Р Е Ш Е Н И Е
№1359 30.12.2009г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, І – ви състав
На дванадесети октомври година 2009
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЯНИ
ГАЙДУРЛИЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
ГАЙДУРЛИЕВ
НАХ дело №2656 по описа за 2009 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на глава 28 от НПК и е образувано по повод постановление на
прокурор при Районна прокуратура - гр.Бургас, с което е направено предложение
за освобождаване на обвиняемата Д.Д.А.,
ЕГН ********** от наказателна отговорност за извършено престъпление по
чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК.
За
Районна прокуратура гр.Бургас, редовно призовани представител не се яви в
съдебно заседание пред настоящия съд.
Защитникът
на обвиняемата Д.Д.А., в
лицето на упълномощения от нея адвокат Г.Н. ***, по време на съдебните прения, оспорва фактическите констатации, описани в
постановлението на Районна прокуратура – гр. Бургас и излага съображения каква
фактическа обстановка счита за установена защитата, като прави анализ на
събраните по делото доказателствени материали. Навежда доводи за недоказаност
на обвинението. В тази връзка на първо място защитникът пледира обвиняемата да
бъде призната за невиновна в извършване на престъплението, за което е предадена
на съд, и да бъде оправдана по предявеното й обвинение. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че обвиняемата трябва да понесе
някаква отговорност, защитникът пледира при определяне на санкцията, съдът да
съобрази личността на обвиняемата, пълното й съдействие пред разследващия
орган, както и доходите й, и да определи наказание към предвидения в закона
минимум, като считам, че по този начин ще се постигнат целите на наказанието.
Обвиняемата
Д.Д.А., не се признава за
виновна по предявеното й обвинение и дава обяснения по случая. В защитната си
реч, по време на съдебните прения, моли съда да бъде оправдана, като заявява,
че се присъединява към казаното от защитника й.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
През лятото на 2004 година, собствениците на
новоизградена жилищна кооперация, находяща се в гр. Б., се нанесли да живеят в
нея без издаден Акт образец 16, съгласно чл. 176 от ЗУТ. Тъй като консумацията
на електрическа енергия се отчитала от представителите на „ЕВН България” АД по
показателите на общия електромер във входа, съкооператорите провели общо
събрание, на което взели решение за избор на касиер на входа. С единодушие
всички избрали обв. Д.А. да събира паричните суми за изразходвана ел.енергия от
всички апартаменти и търговски помещения от партерния етаж, след като се снемат
показанията от преотчитащите им електромери. При извършване на тази дейност
съсобствениците постигнали съгласие обв.А. да бъде подпомагана от св. А.М. и
св.Й.В. Х., за което била събирана допълнителна такса в размер на 1.00 (един)
лев от всеки апартамент, полагаща се на трите като възнаграждение за положен
труд. Задълженията на св. Х. и св. М. се изразявали в това да извършват
записване на показанията (цифровите данни), снети от индивидуалните електромери
(монтирани за всеки апартамент) и изчисляване на полагащата се сума за плащане
от всеки поотделно. Така направения списък за месечна консумация на
електричество бил предаван на обв.А., която от своя страна започнала от
01.08.2004г. да събира сметките за потребление, като нейно задължение било след
събирането им да ги внесе в „ЕВН-България” АД гр.Бургас. Обвиняемата А.
започнала да събира сумите от 01.08.2004 година до окончателното издаване на
Акт образец 16 и откриване на индивидуални партиди на собствениците, което
станало през месец октомври 2006 година. Тъй като понякога се получавали
разлики между събраните суми от преотчитащите електромери и това, което отчитал
главния електромер, обв.А. и свидетелите Х.и М. решили тези разлики да не бъдат
връщани на живущите във входа, а да ги събират и да ги ползват за текущи нужди
на кооперацията.
След отделяне на електромерите и отпадане на
необходимостта от преизчисляване на натрупаното количество електричество,
съобразно отчетеното на главния електромер, свидетелите Х. и М. решили да
направят ревизия на обв. А. и да установят каква е събраната през годините
парична сума в повече за етажната съсобственост. След проверка на писмените
документи, констатирали, че следва да има събрана в повече сума в размер на
1400 ( хиляда и четиристотин) лева, но такава изцяло липсвала. Когато попитали
обв.А. къде е тази сума, тя отговорила, че е изхарчила парите за лични нужди.
За да бъде установена с точност липсващата сума, всички документи (тетрадки и
фактури) били предадени на св. И.Ж.Д. - бивш финансов ревизор по професия, за
да извърши „ревизия”. Свидетелката Д. установила, че липсвали около 1400 – 1500
лв. Във връзка с установеното, обв. А. била неколкократно приканвана от
съкооператорите да върне парите, като й е бил предлаган разсрочен вариант на
възстановяване на сумата, но тя не възстановила присвоената сума, поради което
и на 15.04.2008г. собствениците подали колективна жалба до Районна прокуратура
– гр.Бургас.
На
досъдебното производство по делото са били назначени и извършени съдебно - оценъчна експертиза (л. 83 - 90 от ДП) и
допълнителна съдебно - икономическа експертиза (л. 146 - 150 от ДП), според заключенията
на вещото лице по които, за периода от 01.08.2004г. до 30.10.2006г. присвоената сума възлиза на обща стойност в размер на
1835,52 лв. (хиляда осемстотин тридесет и пет лева и 52 ст.), като същата е
разпределена по пера.
От
обясненията на обвиняемата А., дадени на
досъдебното производство, се установява, че сумата от 144 лв. /сто четиридесет
и четири лева/ вписани в „отчет-изравняване” като неизплатени такси за „Дани” и
„Тони”, в действителност е изплатена сума, която се е полагала съразмерно от по
72 лева на всяка за оказваната помощ от страна на св. Х. и св. М., за периода
от м.август до м.ноември 2004 г. при отчитането на ел.енергия. Става ясно също
така, че обвиняемата е върнала сума в размер на 270 (двеста и седемдесет) лева
от присвоената на св. А.Ж., в качеството й на мениджър на склад на „СОАН -94”
ООД гр.Бургас, находящ се на партерно помещение на ул. „ ” №, през м. декември
2007г. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетелите Х., М.
и Ж..
В
хода на образуваното досъдебно производство, с протокол за доброволно предаване
от 22.05.2009г., обв. А. е предала сумата
от 1421.52 лв. на разследващия полицай от ОД
на МВР -Бургас, която сума срещу разписка от 16.06.2009г. е била върната на лицата
Л.Й.К и В.Д.К., избрани съответно за „управител на етажната съсобственост” и за
„касиер на етажната собственост” на жилищна кооперация на ул. „ ” № в гр. Бургас с решение на Общото събрание
от 25.09.2008 г.
Обвиняемата Д.Д.А. е родена на *** ***, с постоянен
адрес:***5, с настоящ адрес:***, българка, българска гражданка, вдовица, със
средно образование, неосъждана, с ЕГН **********.
Изложената
фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото доказателствени материали,
преценени на основание чл. 378, ал. 2 НПК, и по специално от показанията на
свидетелите Х.Г.А., В.Д.К., Ж.Н.Н., Н.И.К., В.Д.П., С.П.П., Н.П.П., Р.И.И., Р.Г.К.,
Й.А.В., А.М.М., И.Ж.Д.,П.А.К., Г.Г.А., З.П.К., А.И.Ж. и Л.Й.К. дадени на
досъдебното производство по същото дело, от приобщените по реда на чл. 283 НПК
– отчети, тетрадки, фактури, протоколи за доброволно предаване от 23.04.2009г.
и от 22.05.2009г. и разписка от 16.06.2009г., от заключенията на вещото лице по
извършените по делото съдебно –
икономическа и допълнителна съдебно - икономическа експертизи,
от справката за съдимост на обвиняемата, както и отчасти от обясненията на обвиняемата.
Съдът изцяло възприема посочените доказателствени материали и ги съобразява при
установяване на фактическата обстановка по делото, тъй като те са
кореспондиращи си и взаимно допълващи.
При
така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:
Въз
основа на обсъдените по-горе доказателствени материали при установяване на
фактическата обстановка по делото, съдът приема от правна стана, че обвиняемата
Д.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
тъй като в периода от 01.08.2004 г. до 30.10.2006г., в гр.Бургас, в условията
на продължавано престъпление, противозаконно присвоила чужди движими вещи -
парични суми на обща стойност 1421.52 лв. /хиляда четиристотин двадесет и един
лева и петдесет и две стотинки/, поверени и от собствениците на етажна
собственост, живущи в гр. Бургас, ул. „ ” № , да ги владее и пази, а именно:
1084.88 лв. /хиляда осемдесет и четири и осемдесет и осем стотинки/ - представляващи
суми събрани от 25 апартамента за заплащане на битов ток в размер на 64.02 лв.
(шестдесет и четири лева и 02 ст.), суми събрани от 5 търговски обекта за заплащане
на промишлен ток в размер на 460.86 лв. (четиристотин и шестдесет лева и 86
ст.) и суми събрани за Акт 16 в размер на 560.00 лв. (петстотин и шестдесет
лева); 35.00 лв. /тридесет и пет лева/, представляващи платен разход за
собствен телефон за месец юли 2006г.; 68.46 лв. /шестдесет и осем лева и 46
ст./, представляваща полагащия й се дял - дължима сума за издаване на Акт 16; 192.32
лв. /сто деветдесет и два лева и 32 ст./, представляващи заявени закупени
консумативи без да са представени разходни документи за тях, 40.86 лв.
/четиридесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляващи платени
наказателни лихви - като санкция за просрочено плащане на дължима ел.енергия
към „ЕВН България Електроснабдяване” АД, като присвоеното имущество
е внесено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
От
обективна страна са налице няколко деяния, извършени против обществените
отношения, свързани със собствеността на гражданите. Постоянната съдебна
практика застава на становище, че предмет на престъпно обсебване може да бъде
само вещ, на която деецът не е или не е единствен собственик. От обективна страна в случая предмет на престъпното
обсебване са 1421.52 лв. - чужди движими вещи за обвиняемата А. по смисъла на чл.
206, ал. 1 НК, тъй като същите безспорно са били собственост на собствениците на етажна собственост, живущи в гр. Бургас,
ул. „Васил Левски” № 91. На
следващо място от обективна страна е характерно, че предмета на престъплението
– горепосочената сума от 1421.52 лв. се
е намирала във фактическата власт на обвиняемата.
Изпълнителното деяние на обсебването се е осъществило
чрез акта на противозаконно фактическо разпореждане с чуждите движими вещи – сумата от 1421.52 лв.
от страна на обвиняемата, изхарчвайки ги за лични нужди. В конкретния случай се
установи, че след като през месец октомври
2006 година, свидетелите Х. и М. направили ревизия на обв. А. и установили, че
следва да има събрана в повече сума в размер на около 1400 лева, и поискали
същата да бъде върната от обвиняемата, последната отговорила, че е изхарчила
парите за лични нужди.
На
следващо място от обективна страна по делото се установи, че присвоеното имущество е внесено до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд. Това обстоятелство определя
квалификацията на извършеното от обвиняемата по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. с ал.
1 от НК.
Субект на престъплението е обвиняемата Д.А., за която по
делото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или
значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно
пълнолетно и вменяемо, наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от обв. А. при
пряк умисъл. Обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на деянието –
че се разпорежда с чужди движими вещи, които са в нейна фактическа власт,
предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването им.
Съдът счита, че в случая са налице кумулативно
предвидените условия на чл. 78а, ал. 1 от НК - за престъплението по чл. 206,
ал. 6, т. 1, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода за срок от три години и същото е умишлено; обвиняемата не е осъждана
за престъпление от общ характер, не е освобождавана от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV, глава осма от НК и причинените с престъплението
имуществени вреди са възстановени. Предвид на това съдът намира, че на
основание чл. 78а, ал. 1 НК обвиняемата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание –
глоба. При определяне размера на наказанието глоба, съдът отчете ниската степен
на обществена опасност на обвиняемата, която е с чисто съдебно минало, трудово
ангажирана и с добри характеристични данни. Тези обстоятелства съдът преценя
като смекчаващи вината и отговорността. Отегчаващи
вината и отговорността обстоятелства не са налице. Непризнаването на вината от
страна на обвиняемата не може да се определи като такова. С оглед на изложеното
съдът прецени, че е налице превес на смекчаващите вината и отговорността
обстоятелства, поради което и глобата следва да бъде определена в минималния
предвиден от закона размер, а именно 500 лева.
Съдът
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и предвид обстоятелството, че се установи по
несъмнен начин, че обвиняемата е извършила виновно инкриминираното деяние, я
осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 425 лева, за
извършените по делото експертизи.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. с чл.
78а от НК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемата
Д.Д.А., родена на *** ***, с постоянен
адрес:***5, с настоящ адрес:***, българка, българска гражданка, вдовица, със
средно образование, неосъждана, ЕГН **********
ЗА ВИНОВНА В ТОВА,
че в периода от 01.08.2004 г. до
30.10.2006г., в гр.Бургас, в условията на продължавано престъпление,
противозаконно присвоила чужди движими вещи - парични суми на обща стойност
1421.52 лв. /хиляда четиристотин двадесет и един лева и петдесет и две
стотинки/, поверени и от собствениците на етажна собственост, живущи в гр.
Бургас, ул. „ ” № , да ги владее и пази, а именно: 1084.88 лв. /хиляда
осемдесет и четири и осемдесет и осем стотинки/ - представляващи суми събрани
от 25 апартамента за заплащане на битов ток в размер на 64.02 лв. (шестдесет и
четири лева и 02 ст.), суми събрани от 5 търговски обекта за заплащане на
промишлен ток в размер на 460.86 лв. (четиристотин и шестдесет лева и 86 ст.) и
суми събрани за Акт 16 в размер на 560.00 лв. (петстотин и шестдесет лева);
35.00 лв. /тридесет и пет лева/, представляващи платен разход за собствен
телефон за месец юли 2006г.; 68.46 лв. /шестдесет и осем лева и 46 ст./,
представляваща полагащия й се дял - дължима сума за издаване на Акт 16; 192.32
лв. /сто деветдесет и два лева и 32 ст./, представляващи заявени закупени
консумативи без да са представени разходни документи за тях, 40.86 лв.
/четиридесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляващи платени
наказателни лихви - като санкция за просрочено плащане на дължима ел.енергия
към „ЕВН България Електроснабдяване” АД, като присвоеното имущество
е внесено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд - престъпление по чл. 206, ал. 6, т.
1, вр. ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я ОСВОБОЖДАВА
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в
размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА обвиняемата
Д.Д.А., ЕГН **********, със
снета по-горе самоличност, да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, по
сметка ***.Бургас, сума в размер на 425 лева, представляващи направени разноски за
извършените по делото експертизи.
Решението
може да бъде обжалвано и/или протестирано пред Окръжен съд гр.Бургас в 15 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева