№ 269
гр. Варна, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело №
20253001000337 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на А. В. Г. и Н. В. Г. представлявани от адвокат Г. С. срещу решение №
239/06.06.2025 година по търг. дело № 14/2025 на ВОС, в отхвърлителните
части по отношение на А. В. Г. за горницата над 70000 лева до пълния
претендиран размер от 200000 лева и по отношение на Н. В. Г. за горницата
над 56000 лева до пълния претендиран размер от 200000 лева,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в трайна болка, страдания, силен емоционален стрес и
негативни психични преживявания от загубата на майка им М.Т. Г.а, починала
на *****г., в резултат на ПТП, настъпило на 04.01.2024г. в гр. Дулово, обл.
Силистра, по вина на водача на лек автомобил „Опел", модел „Комбо“ с ДК №
***** – Б.З.М., като отговорността на виновния водач към момента на
инцидента е застрахована при ответника по задължителна „Гражданска
отговорност“, както и по отношение на произнасянето по предявения иск за
лихва за забава считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция – 04.04.2024г. до датата на депозиране на исковата молба -
08.01.2025г., съответно по отношение на А. В. Г. за разликата над присъдените
7437,57 лева до пълния претендиран размер от 21280,45 лева, а по отношение
на Н. В. Г. - за разликата над присъдените 5950,07 лева до пълния претендиран
1
размер от 21280,45 лева, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Въззивниците оспорват фактите и обстоятелствата, които с доклада си
по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване. Оспорва
се приложението възприето от първата инстанция на нормата на чл. 300 ГПК.
Поддържа се механизъм на произшествието, при който пострадалата се е
намирала на пешеходна пътека, по който въпрос се твърди, че не е формирана
сила на пресъдено нещо. Приемането на тези факти и обстоятелства като
ненуждаещи се от доказване, въззивникът намира за опорочаващо доклада по
делото. Соченото като нарушение на съдопроизводствените правила е довело
и до нарушение на процесуалните права на страните. Поради това и
недопускането на искани от нея доказателства страната не е успяла да докаже
релевантни факти по спора. По този повод се аргументира становище за
немотивирано решение. Недопускането на относими доказателства е довело и
до погрешно определен размер на принос на пострадалата за настъпването на
произшествието.
Твърдяните процесуални нарушения и недопускането на искани от
ищците доказателства са сочени причини за неправилни изводи на първата
инстанция по отношение справедливия размер на обезщетение. Определеният
размер на обезщетение за неимуществени вреди се смята за несъобразен със
съдебната практика, както и със съществуващите към момента на
произшествието обществени условия за живот и инфлационните процеси в
страната. Набляга се на обстоятелствата, свързани със смъртта на
пострадалата, която не е починала внезапно, а е била влачена от процесния
автомобил. Обстоятелства свързани с профила на пострадалата, която е била
майка, грижовна, дейна, жизнена, без съпътстващи заболявания, обективни
факти, които първата инстанция не е взела предвид при определяне на
обезщетението. Описва се семейството на ищците като сплотено, макар и те
да са живели в отделни домакинства. Акцентира се върху запазената сила
връзка между преживелите и пострадалата и чувствата на емоционална
близост. Загубата на родители е довела до болки и страдания, които се
установяват от допуснатата психологична експертиза. Иска се отмяна на
обжалваното решение, в обжалваните части и уважаване на жалбата, ведно с
присъждането на сторените разноски в производството. Направени са и
доказателствени искания за изслушване на САТЕ, за разпит на свидетел –
очевидец на инцидента, както и за оглед на веществено доказателство –
видеозапис на инцидента, изготвен от частна охранителна камера, каквито не
се били уважени от първоинстанционния съд.
Насрещната страна се е възползвала от правото на отговор, в който
оспорва жалбата като неоснователна. Изводите на първата инстанция са
2
възприети като правилни, а оплакванията на въззивника като неотносими.
Иска се присъждането на разноските, сторени от страната. Направени са
доказателствени искания – допълнителни въпроси по исканата от
въззивниците САТЕ и оглед на ВД – видеозапис на инцидента, приложен по
материалите на досъдебното производство.
Съобразявайки разясненията дадени в ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС, както и вземайки предвид оплакванията във въззивната жалба, при
осъществени предпоставки по чл. 266, ал. 3 ГПК, съдът е уважил някои от
направените доказателствени искания и е допуснал съдебно-автотехническа
експертиза по делото, както и ангажирането на гласни доказателства
посредством разпита на лицето Д. Т., очевидец на процесното произшествие.
В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция страните
изразяват становища по жалбите, изслушано е заключението на вещото лице и
е разпитан допуснатият свидетел. Застрахователят, представляван от
юрисконсулт, оспорва въззивната жалба, като намира за доказан приноса на
пострадалата. Въззивниците поддържат искането си за уважаване исковата
претенция до пълния въведен размер от по 200000 лева, като обезщетение за
понесени неимуществени вреди.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на
предявени кумулативни искове по отправена пряка претенция срещу
застраховател за възмездяването на вреди от настъпило застрахователно
събитие, понесени от двамата сина на пострадалата в произшествието тяхна
майка.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено.
Решението е влязло в законна сила по отношение осъдителния
диспозитив, с който на ищците са присъдени сумите от 70000 лева
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 7437,57 лева
представляваща лихва за забава в полза на А. В. Г., както и сумата от 56000
лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 5950,07 лева
представляваща лихва за забава в полза на Н. В. Г.. Съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността, по допустимостта - в
обжалваната част, а по правилността на решението съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата. Въззивната инстанция не дължи произнасяне по тези
3
необжалвани дялове на решението и по следващата се върху всяка от тези
суми лихва за забава.
В производството пред въззивната инстанция е безспорно наличието на
валидно застрахователно правоотношение по отношение процесния лек
автомобил управляван от деликвента; осъществяването на абсолютната
предпоставка по чл. 380, ал. 1 КЗ; въпросите около материалната легитимация
на страните (попадащи в кръга описан в ТР № 1/2016 година на ОСНГТК на
ВКС); влязла в сила присъда по НОХД № 284/2024г. на ОС – Силистра, която
е задължителна в рамките посочени в чл. 300 ГПК; реализирането на състава
на функционалната отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Основните възражения на въззивниците, очертаващи предметния обхват на
спора, са свързани с непълнота на одобрения от първата инстанция доклад, на
чиято база делото е останало неизяснено от фактическа страна, в резултат на
което изводите на първата инстанция по приложението на чл. 52 ЗЗД и
определения размер на принос на пострадалата, са неправилни.
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната
инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения
на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на
установените факти под приложимата материалноправна норма (така т. 2 на
ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС). В т. 19 от Тълкувателно решение №
1/2001 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че дейността на въззивната инстанция
е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я
продължава и има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор.
Имайки предвид тези свои правомощия и наведените оплаквания във
въззивната жалба, при осъществени предпоставки по чл. 266, ал. 3 ГПК, пред
въззивната инстанция са допуснати съдебна експертиза и гласни
доказателства, които с оглед спорните моменти около настъпването на
процесното произшествие, са приети за относими и необходими за правилното
решаване на спора.
От данните по експертизата се установява категорично, че на 04.01.2024
година, в гр.Дулово, обл.Силистра, около 17.20 часа, в тъмната част от
денонощието при кръстовището между ул.,,Шуменско шосе“/ул.,,Димитър
Благоев/, която е главна улица в града и ул.,,П.Р.Славейков“ е настъпило ПТП
между процесния лек автомобил управляван от Б.З.М. по главната улица -
ул.,,Шуменскко шосе“ в посока ул.,,П.Р.Славейков“, и М.Т. Г.а (майка на
ищците), която е пресичала пътното платно от ляво на дясно за посоката на
движение на автомобила. Пешеходката е предприела пресичане след
намиращата се пешеходна пътека, откъм вътрешността на кръстовището, като
ударът е настъпил на около 1,4 метра преди напускане ширината на
4
кръстовището. Произшествието е настъпило на прав пътен участък, при ясно
време, макар и в тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка, без
натоварен трафик, като съобразно особеностите на местонастъпването на
инцидента, разстоянието на пряка видимост на шофьора на лекия автомобил е
средно 90 метра.
Водачът е управлявал автомобила със скорост приблизително 49 km/h,
като същият е предприел действия по аварийно спиране едва след като
пешеходката е навлязла в ширината на заеманата от него пътна лента. Вещото
лице, след преглед на видео файл приложен по делото, застъпва становище, че
аварийното спиране е било предприето и осъществено със закъснение от
страна на водача на автомобила, поради което се установява звук от удара и
едва след това звук от аварийно спиране на автомобила. Действително
пешеходката не е пресичала на пешеходна пътека, но както разяснява вещото
лице, независимо дали пешеходката е предприела пресичане на пътното
платно на 3 метра след пешеходната пътека или на самата пешеходна пътека, с
оглед несвоевременната реакция на водача - едва когато тя е навлизала в
дясната част от пътното платно, произшествието е било непредотвратимо
посредством аварийно спиране от страна на водача на автомобила.
Несъмнено, според експерта, при своевременна реакция на водача на
автомобила спрямо намиращият се пешеходец в средата на насрещната пътна
лента и при избраната скорост на движение, водачът е имал възможност да
спре аварийно преди навлизане в средата на пешеходната пътека. Така и в
проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, вещото
лице потвърждава, че водачът на автомобила е предприел действия по
аварийно спиране, едва когато пешеходката е пресякла средата на заеманото
от автомобила пътно платно, водачът на автомобила не е действал аварийно
при стъпване на пешеходката и нейното достигане до около средата на
пътната лента, а е действал аварийно, едва когато тя е пресякла категорично
средата на заеманото от него пътно платно, което може да се обясни с
конкретна забавена реакция, резултат от субективно решение на деликвента.
Следва да се има предвид и поведението на пешеходката, която според
обясненията на експерта, които съдът кредитира като част от заключението по
смисъла на чл. 200, ал. 2 ГПК, е можела да възприеме фаровете на въпросното
МПС преди да е започнала да осъществява действия по пресичане на
разстояние от около 55м. - 70м. Поради което се прави извод, че пешеходката е
забелязала идващия автомобил в далечината.
Като очевидец на събитията довели до инцидента, пред настоящата
инстанция е разпитан свидетелят Д. Д. Т.. Свидетелят се е намирал на около 25
метра от събитието. Възприел е пешеходката, която е предприела действия по
пресичане на пътното платно, като е забелязал и фаровете на процесния
5
автомобил. Обяснява как колата не е намалила скоростта си на движение, а
шофьорът се е опитал да избегне удара. Едва след удара се чул звук от
спирачки. Понеже така дадените показания съответстват и на даденото
заключение от вещото лице, въззивната инстанция ги кредитира като
достоверни и относими.
С оглед така установеното от фактическа страна, съставът на
отговорността по чл. 432, ал. 1 КЗ е реализиран. Налице е валидно
застрахователно правоотношение към момента на ПТП, настъпило в
застрахователно събитие, предизвикано от водачът на лек автомобил марка
„Опел", модел „Комбо" с рег. номер *****, който е нарушил правилата на чл.
20, ал. 2 изр. 2 ЗДвП (в този смисъл присъдата постановена от наказателен
съд, кредитирана съобразно чл. 300 ГПК), в резултат на произшествието са
настъпили вредите (нанесените тежки телесни увреждания и смъртта на
пострадалата – майка на ищците). От фактическа страна се установява, че
увреждането не е настъпило на пешеходна пътека, а в непосредствена близост
до такава, поради което не следва да се обсъждат възражение за нарушение на
чл. 196 ППЗДвП, от страна на шофьора на лекия автомобил.
По размера на неимуществените вреди, характера и интензитета на
търпените болки и страдания от ищците:
За установяването на относими факти към преценката за размера на
понесените неимуществени вреди пред първата инстанция са събрани гласни
доказателства и е изслушана психологична експертиза. Прави впечатление, че
пред вещото лице, за освидетелстване и изготвяне на експертизата, се е явил
единствено ищецът А. Г.. След събеседване със същия, вещото лице отчита, че
А. Г. е преживял две последователни психотравмени събития – загубата на
своята майка на 04.01.2024 година и на своя баща след влошаване на неговото
здравословно състояние след загубата на М. Г.а, на 07.11.2024 година. И двете
събития са свързани с дефинитивна загуба на значим близък, като при А. Г. се
наблюдават актуални и непреработени психотравмени преживявания, с
тревожно – депресивна симптоматика и нарушено семейно, професионално и
социално функциониране. Обследваното лице изпитва нужда от подкрепа,
съветване, насърчаване при вземане на ежедневни решения. Налице са данни
за прекомерна емоционална зависимост, която резултира в липса на убеденост
в собствената преценка за самостоятелно справяне, нужда от други при
поемане на отговорност за повечето важни страни от живота. Поради загубата
на своята майка в ищеца се вижда нарушено личностно (сън, хранене) и
социално функциониране (липса на желание за работа, за контакти с близки и
приятели). Експертът сочи, че от януари 2024г. А. Г. посещава системно
индивидуална психотерапия.
От разпита на свидетеля С.К. се установява, че семейството на М. Г.а
6
било сплотено и единно. Ищецът А. винаги откликвал на нуждата от помощ
на своите родители, а след смъртта на неговата майка полагал грижи за
преживелия си към него момент баща. Споделя как ищците често са
посещавали родителите си в дома им в гр. Дулово. Впечатления за тези
обстоятелства придобила около познанството си с пострадалата, защото двете
участвали във вокална група в местното читалище. Определя М. Г.а като
самодеец, който вземал активна роля в мероприятията организирани от
читалището. Свидетелката по-рядко е контактувала с ищеца Н. Г., тъй като той
пътувал, последно го е видяла в болницата, когато е бил придружител на баща
си. Също го определя като грижовен син. Преди инцидента свидетелката е
присъствала на семеен празник на ищците и възприела семейството като
много щастливи заедно. След смъртта на тяхната майка, свидетелката
запазила контакт с ищците. Ищците били съкрушени от загубата. А. Г. трудно
преживявал случилото се, бил дистанциран, не искал да разговаря. Н. Г. често
пътувал и затова нямал възможност да стои дълго до баща си, но въпреки това
провеждал видео разговори, за да поддържа връзка с него.
По приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и заложения там
принцип за справедливост при определяне размера на неимуществените вреди
е налице константна съдебна практика на касационната инстанция. Според
нея, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а следва във всеки отделен
случай да се отнесе към редица конкретни обективни обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетение на
неимуществени вреди. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на
указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, които в случай на причинена
смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия,
действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето,
което претендира обезщетение, причинените морални страдания (така
решение № 28 от 27.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2250/2022 г., II т. о., ТК).
Към датата на смъртта М.Т. Г.а е била на 82 година, живеела в град
Дулово със съпруга си. Пострадалата се характеризира като деен човек за
възрастта си (участвала в местния хор, грижела се за домакинството), активна,
обичана майка и съпруга, добре приета в своя социален кръг и в общността.
Липсват данни да е страдала от тежки и съпътстващи заболявания
предхождащи увреждането. Семейството на ищците е било сплотено,
събирали са се по празници и общи поводи. Загубата на любим човек и то от
кръга на най-близките (родител) винаги се характеризира със силна стресова
реакция и емоционален срив съпътстващ случилото се. Необходимо е да се
вземе предвид, че отношенията на близост в семейството са характерни и
обичайни за българския национален бит и култура. Интензивността на
7
емоционалната връзка обаче е само един от релевантните фактори за степента
на психическите болки и страдания, която освен това зависи и от наличието,
респективно липсата, на допълнителни фактори, които могат да задълбочат
или да облекчат в известна степен тези болки и страдания. Несъмнено върху
депресивното състояние на ищеца А. Г. допринася и последвалата загуба на
неговия баща, месеци след кончината на неговата майка (по данни от
психологичната експертиза). Съвкупната загуба на родители в кратък период
от време води до задълбочаване на психичната травма върху ищеца,
затруднява и забавя възможността му за справяне и осмисляне на ситуацията.
Следва да се отчете обстоятелството, че синове на пострадалата (ищци) са
пълнолетни (съответно на възраст 55 години и 60 години, към датата на
инцидента), създали свои семейства, живеят отделно от родителите си, в други
градове, Н. Г. често се налагало да отсъства и пътува с оглед професията,
която упражнява. В този смисъл между ищците и пострадалата са
съществували традиционни добри взаимоотношения, основани на взаимна
грижа и уважение един към друг. Следва също да бъде съобразено и
основното положение, че с оглед спецификата на връзката родител-дете при
еднакви други условия смъртта на детето обичайно има по-тежко отражение
върху психиката на родителя, отколкото обратното. Не на последно място
отражение върху размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед
емоционалната близост между всеки от ищците и пострадалата, следва да
намери обстоятелството, че А. Г. често е посещавал дома на родителите си,
след смъртта на майка си полагал грижи за баща си. Докато Н. Г. пътувал,
поради което по-рядко контактувал с родителите си, като последно е бил
видян от свидетелката С.К., в болницата след инцидента с неговата майка,
когато е придружил своя баща.
По тези съображения и прилагайки нормата на чл. 52 ЗЗД, въззивната
инстанция намира сумите съответно от 100000 лева за А. Г. и 80000 лева за Н.
Г., като справедливи размери на неимуществена обезвреда.
По възражението за принос на пострадалата за настъпилите вреди:
Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД /т. 7 ППВС 17/63 г./. Тълкувана по правилата
на граматическото и логическо тълкуване нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос
на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния
действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие (така решение №
206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК). При определяне
8
степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на
нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването
на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да
съблюдава, обосновава и конкретната за случая преценка за реалния принос и
за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.
Процесното ПТП е настъпило на прав пътен участък, в градски условия,
при ясна видимост, при липса на засилен трафик и при разстояние на пряка
видимост за водачите на превозни средства средно около 90 метра, вземайки
предвид мястото на настъпване на инцидента (по данни от автотехническата
експертиза допусната пред въззивната инстанция). Деликвентът е можел и е
бил длъжен да възприеме пострадалата пешеходка. Ударът между автомобила
и пострадалата не е станал на пешеходна пътека, а след нея, откъм
вътрешността на кръстовището, по което пешеходката е предприела действия
по пресичане. Както се изложи липсва хипотеза на нарушаване правилата на
чл. 196 ППЗДвП. Несъмнено и с оглед задължителния характер на присъдата
постановена от наказателен съд (чл. 300 ГПК), деликвентът е нарушил
правилата за движение описани в чл. 20, ал. 2 изр. 2 ЗДвП. Като на общо
основание е следвало да съблюдава правилата на чл. 116 ЗДвП, да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходци. Макар и ненастъпило на пешеходна
пътека, събитието е станало в непосредствена близост до такава, в градски
условия, на кръстовище, пътен участък който изисква допълнителна
бдителност на водачите, като несъмнено шофьорът на лекия автомобил е
следвало да съобразни поведението си на пътното платно с общите правила на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП. Нещо повече, според въззивната инстанция,
вземайки предвид поведението на водача на превозното средство към момента
на инцидента, в случай, че пешеходката се е намирала на пешеходната пътека,
то същата е щяла да бъде сполетяна от същия по сила или от още по-сериозен
удар от приближаващия автомобил. Изводи за това се следват и от
заключението на автоексперта, според което автомобилът е бил с непроменена
скорост на движение преди и при удара. Както сочи вещото лице, независимо
дали пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на 3 метра след
пешеходната пътека или на самата пешеходна пътека, при реакция на водача
едва когато тя е навлизала в дясната част от пътното платно, произшествието е
било непредотвратимо. Вместо да намали скоростта и да предприеме действия
по аварийно спиране (при видимост за пътния участък средно около 90
метра), по данни от показанията на свидетеля-очевидец, шофьорът се е опитал
да заобиколи пресичащата жена. Евентуално задействане на спирачния
механизъм на колата е настъпило едва след съприкосновението с пешеходката
(по данни от експертизата и гласните доказателства). В този смисъл безспорно
9
деликвента, с поведението си, преимуществено е създал предпоставки за
настъпване на произшествието.
Необходимо да се съобрази и поведението на пострадалата жена. Като
пешеходец и участник в движението по пътищата същата е следвало да
съобрази чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, преди да извърши действия по пресичане,
а именно да пресече на пешеходната пътека, но и да се огледа и да съобрази
преминаването си с приближаващите се превозни средства. Несъмнено
пешеходката е можела да възприеме идващия лек автомобил, който се е
движел на дълги светлини (според гласните доказателства). Като не се е
съобразила с цитираното правило за движение по пътищата, същата е
допринесла за вредоносния резултат. Възражението за принос на увреденото
лице е основателно, но въззивната инстанция намира, че процентното му
съотношение в по-малък размер. Съпоставяйки поведението на деликвента и
пострадалото лице и съотношението между техните действия или
бездействия, съдът намира, че приносът на пострадалото лице следва да се
определи в размер на 10%. Този размер се определя като се отчита
обстоятелството, че вменената от закона отговорност на водачите на моторни
превозни средства за осигуряване безопасността на движението е значително
завишена спрямо тази на пешеходците. Настоящият съд не споделя извода за
съпричиняване, поради пресичане извън пешеходната пътека, доколкото това
установено нарушение от пострадалата по никакъв начин не е допринесло за
настъпване на ПТП. Както се посочи по-горе в решението водачът на
превозното средство се е приближил към пешеходната пътека и въобще не е
намалил скоростта си, преминал е през пътеката и е ударил непосредствено
след нея жертвата. Следователно дори пешеходката да се е намирала на
пешеходната пътека, то същата е щяла да бъде по-близо до идващия
автомобил. Спазването на правилото за пресичане на пешеходна пътека има
още по-голям смисъл в тъмната част на денонощието, ако зоната на пътеката е
осветена локално. В този случай пресичането извън зоната на пешеходната
пътека, съответно извън зоната на осветеност, би допринесло за по-лошата
ориентация на водача, който би възприел по-трудно пресичащия след
осветената зона човек. Видно от експертизата /в т.ч. и снимков материал/ и
показанията на свидетеля – очевидец пред настоящата инстанция, такава
осветеност на пешеходната пътека не е имало, поради което пострадалата не
може да бъде винена, че е допринесла за влошаване възприятията на водача, а
само негово задължение е било да съобразява скоростта си със способностите
си да спре пред появилия се на пътя му човек. Както сочи вещото лице,
независимо дали пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на 3
метра след пешеходната пътека или на самата пешеходна пътека, при реакция
на водача едва когато тя е навлизала в дясната част от пътното платно,
10
произшествието е било непредотвратимо. По тези причини приносът на
пострадалата е само 10 %.
При съобразяване на определения процент съпричиняване, на ищците
следва да се присъди обезщетение съответно за А. Г. в размер на 90000 лева
/90% от 100 000 лева/ и за Н. Г. в размер на 72000 лева /90% от 80000 лева/,
ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на доброволната
претенция пред застрахователя – 04.04.2024 година до окончателното
изплащане на задължението.
Поради отлика в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде отменено като на А. Г. се присъди
сумата от още 20000 лева, съответно на Н. Г. сумата от още 16000 лева над
присъдената сума от първата инстанция, представляваща обезщетение за
търпени неимуществени вреди.
По лихвата за забава:
Основателността на главната претенция води до основателност и на
акцесорното вземане за лихва за забава. Лихвата следва да се изчисли за
периода от 04.04.2024 година (отправянето на застрахователната претенция)
до датата на депозиране на настоящата искова молба в съда – 08.01.2025
година, съобразявайки разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 429, ал. 2 т. 2
КЗ. Според резултата на спора пред настоящата инстанция върху присъдената
главница от 90000 лева за обезщетение на А. Г., следва да се определи лихва за
забава за посочения период в размер на 9576,20 лева, а по вземането за
главница на Н. Г. от 72000 лева, се следва сумата от 7660,96 лева.
По разноските:
Изходът на спора пред настоящата инстанция налага ревизиране на
разноските, присъдени от първостепенния съд.
Страните са претендирали разноски, като са представили списъци по чл.
80 ГПК (съответно л. 87 -л. 93 и л. 94 от делото). Ищците са претендирали
адвокатско възнаграждение в общ размер на 19400 лева (от всеки по 9700
лева), като са представени доказателства за реалното му заплащане, понеже
списъците съдържат разписка удостоверяваща такова действие. Своевременно
ответникът е отправил искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивната
инстанция намира за неоснователно. На съда е известна формираната
практика по приложението на решение по дело C-438/22 на СЕС, но намира,
че размерите за заплащане на адвокатския труд намерили място в Наредба №
1/2004 година, следва и могат да служат като ориентир при определяне на
адвокатското възнаграждение. В настоящата хипотеза, така договореното
възнаграждение, което са заплатили ищците кореспондира с минимумите
заложени в подзаконовия нормативен акт. То е съответно и на
11
специализираната и експертна дейност, която се асоциира с професията на
адвоката. Производството по делото разкрива своите особености от
фактическа и правна страна, събирани са множество доказателства,
провеждани са няколко съдебни заседания, процесуалния представител е взел
активна роля в процеса.
По гореизложените съображения в полза на ищеца А. Г. се дължат
разноски в размер на 4069 лева, а в полза на ищеца Н. Г. – 3492 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважения
дял от исковите претенции.
Доколкото ищците са освободени от разноски (чл. 84, ал. 1 т. 4 ГПК), то
ответната страна дължи съразмерно на уважените претенции при въззивното
обжалване, такса за първата инстанция по иска на А. Г. – 3983,04 лева, а по
иска на Н. Г. – 3186,44 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. В тежест на
ответника, съразмерно с уважените част на исковете, следва да бъде
възложена и сумата от 182,06 лева (от общо заплатените 452 лева)
представляващи възнаграждение на вещо лице по психологичната експертиза.
Определените суми са дължи по сметка на ВОС.
На ответното застрахователно дружество се следват разноски в размер
на 101,25 лева за защита срещу иска на А. Г. и 81 лева за защита срещу иска на
Н. Г., изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Пред въззивната инстанция:
Страните са претендирали своевременно сторените от тях разноски,
обективирани в списъци по чл. 80 ГПК, приложени по делото (съответно л.
112 – л. 113 и л. 114). Въззивниците са извършили разноски в размер на общо
7200 лева адвокатско възнаграждение (за представителство на всеки от
ищците пред въззивната инстанция). Застрахователното дружество е
претендирало юрисконсултско възнаграждение и 500 лева, предварително
внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по допуснатата пред
настоящата инстанция експертиза.
За процесуални представително и защита пред въззивната инстанция,
според изхода на спора, в полза на ищеца А. Г., следва да се присъди сумата от
2492,20 лева, а в полза на ищеца Н. Г. сумата от 1800,36 лева.
В полза на въззиваемата страна са дължими разноски в общ размер на
327,04 лева (204,40 лева депозит вещо лице и 122,64 лева юрисконсултско
възнаграждение), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Застрахователят следва да заплати сумата от 61,32 лева, дължима по
сметка на Варненски апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
По изложените правни изводи, съдът
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 239/06.06.2025 година по търг. дело № 14/2025
година на ВОС, в отхвърлителните части за присъдените главници съответно
над размера от 70 000 до 90 000 лева и 56 000 лева до 72 000 лева и
следващата се върху всяка от сумите лихва за забава – над сумата от 7437,57
лева до 9576,20 лева, и над 5950,07 лева до 7660,96 лева, като вместо него
постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ 43 да заплати на
А. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от още 20000 /двадесет
хиляди/лева представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в трайни болка, страдания, силен
емоционален стрес и негативни психични преживявания от загубата на
неговата майка М.Т. Г.а, починала на *****г., в резултат на ПТП, настъпило на
04.01.2024г. в гр. Дулово, обл. Силистра, по вина на водача на лек автомобил
„Опел", модел „Комбо“ с ДК № ***** – Б.З.М., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.01.2025
година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
2138,63 /две хиляди сто тридесет и осем лева и шестдесет и три
стотинки/лева, представляваща лихва за забава върху присъдената от
настоящата инстанция главница от 20 000 лева, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция – 04.04.2024 година до датата на
депозиране на исковата молба - 08.01.2025 година, на основание чл. 432, ал. 1
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ 43 да заплати на
Н. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от още 16000/шестнадесет
хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в трайна болка, страдания, силен
емоционален стрес и негативни психични преживявания от загубата на
неговата майка М.Т. Г.а, починала на *****г., в резултат на ПТП, настъпило на
04.01.2024г. в гр. Дулово, обл. Силистра, по вина на водача на лек автомобил
„Опел", модел „Комбо“ с ДК № ***** – Б.З.М., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.01.2025
година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от още
1710,89 /хиляда седемстотин и десет лева и осемдесет и девет
стотинки/лева, представляваща лихва за забава върху присъдената от
настоящата инстанция главница от 16 000 лева, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция –04.04.2024 година до датата на
13
депозиране на исковата молба - 08.01.2025 година, на основание чл. 432, ал. 1
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 239/06.06.2025 година по търг. дело №
14/2025 година на ВОС в останалата обжалвана отхвърлителна част, с която са
отхвърлени предявените искове от двамата ищци до пълните претендирани
размери от по 200000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за всеки от ищците, както и за акцесорните претенции за лихва за забава
върху всяка от главниците в размер на по 21280,45 лева, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението в необжалваната част по отношение осъдителното
произнасяне по претенциите на ищците за главница и лихва за забава, е влязло
в законна сила.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на А.
В. Г., ЕГН ********** сумата от още 674,47 лева /шестстотин седемдесет и
четири лева и четиридесет и седем стотинки/ над присъдените от първата
инстанция 3394,53 лева, според изхода на спора във въззивното производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на Н.
В. Г. ЕГН ********** сумата от още 776,37 лева /седемстотин седемдесет и
шест лева и тридесет и седем стотинки/ над присъдените от първата
инстанция 2715,63 лева, според изхода на спора във въззивното производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 239/06.06.2025 година по търг. дело № 14/2025
година на ВОС, в частта, в която е осъден А. В. Г., ЕГН ********** да заплати
в полза на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* съдебни разноски, съразмерно
на уважената част от исковете над сумата от 101,25 лева /сто лева и един лева
и двадесет и пет стотинки/ до присъдения размер от 146,26 лева, за дължимо
юрисконсултско възнаграждение съобразно изхода на спора, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 239/06.06.2025 година по търг. дело № 14/2025
година на ВОС, в частта, в която е осъден Н. В. Г. ЕГН ********** да заплати
в полза на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* съдебни разноски, съразмерно
на уважената част от исковете над сумата от 81 лева /осемдесет и един лева/
до присъдения размер от 162,31 лева, за дължимо юрисконсултско
възнаграждение съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* да заплати разноски за
първоинстанционното производство, в полза на бюджета на съдебната власт,
над присъдените от първата инстанция, по сметка на ВОС, в общ размер на
7169,48 лева /седем хиляди сто шестдесет девет лева и четиридесет и осем
14
стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ 43 да заплати на
А. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от 2492,20/две хиляди
четиристотин деветдесет и два лева и двадесет стотинки/лева
представляваща направени разноски за адвокат във въззивното производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ 43 да заплати на
Н. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от 1800,36 /хиляда и
осемстотин лева и тридесет и шест стотинки/лева, представляваща направени
разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** и Н. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***** да заплатят на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор
Колумб“ 43 сумата от 327,04 лева /триста двадесет и седем лева и четири
стотинки/, представляваща направени разноски във въззивното производство,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ 43 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд
сумата от 720 лева /седемстотин и двадесет лева/ дължима държавна такса за
въззивно производство, както и сумата от 61,32 лева /шестдесет и един лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща изплатен депозит за призоваване на
свидетеля Д. Т., според уважената част от въззивната жалба, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищците могат да бъдат заплатени от
Застрахователно дружество „Евроинс“ АД по сметка със статут на клиентска
сметка съгласно чл. 39 от ЗАдв. - IBAN: ***** при Алианц България АД с
титуляр – адв. Г. С. С..
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1,
респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16