РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Велико Търново , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110103109 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на*с която са предявени обективно
съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД. В исковата молба се излагат твърдения, че между *и ответника са сключени Договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги от 10.12.2014г. за мобилен номер * по
абонаментен план Traffic Unlimited M+ с месечен абонамент от 15,80 лв., Договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги от 22.02.2016г. за мобилен номер * по
абонаментен план VIVACOM Smart XS с месечен абонамент от 13,99 лв., Договор за лизинг
от 24.02.2016г. за устройство GSM LENOVO A536, платимо на 23 месечни лизингови
вноски по 5,90 лв., Допълнително споразумение от 24.02.2016г. към Договори за
предоставяне на електронни съобщителни услуги от 10.12.2014г. и 22.02.2016г. по
абонаментни планове Traffic Unlimited M+ с месечен абонамент от 15,80 лв. и VIVACOM
Smart XS с месечен абонамент от 13,99 лв. и Допълнително споразумение от 25.03.2016г.
към Договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 10.12.2014г. и
22.02.2016г. по абонаментен план VIVACOM Моbix 30 с месечен абонамент от 15,80 лв.
Изтъква се, че с договорите за предоставяне на услуги за срок от 24 месеца мобилният
оператор се е задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги, а
последният се е задължил да заплаща тяхната стойност, а с договора за лизинг ищецът е
предоставил на ответника временното и възмездно ползване на устройства като последният
се е задължил да заплаща дължимите лизингови вноски. Ищецът твърди, че *е изпълнила
задълженията си по договорите като ответникът не е заплатил дължимите суми за периода
1
от 15.03.2017г. до 14.06.2017г. в общ размер на 226,86 лв. съгласно фактури с №**********
от 15.04.2017г., №********** от 15.05.2017г. и №********** от 15.06.2017г. Навеждат се
доводи, че в резултат от неизпълнението потребителят на услугите е изпаднал в забава като
за кредитора е възникнало правото да претендира обезщетение в размер на законната лихва
от 63,13 лв. за периода от 04.07.2017г. до 01.04.2020г. Твърди се, че вземанията са
прехвърлени от *на *с Договор за цесия от 16.10.2018г., а впоследствие са прехвърлени на
кредитора с Договор за цесия от 01.10.2019г., както и че за тях е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №1983/2020г., по описа на Великотърновския
районен съд, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди,
че претендираните суми са дължими, поради което отправя искане до съда да постанови
решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията от 226,86 лв. за
главница и от 63,13 лв. за обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №788 от 26.08.2020г. по частно гражданско дело №1983/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
С исковата молба процесуалният представител на ищеца е отправил искане до съда за
произнасяне по реда на чл. 239 от ГПК.
Съдът, като взе предвид направеното искане за постановяване на неприсъствено решение,
намира че са налице предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК, поради което предявения иск
следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса от 75 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лв., както и разноските за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 205 лв., направени в производството по издаване на
заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1983/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Д.И. * с ЕГН: ********** *, че дължи на*, сумите от
226,86 лв. /двеста двадесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/ - главница,
представляваща сбор от задължения за периода от 15.03.2017г. до 14.06.2017г. по Договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги от 10.12.2014г. за мобилен номер *,
Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 22.02.2016г. за мобилен
номер *, Договор за лизинг от 24.02.2016г., Допълнително споразумение от 24.02.2016г. към
2
Договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 10.12.2014г. и 22.02.2016г.
и Допълнително споразумение от 25.03.2016г. към Договори за предоставяне на електронни
съобщителни услуги от 10.12.2014г. и 22.02.2016г., прехвърлени с Договор за цесия от
01.10.2019г., за които са издадени фактури с №********** от 15.04.2017г., №********** от
15.05.2017г. и №********** от 15.06.2017г., 63,13 лв. /шестдесет и три лева и тринадесет
стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода от 04.07.2017г. до 01.04.2020г., за
които е издадена заповед за изпълнение №788 от 26.08.2020г. по частно гражданско дело
№1983/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда Д.И. * с ЕГН: ***********, да заплати на *, сумата от 255 лв. /двеста петдесет и пет
лева/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 205 лв. /двеста и пет
лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1983/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да
бъде указана възможността по чл. 240 от ГПК при връчване на препис от решението.
Препис от решението да се приложи по частно гражданско дело №1983/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3