№
/ .12.2020 година, гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на
прокурора ТОНИ ТОМОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. №
2440 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
221 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна срещу постановеното по
НАХД № 3100/2020 година по описа на Районен съд - Варна, Решение №
260170/28.09.2020 година, с което е отменено Наказателно постановление №
23-0000303/08.04.2020 година на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна.
Жалбоподателят твърди, че
решението е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Твърди, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и при спазване на процесуалните
правила. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че описанието на
нарушението е неясно. Сочи, че дружеството е наказано затова, че не е поставило
на видно място месечния график за занятията в кабинета по теоретично обучение,
с което е нарушило чл. 19, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 година за условията
и реда за обучение
на кандидатите
за придобиване
на правоспособност
за управление
на моторно
превозно средство
и условията
и реда за издаване
на разрешение
за тяхното
обучение (Наредба № 37/02.08.2002 година).
Твърди, че представеният график не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1,
изр. 2 от Наредба № 37/02.08.2002 година. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят
не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът не изпраща
представител. В писмено становище от 25.11.2020 година изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила
обжалваното решение. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Варна, Х
касационен състав, след
преценка на наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното:
Производството
пред Районен съд Варна е образувано по жалбата на „Ц. 001“ ООД със седалище и
адрес на управление гр. Варна срещу Наказателно постановление №
23-0000303/08.04.2020 година на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, на основание чл. 178б, ал. 7, пр. 2 от Закона за движението
по пътищата, вр. чл. 19, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 37/02.08.2002 година, вр.
т. 7.3, изр. 3 от Учебната документация за категория В затова, че на 24.01.2020
година в гр. Варна, ул. „Вяра“ № 7, вх. Б, ет. 1, учебен център не е поставило
на видно и достъпно по всяко време място месечният график на занятията в
кабинета по теоретично обучение.
С
Решение № 260170/28.09.2020 година състав на Районен съд - Варна е отменил
наказателното постановление. За да постанови този резултат съдът е приел, че в
хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е довело да ограничаване на правото на защита на
наказаното лице. Приел е, че описанието на нарушението е противоречиво, тъй
като описаното в текстовата част съответства на квалификацията по т.7.3 изр. 2
от Учебната документация за категория В, а дадената от органа правна
квалификация е по т. 7.3, изр. 3 от същия документ.
Въззивният
съд е установил относимите факти и въз основа на тях е приел, че при
извършената на 24.01.2020 година проверка в учебен център, находящ се в гр.
Варна, ул. „Вяра № 7, вх. Б, ет. 1, стопанисван от „Ц. 001“ ООД, в кабинета по
теоретично обучение е поставен график, в който не е посочен месеца за който се
отнася и номера на групата.
Изискването
за съставяне на месечен график на занятията в
кабинета по теоретично обучение съгласно изискванията на учебната документация
за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на
моторни превозни средства по чл. 153, т. 1 от Закона за
движението по пътищата се съдържа в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредба №
37/02.08.2002 година. Част от задължителната документация, използвана при
обучението е месечен график на занятията в кабинета по теоретично обучение,
арг. т.7.3 от Учебна
документация за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на моторни превозни средства категория “в” и
за обучение по чл. 155, ал. 9 от Закона за движението по пътищата, утвърдена
със Заповед № РД 09-1081/24.08.2007
година, изм. и доп. със заповеди № № РД 09-1188/15.10.2008 година, РД 09-193/11.02.2011
година, РД 09-1224/29.08.2011 година и РД 09-54/18.01.2013 година. Изискването е месечният график да е с формат
не по-малък от А4, да са посочени дните
и часовете, в които ще се провежда теоретично обучение, както и номера на
групата, с която ще се провежда обучението. Графикът се поставя на видно и
достъпно по всяко време място и
може да се сваля след изтичане на последния ден от месеца.
В
акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
ясно е посочено, че „Ц. 001“ ООД не е поставил на видно и достъпно по всяко
време място месечният график на занятията в кабинета по теоретично обучение. В
следващото изречение е посочено, че намереният график не съдържа информация за
месеца, за който се отнася и номера на групата, с която ще се провежда
обучението.
Описанието
е ясно и безпротиворечиво. Органът е описал намереният график и при липсата на
два от изискумите реквизити е извел извод за липсата на график.
Установеното
от въззивния съд несъответствие между описанието на нарушението с думи и
дадената му правна квалификация не може да се квалифицира като съществено
процесуално нарушение. Правото на защита е гарантирано от яснотата на текстовото
описание - Da mihi factum, dabo tibi
ius.
Чл.
178, ал. 7 от Закона за движението по пътищата ангажира отговорността на лица,
които нарушат изисквания за водене на документацията за провеждане на обучение
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство.
Оплакването
във въззивната жалба, че не е посочена датата на извършване на нарушението е
неоснователно, тъй като видно от наказателното постановление ясно е посочено,
че на 24.01.2020 година, в гр. Варна, в учебния център, в кабинета за
теоретично обучение, стопанисван от „Ц. 001“ ООД не е поставен на график,
съдържащ месеца и групата, за която се отнася.
Оплакването,
че фактите в наказателното постановление сочат на нарушение относно водената
документация, което следва да се вмени в отговорност на инструктора, а не на
нарушение относно спазването на изискването за осигуряване провеждането на
обучението в съответствие с условията и реда по т. 8. 10 от учебната
документация по чл. 153, т. 1 ЗДвП е неоснователно. Следва да се имат
предвид два момента: 1.) дружеството не е депозирало възражение срещу констатациите
в акта за установяване на административно нарушение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, с което да обоснове тезата, че
става въпрос за грешка на инструктора при попълване на документацията; 2.)
извод за подобна грешка не може да се изведе само по пътя на съждения и
умозаключения, а следва да бъде доказан от жалбоподателя. Във въззивното производство
обаче не са въведени и установени абсолютно никакви факти в потвърждение на
тезата на жалбоподателя, че става въпрос точно за грешка на инструктора при
попълването на изискуемата документация, за която по силата на чл. 178б ал. 6, т. 2 от Закона за
движението по пътищата
той персонално носи административнонаказателна отговорност. Единствено за
пълнота съдът ще посочи, че дори тезата на жалбоподателя да беше доказана, по силата чл. 178б, ал.
7 от Закона за движението по пътищата
дружеството, като притежател на разрешение за теоретично и практическо обучение
на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни
превозни средства, се явява субект на административнонаказателна отговорност за
неизпълнение на задължението за осъществяване на цялостен контрол върху
лицензираната дейност, включително и относно спазването на изискванията за
водене на свързаната с нея отчетна документация.
Неоснователно
е и наведеното с въззивната жалба твърдение за наличие на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, вр. чл. 11 от ЗАНН маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление (нарушение по ЗАНН) с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. По делото не
са събрани доказателства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с обичайния случай на нарушения от същия вид.
Предвид
горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно
приложение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна, а
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260170/28.09.2020 година на Районен съд - Варна, постановено по НАХД № 3100/2020 година, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА : ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000303/08.04.2020 година на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Ц. 001“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Младост“, ул. Вяра“ № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева е на основание чл. 178б, ал. 7 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 19, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 37 от 02.08.2002 година за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, вр. т. 7.3, изр. 3 от Учебна документация за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства категория “в” и за обучение по чл. 155, ал. 9 от Закона за движението по пътищата, утвърдена със Заповед № РД 09-1081/24.08.2007 година, изм. и доп. със заповеди № № РД 09-1188/15.10.2008 година, РД 09-193/11.02.2011 година, РД 09-1224/29.08.2011 година и РД 09-54/18.01.2013 година.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.