№ 1258
гр. С., 25.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110137976 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация С.“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД срещу Б. И. Б.а- Х. и И. И. Б. (съгласно уточнителна молба от 24.10.2022г. – л.44) за
осъждането им да платят разделно, по ½ част всеки един от тях, както следва : 570,56 лева – цена за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г. до имот на адрес : гр. С., ж.к. „И.“,
*** ведно със законната лихва от 13.07.2022г. (дата на подаване на исковата молба ) до
окончателното плащане, сумата от 134,33 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху последната главница за периода 15.09.2019г. -22.06.2022г., сумата от 12,51 лева – цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.06.2019г. – 28.02.2020г., ведно със законната лихва от
13.07.2022г. (дата на подаване на исковата молба ) до окончателното плащане и сумата от 3,13 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
31.07.2019г. – 22.06.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и
период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Бруната“ ООД. Консумираната
топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице
неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена
топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответниците чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител са подали
отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Оспорват да имат качеството на клиенти на
ТЕ за процесния имот, защото не е доказано правото на собственост/респ. право на ползване върху
процесния имот, поради което не било доказано договорно правоотношеиее между страните.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД. Представеният по
делото нотариален акт бил от 1970 г., като от тогава било възможно да са извършени
разпоредителни сделки с имота. Представените списъци на собствениците също не можели да
удостоверят правото на собственост върху процесния имот. Не били представени доказателства, че
1
ответниците са депозирали пред ищеца заявление за открИ.е на партида на имота.
Третото лице – помагач, привлечено от ищеца – „Далсия“ ООД (предишно наименование
„Бруната“), не е взело становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право
на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ
с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот № 33 том XII
дело № 2233/70г. от 03.08.1970г. (л.48), обсъден заедно с представеното удостоверение от ГИС – С.
с изх. № 68-00-1429/04.10.2019г. (л.10), се установява, че И. С. Б. е признат за собственик на
процесния имот. От представеното удостоверение за наследници от СО -р- н Изгрев (л.42) се
установява, че И. С. Б. е починал на 31.07.2009г. като вдовец, като е оставил за свои наследници
децата си – ответниците по делото Б. И. Б.а - Х. и И. И. Б.. От приетата като доказателство
декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 14-00-27/0797/05.08.2009г. се установява, че процесният имот е
деклараран от ответницата Б. Б.а – Х. като продобит от нея и от ответника И. Б. по наследство
съгласно нотариален акт № 33/1970г. При това съдът приема, че процесният имот е останал в
патримониума на И. С. Б. до момента на смъртта му и съответно е преминал в наследството на Б. И.
Б.а - Х. и И. И. Б.. Няма данни и твърдения след наследяването на имота ответниците да се
разпореждали със същия или на друго основание да са губили вещните си права върху имота. При
това съдът приема, че през процесния период ответниците са били собственици на процесния
имот, придобит по наследствено правоприемство при равни квоти (чл.5, ал.1 ЗН). От това следва,
че през процесния период ответниците са имали качеството на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от
облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се
извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на
топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали
Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Възникването на облигационно правоотношение между страните не е предпоставено от
подаване на заявление от клиентите на ТЕ (топлинна енергия) до топлофикационното дружество за
открИ.е на партида на имота. Неподаването на заявление от ответниците за смяна на партидата
поради смърт на титуляра сочи единствено на неизпълнение на задължение от страна на
ответниците съгласно клаузата на чл.63 ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, се установява, че
процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на
дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото
лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на
отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира
от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за
дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна
2
сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество
топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се
отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент
суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на
купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е потребявана и
отчитана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е определяна съгласно
изискванията на нормативната уредба. Не е ползвана, нито отчитана топлинна енергия за
отопление на имот, тъй като радиаторите в жилището са били затапени/демонтирани.
Потребелението на топла вода е определяно въз основа на реален отчет на един брой водомер за
топла вода.
Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия
през процесния период възлиза на сумата от 556,90 лева, формирана като сбор между
фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 460,84 лева и сума за доплащане
като резултат от изравнителни сметки в размер на 96,06 лева.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
211,88 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
3
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 13.07.2022г., поради което погасени по
давност са вземанията за периода м.05.2018г. – м.04.2019г., вкл. Непогасеното по давност вземане
за периода м.05.2019г. – м.04.2020г. възлиза на сумата от 286,08 лева, видно от заключението на
вещото лице.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното вземане
върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното вземане
възлиза на сумата от 80,41 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 286,08 лева за
периода м.05.2019г. – м.04.2020г. вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 80,41 лева и да се отхвърли
за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ
начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на
ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно
цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При
това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендираната сума. Погасено с тригодишния давностен срок
(чл.111, б.“в“ ЗЗД) е вземането за дялово разпределение за м.06.2019г., чиято изискуемост е
настъпила на 01.07.2019г. Размерът на непогасеното по давност вземане за цена за услуга дялово
разпределение за м.07.2019г. – м.02.2020г. възлиза на сумата от 10,95 лева, определено от съда на
основание чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентите на ТЕ да са били канени да платят
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентите на ТЕ да са изпаднали в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 10,95 лева за
периода м.07.2019г. – м.02.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Само ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като има право на разноски
съразмерно с уважената част от исковете. От пълния размер на разноските за настоящото
производство от 800 лева съгласно списък по чл.80 ГПК (държавна такса, депозит за вещо лице,
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката
правна и фактическа сложност на делото) на ищеца съразмерно се следват разноски от 419,07 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Б. И. Б.а – Х., ЕГН ********** и И. И. Б., ЕГН **********, съдебен адрес : гр.
С., бул. „България“ № 98, вх.Д – адв. Н. Г., да платят на “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, разделно, по ½ част всеки един от тях от следните суми : сумата
от 286,08 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2020г., вкл., до
имот на адрес : гр. С., ж.к. „И.“, *** ведно със законната лихва от 13.07.2022г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 80,41 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. - 22.06.2022г. и сумата от
10,95 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода 01.06.2019г. – 28.02.2020г., ведно със
законната лихва от 13.07.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
570,56 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2019г., вкл., иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 134,33 лева, иска за цена за услуга дялово
разпределение за разликата до пълния предявен размер от 12,51 лева – цена за услуга дялово
разпределение за м.06.2019г. и изцяло иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3,13 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на
забавата 31.07.2019г. – 22.06.2022г.
ОСЪЖДА Б. И. Б.а – Х., ЕГН ********** и И. И. Б., ЕГН **********, съдебен адрес : гр.
С., бул. „България“ № 98, вх.Д – адв. Н. Г., да платят на “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 419,07 лева - разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца -
„Далсия“ ООД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр. С., бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5