№ 154
гр. Търговище, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101153 по описа за 2021 година
Производството е по предявен главен иск с пр. осн. чл. чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД
вр. чл. 21,ал.1,чл.19,ал.4 и чл. 33,ал.1 от ЗПК и чл. 143,т.5 от ЗЗП, а в условията на
евентуалност иск с пр. осн. чл. 26,ал.1 пр. трето от ЗЗД и насрещен иск с пр. осн. чл. 79,ал.1
от ЗЗД вр. чл.9 и сл. от ЗПК.
Ищцата Л. АЛ. М. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв. М.М.-АК Пловдив, твърди в исковата молба (и уточняваща молба), че
на 22.03.2021г. сключила Договор за потребителски кредит № 412908 с ответника „АЙ ТИ
ЕФ ГРУП” АД, гр.София, съгласно който ответникът й предоставил кредит в размер на
1000лв. Излага, че съгл. т. 5.6 от договора дължи и неустойка в размер на 1080,36лв., а
общата сума, която следва да върне е в размер на 2313,36лв., при ГЛП 40,54% и ГПР 49%. С
оглед на изложеното, ищцата приема, че посочената уговорка в договора по чл.5.6
предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение от договора
противоречи на закона по чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД във вр. с чл. 11,ал.1,т.10 и чл. 19,ал.4
вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143,ал.1 от ЗЗП, а в условията на евентуалност поддържа, че
неустойката противоречи и на добрите нрави-чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД, поради което
същата приема, че за нея е налице правен интерес от прогласяване на нищожността на
посочената клауза от договора поради противоречието й със закона, а в условията на
евентуалност- поради противоречие с правилата на морала и добрите нрави; претендира
разноски. В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се
представлява.Постъпила е писмена молба от процесуалния й представител за разглеждане на
спора в отсъствието на ищцата, като исковете се поддържат и се иска уважаването им, ведно
със законните последици.Излагат се подробни съображения относно недействителността на
1
посочената уговорка в договора за кредит, претендира разноски; въведено е възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение по чл. 78,ал.5 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, действащ
чрез процесуален представител адв.С.У. -САК, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни.Излагат се подробни съображения относно това ,че уговорената неустойка в
размер на 2,96лв. дневно за всеки ден от неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е адекватно обезщетение на кредитора за това неизпълнение от страна на
длъжника, като се излагат подробни съображения относно функциите на неустойката в
условията на предоставяне на високорискови кредити; акцентира се на обстоятелството, че
размерът на тази неустойка е индивидуално уговорен, той като размерът й не е не е
инкорпориран в ОУ към договора; иска се отхвърлянето на исковете, претендират се
разноски; въведено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение по чл. 78,ал.5 от
ГПК.
В срока и по реда на чл. 211,ал.1 от ГПК, на 21.10.2021г., в писмения отговор,
ответникът е направил изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията
по договора, поради неизпълнение на задължението на длъжника да заплаща редовно
погасителните вноски, като е предявил против ищцата насрещни осъдителни искове за
заплащане на сумата от 859,75лв. дължима непогасена главница и 119,51лв.
възнаградителна лихва за периода от 23.05.2021г. до датата на обявяване на предсрочната
изискуемост -22.10.2021г., като с определение № 1367/25.10.2021г., постановено по делото,
съдът е приел насрещните искове за съвместно разглеждане в процеса, разпоредена размяна
на книжа с ответницата по тези искове.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответницата по насрещните
искове, чрез адв. М.М.-АК Пловдив, предявените искове се оспорват, като неоснователни;
излага се, че не са налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на
задълженията, счита, че клаузите в тази връзка са неясни и поради това противоречащи на
ЗЗП; въвежда и възражение за недействителност на договора за кредит, поради
противоречие с императивните разпоредби на ЗПК, както и на отделни негови клаузи-а
именно уговорената неустойка за непредоставено обезпечение и уговорения размер на
договорната лихва, като противоречащи на закона, в евентуалност-на правилата на морала и
добрите нрави, излага подробни съображения, иска отхвърлянето на исковете изцяло;
претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства и като взе предвид доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че помежду им е сключен от
разстояние Договор за потребителски кредит № 412908 22.03.2021г., по който ищцата е
получила сумата от 1000лв. Видно от съдържанието на посочения договор, страните са
уговорили предоставянето на кредит в размер на 1000лв.-т.2.1 от договора, препращаща към
Приложение № 1 към договора, съобр. което размерът на месечната погасителна вноска с
одобрено обезпечение е 102,75лв., а без одобрено обезпечение-192,78лв., с брой на
2
погасителните вноски 12, при ГЛП 40,55% и ГПР49% и обща дължима сума от 1233лв., а в
т.10 от приложението е посочено, че размерът на неустойката в случай на непредоставяне на
обезпечение съгл. т.5.6 от договора е 2,96лв. средно на ден, като неустойката на ден не
трябва да надвишава 1% от главницата по кредита.От уговореното в т. 5.1 от договора се
установява, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата,
кредитополучателя е длъжен да учреди обезпечение съгл. условията на договора и ОУ, като
съгл. т.5.2 поръчителството може да бъде поръчителство на две физически лица-т.5.2.1 или
банкова гаранция-т.5.2.2.Изаскванията към поръчителите са да нетен осигурителен доход от
1500лв.; да са над 20 годишна възраст;да работят на безсрочен трудов договор да имат не
по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или
поръчители по друг договор за кредит, вкл. с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки
за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови
институции или ако имат такава – в ЦКР към БНБ за една година назад да е със статус не по-
лош от „дни просрочие 0-30дни”.Посочено е още, че кредитодателят не е длъжен и по своя
преценка с оглед надежността и платежособността на поръчителите, може да откаже
предложените от длъжника поръчители-т.5.3.Ако обезпечението е банкова гаранция,
кредитополучателят е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на
предоставяне на сумата, да представи оригиналът на удостоверението за банкова гаранция и
копие на договора, сключен между съответната банка, предоставяща банковата гаранция и
кредитополучателя, като гаранцията следва да съдържа безусловно и неотменимо изявление
на банката, че ако кредитополучателят не заплати което и да е парично задължение,
произтичащо от договора за кредит, банката ще заплати всички дължими суми в първия
работен ден, следващ деня на получаване на първото писмено искане на кредитодателя-
т.5.5.Уговореноте още, че в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в
срок обезпечение по кредита съгласно сроковете ши условията по т.5.1-т.5.5 от договора и
ОУ или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено,
кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не
е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално уговорен за всеки
кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1 към договора за кредит и
погасителния план към него.Посочената неустойка се начислява и се заплаща от
кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска, като неустойката се дължи
само за периоди, в които кредитът е бил без обезпечение-т.5.6.От представения погасителен
план се установява, че месечната вноска е в размер на 102,75лв.(главница и договорна
лихва), но при непредоставено обезпечение се начислява месечна неустойка в размер на
90,03лв., като в този случай размерът на месечната вноска възлиза на 192,78лв., като за
срока на договора, при кредит в размер на 1000лв., неустойката за непредоставено
обезпечение е в размер на 1080,36лв.От приетото заключение по назначената СИЕ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира излято като безпристрастно, компетентно и
отговарящо на поставените задачи се установява, че до датата на предсрочната изискуемост
-22.10.2021г. непогасената главница е в размер на 394,24лв., а договорната лихва е
119,51лв., а общо неизплатените суми и след датата на предсрочната изискуемост са
3
главница в размер на 859,75лв. и дог. лихва от 119,51лв. за периода от 23.05.21021г. до
22.03.2022г., а общо изплатените суми от кредитополучателя са в размер от 205,50лв.
(140,25лв. главница и 65,25лв.договорна лихва).
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
I.Предявен е главен иск на прогласяване нищожност на клаузата по т.5.6 от Договор
за потребителски кредит № 412908 22.03.2021г., сключен между страните по реда на
ЗПФУР, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение, като съдът
намира следното: Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради
което освен разпоредбите на ЗПФУР са приложими и разпоредбите на ЗПК и ЗЗП- чл.
18,ал.5 от ЗПФУР, като следва да се вземе предвид, че СЕС многократно е подчертавал, че
националния съд е длъжен и служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са
изложени в редица решения.За договорите за потребителски кредит на общо основание и
съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143–148 от ЗЗП. Макар и поместени в
индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него, липсват данни клаузите на
същия да са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. В тази връзка съдът
намира, че уговорената между страните неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, е неравноправна, респективно нищожна, още и поради
следното:Предвидената в договора неустойка, следва да се квалифицира като уговорена
отнапред компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено
обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Ето защо вредите, компенсирани с
тази неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен
отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с
цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. Такова
договаряне противоречи и на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга,
да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените
гаранции. Тя поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по
естеството си позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане и то в
размер, надхвърлящ размера на отпуснатия кредит-1080,36лв. неустойка при кредит от
1000лв., без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
4
изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при
потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение
на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на
кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий,
ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.На следващо
място, съгласно чл.143,т.5 от ЗЗП, неравноправна е клаузата ,която задължава потребителя
при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка, като съгласно ЗЗП, неравноправността се преценява към момента на
сключването на договора при вземане предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали
клаузи на договора или друг договор, от който той зависи. Видно от условията за
предоставяне на обезпечение, същото е било дължимо в срок от един ден след предоставяне
на сумата (сключването на договора), което само по себе си представлява едно обективно
невъзможно за изпълнение условие, предпоставящо начисляването на неустойката.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение), е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.Според т.3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.По посочения
начин се заобикаля и разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК.С процесната клауза за неустойка в
полза на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение – непредоставено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.С
оглед на изложеното, съдът приема ,че уговорената неустойка за непредоставено
обезпечение по т.5.6 от договора, е нищожна, като противоречаща закона, обстоятелство,
обуславящо основателността на предявения главен иск и неговото уважаване, на осн.
чл.26,ал.1,пр. първо от ЗЗД и чл. 143,т.5 от ЗЗП.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения от
ищцата евентуален иск.
II.По предявените насрещни осъдителни искове:насрещните искове са обусловени от
обявена с насрещната искова молба предсрочна изискуемост на задълженията по договора, с
оглед неизпълнение от страна на кредитополучателя, поради което ищецът претендира
осъждане на ответницата да заплати сумата от 859,75лв. дължима непогасена главница и
119,51лв. възнаградителна лихва за периода от 23.05.2021г. до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост -22.10.2021г.Ответницата оспорва исковете с доводи за
недействителност на кредитния договор поради противоречие със закона, оспорва и
наличието на основание за обявяване на предсрочната изискуемост.
Съдът, след като разгледа доводите и възраженията на страните, приема, че
възраженията на ответницата за недействителност на договора за кредит са основателни,
5
поради следното: В разпоредбите на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно
изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В конкретния
случай съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на
изискването по чл. 11,т.10 от ЗПК, съгласно което договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.В договора е посочен годишен процент
на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност-49%. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
случая в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин
- чл. 10, ал. 1 ЗПК. На следващо място не става ясно как е формиран ГПР от 49% и какво
друго е включено него извън фиксирания годишен лихвен процент от 40,55%, нито дали в
него е включен като разход и размерът на неустойката за непредоставено обезпечение в
размер на 1080,36лв. неустойка, надхвърлящ размера на самия кредит от 1000лв., поради
което не може да се прецени дали така посочения ГПР е вярно изчислен и дали не надхвърля
петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото
очевидно е, че при включване на неустойката в ГПР, той би надхвърлил значително 50%,
поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна
процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено
императивното изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо
недействителността на договора изцяло, на осн. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.С оглед на
този извод на съда, съобр. разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, установяваща, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, следва да се
приеме, че ответникът дължи единствено неизплатената част от главницата.Съдът,
съобразявайки заключението на вещото лице, приема, че неизплатената сума, дължима за
главница е в размер на 859,75лв., от която следва да се приспадне платената договорна
лихва в размер на 65,25лв., при което дължимата непогасена част от задължението е в
размер на 794,50лв., до който размер предявения осъдителен иск за главница е основателен
6
и следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 859,75лв. следва да се
отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и чл.23 от ЗПК.
По предявения иск за заплащане на договорна лихва в размер на 119,51лв.
възнаградителна лихва за периода от 23.05.2021г. до датата на обявяване на предсрочната
изискуемост -22.10.2021г., съдът, с оглед установената недействителност на договора и
доколкото в този случай се дължи единствено главницата, но не и лихва или други разходи
по кредита, приема, че претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, на осн.
чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК.
По разноските:С оглед изхода от спора, страните имат право на разноски, съобразно
степента на уважаване/отхвърляне на исковете, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.От
представения списък по чл. 80 от ГПК от ищцата се установява, че същата е направила
разноски в размер на 50лв. внесена държавна такса, при което ответникът следва да й
заплати тези разноски, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК. Ответникът, съобр. представения списък
по чл. 80 от ГПК е направил разноски в размер на 100лв. д. такса, 150лв. депозит за вещо
лице и 800лв. платено адв. възнаграждение. Доколкото не е уточнено какъв е размерът на
адв. възнаграждение на ответника по първоначалния и по насрещния иск, съдът приема, че е
уговорено по равно, или по 400лв., при което и с оглед чл.7,ал.2,т.1 и т.2 от ГПК не се явява
прекомерно, при което възражението на ищцовата страна е неоснователно и следва да се
остави без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК. С оглед уважаването на първоначалния
иск, ответникът няма право на разноски, а по насрещния, с оглед степента на уважаването
му, има право на разноски в размер на 577,99лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.С оглед на
изложеното, ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 527,99лв.,
определени по съразмерност и след компенсация, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
Относно искането на процесуалния представител на ищцата адв. М.М.-АК Пловдив
за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 вр. чл. 38,ал.1т.2 от
ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния представител на ищцата следва да се определи
възнаграждение в размер на 600лв., платимо от ответника, с оглед представения договор за
правна защита и адв. пълномощно за осъщественото процесуално представителство по
първоначалния и по насрещния иск, на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.7,ал.2,т.1 от
НМРАВ.Доколкото адвокатското възнаграждение на представителя на ищцата е определено
от съда в минимален размер, съобр. разпоредбите на НМРАВ, съдът счита, че възражението
на ответника по чл. 78,ал.5 от ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение, на
осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на т.5.6 от Договор за потребителски кредит №
412908 22.03.2021г., сключен между Л. АЛ. М. с ЕГН ********** от
********************** и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
7
управление гр.София, р-н Възраждане, бул.”Ал. Стамболийски” ,№ 84-86, представлявано
от Ф.Д. и С.А., действащи чрез адв. С.У.-САК, с която е уговорена неустойка за
непредоставено обезпечение, поради противоречие със закона, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД и чл.143,т.5 от ЗЗП.
ОСЪЖДА Л. АЛ. М. с ЕГН ********** от ********************** да заплати на
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Възраждане, бул.”Ал. Стамболийски” ,№ 84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., сумата от
794,50лв., непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 412908 22.03.2021г.,
ведно със законната лихва от 22.10.2021г. до изплащане на задължението, като за разликата
до пълния предявен размер от 859,75лв. отхвърля иска като неоснователен, на осн. чл.
79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и чл.23 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, бул.”Ал. Стамболийски” ,№ 84-86,
представлявано от Ф.Д. и С.А.,против Л. АЛ. М. с ЕГН ********** от
**********************, иск за заплащане на сумата от 119,51лв. възнаградителна лихва за
периода от 23.05.2021г. до 22.10.2021г. по Договор за потребителски кредит № 412908
22.03.2021г., като неоснователен, на осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК.
ОСЪЖДА Л. АЛ. М. с ЕГН ********** от ********************** да заплати на
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Възраждане, бул.”Ал. Стамболийски” ,№ 84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., разноските
по делото в размер на 527,99лв., определени по съразмерност и след компенсация, на осн.
чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на страните за прекомерност на адв.-
възнаграждение , като неоснователни, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Възраждане, бул.”Ал. Стамболийски” ,№ 84-86, представлявано
от Ф.Д. и С.А., да заплати на адв. М.В. М. с ЕГН **********-АК Пловдив с адрес на кантора
гр.Пловдив, бул.”Пещерско шосе”, № 81,ет.3,ап.Б, адвокатско възнаграждение в размер на
600лв. по банкова сметка IBAN BG86UNCR70001521514235, BIC UNCRBGSF, на осн. чл.
38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8