Р Е Ш Е Н И Е
№…………/30.10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично
заседание на първи октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
участието на секретаря Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1700 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР.
Производството по делото е образувано
по предявени от Държавно предприятие „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Сердика“, бул. „Ген. Столетов“
№ 26, представлявано от изпълнителния
директор Иван Русинов И., срещу „ВАРНА
ПАРК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н
„Младост“, бул. „Сливница“ № 181А, представлявано от П Ж Ч, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 235 843
лева, след допуснато в
проведено на 01.10.2019 год. съдебно заседание, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК,
изменение на исковете, чрез тяхното намаление, представляваща обезщетение за ползване на имоти, подробно описани
в протокол за изземване от 23.04.2014 год., подписан от представителите на
Областна администрация гр. Варна и управителя на „ВАРНА ПАРК“ ООД и протокол за
предаване от същата дата, подписан от представителите на Областна администрация
гр. Варна и комисията от държавното предприятие, съставени на основание Заповед
№ РД-14-7706-120/21.03.2014 год. на областния управител на област Варна, за периода от 17.10.2013 год. до 17.10.2016
год., ведно със законната лихва за периода от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както следва:
- Сумата от 9 725 лв. -
обезщетение за неправомерно ползване на Павилион № 25,26 (външен кръг-бул.
Смирненски) с площ от 32 кв.м. по документи и 54 кв.м /39 кв.м. + 15
кв.м./ реална площ;
- Сумата от 18 009лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 15,16 (външен кръг - бул. Сливница)
с площ от 60 кв.м. по документи и 100 кв.м. реална площ;
- Сумата от 7 834 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 12,13 с площ от 43.5 кв.м.;
- Сумата от 5 583 лв. -
обезщетение за неправомерно ползване на Павилион № 10 с площ от 31 кв.м.;
- Сумата от 5 583 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 9 с площ от 31кв.м.;
- Сумата от 2 881 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 8 с площ от 16 кв.м.;
- Сумата от 2 881 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 51 с площ от 16 кв.м.;
- Сумата от 2 701лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 50 с площ от 15 кв.м.;
- Сумата от 2 701 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 49 с площ от 15 кв.м.;
- Сумата от 2 701 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 7 с площ от 15 кв.м.;
- Сумата от 18 009лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 3 к-с с площ от 100 кв.м.;
- Сумата от 25 212 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 2 к-с с площ от 140 кв.м.;
- Сумата от 2 701лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 55 с площ от 15 кв.м.;
- Сумата от 2 881 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 36 с площ от 16 кв.м.;
- Сумата от 2 881 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 35 с площ от 16 кв.м.;
- Сумата от 2 881 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 34 с площ от 16 кв.м.;
- Сумата от 2 881лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 33 с площ от 16 кв.м.;
- Сумата от 2 881 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 32 с площ от 16 кв.м.;
- Сумата от 2 881 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 21 с площ от 16 кв.м.;
- Сумата от 2 881 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 20 с площ от 16 кв.м..;
- Сумата от 2 881 лв. -
обезщетение за неправомерно ползване на Павилион № 19 с площ от 16 кв.м.;
- Сумата от 20 530 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 44 с площ от 15 кв.м. по документи
и изградената към него автомивка с реална площ от 114 кв.м.;
- Сумата от 2 701 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 6 алея с площ от 15 кв.м.;
- Сумата от 2 701 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 5 алея с площ от 15 кв.м.;
- Сумата от 2 701 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 4 алея с площ от 15 кв.м.;
- Сумата от 2 701 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 3 алея с площ от 15 кв.м.;
- Сумата от 20 080лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион - офис алея с идентификатор
10135.3516.147.26 с площ от 100.4 кв.м. /50 кв.м. + 50.4 кв.м./;
- Сумата от 2 701 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 22 алея с площ от 15 кв.м.;
- Сумата от 2 701 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 21 алея с площ от 15 кв.м.;
- Сумата от 2 701 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 20 алея с площ от 15 кв.м.;
- Сумата от 2 701 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 19 алея с площ от 15 кв.м.;
- Сумата от 2 701 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 18 алея с площ от 15 кв.м.;
- Сумата от 2 701 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Павилион № 17 алея с площ от 15 кв.м.;
- Сумата от 14 561 лв. - обезщетение
за неправомерно ползване на Работилница с идентификатор 10135.3516.147.21
с площ от 48 кв.м. по документи и 125 кв.м. реални;
- Сумата от 24 086 лв.
обезщетение за неправомерно ползване на Незастроена площ в пространство
между павилионите и бул. „Хр.Смирненски" /с идентификатор
10135.3516.12/, бул. „Сливница" /с идентификатор 10135.3513.253/, ПИ
с идентификатор 10135.3516.148, търговски обекти с идентификатори
10135.3516.147. 1, 10135.3516.147. 2, 10135.3516.147.10,
10135.3516.147.18, ведомствени жилища на Затвора Варна с идентификатори
10135.3516.147.18, 10135.3516.147.19, предмет на Договор за съвместна
дейност от 13.10.1998г. между "Варна парк"ООД- Варна и
ДП"Фонд затворно дело"- София.
Твърди се в сезиралата съда искова
молба, уточнена с молба вх.№ 35200/30.11.2018 год., че по силата на решение на
МС № 576/24.06.2005 г. на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ е предоставен за управление
недвижим имот частна държавна собственост с идентификатор 10135.3516.147 и площ
от 28 441 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“, във
връзка с осъществяваната от него дейност, в качеството му на публично
предприятие по см. на чл.62, ал.3 ТЗ, по подобряване на условията за изпълнение
на наказанията. Правото на собственост на държавата в предприятието се
упражнява чрез министъра на правосъдието. Сочи се, че предоставеният за
управление на ищеца имот бил предмет на съвместно ползване с трето лице по
силата на договор за съвместна дейност от 13.10.1998 год., сключен между
Затвора Варна и „Стройинвест“ ЕООД (впоследствие, преобразувано във „ВАРНА
ПАРК“ ООД), със срок на договора 15 години. В изпълнение на договора в
процесния имот били изградени търговски обекти – павилиони със статут на
временни преместваеми съоражения, които обекти по силата на Раздел IV, чл.4.1.3
от договора и след изтичане на срока му станали собственост на ищеца, в
качеството му на правоприемник на Затвора – Варна. По силата на Раздел IV от
сключения договор 50 % от изградените обекти били предавани последователно до
2010 год. на държавното предприятие, а останалите обекти, ведно с незастроените
части от имота следвало да бъдат предадени на предприятието от „ВАРНА ПАРК“ ООД
след изтичане на договорения срок – 14.10.2013 год.
По отношение на характеристиките на
процесните обекти е уточнено, че павилион – офис алея, описан под № 27 в
исковата молба, представлява масивна сграда на два етажа, ползвана от ответника
като офис, на който се намирало управлението на ответното дружество. Посочено
е, че описаната под № 35 от петитума на исковата молба незастроена площ е общо
300 кв.м., като включва открит асфалтиран надземен паркинг за автобуси с 5
паркоместа, площ от 75 кв.м. и открит асфалтиран паркинг за леки коли с площ от
225 кв.м.
Изложено е, че поради липса на
доброволно предаване на описаните обекти в установения срок и след отправено
искане от министъра на правосъдието до областния управител на гр. Варна,
документално била изпълнена процедура по принудително изземване по реда на
чл.80 ЗДС на държавен имот от лице, което го владее без правно основание. Сочат
се и изготвените в тази връзка протоколи, подписани от представители на
Областна администрация гр. Варна и „ВАРНА ПАРК“ ООД от 23.04.2014 год. за
приемане и предаване на иззетите обекти по силата на Заповед № РД-14-7706-120/21.03.2014
год. Твърди се, че не са извършвани принудителни действия по опразване на
помещенията, запечатването им, предаване на ключове, или смяна на брави и
ключалки. Напротив, до настоящия момент ищецът не е получил ключове за
обектите, няма достъп и не упражнява фактическа власт върху тях.
С констативни протоколи рег.№ 83/11.09.2014 год. и рег.№
87/17.09.2014 год. комисия от ТП на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ – гр. Варна
установила, че ответното дружество ползва офиса си в имота, а в другите иззети
помещения и незастроени площи било установено държане от физически и юридически
лица в наемни правоотношения с „ВАРНА ПАРК“ ООД. Инициирано било досъдебно
производство, прекратено, поради липса на данни за престъпление по чл.323 НК,
предвид липсата на предприети принудителни действия при изземване на владението
по реда на чл.80 ЗДС.
В срока
по чл.367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Без да оспорва сключването на процесния
договор от 13.10.1998 год., със срок на действие 15 години, твърди, че на
23.04.2014 год. е предал фактически на Областна администрация гр. Варна
незастроените части от ПИ с идентификатор № 10135.3516.147, с площ от 28 441
кв.м. по АЧДС, заедно с всички изградени съгласно договора павилиони. Излага,
че през целия период на договора страните са били в добри търговски отношения,
като по повод прекратяването му провели няколко срещи и разменили
кореспонденция. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че след
срока на договора ответното дружество е продължило ползването и отдаването под
наем на процесните имоти. Оспорени са представените констативни протоколи във
връзка с установяване на противното.
В срока по чл. 367 ГПК ищецът не е подал
допълнителна искова молба.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат становищата си.
Предварителните въпроси и допустимостта на
производството са разрешени в определение № 644/19.02.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не
е спорно между страните, че на ищеца е предоставен за управление недвижим имот
частна държавна собственост, съгласно АЧДС № 3325/ 23.02.2001год. на Областна
администрация – гр. Варна, с идентификатор 10135.3516.147 и площ от 28 441
кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“, във връзка с
осъществяваната от него дейност, в качеството му на публично предприятие по см.
на чл.62, ал.3 ТЗ. Не е спорно също, че между страните е сключен договор за
съвместно ползване на посочения имот от 13.10.1998 год. със срок на действие 15
години.
От
приобщения като доказателство по делото акт за частна държавна собственост №
3325/ 23.02.2001 год., се установява, че имотът, представляващ дворно място пл.№ 451, с площ
29 000 кв.м., находящо се в гр. Варна, бул. „Сливница“, р-н № 26 /при
граници на имота ул. „Христо
Смирненски“; „Физкултурно д-во „Локомотив; район на ПКИ/ е частна държавна
собственост с предоставени права върху имота на
Държавно предприятие „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“, както и Решение на Министерски
съвет № 576/24.06.2005 год. за предоставяне на посочения имот за безвъзмездно
управление на ищеца. Представена е също скица № 13983/03.06.2009 год. на
поземления имот с идентификатор 10135.3516.147.
Не
е спорно и че страните по делото са такива по договор за съвместна дейност от
13 октомври 1998 год., с който се уговаря съвместна експлоатация на имота за
срок от 15 години. По силата на чл. 3.2.1 и чл. 3.2.2 от договора ответното
дружество се е задължило да изготви проект за развитие и експлоатация на
обекта, да осигури одобряването му от компетентните държавни органи, както и да
извърши за своя сметка всички строителни и ремонтни работи по обекта съгласно
одобрения проект. В Раздел IV oт договора е уредено разпределението на
ползването на обекта по време на действието на договора, а в чл. 4.1.3 е
уговорено, че след изтичане срока на договора целият обект остава в собственост
на Затвора - Варна.
По
делото е представено искане от Министерство на правосъдието изх.№
92-27-4/14.02.2014 год. до областния управител на гр. Варна за издаване на
заповед по реда на чл. 80 от ЗДС за изземване на имот – държавна собственост,
който се държи от лице без правно основание, както и писмо изх.№ РД-14-0400-31(1)/04.03.2014
год. от Областна администрация гр. Варна до „ВАРНА ПАРК“ ООД с възможност за
изразяване на становище по така направеното искане.
Издадена
е заповед № РД-14-7706-120/21.03.2014 год. на областния управител на обл. Варна
за изземване от „ВАРНА ПАРК“ ООД на имот ЧДС, подробно описан в АЧДС от №
3325/23.02.2001 год., с идентификатор 10135.3516.147, както и са съставени приемо-предавателни
протоколи 23.04.2014 год. за предаването на процесните обекти от ответното
дружество на Областна администрация гр. Варна.
По
делото са представени констативни протоколи рег.№ 83/11.09.2014 год. и рег.№
87/17.09.2014 год., с които комисия от териториално поделение на ДП „ФОНД
ЗАТВОРНО ДЕЛО“ – гр. Варна установява ползване на процесните обекти от
ответното дружество лично и чрез други физически и юридически лица, с които
последното се намирало в наемни правоотношения. В този смисъл са и
представените докладни записки от 12.09.2014 год. и от 21.11.2014 год.,
изготвени от експерт „Стопанска дейност“ при териториално поделение на ДП „ФОНД
ЗАТВОРНО ДЕЛО“ – гр. Варна.
По
делото е допусната съдебно-oценителна експертиза за определяне размера на
средномесечния пазарен наем на процесните обекти и незастроени площи през
периода 17.10.2013 год. – 17.10.2016 год., заключението по която е изготвено при използване на сравнителен метод,
чрез сравняване на процесните обекти, отдавани под наем като търговски такива с
други обекти в близост в района. При изпълнение на поставената задача
вещото лице е констатирало, че всички изброени в исковата молба (от №1 до № 35)
обекти, с изключение на работилница с ид. 10135.3516.147.21
(обект № 34, както и административна и офис сграда с ид. 10135.3516.147.26
(обект № 27), представляват павилиони с
дървена носеща конструкция, обшита с дървена ламперия и скатни дървени покриви,
с покритие от рулонна хидроизолация или битумни керемиди, изградени върху
бетонни основи. Посочено е, че павилионите с площи от 15-16 кв.м. имат по едно
помещение и не разполагат със самостоятелни санитарни възли, а ползват общи
такива в рамките на комплекса. За административна и офис сграда с ид.
10135.3516.147.26 е посочено, че е със смесена конструкция, като първият етаж е
с монолитна конструкция, а вторият е с описаната конструкция на павилионите.
Сочи се аналогична конструкция и за павилион № 3, а работилница с ид. 10135.3516.147.21 представлява
едноетажна масивна сграда с носеща стоманено-бетонна конструкция, тухлени стени
и плосък покрив. Средномесечният пазарен наем за откритата незастроена площ
/общо 300 кв.м./, ползването на която е възможно само като паркинг, е определен
на база отдаване под наем на 13 паркоместа /225 кв.м./ за автомобили и 5
паркоместа /75 кв.м./ за автобуси. За нея в о.с.з. вещото лице конкретизира, че
при оглед на място се установил безпрепятствен достъп, липса на бариера и
охрана.
Задачата на вещото лице е
допълнена, като бъде определен средномесечният пазарен наем през периода
17.10.2013 год. – 23.04.2013 год., с оглед твърденията на ответното дружество
за фактическо предаване на процесните имоти на областна администрация – Варна. Допълнително
са поставени въпроси за определяне размера на наема на процесните обекти на
база чл. 41, ал. 1 ППЗДС, като се съобрази дали е налице пазарно търсено при
така определената по реда на чл. 41, ал. 1 ППЗДС цена, намалена по реда на чл.
41, ал. 6 ППЗДС, както и въз основа на базисни наемни цени, определени от
Община Варна за исковия период, коригирани със съответните коефициенти за
инфлация и за зона и за конструкция.
С оглед предприетото от
ответната страна оспорване на експертизата и в частност определянето на наема
по ППЗДС при използване на коефициент на увеличение за местонахождение от 7%,
по делото е допусната тричленна съдебно-оценителна експертиза, която е
изчислила наема за процесните имоти и периоди по сравнителен метод, по реда на
чл. 41, ал.1, вр. чл. 41, ал. 6 ППЗДС, както и по методиката на община Варна. Заключението
по тричленната съдебно-оценителна
експертиза се кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните.
От
проведената съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда като неоспорена
по надлежния ред, се установява, че ответникът е осчетоводил приходи от наеми
за посочения период (17.10.2013 год. – 17.10.2016 год.) и обекти в общ размер
на 107 117.07 лв.
В
съдебно заседание от 28.05.2019 год. са изслушани показанията на Мирослав М.,
експерт „Стопанска дейност“ при териториално поделение на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО
ДЕЛО“ – гр. Варна – председател на Комисията, участвала в процедурата по принудително
изземване на процесните имоти от ответното дружество. Същият потвърждава за
съставянето на приемо-предавателните протоколи, като излага, че при проведената
процедура по изземване не са били предадени ключове и други реални средства за
достъп до имотите. Въпреки подписване на съответните протоколи, запечатване на
обектите не е последвало, нито пък са били предприети фактически действия за
влизане в тях. Свидетелят сочи, че не са му известни причините защо обектите не
са предадени фактически. Счита, че действия по прехвърляне партидите за вода и
ел. енергия не са били предприети, тъй като същите се водят на „ВАРНА ПАРК“
ООД, а за прехвърлянето им е необходимо натрупаните суми да се изчистят. Без да
конкретизира дати потвърждава, че между страните са се водили разговори, като
лично той е говорил с управителя на ответното дружество за прехвърляне на
съответните партиди, за което не е имало отказ от страна на ответника.
По
делото са събрани показанията и на Теодора Д., счетоводител на „ВАРНА ПАРК“
ООД, считано от 2000 год. Свидетелката сочи, че знае за съществуването на
договора за съвместна дейност между страните. Потвърждава, че след изтичане
срока на договора имотите не са били предадени на ищеца, доколкото се изчаквало
да се уредят отношенията помежду им по повод продължилото и след срока на
договора обслужване на определени клиенти, за които имало фактурирана поддръжка.
Следвало да се засекат консумативи като ток, вода, охрана. Сочи, че тези
разходи се извършват и към настоящия момент, като нямало неплатени сметки.
Твърди, че не е наясно с проведените разговори между страните за прехвърляне на
партидите.
Въз основа на горната фактическа установеност,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявените
искове черпят правно си основание чл. 59 ЗЗД.
За
основателността им е необходимо, при условията на пълно и главно доказване,
ищецът да установи факта,
че е собственик на процесните обекти, че същите са ползвани от ответника /лично
или чрез трето лице/ в процесния период, намаляването на имуществения
патримониум на ищеца и нарастване на имуществената сфера на ответника, които да
произтичат от общ факт, както и размера на претендираното обезщетение.
Видно от сезиралата съда искова молба,
изрично уточнена с молба вх.№ 35 200/30.11.2018 год., ищецът основава
твърдението си за право на собственост върху описаните обекти на договор за
съвместна дейност от 13.10.1998 год., сключен с ответното дружество, в частност
на клаузата на раздел IV,
чл.4.1.3.
Предмет
на договора, съгласно чл.1.1 от същия, е съвместната експлоатация на площадка с
площ от 12000 кв.м., съставляваща парцел 4581-КП 1979 год. в 26-ти район по
плана на гр. Варна при граници: северозапад – бул. „Христо Смирненски“,
североизток - бул. „Сливница“, югоизток – спортен к-с „Спартак“, като в
договора е отбелязано, че теренът е собственост на Варненския затвор, а
чл.4.1.3 сочи, че след изтичане на срока на договора целият обект /изграден
след реализация на проект за развитие и експлоатация, съгласно чл.3.2.1/ остава
в собственост на ищеца, в качеството му на правоприемник на Затвора Варна.
Така,
твърдейки, че правото на собственост върху всички изградени по силата на
договора за имота временни преместваеми съоръжения и други постройки, е
преминало в патримониума на държавното предприятие, считано от датата на
изтичане на срока на договора /изрично молба на л.16 от делото/, а не в
патримониума на Държавата, чийто имот е предоставен за управление на ищеца,
първият релевантен по делото въпрос е доколко така цитираната клауза съставлява
придобивно основание по смисъла на ЗС, с оглед статута на обектите, за които се
претендира обезщетение за ползване.
Видно е
от представения акт за частна държавна собственост № 3325/ 23.02.2001 год. и
т.2, бук. „к“ от Решение на Министерски съвет № 576/24.06.2005 год., че имот,
представляващ дворно място пл.№ 451, с площ 29 000 кв.м., находящо се в
гр. Варна, бул. „Сливница“, р-н № 26 /при граници на имота ул. „Христо Смирненски“; „Физкултурно д-во
„Локомотив; район на ПКИ/ е предоставен за безвъзмездно управление на ДП „ФОНД
ЗАТВОРНО ДЕЛО“. Изрично в поле № 9 „Предоставени права“, вр. с поле № 13
„Забележки“ от АЧДС е отразено, че върху имота има предоставени права на ДП
„ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“. Съгласно чл. 15,
ал. 1 ЗДС, имоти - държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за
управление на ведомствата и общините при условия и по ред, определени с правилника
за прилагане на закона. По силата
на чл. 15, ал. 2 ЗДС, както и на чл. 6, ал. 2 от Правилника за устройството и
дейността на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“, за осъществяване дейността на предприятието
Министерският съвет предоставя за управление имоти - публична държавна
собственост, областният управител - имоти - частна държавна собственост, а
министърът на правосъдието - движими вещи, държавна собственост. Предоставянето
на право на управление, обаче, не е равнозначно на прехвърляне на собствеността
върху имотите – ЧДС. Това следва, както от съдържанието на представените по
делото АЧДС и Решение на МС, така и от систематичното тълкуване на разпоредбите
на ЗДС и ПУДДПФЗД. Съгласно чл. 6, ал. 2 ПУДДПФЗД на държавното предприятие се
предоставят за управление имоти – публична и частна държавна собственост, но правото
на собственост на държавата в предприятието се упражнява от министъра на
правосъдието (чл. 15, т.1 ПУДДПФЗД), той
взема решение за учредяване на вещни права, придобиване и разпореждане с
недвижими имоти и одобрява заповедите за откриване и приключване на търгове за
предоставяне под наем на недвижими имоти и движими вещи – частна държавна
собственост (чл. 15, т.7 ПУДДПФЗД), а изпълнителният директор на предприятието
носи отговорност за всички вреди, произтичащи от лошо управление, както и за
необосновани и нецелесъобразни предложения във връзка с държавната собственост, предоставена за
управление и стопанисване на предприятието (чл. 28 ПУДДПФЗД).
С
оглед изложеното, противно на отразеното в чл. 1.1 от процесния договор за
съвместна дейност и при констатирана идентичност между имота – негов предмет и
имотът, за който се отнасят приложените АЧДС и Решение на МС /първият се явява
част от втория/, не може да се приеме, че имотът предмет на договора за
съвместна дейност е собственост на ищеца. Предоставеният за безвъзмездно
управление терен е собственост на държавата. Приложената към договора скица на
имота, както е посочено в чл.1.1 от него не може доведе до формиране на
противен извод, тъй като скицата не е придобивно основание.
Този
извод се налага и от приетия на основание чл.64, ал.5 от ЗИН Правилника за
устройство и дейността на ДП „Фонд Затворно дело“ /приет с ПМС № 106/13.05.2013
год, обн.ДВ, бр.48/23.05.2003 год./, чийто пар.2 сочи, че ДП е правоприемник на
активите, пасивите и другите права и задължения на фонд „Затворно дело“, а
процесният недвижим имот не е сред тях.
Въпросът за собствеността върху терена е относим, доколкото естеството
на предявените искове налага ищецът да докаже правото си на собственост върху
следните групи обекти: 1) павилионите с площ от 15 кв.м.-16 кв.м., описани под
№ 1 до № 33 от исковата молба; 2) павилионът
- офис алея с идентификатор 10135.3516.147.26 и площ от 100.4 кв.м. (обект № 27
от исковата молба), както и Работилница с идентификатор 10135.3516.147.21 с
площ от 48 кв.м. (обект № 34 от исковата молба); 3) незастроената площ в пространство
между павилионите и бул. „Хр.Смирненски" (обект № 35). Докато за незастроената площ, за която се
претендира обезщетение за ползването й като паркинг, не съществува съмнение, че
представлява недвижим имот, част от терена, предоставен за управление на
предприятието от държавата, то за останалите групи обекти следва да се направят
допълнително някои уточнения.
Така по отношение на втората група
обекти – павилионът – офис алея и работилницата, както от изложеното от страна
на ищеца, така и от констатациите на вещото лице в проведената съдебно-оценителна
експертиза, следва, че се касае за недвижими имоти. С уточняваща молба ищецът е
конкретизирал, че обектът, описан под № 27 в исковата молба, представлява
масивна сграда на два етажа, а в
констативната част на проведената оценителна експертиза е посочено, че първият
етаж е с монолитна конструкция, а вторият с описаната конструкция на
павилионите. За работилницата пък вещото лице, след извършен оглед на обектите
на място, е отбелязало, че представлява едноетажна масивна сграда с носеща
стоманено-бетонна конструкция, тухлени стени и плосък покрив. Налага се извод,
че и втората група обекти представляват недвижимi имоти, а не преместваеми обекти по
смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, които при отделяне от повърхността ще могат
да бъдат ползвани на друго място със същото или подобно предназначение, без да
губят своята конструктивна цялост.
Третата група обекти са павилионите,
за които не е посочено категорично от ищеца дали представляват движими вещи или
недвижими имоти. В исковата молба са определени като временни преместваеми
обекти. Така съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се
поставят преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи
дейности, като условията за това се определят в наредба на съответния общински
съвет съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Макар практиката да признава на павилионите
статут на временни преместваеми обекти по см. на чл. 197 ЗТСУ (отм.) и чл. 120 ППЗТСУ (отм.), респ. движими вещи, то по делото не са представени
доказателства за статута на павилионите, като от констатациите на вещото лице в
проведената съдебно-оценителна експертиза също не може да се направи
категоричен извод, дали същите отговарят на характеристиките на „преместваем
обект“ по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ.
Ищецът
по така предявените искове се легитимира не като собственик на терена, предмет
на експлоатация по договора за съвместна дейност, за който изрично пояснява, че
е частна държавна собственост, предоставена му за управление по съответния ред,
а като собственик на изградените в изпълнение на договора за съвместна дейност постройки,
за което се позовава на чл. 4.1.3 от него. Видно от текста на последния „след изтичане на срока на договора целият
обект остава в собственост на Затвора-Варна“. При тълкуване на членовете от
Раздел III,
т.3.2 във връзка с чл. 4.1.3 от договора следва извода, че под „целият обект“, вероятно се има предвид,
както терена, така и изградените върху него обекти, предмет на настоящия иск.
Както
вече бе посочено, теренът е частна държавна собственост, прехвърлянето на която
става при спазване на специална процедура, регламентирана в ППЗДС, като е
немислимо прехвърлянето й по силата на процесния договор. Що се отнася до
собствеността върху постройките, съдът намира, че от анализа на уговореното в
процесния договор не може да се направи извод, че с факта на изграждането им собствеността
е преминала върху държавното предприятие. Текстът на чл.4.1.3 от договора
визира бъдещи неопределени вещи, за които в хода на делото не е изяснено дали
представляват движими вещи или недвижими имоти. Така, при липса на данни за
учредено право на строеж, изградените в собствения на държавата терен недвижими
имоти ще станат държавна собственост по силата на приращението (чл.92 ЗС), а
движимите вещи, за индивидуализирането на които не е посочен начин в самия
договор, или в други съпътстващи документи, не биха могли да преминат в
собственост на ищеца единствено на база цитирания чл. 4.1.3 от договора. Представеният
договор има за предмет съвместна експлоатация на имота – частна държавна
собственост, включително и изграждане на обекти в него в съответствие с одобрен
проект, а не прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗЗД, от
който да следва вещно-прехвърлителен ефект. Уговарянето на такъв под
отлагателно условие, след изтичане на срока на договора и без изразено съпътстващо
и/или последващо съгласие на страните относно вида, броя и индивидуализиращите
белези на отделните самостоятелни обекти, изградени по време на действието на
договора, не може да породи правно действие.
По
изложените съображения, съдът намира,
че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесните обекти,
недвижими имоти и евентуално движими вещи. Материално легитимиран по иска с правно
основание чл. 59 ЗЗД е собственикът на имота, в качеството си на какъвто /а не
като процесуален субституент на носителя на правото на собственост – държавата/
ищецът твърди да е предявил иска си. Доколкото не е налице елемент от
правопораждащия фактически състав за възникване на вземането на ищеца за
неоснователно обогатяване, а именно правото му на собственост, то ирелевантно е
изследването на въпроса дали ответникът е ползвал имота, съответно за размера
на обезщетението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид
липсата на представени доказателства за извършени разноски от ответната страна,
съдът намира, че на страните не се следват разноски.
Водим от
горното, съдът
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Държавно
предприятие „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Сердика“, бул. „Ген. Столетов“ № 26, представлявано от изпълнителния директор Иван
Русинов И., срещу „ВАРНА ПАРК“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост“,
бул. „Сливница“ № 181А, представлявано от П Ж Ч, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца сумата в общ размер
на 235 843 лева, след
допуснато в проведено на 01.10.2019 год. съдебно заседание, на основание чл.
214, ал. 1 ГПК, изменение на исковете, чрез тяхното намаление, представляваща обезщетение за ползване на
имоти, подробно описани в протокол за изземване от 23.04.2014 год., подписан от
представителите на Областна администрация гр. Варна и управителя на „ВАРНА
ПАРК“ ООД и протокол за предаване от същата дата, подписан от представителите
на Областна администрация гр. Варна и комисията от държавното предприятие,
съставени на основание Заповед № РД-14-7706-120/21.03.2014 год. на областния
управител на област Варна, за периода от
17.10.2013 год. до 17.10.2016 год., ведно със законната лихва за периода от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл.86 ЗЗД.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: