Решение по дело №31/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 105
Дата: 28 май 2019 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20195320200031
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 28.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд               І наказателен състав,

на четиринадесети май                   две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 31 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 18-0281-001441 от 21.12.2018 г. на Началник РУ- К.към ОД на МВР- П., на А.С.А., ЕГН **********,***, П. област, ул. *******е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ш.- упълномощен, който поддържа жалбата. Оспорва извършване на нарушението от страна на жалбоподателя и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

          Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Разгледана от съда е неоснователна.

          След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители К. като актосъставител и С. като свидетел по акта и очевидец при установяване на нарушението, както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 18-0281-001441 от 21.12.2018 г., разписка за връчването му, АУАН серия Д № 977979 от 11.12.2018 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., справка от Р.н.М.К. три броя справки за регистрация на МПС и справка за собственост от ЦБ КАТ,  съдът намира за установено следното:

          На 11.12.2018 г., около 13,45 ч., полицейските служители К.- мл. автоконтрольор при РУ- К.и С.- ст. полицай по ООР осъществявали служебните си задължения по пътен контрол и охрана на обществения ред в с. К. В посочения час спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *******, управляван от жалбоподателя А.. При извършената проверка водачът представил договор за покупко- продажба на автомобила от 27.12.2016 г., от който било установено, че превозното средство не било собственост на водача. Водачът обяснил на проверяващите го полицейски служители, че той управлявал автомобила и желаел да го закупи, но поради липса на оригинален договор за покупко- продажба у предишния собственик не могли да извършат прехвърлянето на собствеността, поради което управлявал автомобила с договора от 27.12.2016 г. При извършената справка в РСОД било установено, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация, на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради това, че не бил регистриран след прехвърляне на собствеността в двумесечен срок.

          За констатираното, мл. автоконтрольор К. съставил процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят А. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, тъй като на 11.12.2018 г., в 13,45 ч., в с. Кърнаре, на ул. *******, с посока на движение от изток на запад управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, чужда собственост, като след справка в РСОД било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП на 27.09.2016 г. и в двумесечен срок  не е регистрирано, като по този начин автомобилът не бил регистриран по надлежния ред.

          Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения. Същевременно с АУАН били иззети от водача А. 2 бр. регистрационни табели с № *******АС и свидетелство за регистрация на МПС с № *********.

          Въз основа на така съставения АУАН, на 21.1.2018 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя А. било наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

           Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 10.01.2019 г., а жалбата срещу него- депозирана на 11.01.2019 г.

          От приетата по делото справка от РУ- К.се установява, че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена служебно от 27.09.2018 г., на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради неизпълнение от страна на собственика на задължението му в двумесечен срок от придобиването да регистрира превозното средство. Собственикът на автомобила било лицето Д.П.Л., който не изпълнил задължението си да регистрира в срок процесното МПС.

Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление в посочената част не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението, и на обстоятелствата по извършването му, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложеното наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС. Индивидуализиран е нарушителят.

Тъй като актът се явява редовен от процесуална страна досежно посочените по- горе нарушения, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации досежно нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП се установяват по безспорен и категоричен начин, както от писмените доказателства по делото- справки от Р.н.М.К. така и от показанията на разпитания по делото свидетел- Николов. Безспорно е установено, че при извършената проверка от контролния орган чрез РСОД при РУ на МВР гр. К.относно регистрацията на  процесното МПС не са открити такива данни в информационната система на МВР, а регистрацията на посоченото МПС е била служебно прекратена на 27.09.2018 г., поради непредприемане на действия от новия собственик по силата на сключения договор за покупко- продажба- Д.П.Л. за пререгистриране на МПС в двумесечен срок от придобиване на собствеността.

Направените възражения по делото, че жалбоподателя не е собственик на процесното МПС и като такъв за него не е възникнало задължение да го регистрира в законоустановения срок са неотносими към предмета на делото, доколкото същият е наказан за управление на нерегистрирано МПС, а не за неизпълнение на задължението по чл.145 от ЗДвП като собственик, който не е регистрирал МПС в едномесечен срок от придобиването му.

Процесното МПС е имало поставени табели с регистрационен номер към проверката- *******АС, които са иззети със съставения АУАН. При наличие на договора за покупко- продажба от 27.12.2016 г. у жалбоподателя, който го е представил на контролните органи, и при липсата на промяна в регистрационния номер на управляваното от А. МПС две години след промяна на собствеността му с договора от 27.12.2016 г., последният е бил наясно, че пререгистрация на автомобила не е била извършена след прехвърляне на собствеността. Евентуално незнание на последния досежно правните норми за прекратяване на регистрацията не води до отпадане на административно- наказателната му отговорност.

По отношение вида и размера на наложеното наказание, административно- наказващия орган е приложил относимата към нарушението санкционна норма на чл.175 ал.3 т.1 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Наложено е на жалбоподателя минималното по размер наказание, а именно глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Съдът намира така определеното по вид и размер наказание за съобразено с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Не са налице и основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. По делото не се установиха обстоятелства, които да обосновават по- ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Нарушени са правила, свързани възможността за правилното и своевременно индивидуализиране, както на МПС, така и на техните собственици.

Във връзка с наложеното на жалбоподателя наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са отнети правилно и 10 контролни точки с атакуваното наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в сила от 23.03.2018 г.

 

С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0281-001441 от 21.12.2018 г. на Началник РУ- К.към ОД на МВР- П., с което на А.С.А., ЕГН **********,***, П. област, ул. *******е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 МТ