№ 3457
гр. Варна, 15.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20243100501308 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. И. Б., ЕГН **********, срещу
Решение №1272/12.04.2024г. по гр. дело №15131/2023г. на ВРС, 48-ми състав,
в частите с което:
1/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение
на детето Кристиян К.ов Б., ЕГН**********, на майката М. Г. С., ЕГН
**********, при която е определено и местоживеенето на детето на адрес:
гр.Варна, ул.Никола Гюзелев 20 А, вх.1, ет.5, ап.18;
2/ е определен режим на лични отношения на бащата К. И. Б.,
ЕГН**********, с детето Кристиян К.ов Б., ЕГН**********, както следва:
- всяка нечетна седмица от месеца от 16.00 часа в петък до 18.00 часа в
неделя, с преспиване при бащата, като бащата ще взема и връща детето от
дома на майката;
- през всяка нечетна година за Великденските празници (с изключение
на Велики понеделник) и за Коледните празници, а на всяка четна година – за
Новогодишните празници, вторият ден (понеделник) на Великден;
- един месец през лятото, когато майката не ползва правото си на платен
годишен отпуск;
3/ е осъден К. И. Б., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на
детето Кристиян К.ов Б., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен
представител М. Г. С., ЕГН **********, в размер на 300.00лв. на месец,
считано от деня на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2023г. до
настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на
задължението, с падеж 5-то число на всеки месец, за който се дължи, ведно
1
със законната лихва за всяка закъсняла вноска от падежа й до окончателното й
изплащане;
и е осъден бащата-ответник за държавна такса по издръжката.
Решението не е обжалвано в останалата му част – по отхвърлителната по
размер част на иска за издръжка.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени
процесуални нарушения и в противоречие с интересите на детето. Обобщено
оплакванията се свеждат до непълно, немотивирано и избирателно обсъждане
на събраните доказателства и до едностранчив, погрешен и нелогичен анализ
на същите, довели до необоснованост на решаващите изводи и до накърняване
най-добрия интерес на детето в смисъла, поддържан от въззивника. Относно
родителските права се твърди, че майката нито желае, нито има възможност
да се грижи добре за детето; тя не е в състояние да взема адекватни решения за
него; няма реална представа за последиците от нейните без/действия спрямо
детето; няма нужните качества, потенциал и условия да отглежда Кристиян. А
той се страхува от брата на майката (Павел), който употребява ПАВ, държи се
грубо и арогантно, обижда и ругае детето, крещи и хвърля предмети пред
него. Майката няма и друга подкрепа в отглеждането на детето, освен брат й
Павел. М. С. не изпълнява и РЛО по привременните мерки на съда. Така към
момента психичното и емоционалното състояние на момчето са силно
влошени, детето е стресирано и уплашено и е поставено в риск, като дори вече
проявява автоагресия. В същото време бащата е бил неотлъчно до сина си от
раждането му до раздялата на родителите, както и след нея, когато го е гледал.
Бащата участва активно в грижите за сина си и е ангажиран с възпитанието му
и израстването му; между двамата е изградена изключително силна връзка, но
която в момента е компрометирана от действията на майката. Въззивникът
има и подкрепата на бабата по майчина линия, която също се грижи за
момчето, и разполага с предвидима и подходяща среда за живот. Така бащата
разполага с по-добрите родителски качества, възможности и условия и ще
бъде в интерес на детето да бъде отглеждано от баща му. Моли за решение в
този смисъл. В условията на евентуалност моли за разширяване и
конкретизиране на РЛО, тъй като приетият от ВРС е необосновано ограничен
с оглед горните данни. Моли и за присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения по основните въззивни
оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд относно
родителските си качества и силната привързаност между майката и детето, в
подкрепа на които е неоспорената от страните СПсЕ по делото. Поддържа и че
към настоящия момент отношенията между родителите са добри, а детето се
чувства спокойно и сигурно в семейната му среда. Оспорва братът Павел да
живее с майката и детето; той само им помага при нужда, като се държи добре
2
с Кристиян, който е спокоен с вуйчо си. Оспорва въззивникът да се е грижил
за сина си, тъй като когато момчето гостува при него бива обгрижвано от
бабата по бащина линия Ася Петкова. Твърди, че е в интерес на детето да
продължи отглеждането му от майката. Моли за решение в този смисъл и
разноски пред въззивния съд.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Представената справка за съдимост на брата на
майката Павел Петков следва да бъде приета за сведение, тъй като е издадена
след устните състезания пред ВРС; същата ще се цени по същество на спора.
Молбата за назначаване на СПсЕ въззивният съд преценява за частично
основателна, доколкото включва и въпроси, относими към въззивните доводи,
но които не са били поставени на СПсЕ пред ВРС. Но въпросите, разгледани
от неоспорената първа СПсЕ, както и абстрактно зададените такива, не следва
да се възлагат на вещото лице. В изпълнение на задължението си да
съблюдава интересите на детето и на осн. чл.7 ГПК задачите на СПЕ ще бъдат
коригирани и ще бъдат поставени и служебно такива от съда.
Други доказателствени искания няма заявени от страните.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 07.10.2024г. от 15.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представената към
въззивната жалба справка за съдимост на Павел Петков, изд. на 26.04.2024г.
* НАЗНАЧАВА съдебно – психологична експертиза, вещото лице по
която, след запознаване с материалите по делото и след извършване на
необходимите психологични изследвания на двамата родители и на детето, да
даде заключение по следните въпроси:
1/ Какво е актуалното психологично и емоционално състояние на детето
към настоящия момент?
2/ Има ли данни за автоагресивни прояви на детето и ако да може ли да
се прецени на какво се дължат те?
3
3/ Налице ли е отклонение от нормалното за възрастта му интелектуално
, езиково-говорно и комуникационно развитие? Ако да – в каква степен и
може ли да се прецени на какво се дължи то?
4/ Какво е отношението на детето към вуйчото Павел Петков и изпитва
ли то тревожност или притеснение от него?
5/ Какво е актуалното отношение на детето към баща му и има ли данни
за отчуждаване или за влошаване на връзката баща-син в момента?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата от 400.00лв., платими от
въззивника по сметка на ВОС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за
недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на
допуснати от съда доказателства.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Румяна Г., което да се призове след
представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, на която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., като следва да уведоми своевременно съда при
обективна невъзможност за това, по арг. от чл.196 ГПК. и чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5