., представляващи част от присъденото в полза на вещите лица
възнаграждение в общ размер на 1 340 лева, като разликата от 1140 лева към
момента не е заплатена от тази страна в процеса. Други разноски, в т.ч. и
заплатено адвокатско възнаграждение на адв.К. за осъщественото от него
процесуално представителство, не се установяват да са сторени. По делото е е
представено единствено пълномощно с нотар.заверка с рег.№3429 от 02.10.2018г. на Нотариус Васил
Д.Янакиев с рег.№318 на НК, от което произтича представителната власт на адв.М.К.
***, но не и друг документ, удостоверяващ договорено по размер адвокатско
възнаграждение, както и заплатено такова от страна на жалбоподателя.
Съдът
намира за основателно направеното от АНО, чрез процесуалните му представители –
юрисконсулт Ламбов и Димитров искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63д ал.4 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.) в съдебните
производства по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, учреждението или организацията, чийто орган е
издал акта имат право на присъждане на
възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. По смисъла на чл.63д ал.5 от ЗАНН това възнаграждение се
определя по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ, който
препраща към чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, която разпоредба за този вид работа
предвижда възнаграждение от
80 лв. до 150 лв. Макар и да не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата
на юрисконсултите по това дело се състоеше в явяване и участие в няколко съдебни заседания, в представяне на писмени доказателства и в изготвяне на становище по съществото на спора, поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в максималния размер от 150 лева.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва
да бъде изменено в частта му по пункт І и потвърдено в частта му по пункт ІІ и по пункт ІІІ, следва в полза на
жалбоподателя да се присъдят направените по делото разноски в размер на 200 лв., а в полза на АНО - 100 лв.
По отношение поисканите
разноски свързани с определено допълнително възнаграждение на съда на вещите лице,
изготвили заключението по приетата по делото комплексна съдебно-оценителна експертиза,
в размер на 1 140.00 лева: Експертизата е допусната по искане на
жалбоподателя, поради което определения от съда допълнителен депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 1140.00
лева, представляващ разликата между първоначално внесения депозит в
размер на 200.00 лева и окончателно определения размер на възнаграждението от 1340.00
лева , е възложен в тежест на жалбоподателя с
определение от о.с.з. проведено на 08.11.2021г., което му е надлежно съобщено,
чрез присъствалия на съдебното заседание негов процесуален
представител – адв.К.. Въпреки указанията на съда, разликата от 1 140 лева за
възнаграждение на вещите лица не е заплатена от жалбоподателя
в указаният от съда 2-седмичен срок.
Това негово задължение не е изпълнено и до настоящия момент. Ето защо, жалбоподателят е останал задължен за разноски, поради което
и на основание чл.77 от ГПК, вр.с 144 от АПК, вр. с чл.63д
ал.1 от ЗАНН ще следва да бъде осъден да заплати по
депозитната сметка на РС-Елхово дължимата сума от 1140.00 лева, представляваща дължими разноски за
възнаграждение на вещите лица, изготвили по искане на същата страна приетата по делото комплексна съдебно-оценителна
експертиза. Доколкото това не са сторени към настоящия момент разноски
от жалбоподателя, то преди изпълнението на това задължение не възниква
задължение за разноски, което да се определя в зависимост от изхода на спора
и същите не могат да бъдат възложени в тежест на АНО по реда
на чл.78 от ГПК, вр. с чл. 144 от
АПК вр.с чл.63д ал.1 от ЗАНН.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 и ал.7 т.2 и чл.63д ал.1 и ал.5 вр.с ал.4 от ЗАНН, Районен съд-Елхово
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 2279/ 2018г.
от 25.03.2019г., издадено от В.С. И. – Зам. Директор на ТД Южна морска,
упълномощен съгласно Заповед №ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019г. на Директора на
Агенция „Митници“, В ЧАСТТА, с която на С.Ш.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** чрез адв.М.К., на основание чл.233, ал.1
от Закона за митниците е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 160 120.00 лева, като НАМАЛЯ размера на административното наказание ГЛОБА
от 160 120.00 лева на 39 530.00 лева, представляващи 100% от митническата стойност на стоките - предмет на нарушението.
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №
2279/ 2018г. от 25.03.2019г., издадено от В.С. И. – Зам. Директор на ТД
Южна морска, упълномощен съгласно Заповед №ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019г. на
Директора на Агенция „Митници“, В ЧАСТТА, с която от С.Ш.М., с ЕГН **********,
с посочени по-горе данни, на основание чл.233, ал.6 от Закона за митниците са ОТНЕТИ в полза на Държавата стоките
- предмет на нарушението – зъбни импланти – 400 броя, надстройки за
зъбни импланти – 1600 броя и хирургически сет – 8 броя (пункт ІІ-ри) и на основание чл.233, ал.8 от
Закона за митниците е ОТНЕТ в полза
на Държавата лек автомобил марка „Мерцедес С 180 компресор“ с рег.№
А 5559 КХ, на цвят черен металик, с първоначална регистрация от 10.09.2008г.,
на стойност 15 000.00 лева, послужил като средство за превозване на стоките, предмет на нарушението.
ОСЪЖДА С.Ш.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници“ – ТД Митница Бургас направените по
делото разноски за осъществена защита от юрисконсулти в размер на 100.00
/сто/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – ТД Митница Бургас ДА ЗАПЛАТИ
на С.Ш.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, направените по
делото разноски в размер на 200.00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 от ГПК, вр.с 144 от АПК, вр. с чл.63д ал.1 от ЗАНН С.Ш.М., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** чрез
адв.М.К., да
заплати по депозитната сметка на Районен съд-Елхово сума в размер на 1140.00 /хиляда сто и четиридесет/ лева, представляваща незаплатената част от определено възнаграждение
на вещите лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен съд чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М.
Кирова/