№ 7659
гр. София, 13.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Й. Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от Й. Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110120820 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „........... АД срещу Й. С. С., която е редовна и
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения от съда особен
представител- адв. Л. Б., е подала отговор на исковата молба.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
С исковата молба ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.04.2025г. от 15:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца -
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. № 57606/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.
Определя депозит в размер от 500 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на определението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза Росен
Руменов Стоянов, със специалност счетоводство и контрол, тел. 0889/428 793.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД от „........... АД срещу Й. С. С., за признаване установено, че ответникът дължи
1
на ищеца следните суми: сумата 14687,69 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ......... от 05.10.2018г., ведно със законната лихва считано от
25.10.2022г. до окончателно изплащане; сумата 2539,87 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.07.2019г. до 26.04.2022г.; сумата 89,90 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 05.07.2019г. до 12.03.2020г.; сумата 670,76
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 27.08.2021г., сумата
360,00 лева, представляваща договорни такси, начислени за периода от 08.07.2019г. до
23.08.2021г., включващи 16 броя месечни такси за обслужване на разплащателна сметка и 23
броя такси, дължими съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора във връзка с раздел XIV, б. „В“, т. 10
от Тарифа за таксите и комисионните на банката; сумата 24,00 лева, представляваща
обезщетение за уведомяване за периода 20.09.2022г. до 11.10.2022г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
08.11.2022г. по ч.гр.д. № 57606/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит № ......... от 05.10.2018г., по силата на който ищецът предоставил на
ответника кредит в размер на 15500 лева, като кредитополучателят се бил задължил да
върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния
договор. Според чл. 3, ал. 1 от договора, кредитополучателят дължал на банката лихва,
изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определял като
сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3.800
%. Сочи, че съгласно договореното в чл. 3, ал. 2 от договора, референтният лихвен процент
„ПРАЙМ“ на „........... АД за необезпечени кредити в лева се определял от Комитета по
управление на активите и пасивите на Банката - ........../, съгласно Методология на Банката за
определяне на референтен лихвен процент „ПРАЙМ“ по потребителски и жилищно-
ипотечни кредити, представляваща неразделно Приложение № 1 към процесния договор,
като кредитополучателят бил запознат със съдържанието , за което бил положил подписа
си върху всяка една от страниците . Към датата на сключване на Договора за
потребителски кредит референтния лихвен процент „ПРАЙМ“ на Банката бил в размер на
1,150 %. Твърди, че в чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Договора за кредит страните изрично били
уговорили и дължимостта на такси и комисиони за предоставянето на допълнителни услуги
във връзка с процесния кредит. В чл. 7 от договора било предвидено, че процесният кредит
ще се погасява на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като
брой, размер и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от
договора за кредит. Съгласно чл. 4 погасителните вноски за издължаване на кредита се
заплащали на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план,
а ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя може да бъде
направена в последния работен ден след падежа, без това да представлява забава на
Кредитополучателя по смисъла на настоящия договор. Ищецът сочи, че по аргумент от чл.
8, вр. чл. 6 от Договора за потребителски кредит погасителните вноски се изплащат в 1)
брой до 5-то число на месеца, 2) безкасово чрез удръжка от разплащателна или спестовна
сметка на Кредитополучателя в „........... АД до 5-то число на съответния месец, като
крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви до 05.10.2028г.
Общият брой на погасителните вноски бил 120, като погасителният план бил подписан от
страните по Договора за потребителски кредит и бил неразделна част от него съгласно чл. 17
от Договора. В чл. 9 от договора било предвидено, че при просрочено плащане на
погасителните вноски по кредита, кредитополучателят следвало да заплати мораторно
обезщетение, в размер на законната лихва за забава. Според уговореното в чл. 14 от
процесния договор, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по
кредита, банката имала право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем, без да се прекратяване действието на договора. Клаузата на чл. 19 от договора
поставяла изискване всички уведомления и изявление във връзка с действието му да бъдат
извършвани в писмена форма. Поддържа, че доколкото ответницата не била изпълнила в
срок поетите задължения, то банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, за което ответницата била уведомена чрез ЧСИ ............ на 26.04.2022г. Във връзка
2
с последното сочи, че са сторени разходи в размер на 24,00 лева, които също претендира.
Твърди и че на 05.10.2018г. ответницата била подписала Декларация за присъединяване на
застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, съгласно която
кредитополучателят давал изричното си съгласие със средствата по обслужващата
потребителския кредит разплащателна сметка първо да бъде погасявана изцяло общата
дължима сума по застрахователния пакет. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че между страните бил
сключен договор със соченото от ищеца съдържание. Излага доводи за недействителност на
процесния договор като твърди наличието на неравноправни клаузи в съдържанието му.
Уточнява, че договорът е нищожен поради противоречието му със закона, излагайки
подробни съображения в тази насока, както и конкретните разпоредби на ЗПК, които счита
за нарушени, а именно: чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Позовава се и на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 ЗПК, тъй като
липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Поддържа, че не
ставало ясно и какъв е процентът на оскъпяване на кредита. Сочи, че от тълкуването на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следвало, че простото посочване с цифрово
изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да считат за спазени законовите
изисквания. В договора трябвало да бъдат посочени изчерпателно всички разходи, които
длъжникът щял да направи и които били отчетени при формиране на ГПР. В случая не
ставало ясно такса ангажимент дали била включена в ГПР и какво било нейното
предназначение. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота по смисъла на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът бил недействителен и поради липса на посочване на условията за
прилагане на договорения лихвен процент /чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК/. В договора се сочел
неясен размер на възнаградителната лихва. Посочено е също, че се прилагал променлив
лихвен процент, който представлявал сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана
договорна надбавка в размер на 3.800 %. Посочено е, че за референтен лихвен процент се е
ползвал референтния лихвен процент „ПРАЙМ“ на „........... АД за необезпечени кредити в
съответната валута лева или евро. В чл. 3, ал. 6 от Договора за кредит пък е предвидена
хипотеза на едностранно увеличение от страна на Банката на годишната лихва по кредита.
Така потребителят е поставен в неяснота още при сключване на договора за действителния
лихвен процент на кредита. В договора бил посочен ГПР 8,37%, но без да е ясно по какъв
начин е формиран ГПР. В този ГПР не била включена такса за оценка на
кредитоспособността в чл. 5, т. 1 от договора, така и таксата за обслужване на
разплащателната сметка от 3,50 лева месечно. Не било ясно и какво представлява индекс
„ПРАЙМ“, как се изчислява, което водело до нищожност на клаузите на чл. 3 от договора.
Не било ясно по какъв начин бил определен размерът на общата дължима сума от 39020,62
лева и какви вземания се включвали в нея. Тези пропуски сами по себе си водели до
недействителност на договора за потребителски кредит. Твърди, че договорът не бил
написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора били представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Оспорва претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на
Договор за потребителски кредит № ......... от 05.10.2018г.; че е предоставил на ответника
кредит в размер на 15500 лева, че същият е усвоен; уговорената между страните
възнаградителна лихва и непогасеният размер; размерът и основанието за начисляване на
таксите; предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, за което
обстоятелство длъжникът е бил уведомен; както и сторените разходи за връчване на
3
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в това число и
размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на гореописаните
обстоятелства е да докаже плащане на процесните задължения.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ......... от 05.10.2018г., по
силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 15500 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4