Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 08.11.2018 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на дванайсети октомври
през две хиляди и осемнайсета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладвано от чл.съдията Ангелова в.гр.д.№ 324/2018г., за да се
произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК,във връзка с чл.124,ал.4 от ГПК .
С Решение № 125/05.04.2018г.,пост.по
гр.д.№ 1063/2017г. РС-Ловеч е отхвърлил
предявеният от В.Г.Ц. ***, против В.Т.К. ***,С. Петкова С. *** и М.В.К. ***,
иск с правно основание чл.124,ал.4 от ГПК, за установяване неистинност на
протоколи за ПТП с №1613930, №1613931 и №1613932 от 21.07.2016г., в частта
относно отразените обстоятелства за настъпване на ПТП-то, а производството по
отношение на ответниците ОД на МВР-Ловеч, П.Р.К. *** и К.Х.С. ***, е прекратено
на основание чл.130 от ГПК. С решението съдът е отхвърлил исканията на В.Г.Ц. и
В.Т.К. за присъждане на разноски. В.Г.Ц. е осъден да заплати на адв.Д.Н.
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА. В.Г.Ц.
е осъден за заплати и на П.Р.К. разноски по делото в размер на 80лв.
Постъпила е въззивна жалба срещу
решението от В.Г.Ц. с ЕГН **********,
чрез адв. В.К. –ЛАК. Счита решението за
неправилно в приетото,че не са налице невярно удостоверени обстоятелства
относно механизма на настъпилото ПТП, тъй като не кореспондира със събраните по
делото доказателства. Твърди, че изводите на съда са противоречиви, тъй като от
една страна приема, че решението на PC-Ловеч относно отмененото наказателно
постановление срещу ищеца няма обвързваща сила,но това обстоятелство следва да
бъде обсъдено и в съвкупност с останалите доказателства по делото. Смята, че за
съда решението няма задължителна сила, но не може да не се вземе предвид, че
издаденото и отменено наказателното постановление за извършено нарушение на чл.20,ал.2
от Закона за движение по пътищата - движение с несъобразена с интензивността на
движението скорост. В решението съдът също сочи,че ищецът е следвало да спазва
правилата за движение и по-конкретно да е съобразил скоростта си с
интензивността на движението. Счита, че след като административно-наказващият орган е установил
нарушение (същото, което приема и гражданският съд), то остава изцяло
немотивиран изводът на съда за противоправното поведение на ищеца. Следва да се
отчита разликата между задължителната сила на присъда за гражданския съд и отмяната
на наказателно постановление при
решаването на спора. Затова и съдът е следвало да отчете отмяната на
наказателното постановление в съвкупност с останалите доказателства по делото.
Въззивникът твърди, че е неправилен
изводът на съда, че ищецът следвало да има готовност и да възприеме намиращото
се пред него препятствие на пътя. Възразява,че при твърде малкото разстояние физически
не е било възможно автомобилът да намали, още по-малко да спре, за да избегне
възникване на ПТП. Тук следва да се отчете констатацията,че ищецът се е движил
със скорост под максимално разрешената.
Счита,че съдът не е взел предвид и
изготвената по делото авто-техническа експертиза, касаеща извода на вещото лице
относно механизма на ПТП. Вещото лице е посочило в заключението си от
23.01.2018, че действителният механизъм на ПТП не съвпада с посочения в
процесния протокол за ПТП в частта, касаеща първопричината за настъпването му,
но съдът не е обсъдил този извод и не го е взел предвид при постановяване на
обжалваното решение. Също в мотивите си съдът възприема и съобразява безспорно
установения факт, че водачът на МПС „Рено" модел „Клио" не е подал
сигнал за извършвана маневра и по този начин не е пропуснал движещия се с
предимство лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Пасат", но в
същото време е извел неправилен извод, че поведението на водача на МПС марка
„Рено" можело да има принос за настъпване на ПТП, но не и да е причина за
настъпването му и този извод счита за изцяло неправилен.
По изложените съображения моли да се отмени
решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да уважи
предявения иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК. Моли да се присъдят и сторените
съдебно-делови разноски и в двете инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от В.Т.К., ЕГН **********. Счита въззивната жалба за неоснователна и моли да бъде потвърден
първоинстанционния съдебен акт. Споделя извода на съда, че искът е недоказан по
основание, тъй като липсват каквито и да било доказателства, посочени в
исковата молба, които да навеждат извода, че ищецът не е имал вина за
настъпването на ПТП-то от 21.07.2016г. Правилно е прието,че ищецът не е
управлявал автомобила съобразената за населено място и интензитет на движение
скорост, а с по-висока и така е станал причината за настъпване на ПТП. Излага,
че несъобразяването му с обстоятелството, че навлиза в пътен участък с повишен
интензитет на движението, с наличие на множество неправилно паркирани
автомобили затрудняващи възприемането на всички участници в движението /дори и
на пешеходната пътека/, е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Макар да е карал със законоустановената скорост до 50км/ч, то същата не е била
съобразена с конкретните пътни условия. Самият факт, че инцидентът е настъпил е
достатъчно основание да се изведе правният извод, че участникът е забил
управляваното от него МПС в колоната от насрещно движещи се автомобили,
навлизайки в тяхната пътна лента и затова носи вина за настъпването на
инцидента. Такава е била и констатацията в оспорения от ищеца документ, носещ
неговият подпис, а именно, че е съгласен с отразеното в него. Счита,че ако е управлявал
със съобразена с конкретните пътни условия скорост, пътна маркировка и
интензитет на движението в конкретния пътен участък, то ПТП-то е нямало да
настъпи.
Моли съда да отхвърли въззивната жалба
като неоснователна и потвърди първоинстанционния съдебен акт, като правилен и
законосъобразен.
В съдебното заседание пред въззивната
инстанция В.Г.Ц. се явява лично и с пълномощник адв.К.-ЛАК. Поддържат
въззивната жалба и молят да се уважи.
Въззиваемите В.Т.К., С.П.С.,М.В.К.,К.Х.С.
и П.Р.К.,редовно призовани не се явяват.За П.Р.К. се явява адв.Д. Ненеов-ЛАК, който
моли въззивната жалба да се остави без уважение.
По допустимостта на въззивното
производство.
Въззивната жалба е
допустима-подадена е от легитимирана да обжалва страна и в рамките на срока по
чл.259 от ГПК. Жалбата отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът с определението по насрочване я прие за редовна. Няма
основания за корегиране на така приетото. Своевременно е постъпил и е редовен и
отговорът на въззивната жалба от В.Т.К..
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност на обжалваното първоинстанционно решение.
По допустимостта съдът ще се произнесе след излагане на фактическата обстановка
по делото.
Въз основа на събраните по
гр.д.№1063/2017г.на РС-Ловеч и приложените към него гр.д.№1359/2016г.на
Рс-Ловеч и НАХД №1335/2016г.на РС-Ловеч, въззивната инстанция приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори,че на 21.07.2016г.,в
гр.Ловеч,на ул.”Търговска”-до №5, се е осъществило ПТП. Пристигналият на место
представител на ОД на МВР-Сектор „Пътна полиция”- мл.авттоконтрольор - Емил
Кючуков е съставил три протокола за ПТП с № 1613930, № 1613931 и № 1613932. В тях е
отразил, че на 21.07.2016г., в 17,00 часа, на ул.„Търговска", до № 5 в гр.
Ловеч, е настъпило ПТП с участието на следните автомобили: лек автомобил „Опел"
модел „Пасат" с per.№ *****, управляван от В.Г. Цвятков, негова собственост;
лек автомобил „БМВ" с per.№ *****,
управляван от К.Х.С., собственост на С.П.С.; лек автомобил „Пежо 307" с
per.№ *****, управляван от собственика М.В.К.; лек автомобил „Рено Клио" с
per.№ *****, управляван от В.Т.К., собственост на П.Р.К.. Отразени са видимите
щети на автомобилите,участвали в ПТП. В графата „обстоятелства, причини и
условия за настъпване на ПТП-то” актосъставителят е записал „Поради движение с
несъобразена скорост и с интензитета на движение водачът на „Фолксваген Пасат" удря МПС 2
( лек автомобил „Рено Клио"), който се удря в паркираното МПС 4 ( лек
автомобил „Пежо 307") и в следствие на удара МПС 1 („Фолксваген
Пасат") се удря в МПС 3 (лек автомобил „БМВ"). Изготвена е схема на
ПТП,с обективиране на разположението на участвалите в ПТП леки автомобили. Не
се спори,че Протоколите за ПТП са подписани от
ищеца (водач 1) и останалите участници в ПТП.
От приложеното НАХД № 1335/2016г.по описа на РС-Ловеч
се установява,че за случая на ищеца е било издадено Наказателно постановление с
№16-0906-000721 от 14.09.2016г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД
на МВР, с което на основание чл.179,ал.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 100лв., за това, че на 21.07.2016г., около 17,10 ч., в гр.Ловеч, ул.”Търговска"-
до № 5, управлявайки л.а. „Фолксваген Пасат" с per. № *****, в посока на
движение от гр.Троян за гр.Ловеч, поради движение с несъобразена скорост с
интензивността на движението, е ударил лек автомобил „Рено Клино" с рer. №
*****и е реализирал ПТП със щети, с което виновно е нарушил чл.20,ал.2 от ЗдвП.
С Решение №93/21.03.2017г., пост.по НАХД №1335/2016г. РС-Ловеч е отменил наказателното
постановление, като е приел,че е незаконосъобразно.
Пред първата инстанция ищецът е ангажирал съдебна
авто-техническа експертиза, изготвена по реда на чл.207 от ГПК-по
гр.д.№1395/2016г.по описа на РС-Ловеч. Експертът ел.инж.М.Боджакова, след
преглед на съхранения запис на камера №4 от системата за видео-наблюдение на
намиращото се там кафе „Престиж”, е описала заснетото от камерата. Експертът
сочи,че записът е без звук,цветен е и е с много високо качество. Вещото лице е
изготвила и приложила и снимки от записа.
В първата инстанция е назначена и САТЕ с експерт инж.Н.Колев-основна
и допълнителна,със задача да установи механизма на настъпване на ПТП и дали
съвпада с отразения в Протокола за ПТП. Експертът установява,че процесното ПТП
се е осъществило на 21.07.2016г., около 17ч.,в гр.Ловеч, на ул.”Търговска”-изхода
награда по посоча към гр.Троян. На место са
били спрян л.а. „Пежо”-плътно спрян до десния тротоар (посока
Троян-Ловеч) с предната част към изхода на гр.Ловеч. Автомобилът е паркиран
така,че има възможност за преминаване на автомобили в ляво от него,без да
пресичат прекъснатата осева линия М1. От другата страна, в района на сграда с
№5,където има пешеходна пътека, в посока Ловеч-Троян, е паркиран и лек
автомобил-пикап с марка „Тойота”-зелен на цвят,с рег.№ *****,с предна част
върху левия край на пешеходната пътека-тип „зебра” по посоката на огледа Троян
–Ловеч. Пешеходната пътека е в източния край (към кафе „Престиж” и завършва с
трапецовидно уширение на улицата. Именно там-в зоната на пешеходната пътека,
паркира л.а.”Рено Клио”,с рег.№ *****, с водач В.К., която идва от посока
Троян-Ловеч. Отбива в дясно на самото уширение и застава срещу паркиралия
л.а.”Пежо”. При съобразяване на наличието на паркирал пред пешеходната пътека
л.а.”Мерцедес”,пред който на практика е паркирал и л.а.”Рено Клио”,в наличното
уширение на пътя, експертът изразява предположение,че това разположение би
могло да породи съмнение у идващите зад нея автомобили,че е спряла. При
прегледа на видеозаписа експертът установява,че при опита си да тръгне и заобиколи
л.а.”Пежо”, К. не подава сигнал с ляв мигач, тръгва косо напред и наляво, спира
след около метър и пак потегля. В този момент автомобилът й се оказва в
коридора на движение на л.а.”Фолксваген Пасат”,който навлиза от посока
Троян-Ловеч и настъпва удар между нейната предна лява част и предна дясна част
на л.а.”Фолксваген Пасат”. От този удар автомобилът „Рено Клио” получава
кинетична енергия отпред в дясно и продължава движението си напред с леко
отклонение надясно и се удря в предната дясна част на паркиралия л.а.”Пежо”. Другият
удар е между л.а.”Фолскваген Пасат”,който в следствие съприкосновението с
л.а.„Рено Клио” се отклонява наляво и с придадената кинетична енергия
продължава движение напред,като с предна лява част се удря в предна лява част
на спрелия зад пикап „Тойота” л.а.”БМВ-330”, с рег.№ *****,който е изчаквал да
преминат насрещните автомобили,за да заобиколи пикапа и продължи напред по
посока изхода на гр.Ловеч. На практика четирите автомобила се вклиняват един в
друг и заемат почти цялото пътно платно. След пристигане на представителите на
полицията автомобилите са били разместени. Заключението на експерта е,че
механизмът на ПТП,отразен в протокола,не съвпада в частта по отношение на първопричината
за настъпването му. В допълнителната експертиза вещото лице дава заключение,че
скоростта на движение на л.а.”Фолксваген Пасат” преди удара с л.а.”Рено Клио”,
е била 46 км.ч. При сравнение на отстоянието на л.а.”Фолксваген Пасат” до
мястото на удара с л.а.”Рено Клио” и дължината на „опасната зона”, експертът
приема, че опасната зона е по-малка,при което заключава,че водачът В.Ц.
технически е имал възможност да спре до мястото на удара и така да предотврати
ПТП-то.
Съставът приема заключенията на съдебните експертизи
по настоящето и по гр.д.№1395/2016г.на РС-Ловеч като компетентни и обективни.
По делото са събрани и обясненията на двама от
участниците в ПТП. Изслушани по реда на чл.176 от ГПК отв.С.С. и К.С.
потвърждават,че са били спрели в посока към Троян, зад паркиран пикап „Тойота”,
за да изчакат влизащите в града автомобили. Потвърждават,че от другата страна е
имало спрян л.а.”Рено Клио”,като сочат,че –отв.К.С.- „..по мой спомен не е
имало осветление,сигнал,че се включва „Реното” в движението, поради което в
него се удари лек автомобил „Пасат”. Това беше „Пасата” на ищеца. Той се опита
да избегне включващото се в платното „Рено”, но не успя. ”Пасата” се удари в
„Реното”, а след това и в мен. С дясната страна
„Пасата” удари „Реното”, а с лявата и моя автомобил. От там „Реното”
отхвръкна по посока на тротоара и се удари в четвъртия автомобил. Така
останахме на платното докато дойде КАТ. Единият от участниците познаваше
полицаите. Разместиха автомобилите, след което всичко приключи. Всичко беше
хаос. Първо изчезна „Реното”. В последствие беше потърсен по телефона и се
върна на място…разместихме всички коли, така че да можем да освободим пътното
платно…”.
Идентични са и обясненията на отв.С.С.- „..”Реното”
се включи в лентата за движение без да даде мигач и без да се огледа. Нямаше
нищо по-специално,просто погледът ми се спря там, на нея-на водача на „Реното”.
Водачът на „Реното” отне предимството на автомобил,който се движеше в лентата
по посока на движението. Автомобилът беше „Фолксваген Пасат”. Отнемайки
предимството лекият автомобил „Фолксваген Пасат” се удари в „Реното”, след
което „Пасатът” удари нас. ”Реното” удари другия автомобил, който беше спрял
пред кафето, марка „Пежо”…Когато дойдоха полицаите автомобилите ги разместихме….Водачът
на „Реното” с автомобила напуснаха мястото на произшествието и след това
трябваше да изчакаме да се върнат и те, за да могат да ни връчат
протоколите..”.
При отчитане на възможната заинтересованост на
ответниците,с оглед съвпадението на обясненията им с констатациите на експертите
по САТЕ и видео-кадрите, които са анализирали, съставът приема,че обясненията
им са обективни и затова се позовава на тях.
При така установената фактическа обстановка,ищецът е
предявил иск да се признае за установено по отношение на ответниците- участници
в ПТП и собственици на автомобили,участвали в ПТП,както и ОД на МВР-Ловеч,чийто
служител е съставил Протоколите за ПТП, че
протоколите за ПТП са „..неверни по отношение на отразения механизъм на
ПТП и причинителя на ПТП.”
Изложените от ищеца факти и обстоятелства,на които
основава иска си и формулираният петитум несъмнено насочват към иск с правно
основание чл.124,ал.4 от ГПК. Касае се за установителен иск и наличието на
правен интерес е условие за неговата допустимост. Като абсолютна процесуална
предпоставка съдът следи служебно налице ли е. Проверката е в насока дали
процесният документ съдържа удостоверяване на факти с правно значение.
Интересът от развитие на това производство следва винаги да е конкретен и ясен
и да е свързан с твърдение от ищеца за наличие на
възникнали правоотношения с останалите страни, чието съществуване, съдържание и
последици се определят от извода за истинността или не на въпросния документ.
Правен интерес не е налице когато страната се позовава на абстрактна възможност
съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения.
В случая в исковата молба ищецът е
посочил,че правният му интерес е обусловен от
обстоятелството,че лицето,което той сочи като виновно за ПТП, няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, което би го
затруднило при търсене на обезщетение на значителните вреди по неговия
автомобил.
При така формулирания правен интерес и
при съобразяване на данните по делото,съставът намира,че предявена по този ред
претенцията е недопустима.
С оглед наведените факти и обстоятелства
за обусловеното правоотношение-това по репариране на вредите върху автомобила, предявяването
на иска срещу така ангажираните страни, е лишено от правен интерес, тъй като не
би имало последици за него. Следва да се съобрази,че правоотношението по
възстановяване на вредите от ПТП ще се развие между пострадалите и
застрахователите- за тези, които са имали валидна застраховка „ГО” (чл.495 и
сл. КЗ) и съответно с Гаранционен фонд (чл.519 и сл. КЗ)–за тези които не са
сключили такава. Верността или не на констатациите в протокола за ПТП е относима
и ще определи разрешаването на правоотношението по реализиране на правото на
обезщетение, което се реализира по реда на Кодекса на застраховането. Затова, за
да има правен интерес от претенция с правно основание чл.124,ал.4 от ГПК, в
тази хипотеза, ищецът е следвало да ангажира в процеса и застрахователя си, съотв.ГФ-
при твърденията,че л.а.”Рено Клио” не е имал сключена валидна застраховка. Установяването
със сила на присъдено нещо,че протоколът е неверен в констатациите за механизма
и причината за настъпване на ПТП, би имало реални последици за претенцията за
обезщетение, но едва, ако в производството участват застрахователят и/или ГФ. На
тези лица следва да се противопостави установителният ефект на решението,за да
се осъществи търсеният резултат-признаване на право на обезщетение на вредите
поради липса на вина за настъпване на ПТП. По начина на ангажиране на страните
в настоящия процес, дори и при уважаване на иска, ищецът не би могъл да
противопостави установената невярност на протокола на застрахователя и/или ГФ, тъй
като те не са участвали като страни в процеса и не са ангажирани със силата на
присъдено нещо. Субективните предели на
силата на присъдено нещо ще се ограничат само до участниците в настоящия исков
процес, но не и срещу трети, неучаствали в производството лица. Според състава ищецът е следвало директно да предяви
претенцията си по реда на КЗ и ангажира в процеса както участниците в ПТП, така
и застрахователя и/или ГФ, от които ще търси
репариране на вредите.
При изложените съображения настоящата
претенция, заявена без ангажирането на застрахователя на ищеца и/или на
Гаранционен фонд се явява лишена от правен интерес, тъй като не би довела до
разрешаване на правоотношението,чието развитие е обусловено от установяване
верни ли са или не констатациите в процесните протоколи за ПТП от 21.07.2016г.
Затова съставът намира,че обжалваното решение следва да се обезсили, тъй като е
постановено по недопустим иск. Спорът не следва да се разглежда по същество, а въззивното
производство да се прекрати.
По разноските.
По правилото на чл.78,ал.4 от ГПК
ответниците имат право на възстановяване на направените разноски.
Пред първата инстанция е заявена претенция
от отв.В.Т.К.,но не представя доказателства за извършени разходи, затова не
следва да й се присъждат. Искане за разноски е направено и от отв.П.Р.К., който
представя Договор за правна защита и съдействие,с отразяване,че представителството
е извършено безплатно по реда на чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.3 от ЗА. По правилото
на цитираната норма на ЗА и във връзка с чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1/2004г.на
ВАС, ищецът следва да се осъди да заплати на адв.Д.Н.-ЛАК хонорар в размер на
300 лв.,а на отв.П.Р.К.- 80лв.- разноски, които е направил за депозита за
допълнителната САТЕ.
Разноските във въззивната инстанция.
Държавната такса е в установения съгласно
чл.18,ал.1,вр.с чл.3 от Тарифа ГПК размер.
Пълномощникът на въззиваемият П.Р.К.
претендира да му бъде изплатено
възнаграждение и за настоящата инстанция по реда на чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.3 от ЗА. Видно от
приложения в първата инстанция (л.21) Договор за правна защита и съдействие са
му делегирани пълномощия за представителство до окончателното приключване на
делото, т.е. и за настоящата инстанция. При съобразяване на правилото на
чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1/2004г.на ВАС и обстоятелството,че регламентираният
хонорар се дължи за всяка инстанция, то въззивникът следва да се осъди да
заплати на адв.Н. хонорар от 300лв.
По изложените съображения и на
основание чл.270,ал.3 от ГПК, ОС- Ловеч
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 125/05.04.2018г.,
постановено по гр.д.№ 1063/2017г. на РС -
Ловеч, като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр.д.324/2018г.по описа на ОС-Ловеч.
ОСЪЖДА
В.Г.Ц. с ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на адв. Д.Д.Н.
с ЕГН ********** обща сума от 600
(шестстотин) лева, от която 300 лв.адвокатско
възнаграждение по гр.д.№1063/2017г.на РС-Ловеч и 300лв.- адвокатско
възнаграждение по в.гр.д.№324/2017г.на ОС-Ловеч, присъдени по реда на чл.38,ал.2,вр.с
ал.1,т.3 от ЗА.
ОСЪЖДА В.Г.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.Р.К. с ЕГН **********,с адрес ***,
сумата 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по гр.д.№1063/2017г.на РС-Ловеч.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните при
наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.