Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 10.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл.
съдия Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 335 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 28.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 60818/
2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО,
77 състав, М.К.Д. /ЕГН **********/ е осъден да
заплати на основание чл.59, ал.1 ЗЗД
на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ сумата 326.48 лв.- главница
за доставена топлинна енергия за периода м.12.2016 г.- м.04.2017 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „********, магазин № 1 /фитнес-
център/, с код на платеца № Т337126, ведно със законната лихва от 13.02.2020
г.- дата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като исковете са отхвърлени:
относно главницата /стойност на топлинна енергия/- за горницата над уважения
размер до предявения размер от 414.15 лв.; относно мораторната лихва- за сумата
51.98 лв., претендирана за периода 01.01.2017 г.- 30.05.2018 г.; относно
таксата за дялово разпределение- за сумата 13.56 лв., претендирана за периода
м.05.2016 г.- м.04.2017 г.; и относно лихвата за забава при плащане на таксата
за дялово разпределение- за сумата 1.92 лв., претендирана за периода 01.12.2016
г.- 30.04.2017 г. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът М.К.Д. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.”
ЕАД сумата 352.50 лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете.
Постъпила
е въззивна жалба от М.К.Д. /ответник по делото/, починал в
хода на въззивното производство /на 26.01.2021 г./, с конституирана при
условията на чл.227 ГПК законна наследница А. М.Д., в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в
частта му, в която е уважен искът по чл.59 ЗЗД за горепосочената сума- стойност
на топлинна енергия, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска като
неоснователен.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като
претендира разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод
подадената от ответника въззивна жалба.
Предявен е иск с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД /акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД не е
предмет на въззивното производство/.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната осъдителна
част и следва да бъде отменено.
Предявеният
от „Т.С.“ ЕАД срещу М.К.Д. осъдителен иск по чл.59, ал.1 ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
Ищецът
основава претенциите си към ответника М.Д. на твърдението, че е собственик на
процесния имот, представляващ търговски обект: МАГАЗИН № 1 /фитнес- център/,
находящ се на партера в **** в жк „****10“- гр. София /с код на платеца №
Т337126/, в който доставял топлинна енергия за стопански нужди през периода м.12.2016
г.- м.04.2017 г., чиято стойност не му била заплатена. Не се твърди наличието
на договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно предприятие и ответника М.Д.,
както и между ищеца и наследодателя на ответника- И.Г.Д. /починал на 27.05.2017
г./, бивш собственик на процесния имот, а се цели ангажиране на
извъндоговорната отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на ответника, при твърдения, че
се е обогатил за сметка обедняването на ищеца.
Ответникът
оспорва иска /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, като твърди, че
не е сключвал с ищеца договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот
и че такава енергия не била доставяна в имота, поради което и не бил потребител
на такава енергия, а също и че не ползвал имота, поради което не се е обогатил
с процесната сума. Позовава се и на изтекла погасителна давност за вземането за
стойността на доставена в имота топлинна енергия.
Основателността
на предявения от „Т.С." ЕАД осъдителен иск по чл.59, ал.1 ЗЗД е
предпоставена от установяване настъпило за ответника, респ. за неговия наследодател,
обогатяване за сметка обедняването на ищеца, каквито елементи от приложимия
фактически състав не са безспорно установени по делото. Предвид направените от
страните насрещни твърдения, в доказателствената тежест на ищеца е установяване
ползването на процесния имот от ответника, респ. от неговия наследодател, потребяването
на топлинна енергия за стопански нужди в имота, нейните количество и стойност.
Тъй като дължимото в процеса пълно главно доказване на обосноваващите спорното
материално право /права/ факти и обстоятелства не е проведено от ищеца по
делото, при прилагане на неблагоприятните последици от непроведеното доказване
в негова вреда искът му по чл.59 ЗЗД като неоснователен и недоказан следва да
бъде отхвърлен.
Според
представените от ищеца писмени доказателства процесният имот: магазин № 1
/фитнес- център/, находящ се в „****- дясно“ в жк „****10“- гр. София,
представлява бивше притежание на наследодателя на ответника М.Д.- И.Г.Д.,***
силата на сключен на 15.08.2000 г. Договор за покупко- продажба на общински
имот /частна общинска собственост/, надлежно вписан в книгите за вписванията.
Независимо, че за имота не е сключван писмен договор за продажба на топлинна
енергия за небитови нужди, каквито са твърденията на насрещните страни, за него
е открита клиентска партида в топлопреносното предприятие с аб.№ Т337126 на
името на И.Г. Д.. Според представеното по делото Саморъчно завещание с дата 15.04.2015
г. /л.119 от делото на СРС/, обявено на 20.06.2018 г. от нотариус с рег.№ 334
на НК, имащо универсален характер /чл.16, ал.1 ЗН/, ответникът М.К.Д. се
легитимира като наследник по завещание на наследодателя И.Д., починал на 27.05.2017
г. /след края на процесния период/, поради което и получавайки активите и
пасивите на наследството му имущество /като негов универсален правоприемник/, е
носител и на пасивната материално- правна и процесуално- правна легитимация да
отговаря по предявения от ищеца осъдителен иск по чл.59 ЗЗД. Задължението му
произтича от пасива на наследството, а не от обстоятелството, че е собственик
на процесния имот, което вещно право е придобито след края на процесния период-
на 27.05.2017 г., когато е открито наследството на И.Д..
Независимо
от така установената легитимация на ответника, искът се явява недоказан и
неоснователен, тъй като не са представени по делото доказателства в процесния имот
да е била доставяна топлинна енергия, както и наследодателят на ответника да е
ползвал същия през процесния период. Относно първото релевантно обстоятелство
са направени констатации в заключението на изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните
и възприето от въззивния съд като обективно дадено, според които: в магазин № 1
няма присъединени радиатори към отоплителната инсталация, съответно няма
потребление на топлинна енергия за отопление на имота; в имота няма и потребление
на гореща вода за битови нужди, т.е. няма потребление на топлинна енергия за
БГВ; а също и вътрешната отоплителна инсталация на **** в жк „****10“ е
изпълнена на 2 кръга по проект, като захранването на входа се осъществява
посредством две абонатни станции /за долен и горен кръг/. При тези констатации
/няма присъединени радиатори, а не радиаторите са затапени/ следователно не
може да се приеме, че през исковия период в имота е била доставена топлинна
енергия за сградна инсталация. В този смисъл позоваването от ищеца на нормата
на чл.153, ал.6 ЗЕ, според която потребителите в сграда- етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, е неоснователно, тъй като от една страна претенцията му се основава
на извъндоговорна отговорност по чл.59 ЗЗД /на наследодателя на ответника и
респ. на ответника, които не са „потребители на топлинна енергия“/, а не на
договорна отговорност, в който случай приложение намира цитираната законова
разпоредба, и от друга страна- тъй като не се установява „прекратяване на
топлоподаването към отоплителните тела в имота чрез монтираната на тях
регулираща арматура“, а неприсъединяване на отоплителни тела към отоплителната
инсталация на сградата.
Доколкото
липсват доказателства за горепосочените правопораждащи факти /като преминаване
на част от топлинната инсталация на сградата през имота на ответника, в който
няма потребление на топлинна енергия нито за отопление на имота, нито за БГВ/,
от които ищецът черпи изгодни за себе си правни последици, вкл. доказателства,
че през процесния период наследодателят на ответника е ползвал имота,
съответно- не се установява да е настъпило обогатяване на наследодателя на ответника
И.Д., съответно на ответника М.Д., за сметка обедняването на ищеца-
топлопреносно предприятие, поради което и искът по чл.59, ал.1 ЗЗД като
недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен
При
тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение като неправилно в обжалваната
осъдителна част следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено
решение за отхвърляне на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 326.48 лв.- главница, като недоказан и
неоснователен.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК право
на разноски има ответникът- въззивник, но искане за присъждането на разноски и
доказателства да са сторени такива за двете съдебни производства по делото не
са представени, поради което и разноски с настоящото въззивно решение не следва
да му бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от
28.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 60818/
2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО,
77 състав, в обжалваната част, в
която М.К.Д. /ЕГН **********/ е осъден да
заплати на основание чл.59, ал.1 ЗЗД
на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ сумата 326.48 лв.- главница
за доставена топлинна енергия за периода м.12.2016 г.- м.04.2017 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „********, магазин № 1 /фитнес-
център/, с код на платеца № Т337126, ведно със законната лихва от 13.02.2020
г.- дата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане, а също и
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 352.50 лв.- разноски по делото,
съразмерно на уважената част от исковете, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК********/ срещу М.К.Д. /ЕГН **********/,
починал в хода на въззивното производство /на 26.01.2021 г./, с конституирана
при условията на чл.227 ГПК законна наследница А. М.Д. /ЕГН **********/, иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата
326.48 лв. /главница/, претендирана като стойност на
доставена в топлоснабден имот: магазин № 1 /фитнес- център/, находящ се в гр.
София, жк „********, „с код на платеца № Т337126“, през периода м.12.2016 г.-
м.04.2017 г. топлинна енергия, с която ответникът се е обогатил за сметка
обедняването на ищеца, ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. /дата на подаване
на исковата молба/ до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Решението
по гр.д.№ 60818/ 2018 г. на СРС, ІІ ГО, 77 състав, като
необжалвано е влязло в сила в
останалата му /отхвърлителна/ част.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- като трето лице- помагач на ищеца в
производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.