Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260080
гр. Р***, 9.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Р***, Гражданска колегия, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Анелия Генчева като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 250 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е чл. 331 и сл. ГПК.
Предявен е иск за оспорване на бащинство с
правно основание чл. 62, ал. 2 СК.
Ищцата
С.Р. Й.- А.от гр. Р*** чрез адв. М.М. *** твърди, че
с ответника С.М.А. имала сключен граждански брак на 2.04.2014 г. От брака им
имало родено едно дете. Поради натрупани помежду им противоречия, довели до
отчуждаване един от друг, в началото на 2017 г. отв. А. я напуснал. Заминал в
чужбина и оттогава работи и живее там. Заживял с друга жена на семейни начала.
Твърди още, че от този момент до сега били във фактическа раздяла, не
поддържали никакви контакти или физическа близост. Заявява, че от началото на
2018 г. до сега живее с К.Н.на съпружески начала. На *** г. се родил синът им Д..
Поради това, че детето било родено по време на брака й с отв. С.А., той бил
записан като баща на детето Д.. Твърди още, че съпругът й не е биологичния баща
на сина й, тъй като не е имала физически контакти с него в периода на
зачеването му. Искането е да се постанови решение, с
което се признае за установено, че роденото от нея дете Д.С.А. не е заченато и
не произхожда от отв. С.М.А..
Ответникът
С.М.А. чрез назначения му особен представител адв. К.С.К.
*** в писмен отговор по реда и в срока по чл. 131 ГПК счита предявеният
иск за допустим и основателен.
Ответникът Д.С.А. чрез начазначения
му от съда особен представител адв. И.Д. *** в писмен отговор по реда и
в срока по чл.131 ГПК счита предявеният иск за допустим, но неоснователен като
недоказан.
След
преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С.Р. Й.- А.и С.М.А. са
сключили граждански брак на 2.04.2014 г. в гр. П****. Няма спор, че детето Д. е родено по време на брака на страните, поради
което и с оглед презумцията на чл. 61, ал.1, предл.1 СК съпругът на
майката С.Р. Й.- А.- С.М.А. се смята за баща на детето, поради което е вписан
като баща в акта за раждане.
По делото от страна на ищцата и в
съответствие с разпределената й доказателствена тежест са ангажирани гласни
доказателства.
Св. Й. Г. Р. – майка на ищцата дава
показания, че дъщеря й и отв. С.А. сключили граждански брак през 2014 г., след
което заминали да живеят и работят в Белгия. Там им се родило и дете – Р.. След известно време дъщеря й и внукът й се
върнали в България. По-късно и отв. А. се прибрал при тях. Заживели в дома им в
село Б****. Това продължило около една година, през която съпругът на дъщеря й
ходил до Германия да търси работа, но се прибрал обратно. Впоследствие
започнали да го търсят полицаи за шофиране без книжка и той отново заминал за
Германия като повече не се бил прибирал. Дава още паказания,
че повече от 4 години не го е виждала, нито чувала. Не знае да е търсил и
дъщеря й. Свидетелства още, че дъщеря й заживяла с К. през 2017 г., доколкото си спомня през есента. Тогава го
довела в дома им и го представила като свой партньор, с когото са решили да
живеят заедно. Дъщеря и К.
заедно с внукът й Р. живеели в гр. Б*** на квартира. Поддържали нормални роднински
взаимоотношения, редовно си гостували. Понастоящем С., К., Р. и
Д. живеели в дома им в с. Б****, тъй като ремонтирали новата квартира, която са
наели. Дава още показания, че след връщането й от Белгия дъщеря й само веднъж е
пътувала в чужбина и това било до Истанбул на екскурзия с К..
Св. К.Н.Г. дава показания, че се познава с ищцата от преди
повече от три години от обща приятелска компания. Не познавал съпругът й С..
Със С. заживели заедно през есента на 2018 г. на квартира в гр. Б**** заедно със сина й Р. като отпреди това поддържали интимни отношения. Дава
показания, че решили да имат свое дете като през м. май, 2019 г. С. го
уведомила, че е бременна. Свидетелства, че няма никакви колебания, че детето Д.
е негово като имал намерение и желание да го припознае. Дава показания, че отв.
А. не бил търсил ищцата, откакто са заедно, нито пък детето си. Свидетелства,
че заедно със С. отглеждали Р. и
Д.. Родителите му били наясно, че има дете и го водел да се вижда с тях.
По
делото е изискан и приложен социален доклад от Дирекция "Социално
подпомагане", Отдел "Закрила на детето“ гр. Б****, в който е посочено, че от проведеното социално
проучване и събрана информация е установено, че потребностите на детето Д. от
дом, уют, здравеопазване и емоционална топлина се задоволяват адекватно от
майката – ищцата С.Р. Й.- А.и самоопределящия се като биологичен баща К. Н.. И двамата
полагат грижи за детето като живеят заедно на семейни начала още от началото на
2018 г. и заедно отглеждат и по-голямото дете на ищцата Р..
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск за оспорване на бащинство с правно
основание чл.62, ал.2 СК. Искът е допустим като предявен от майката в
преклузивния срок по чл. 62, ал. 2 СК - в едногодишен срок от раждането на
детето.
Главен предмет на доказване при иска по чл. 62, ал. 2 СК е невъзможността на
майката да е заченала от съпруга си. Под "невъзможност" по смисъла на
чл.
62 СК се разбира реално съществуваща съвкупност от обстоятелства, при
наличието на които е изключена възможността за физически контакт между майката
и съпруга по време на зачеване на детето или е доказано чрез съдебно-медицинска
експертиза, че съпругът се изключва като баща.
В
настоящия случай се установява първата хипотеза.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът приема, че е оборена законовата презумпция за бащинство на
чл. 61, ал.1, предл. първо от СК, съгласно
която съпругът на майката се смята за баща на детето. Установено бе по
категоричен начин, че съпрузите С.Р. Й.- А.и С.М.А. са били във фактическа
раздяла повече от три години, когато ответникът С.А. заминал да търси работа в
чужбина, след който момент нито е търсил ищцата, нито са се виждали. По време
на фактическата раздяла, продължила повече от 3 години, бившите съпрузи не са
живели заедно, не са поддържали никаква връзка и не са имали интимни отношения. Установи
се по категоричен начин, че в периода на фактическата раздяла със съпруга й, през 2018 г., ищцата е създала нова интимна връзка със св. К.Н.Г., продължаваща и към настоящия момент. Детето Д. е
родено на *** г., като по време на вероятния период на зачеването му – м. май,
2019 г. ищцата е поддържала интимни отношения със св. К. Г., а не със съпруга си
отв. С.А.. Това обстоятелство се потвърждава и от изготвения социален доклад,
приложен по делото.
След
като е налице фактическа невъзможност за зачеване от съпруга, презумпцията за
неговото бащинство е опровергана и искът по чл. 62, ал. 2 СК се явява основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи, като се приеме, че отв. С.М.А. не е
биологичен баща на детето Д.. Установяването на това обстоятелство е в интерес
на детето с оглед привеждане на гражданския му статус в съответствие с
действителните отношения.
След влизане на решението в сила препис
от същото следва да бъде изпратен на органа по гражданско състояние по
местоживеенето на детето за вписване на промяната в регистрите по гражданско
състояние.
По
изложените съображения, Р***нският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на всички,
че С.М.А., ЕГН ********** не е баща
на роденото от С.Р. Й. – А., ЕГН ********** дете Д.С.А.,
ЕГН **********, родено на *** *** и притежаващо акт за раждане № ***/**** г. на Община Б****.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Община Б****, отдел „Гражданско състояние“ и ТЗ „ГРАО” за
отразяване на промяната в произхода на детето.
Решението може да се обжалва пред ВТАС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия:
.