Р Е Ш
Е Н И Е № 195
гр. Сливница, 17. 12. 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 139 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.327, ал.1, т.2 вр. чл.270, ал.1 КТ, чл.225, ал.1 КТ, чл.220, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ и при условията на евентуалност – искове с правно основание чл. чл. 344, ал. 1 , т.1 и т. 3 вр. чл. 270, ал.1 КТ, чл.225, ал.1 КТ, чл.221, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ от В.В.С. срещу „Б.П.” ЕООД.
Ищцата В.В.С. твърди, че по силата на трудов договор от 08.09.2015 г. е започнала работа в ответното дружество на длъжност „продавач - консултант” в магазин, стопанисван от ответното дружество. Посочва, че с работодателя се уговорили работният ден да е четиричасов, а месечното трудово възнаграждение – в размер на 250 лева, като първоначално бил уговорен срок на договора до 04.09.2016 г., след което същият се превърнал в безсрочен, тъй като ищцата продължила да изпълнява длъжността със съгласието и без противопоставянето на работодателя. Ищцата твърди, че за времето, през което е работела в ответното дружество не е получавала трудово възнаграждение и не е ползвала полагаемия й се платен годишен отпуск в размер на 20 дни годишно. Това наложило ищцата да изпрати заявление до работодателя, с което прекратила едностранно трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Посочва, че заявлението било получено на 18.12.2017 г. от майката на управителя на ответното дружество на домашния им адрес, който е и адрес на управление на последното. След около месец ищцата получила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, считано от 22.01.2018 г. А на 02.02.2018 г. й била връчена заповед № 002 от 25.01.2018 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 25.01.2018 г. с мотив промяна на изискванията за длъжността. Ищцата изтъква, че тази заповед е нищожна, тъй като счита, тя едностранно е прекратила трудовото си правоотношение с ответника с връченото му на 18.12.2017 г. заявление. В случай че заповедта не бъде приета за нищожна, то тя се явява незаконосъобразна, защото е немотивирана, в нея не са посочени новите изисквания и как е направена преценката, че ищцата не отговаря на тях. При тези твърдения и съобразно допуснатото по реда на чл.214, ал.1 ГПК изменение (увеличение) на исковете ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати неизплатените трудови възнаграждения за периода 08.09.2015 г. – 18.12.2017 г. включително, в общ размер на 6863,64 лева (по 250 лева месечно), ведно със сумата от 722,29 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане от момента на настъпването на тяхната изискуемост до окончателното им заплащане; да й заплати обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 272,50 лева; да й заплати обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 45 дни в размер на 645,30 лева.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че заявлението по чл.327 КТ не е редовно връчено, ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за незаконно и отменено уволнението й, да бъде отменена заповед № 002 / 25.01.2018 г.; ответникът да бъде осъден да й заплати неизплатените трудови възнаграждения за периода 08.09.2015 г. – 18.12.2017 г. включително, в общ размер на 6863,64 лева (по 250 лева месечно), ведно със сумата от 722,29 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане от момента на настъпването на тяхната изискуемост до окончателното им заплащане; да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 25.01.2018 г. – 25.07.2018 г. в общ размер на 1 635 лева; да й заплати обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 272,50 лева; да й заплати обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 45 дни в размер на 645,30 лева. Претендира и разноски.
В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответното дружество „Б.П.“ ЕООД чрез управителя си П. С. е депозирало писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, в който заявява, че оспорва предявените искове. Не оспорва факта на валидно възникнало трудово правоотношение с ищцата на основание трудов договор № 002 / 08.09.2015 г., по силата на който тя е била назначена на длъжност „продавач – консултант“. Посочено е, че дружеството било създадено от П.С. и брат му С. С., който е съпруг на ищцата, с цел да развива търговска дейност с храни за животни, за което бил създаден и магазинът, в който работила ищцата. Освен нея било необходимо назначаването на още един продавач – консултант. С оглед обема на документооборота бил сключен договор за счетоводни услуги с „А.“ ЕООД. Посочено е в писмения отговор, че и на двамата продавачи ежемесечно са заплащани трудовите възнаграждения, едновременно и в брой, на място в магазина, като се уговорили те да полагат подпис в разплащателните ведомости, които се редували да носят в счетоводната фирма. През есента на 2017 г. била извършена инвентаризация, при която били установени липси в магазина. Тъй като управителят на ответното дружество и брат му нямали основание да се усъмнят в другата продавачка, решили да разрешат проблема помежду си, а ищцата излязла в отпуск по болест за периода 05.10.2017 г. – 07.11.2017 г., след което излязла в неплатен отпуск. В началото на 2018 г. управителят на ответното дружество бил уведомен от счетоводната фирма, че ведомостите не са върнати при тях. Впоследствие разбрал също така, че ищцата е регистрирала собствена фирма и е открила магазин за продажба на храни за животни. Ето защо със заповед № 002/25.01.2018 г. ответното дружество прекратило трудовото правоотношение с ищцата. Посочено е в писмения отговор, че ответникът не е получил заявлението на ищцата за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, но не е изключено то да е било получено от майката на управителя и последната да е пропуснала да му го предаде, поради лични проблеми. Ответникът заявява, че на ищцата са изплатени всички трудови възнаграждения за периода, в който е работила в дружеството и е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск. При тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на валидно възникнало трудово правоотношение на основание трудов договор № 002 / 08.09.2015 г. ищцата била назначена на длъжност „продавач – консултант“ в магазин, стопанисван от ответното дружество. Идеята за създаване на дружеството била на управителя П. С. и неговия брат С. С., като предмет на дейност била търговия с храни за животни, за което бил създаден и магазинът, в който работила ищцата. Страните уговорили четиричасов работен ден, тъй като ищцата работела и на друго място, и месечно трудово възнаграждение в размер на 250 лева, както и първоначално срокът на договора да е до 04.09.2016 г. Впоследствие договорът се превърнал в безсрочен, тъй като ищцата продължила да изпълнява длъжността със съгласието и без противопоставянето на работодателя. Освен ищцата като „продавач – консултант“ била назначена и св. А.М., която била на осемчасов работен ден. Счетоводното обслужване на дружеството – работодател се извършвало от св. Р. Г.. Трудовите възнаграждения на двете продавач – консултанти били заплащани ежемесечно - авансово и в края на месеца, на място в магазина, едновременно или в зависимост от това коя е на смяна в съответния ден, и в брой, за което те са полагали подписи в разплащателни ведомости, които се редували да носят в счетоводната фирма. През есента на 2017 г. била извършена инвентаризация, при която били установени липси в магазина. Тъй като управителят на ответното дружество и брат му нямали основание да се усъмнят в св. М., решили да разрешат проблема помежду си, а ищцата излязла в отпуск по болест за периода 05.10.2017 г. – 07.11.2017 г., след което излязла в неплатен отпуск. Междувременно отправила заявление до управителя на ответното дружество, което съдържа уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Заявлението било връчено на 18.12.2017 г. на адреса на управление на ответното дружество на св. Й. П. (която е майка на управителя) с отбелязване, че същата е член от домакинството и има родствена връзка. В началото на 2018 г. св. М. трябвало да занесе папката с ведомостите в счетоводната фирма и установила, че папката липсва от обичайното място, на което е съхранявана. За това уведомила управителя на ответното дружество. Папката с ведомостите не била открита. Впоследствие управителят на ответното дружество разбрал, че ищцата извършва идентична търговска дейност в магазин за продажба на храни за животни, стопанисван от нея и съпруга й. Със заповед № 002/25.01.2018 г. ответното дружество прекратило трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели А. А. М., Р.П.Г., Й. П. Ц. и Х.А.В., чийто показания съдът
кредитира като обективни, както и от приетите по делото писмени доказателства –
трудов договор № 002 / 08.09.2015 г., трудов договор № 006-18 от
17.01.2018 г., предизвестие, заповед за
прекратяване на трудово правоотношение, заверено копие от трудова книжка,
заключението на съдебно – счетоводните експертизи, което съдът кредитира изцяло
като компетентно и обективно дадено.
Съдът възприема като
достоверни показанията на св. А.А. М., Р. П. Г., Й.П.Ц. и Х.А.В., тъй като тези свидетели
обективно възпроизвеждат лично и непосредствено възприетите от тях факти, относими към
предмета на доказване по делото и се подкрепят от събраните писмени
доказателства. От разпита на тези свидетели при предвиденото в чл.165, ал.1 ГПК
изключение от допустимостта на свидетелски показания се установяват на първо
място обстоятелството, че ведомостите за изплащаните на служителите в
дружеството заплати, за получаването на които те са се подписвали, са били
редовно създадени и впоследствие изгубени не по вина на ответника, домогващ се
да докаже съдържанието им. И на следващо място при предвиденото в чл.164, ал.1,
т.3, пр.1 ГПК изключение от допустимостта на свидетелски показания, от разпита
на тези свидетели се установява обстоятелството, че в периода на съществуване
на трудовото правоотношение между страните - 08.09.2015 г. – 18.12.2017
г. включително, на ищцата са били
заплатени всички трудови възнаграждения. За съда не е налице основание за
подлагане под съмнение на показанията на св. Ц. (която е майка на управителя на ответното
дружество) и на св. В. (която се намира във фактическо съжителство с управителя
на ответното дружество), тъй като те са еднозначни, непротиворечиви и логични,
а и кореспондират с показанията на другите две свидетелки и се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства.
От заключението на съдебно – счетоводните експертизи се установява, че претендираните трудови възнаграждения за периода 08.09.2015 г. – 18.12.2017 е 5208,05 лева, като обезщетението за забава върху тази сума е 722, 29 лева; размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение м.09.2017 г. е 274,21 лева; размерът на обезщетението за неспазено предизвестие е 817,50 лева; размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск е 645,30 лева; размерът на обезщетението за оставане без работа за периода 25.01.2018 г. – 25.07.2018 г. е 1635 лева. В заключението е отразено, че за периода 2015 г., 2016 г. и 2017 г. са отразявани в оборотни ведомости и в годишните баланси изплащане на работните заплати въз основа на разплащателните ведомости. В разпита си пред съда вещото лице обяснява, че след като има дебитиране на сметка 421, означава, че осчетоводяването на ведомостите е направено, след като те са били представени подписани. Относно тези обстоятелства, за установяването на които са необходими специални знания, съдът кредитира експертното заключение като компетентно депозирано. Съдът не кредитира заключението в частта, в която се съдържат правни изводи, тъй като същите не са от компетентността на вещото лице.
По е представено заверено копие от трудовата книжка на ищцата, което при условията на чл.183 ГПК съдът констатира, че отговаря на оригинала и в което липсва отбелязване ищцата да е постъпвала на работа по трудово правоотношение.
Представен е и безсрочен трудов договор № 006-18 от 17.01.2018 г., сключен между ЕТ „…..“ и ищцата В.С., по силата на който последната е назначена на длъжността „продавач – консултант“ с месечно трудово възнаграждение в размер на 285 лева, на четиричасов работен ден.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявеният главен иск по чл.327, ал.1, т.2 вр. чл.270, ал.1 КТ, съдът намира за неоснователен, тъй като приема, че не е настъпило валидно прекратяване на трудовото правоотношение от ищцата на посоченото основание, защото връчването на отправеното от нея заявление на ответното дружество, макар и да е на посочения в търговския регистър адрес на управление, не е надлежно по смисъла на чл.50, ал.3 ГПК, защото не е получено от работник или служител на дружеството, който е съгласен да ги приеме, а и в известието за доставяне няма посочване в този смисъл, а напротив – отбелязано е, че са връчени на „член от домакинството, родствена връзка“. Ето защо този иск и съединените с него акцесорни искове по чл.225, ал.1 КТ, чл.220, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода по главния иск, съдът дължи произнасяне по евентуално съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1 , т.1 и т. 3 вр. чл. 270, ал.1 КТ, чл.225, ал.1 КТ, чл.221, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ.
Предметът на търсената съдебна защита при предявяване на конститутивния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ обхваща преценката за законосъобразност на взетото от работодателя решение, материализирано в заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение. Във всички случаи на оспорено пред съда прекратяване на трудово правоотношение съдът проверява начина, по който е формирана волята на работодателя за прекратяването му. Обстоятелствата, на които се основават тези искове включват източника на трудовото правоотношение, страните между които това отношение е съществувало и фактическия състав за прекратяването му, законосъобразното приложение на който работника или служителя оспорва. Основанията за прекратяване на трудовото правоотношение представляват определени от закона юридически факти възникнали, след сключването на трудовия договор, при наличието, на които прекратяването може да бъде извършено. В тежест на работодателя е да установи правомерността на извършеното от него прекратяване.
В настоящия случай прекратяването на трудовия договор между страните е извършено на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ. За да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т.11 от КТ за упражняването на потестативното право на работодателя за прекратяване на безсрочно трудово правоотношение с работник или служител е необходимо да се установи какви са били изискванията за изпълнение на длъжността от работника или служителя, в какво се състои промяната на същите (която да е настъпила след сключването на трудовия договор между страните) и отговаря ли съответното лице на новоустановените такива по закон или от работодателя. Следва да се има предвид, че основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ ще бъде не всяка промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, а само такава промяна, която е обективно необходима. В хода на съдебното производство работодателят при условията на пълно и главно доказване следва да установи всички елементи от фактическия състав, довели до необходимост от прекратяване на трудовия договор с ищцата на посоченото основание, извършено с мотивирана писмена заповед, от лице, упражняващо работодателска власт.
В производството по трудовия спор за отмяна на
незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, доказването на
правомерността на прекратяването с оглед разпределението на доказателствената
тежест е възложено на работодателя. Последният следва да установи, че е
приложил в съответствие със закона фактическия състав за прекратяване на
трудовия договор. В конкретния случай не бяха ангажирани доказателства както за
наличието на обективно необходима настъпила след сключване на трудовия договор
с ищцата промяна на изискванията за изпълнение на длъжността „продавач –
консултант“ в ответното дружество, така и дали тя отговаря на същите. Не са
налице конкретни мотиви в този смисъл и в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Това налага прекратяването
на трудовото правоотношение да бъде признато за незаконосъобразно и като такова
да бъде отменено.
Доколкото липсва искане за възстановяване на
ищцата на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност,
съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Съдът намира за неоснователен предявеният иск
по чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.270, ал.1 КТ за заплащането на трудови възнаграждения за периода
08.09.2015 г. – 18.12.2017 г. включително, в общ размер на 6863,64 лева (по 250
лева месечно), ведно със сумата от 722,29 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане от момента на настъпването на тяхната изискуемост до
окончателното им заплащане. Това е така, защото от събраните по делото гласни
доказателства при визираните в чл.165,
ал.1 ГПК и чл.164, ал.1, т.3, пр.1 ГПК изключения от допустимостта на
свидетелски показания, се установява на първо място обстоятелството, че
ведомостите за изплащаните на служителите в дружеството заплати, в които те са
се подписвали, са били редовно създадени и впоследствие изгубени не по вина на
ответника, и на следващо място се установява обстоятелството, че в периода на
съществуване на трудовото правоотношение между страните - 08.09.2015 г.
– 18.12.2017 г. включително, на ищцата
са били заплатени всички трудови възнаграждения. Предвид отхвърлянето на
главната претенция за заплащане на трудови възнаграждения, не следва да бъде
уважена и претенцията за заплащане на сумата от 722,29, представляваща обезщетение
за забавено плащане.
Неоснователен се явява и искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ, за заплащане на сумата от 1 635 лева, представляваща обезщетение за периода 25.01.2018 г. – 25.07.2018 г., през който ищцата е останала без работа след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество. Основателността на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ е обусловена не само от признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна, но и от доказването на дължимостта на претендираната сума чрез представяне на доказателства за оставане без работа за шестмесечния период след уволнението, като доказването на това обстоятелство е в тежест на работника съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса. В конкретния случай, въпреки представянето на трудовата книжка (по правилата на чл.183 ГПК), която представлява официален документ, съдът приема, че не се е осъществил фактът, от който ищцата претендира да са настъпили благоприятни за нея последици, а именно, че през посочения в чл. 225, ал. 1 КТ период не е полагала труд по трудово правоотношение, което пък й дава правото да получи предвиденото в тази разпоредба обезщетение. Напротив ищцата е представила по делото безсрочен трудов договор № 006 -18 от 17.01.2018 г., коментиран по-горе, от който се установява, че от 17.01.2018 г. тя полага труд като „продавач-консултант“ по трудово правоотношение с ЕТ „..“, като причините за липсата на отразяването му в трудовата книжка няма как да бъдат изследвани. Ето защо претендираното от ищцата по реда на чл.225, ал.1 КТ обезщетение в размер на 1 635 лева не следва да й бъде присъждано.
Основателни са исковете за чл.221, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 817,50 лева за неспазен 3 –
месечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор (уговорен в
чл.8 от трудов договор № 002 от 08.09.2015 г.) и обезщетение в размер на 645,30
лева за неползван платен годишен отпуск. Размерите на тези обезщетения се
доказват от заключението на съдебно счетоводната експертиза.
Въпреки изходът от делото по някои от предявените искове, на ищцата не
следва да й бъдат присъждани разноски, тъй като по делото единствено е
представен списък на разноските по чл.80 ГПК, с който се претендира заплащането
на адвокатско възнаграждение, но не са ангажирани доказателства нито за
договорено такова, нито за действително заплатено в претендирания
размер (видно от договор за правна защита и съдействие, серия „А“, № 786296 от
10.02.2018 г. и пълномощно към него – л.11 от делото).
С оглед изходът от делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да
заплати на ответното дружество сумата от 63,35 лева, представляващи направените
от ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.В.С., с ЕГН **********,***,
представлявана от адв. А. от САК срещу „Б.П.” ЕООД, с
ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. С., С.област, ул. „..“, бл.., ет.., ап.., представлявано от
управителя П. Н. С.
чрез пълномощника адв. А. от
КАК, искове с правно основание чл.327, ал.1, т.2 вр. чл.270, ал.1 КТ, чл.225, ал.1 КТ, чл.220, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ.
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ ПРЕКРАТЯВАНЕТО
НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ на В.В.С., с ЕГН **********,***, за длъжността
“продавач - консултант” в магазин, стопанисван от „Б.П.” ЕООД, с ЕИК …., извършено със заповед № 002 / 25.01.2018 г. на управителя на „Б.П.” ЕООД, с ЕИК …на
основание чл.328, ал.1, т.11 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.В.С., с ЕГН **********,***, представлявана от адв. А. от САК срещу „Б.П.” ЕООД, с ЕИК …., със седалище и
адрес на управление гр. С., С.област, ул. „…“, бл.., ет.., ап.., представлявано
от управителя П. Н. С. чрез пълномощника адв.
А. от КАК, искове с правно основание чл. 344, ал. 1 , т. 3 във връзка с чл.270,
ал.1 КТ за осъждане на
ответника да й заплати трудови възнаграждения за периода
08.09.2015 г. – 18.12.2017 г. включително, в общ размер на 6863,64 лева (по 250
лева месечно), ведно със сумата от 722,29 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане от момента на настъпването на тяхната изискуемост до
окончателното им заплащане; с правно
основание чл.225, ал.1 КТ за осъждане на ответника да й заплати
обезщетение в общ размер на 1 635 лева, представляваща обезщетение за
периода 25.01.2018 г. – 25.07.2018 г.,
през който ищцата е останала без работа след прекратяване на трудовото
правоотношение.
ОСЪЖДА
„Б.П.” ЕООД, с ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр.
Сливница, Софийска област, ул. „М. .“, бл.., ет., ап., представлявано от управителя П. Н. С., чрез пълномощника адв. А. от КАК по иска с правно основание чл.221,
ал.1 КТ да заплати на В.В.С., с ЕГН **********,***,
представлявана от адв. А. от САК, обезщетение в
размер на 817,50 лева за неспазен 3 – месечен срок на предизвестието за
прекратяване на трудовия договор (уговорен в чл.8 от трудов договор № 002 от 08.09.2015
г.) и по иска с правно основание чл.224,
ал.1 КТ да й заплати
обезщетение в размер на 645,30 лева за неползван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Б.П.” ЕООД, с ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр. С, С.област, ул. „..“, бл.., ет.., ап.. представлявано от управителя П. Н. С., да заплати по сметка на РС – гр. Сливница, сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща държавна такса съобразно уважените искове.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата В.В.С.
с правно основание чл.78, ал.1 ГПК
за осъждане на „Б.П.” ЕООД, да й заплати направените по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В.В.С., с ЕГН **********,***,
представлявана от адв. А. от САК да заплати на „Б.П.”
ЕООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С., С.област, ул. „…“, бл.. ет.., ап.., представлявано от
управителя П. Н. С.
чрез пълномощника адв. А. от
КАК сумата от 63,35 лева, представляващи направените от ответника разноски
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано връчване на съобщението за постановяването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: