№ 1055
гр. Стара Загора, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е.А.Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20235530103017 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.110 и сл. от
ЗЗД.
Искът е предявен от С. И. С. от гр.Стара Загора срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД
гр.София. С исковата молба се твърди, че от справка в Централния кредитен регистър към
БНБ ищецът установил, че ответникът има вписани вземания към него. Ищецът изискал от
ответника информация за вземането, при което ответникът го уведомил за цедирано вземане
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. по договор за кредит от 17.03.2008г. Сключената
цесия била от 13.07.2020г. Остатъкът от задължението бил за 196,90лв. главница, 165,50лв. –
лихва и 127,00лв. разноски. Ищецът не бил получавал уведомление за цесията. За същото
вземане било образувано изпълнително дело ... по описа на ЧСИ ..., което било прекратено.
Ищецът счита, че вземането било погасено по давност, поради което ответникът следвало да
заличи вземането в ЦКР към БНБ. Ответникът отказал, като твърдял, че вземането
съществува, макари да е погасена възможността за принудително изпълнение. Това
породило правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумите 196,90лв. главница, 165,50лв. – лихва и 127,00лв.
разноски. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът прави уточнение на петитума на исковата молба, като
моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът С. И. С. не
дължи сумите от 196,90 лева за главница, 165,50 лева за лихва и 127 лева за разноски на
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД във връзка с Договор за кредит от 17.03.2018г., поради погасяване
по давност на вземането.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е недопустим, тъй
1
като ищецът нямал правен интерес от воденето му. Ответникът не оспорвал изложените в
исковата молба факти, относно прекратяването на изпълнителното дело и изтичането на
погасителната давност. Счита обаче, че с изтичането на погасителната давност се погасявало
правото на принудително изпълнение, но задължението оставало дължимо и ищецът можел
да изпълни задължението си, което изпълнение нямало да подлежи на връщане. Ответникът
не е предприел действия по принудително събиране на вземането, поради което счита, че
липсва правен интерес от завеждане на делото и моли същото да бъде прекратено.
В случай, че съдът приеме, че искът е допустим, то признава иска, признава, че ищецът
не дължи претендираната сума. Счита, че е изтекла погасителната давност, с която обаче се
погасява само възможността за принудително събиране на вземането, а не самото вземане.
Самото вземане продължава да съществува и ако ищецът плати доброволно, то
изпълнението няма да подлежи на връщане като недължимо платено. Счита, че не е дал
повод за завеждане на иска и моли разноските по делото да останат в тежест на ищеца.
Ищецът не бил отправял искане за връщане на изпълнителния титул.
Предвид изложеното моли съда да прекрати производството по делото, а алтернативно,
да уважи иска, като присъди разноските в тежест на ищеца. Прави евентуално възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на: Писмо с изх.
№01176/06.07.2023г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, Справка за кредитна задлъжнялост от ЦКР
към БНБ, в Централния кредитен регистър към БНБ фигурира задължение на ищеца към
ответника в посочения размер. По подадено искане на ищеца към ответника за заличаване
на задължението, ответникът е отказал това заличаване, като е изложил съображения, че
задължението съществува и е предложил на ищеца сключването на споразумение за
издължаването му.
Наличието на правен интерес от воденето на делото е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и която трябва да е налице не само при
завеждане на исковата молба, но и към момента на приключване на устните състезания.
Съдът намира, че е налице правен интерес за ищеца, тъй като същият се обуславя от
извънсъдебното поведение на ответника. Макар в отговора на исковата молба ответникът да
признава изтичането на погасителната давност за вземането и да признава невъзможността
да започне принудителни действия за събиране на вземането, той отказва да подаде
информация за заличаване на вземането от ЦКР, с което накърнява права на ищеца –
възможността му да ползва кредит без обременено кредитно досие. Ответникът не само
отказва да подаде информация за заличаване на вземането до ЦКР, но и кани ищеца да
погаси доброволно вземането. Поради тази причина съдът приема за неоснователно
възражението на ответника, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,
както и за липса на правен интерес, като счита, че такъв е налице.
С Определение №2582/09.10.2023г. съдът е признал за безспорни и ненуждаещи се от
доказване фактите на сключения договор за кредит между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., договора за цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. и
2
ответника, както и образуваното изп. дело ... по описа на ЧСИ ... за вземането на ответника
към ищеца, което изп.дело е било прекратено. С отговора на исковата молба ответникът
изрично признава, че давностния срок за процесното вземане е изтекъл. Поради тази
причина и съдът не е събирал доказателства за това обстоятелство. Погасителната давност е
сложен юридически факт състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и
изтичане на определен период от време. Началото на давностния срок е деня от който
вземането станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на
давността съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова давност. С оглед признанието на
ответника, е давностният срок е изтекъл, съдът следва да приеме, че вземането по Договор
за кредит от 17.03.2018г. между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
прехвърлено с договор за цесия на ответника е погасено по давност. Предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По въпроса за разноските, ищецът претендира разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, а ответникът на основание чл.78, ал.2 ГПК претендира да не му
се възлагат разноските, тъй като е признал иска и не е дал повод за завеждането на иска.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е
уважен, са посочените в чл.78, ал.2 ГПК: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и
да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с
предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се
натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на
съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва
първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК. Отказът на ответника да поиска заличаване на
данни за дължими суми по кредит в ЦКР накърнява правната сфера на ищеца и последният
не може да се защити по друг начин, освен съдебен. С извън процесуалното си поведение,
ответникът е дал повод за предявяване на иска. Поради тази причина ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски в размер на 50,00лв. за платена държавна такса.
Ответникът дължи и разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно който му е предоставена
безплатна правна помощ от адв.М. М.. Съгласно чл.38 ЗА - адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и
настоящия случай, която хипотеза не е опровергана от ответника. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на
адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът
определя адвокатско възнаграждение за адв.М. в размер на 400,00лв., която сума следва да
му бъде присъдена изцяло.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
3
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Витоша”, кв.”Малинова
долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представлявано от управителя Райна И.а
Миткова-Тодорова и Тихомир И. Вълчев, че С. И. С., ЕГН **********, от ... не дължи на
“ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумите от 196,90лв. за главница, 165,50лв. за лихва и 127,00лв. за
разноски във връзка с Договор за кредит от 17.03.2018г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., поради погасяване по давност на вземането.
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район “Витоша”, кв.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-
Казанджията” №4-6, представлявано от управителя Райна И.а Миткова-Тодорова и Тихомир
И. Вълчев, да заплати на С. И. С., ЕГН **********, от ... направените от него разноски по
делото в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, представляващи платената за производството
държавна такса.
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район “Витоша”, кв.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-
Казанджията” №4-6, представлявано от управителя Райна И.а Миткова-Тодорова и Тихомир
И. Вълчев да заплати на адвокат М. В. М., вписан в АК-Стара Загора с личен №..., с адрес:
..., сумата от 400,00лв. (четиристотин лева) за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4