№ 12656
гр. С., 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110133122 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. С. З. срещу З.
Предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ за сумата от 355,44
лева – обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за лечение, от които 320,00
лева – разход за извършване на ЯМР на лумбален отдел и 35,44 лева – разходи за закупуване
на Волтарен Гел; Долоксиб таблетки и Нолпаза таблетки, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.06.2022г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 20.12.2021г. около 07,55 часа в гр. С., по ул. „Т.“, с посока на
движение от ул. “П.“ към ул. “Г.“, К. М. Ч. управлявал тролейбус марка “Ш.“, модел “.” с
инв. № .. На горепосочената дата, около 07,54 часа Ц. С. З. се качила в тролейбуса от С.”.
Насочила към намиращото се в тройлебуса устройство, за да валидира картата си. По
същото време водачът на тролейбуса рязко натиснал спирачки. Вследствие на силните
инерционни сили ищцата загубила устойчивост и паднала по гръб в салона на автобуса,
като ударила главата си в желязна тръба.
Водачът на превозното средство, осъществяващо превоз на пътници, което
предполага професионални умения и качества, бил длъжен да съобрази условията на
движението и да управлява тролея сигурно и безопасно, както спрямо останалите участници
в движението, така и по отношение на пътниците в него.
В резултат на протиправното поведение на водача К. Ч., на ищцата били причинени
следните травматични увреждания: контузия на долната част на гърба и таза/кръвонасядане
и оток в долната част на гръбначния стълб; кръвонасядане в долния край на гърба - поясно
кръстно; контузия на раменния пояс и мишницата; посттравматичен медуларен едем на маса
латералия на сакрума в ляво; дискови хернии на нИ. L1-L2 и L5- S1; увреждания на
1
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с миелопатия;
изгладена ломбална лордоза.
След ПТП ищцата Ц. З. била транспортирана от екип на ЦСМП до У. с оплаквания от
силни болки в областта на гърба, таза и ляв горен крайник. След извършени образни
изследвания и след проведени консултативни прегледи с лекари - специалисти, били
установени следните травматични увреждания: контузия на долната част на гърба и
таза/кръвонасядане и оток в долната част на гръбначния стълб; кръвонасядане в долния
край на гърба - поясно кръстно; контузия на раменния пояс и мишницата. Ищцата е
освободена от болничното заведение в назначена терапия.
Поради продължаващи оплаквания от болки в областта на гръбначния стълб, на
29.12.2021г. било извършено ЯМР изследване на поясния отдел на гръбначния стълб. На
21.12.2021г., 23.12.2021г. и 03.01.2022г., З. била прегледана от специалист - съдебен лекар.
На 04.03.2022г. ищцата била прегледана от д-р Росица Шейтанова - специалист по
Физикална и рехабилитационна медицина. Във връзка с лечението си ищцата Ц. С. З.
направила разходи, както следва: на 06.01.2022г. сумата от 320.00 (триста и двадесет) лева
за извършване на ЯМР изследване на лумбален отдел; на 08.02.2022г. сумата от 35.44
(тридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) лева за закупуване на Волтарен гел;
Долоксиб таблетки и Нолпаза таблетки.
Ищцата твърди, че към датата на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач била застрахована при ответника. С молба с вх. № 99-155/11.01.2022г. и
молба с вх. № 99-671/10.02.2022г. ищцата сезирала ответното дружество за изплащане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди, като с молба с вх. № 99-2364/05.05.202г.
била представена банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението. Не последвало
изплащане на претендираното обезщетение, поради което предявява настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва факта на сключена застраховка „Гражданска отговорност”
на водача на тролейбус с инв. № ., марка „Ш.”, валидна към 20.12.2021г. Оспорва механизма
на ПТП, както и вината на водача на тролейбуса. Оспорва, уврежданията на ищцата и
претендираните имуществени вреди да се намират в причинно-следствена връзка с
твърдяното ПТП, включително разходите, които се претендират, да са били наложителни.
Оспорва и размера на вредите. Оспорва доказателствената сила на протокола за ПТП.
При условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата /последната пътувала права без да се държи/.
Била отказала и диспансеризация, което допринесло за тежестта на вредите. Моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие от фактическа
страна следното:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ в тежест на ищеца е да
установи следните релевантни факти и обстоятелства: наличие на договор за застраховка
2
гражданска отговорност, сключен от ответника, който да покрИ. риска от възникване на
отговорност за вреди в правната сфера на водача при управление на процесния тролейбус;
реализиран застрахователен риск – причинени от застрахованото лице имуществени вреди
на ищеца – разходи за лечение, които се намират в причинна връзка с противоправното
поведение на деликвента; вид и размер на вредите; отправена от ищеца писмена
застрахователна претенция към ответника, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от застрахователя.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяването на дълга. В тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахованото при него МПС, както
и да докаже възраженията си.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
По допустимостта на исковете по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ:
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител – чл. 496, ал. 1 КЗ. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно.
Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на
пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
От представените по делото като писмени доказателства, а именно: молба вх. № 99-
155 от 11.01.2022г., молба вх. № 99-256 от 18.01.2022г., молба вх. № 99656 от 09.02.2022г.,
молба вх. № 99-671 от 10.02.2022г. /л. 32-35 от делото/ се установява, че още на дата
11.01.2022г. ищцата е депозирала пред ответното дружество претенция за изплащане на
обезщетение във връзка с направени от нейна страна имуществени разходи /щети/,
включително направен ЯМР. С молбата от 10.02.2022г. ищцата допълнително претендира
заплащане на щети – разходи за заплащане на медикаменти, като към датата на депозиране
на исковата молба в съда – 21.06.2022г. несъмнено е изтекъл предвиденият от разпоредбата
на чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен рекламационен срок относно
претърпените от ищеца имуществени вреди от проведено допълнително лечение.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в
полза на ищеца на застрахователно обезщетение във връзка с претендираната сума, касаеща
лечение по процесните фактури. С оглед на това, за ищеца не е налице предвидената от
нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ процесуална пречка, препятстваща защитата му по исков ред.
Ето защо предявеният от него иск е допустим.
По иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ за имуществените вреди:
Съдът, с оглед процесуалното поведение на страните приема за безспорно и
3
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП
гражданската отговорност на водача на тролейбус марка „Ш.” с инв. № . е била застрахована
при ответника ЗАД „. – З.” АД.
От материалите по административно-наказателната преписка, събрана във връзка с
издаване на НП № 21-4332-028016 от 04.02.2022г. /л. 92-109 от делото/ се установява, че с
наказателното постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на
К. М. Ч. за това, че: на 20.12.2021г. в гр. С., около 07,55ч. на ул. „Т.”, при управление на
Тролейбус Ш. с инв. № ., регистриран на „С., движейки се в посока от ул. „П.” към ул. „Г.”,
поради непредпазливост, при рязко спиране на ППС, създава опасност за живота и здравето
на хората в салона, което е довело до падане на пътничка в тролейбуса – Ц. С. З. ЕГН
**********, което е довело до причиняване на телесни увреждания на пострадалата, с което
е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. С наказателното постановление на виновния водач на
основание чл. 185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева. Видно от
придружителното писмо на ОПП-СДВР и от отбелязването върху НП, последното е влязло в
сила на 15.03.2022г.
Виновното и противоправно поведение на водача на тролейбуса, както и
причиняването и вида на телесните увреждания на ищцата Ц. З. в резултат на инцидента,
както и причинно-следствената връзка между поведението на водача на тролейбуса, се
установяват от приобщените по делото: комплексна АТЕ и СМЕ, медицинските документи,
приобщени по делото – предмет на изследване на експертизата, както и от разпита на
свидетелите А. Г. З. и И. Я. Я..
Така, от показанията на свидетелката А. З. /очевидец на инцидента/ се установява, в
деня на инцидента сутринта се возила в тролейбус № 6 в посока от жк. „Л., като на една от
спирките са качила ищцата. След това се опитала да се чекира, при което тролейбусът
тръгнал, след което рязко спрял, при което Ц. З. паднала назад на земята и си ударила
главата в желязото, предназначено за хващане на хора с инвалидни колички. След това
ищцата седнала на една седалка, някой от пътниците й дал валериан за успокоение.
Инцидентът с ищцата бил видян и от свидетелката И. Я., която също се возила в
тролейбуса, и видяла момента, в който ищцата била вече на земята след падането.
Свидетелката потвърждава заявеното от А. З. относно обстоятелството, че падането на
земята на ищцата е било резултат на рязкото тръгване и рязкото спиране на водача на
тролейбуса.
Показанията на двете свидетелски кореспондират помежду си относно релевантните
факти, както и на заключението на комплексната АТЕ и СМЕ, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
От показанията на свидетеля К. Ч. – водач на тролейбуса към момента на инцидента,
се установява, че причина за рязкото спиране е наличие на заледен участък от пътя, като
съгласно твърденията на свидетеля, спирането е довело до задействане на ABS системата на
превозното средство. Съдът не намери основания да изключи показанията на свидетеля Ч. в
посочената част, доколкото същите са логични и вътрешно безпротиворечиви.
4
Съдът кредитира и приетата по делото комплексна АТЕ и СМЕ, която е дала пълни и
обосновани отговори на поставените въпроси:
Съгласно заключението на експертизата: От материалите по делото е видно, че при
ПТП на 20.12.2021 г. пострадалата Ц. С. З. е получила следните травми: Контузия на
главата; Контузия на долната част на гърба и таза- оток и кръвонасядане между двете
седалищни области, постравматичен оток на кръстната кост в ляво (маса латериалия
вентрално); Контузия на лявото рамо.
Съгласно заключението механизмът на ПТП е следният: На 20.12.2021 г. около 17:55
часа, тролейбус „Ш. .“, с инв. № . се движи в гр. С. по ул. „Т.“, с посока от ул. „П.“ към ул.
„Г.“ и в района на ., водачът предприема рязко потегляне и спиране (според свидетелските
показания), вследствие на което в салона на превозното средство пада пътничката Ц. С. З..
От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се
направи извод, че причина за настъпване на процесното събитие е поведението на водача на
тролейбуса, който е предприел рязко спиране на превозното средство.
В експертната практика скоростта на превозните средства може да бъде определена
по следните методи: по дължината на спирачните следи, оставени върху платното за
движение; по деформациите на превозните средства и точното им разположение след удара
- методи „Моментум 360“, „Теория на удара“ и „Delta-V”, „Краш тестове“, чрез следствен
експеримент, чрез свидетелски показания. По делото няма никакви данни, на база на които
да се определи скоростта на движение на тролейбуса в момента на задействане на
спирачната уредба.
По делото не са събрани гласни доказателства на водача на процесния тролейбус,
поради което не може да се установи каква е причината за извършеното от водача
задействане на спирачната уредба.
Ако пострадалата е била седнала или се е държала на обособените за целта места,
движението на тялото в салона на тролейбуса би се ограничило, в сравнение с правостоящо
тяло без захват.
При извършеният първичен преглед в и-т „П.“, непосредствено след ПТП са
установени следните травми: Контузия на главата; Контузия на долната част на гърба и
таза- оток и кръвонасядане между двете седалищни области, постравматичен оток на
кръстната кост в ляво (маса латериалия вентрално); Контузия на лявото рамо; Дисковите
хернии са установени при ЯМР изследване на 29.12.2021 г.
Всяка дискова херния след получаването й (след острия период) може да се отнесе
към групата на т.нар. хронични заболявания. Дисковите хернии се лекуват различно в
зависимост от проявата на симптомите - от назначаване на упражнения, през лечение с
лекарства при поява на болка и скованост, до оперативно лечение при поява на отпадна
неврологично симптоматика.
Продължителността на оплакванията при установените травми е в рамките около две-
три седмици, който е пълният им оздравителен период. Болнично лечение при пострадалата
5
не е било провеждано. Липсват медицински данни за предходни заболявания при ищцата.
От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се направи
извод, че причина за настъпване на процесното събитие е поведението на водача на
тролейбуса, който е предприел рязко спиране на превозното средство. От техническа гледна
точка е налице причинно-следствена връзка между поведението на водача на тролейбуса и
настъпването на процесното събитие.
Ищцата Ц. С. З. е получила следните травми: Контузия на главата; Това травматично
увреждане е причинило на пострадалата БОЛКА; Контузия на долната част на гърба и таза-
оток и кръвонасядане между двете седалищни области, постравматичен оток на кръстната
кост в ляво (маса латериалия вентрално). Тази травма е причинила на пострадалата
ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА; Контузия на
лявото рамо. Това травматично увреждане е причинило на пострадалата БОЛКА.
Установените дискови хернии на ниво между първи и втори поясен прешлени (L1-
L2) и между пети поясен прешлен и първи кръстен прешлен (L5-S1) са категорично
свързани с дегенеративно заболяване на гръбначният стълб и не се отнасят към процесния
инцидент. Налице са медициниски основание да се приеме, че между процесното ПТП и
уврежданията на ищцата е налице причинно-следствена връзка. Липсва документ с изрично
лекарско предписание за извършване на ЯМР, но в съдебномедицинското удостоверение от
23.12.2021г. е налице предписание за извършване на образни изследвания. Извършването на
ЯМР при наличните оплаквания на ищцата е било необходимо, с оглед изясняване на
обективния статус на гръбначният стълб. От приложените по делото медицински документи
е налице два броя рецептурни бланки на името на ищцата Ц. С. З., с отразени лекарства -
Дексаметазон, Мелбек форт 15 мг и Ротикоскс 90 мг. За лекарствата Волтарен гел; Долоксиб
табл и Нолпаза таблети липсват за лекарско предписание. Волтарен гел е лекарствена форма
на нестероидно противовъзпалително средство (НСПВС) за външно приложение, под
формата на гел. Мелбек форт е лекарствена форма на нестероидно противовъзпалително
средство (НСПВС) за вътрешно приложение, под формата на таблети. Нолпаза е лекарство
за потискане на стомашната киселинност (инхибитор на протонната помпа), приема се под
формата на таблети и се използва при повишена киселинност (гастрит, „нервен стомах“,
прием на НСПВС). Комбинирането на посочените лекарства е често използвана лечебна
практика, с цел лечение на заболявания от вида посочени при ищцата. Ефектът от
посочената комбинация е обезболяване и потискане на отока в контузените зони.
Съгласно уточненията и допълненията, направени от вещите лица в съдебно
заседание:
Вещо лице Й. допълва заключението предвид дадените от свидетеля Ч. показания,
като сочи, че съгласно показанията му, причина за задействане на спирачната уредба е
наличие на заледен участък на пътя. При наличие на светофар, светещ червено, водачът
трябва да задейства спирачната система и да спре преди навлизане в кръстовището.
Системата ABS /anti-lock braking system/, дава едно по-голямо закъснение на превозното
средство. Това е трептене на спирачните цилиндри с определена честота, при което колелата
6
не се плъзгат, а се движат на границата на триенето, тоест, те не блокират, а продължават да
се въртят. При всички случаи, АВS системата повишава закъснението на превозното
средство и това повишава действието на инерционните сили, които действат върху
пътниците в купето. При всички случаи причината за ПТП-то е поведението на водача, тъй
като той задейства спирачната уредба. Системата ABS не може да се преодолее от водача, тя
е вградена.
Вещо лице Н. от своя страна посочва, че на стр. 20 от делото е приложен резултат от
ЯМР. Самото изследване - ЯМР не е приложено, но в кориците на делото е приложен
разчитането и заключението на ЯМР. Относно извършения ЯМР на стр. 30 от делото се
намира цитираната от вещото лице фактура № 4395. ЯМР е проведен в поясния отдел, а във
фактурата е посочена латинската дума „ломбален“, но това е едно и също – „ломбален
отдел“ или „поясен отдел“ на гръбначна стълб е същото. Гръбначният стълб се разделя на
области - шиен отдел, гръден отдел, поясен, кръстен отдел в областта на таза. Т.е., касае се
за едно също изследване на гръбначния стълб, но в поясен отдел. С това изследване са
установени тези дискови хернии. Поводът за търсене на това изследване е болката в поясния
отдел на кръста. Т.е., в резултат на изследването е установено, че болката се дължи и на тези
дискови хернии. Лекарствата, които вещото лице е посочило като обезболяващи и
противовъзпалителни, са цитирани т. 20 и 21 от експертизата, а именно в рецептурни бланки
и фактурата към тях, като те могат да се използват и за лечение на болките на дегеративни
заболявания на гръбначния стълб.
Вещо лице Н. допълва заключението си, като дава отговор и на следните въпроси:
Отговор на въпрос 12: Дегенеративните заболявания също причиняват болки и
страдания при обостряне на заболяването, което е с хроничен характер, но не може да се
каже в кой момент в продължение на годините може да се появят тези болки. Същите са
допринесли за по-голяма продължителност на оздравителния процес на процесните травми,
тъй като на болестно променен терен възникването на травма оздравява по-бавно.
Отговор на въпрос 13: Не се установяват данни за контролни прегледи по описаните
травми.
Отговор на въпрос 14: Заболяването не изисква диспансеризация, така се осъществява
само по изрично желание на пациента, но това не повлиява по никакъв начин на лечебния
процес, тъй като „диспансер“ означава да се следи състоянието в продължение на години, а
тук се касае за остра травма.
Не се спори по делото, а и този факт беше приет за безспорен, че към датата на ПТП
отговорността на водача на тролейбуса, в който е станали инцидента, довел до травматични
увреждания на ищцата, е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника.
Със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица
на гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или неимуществени
7
вреди при управлението или по повод притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ
застраховани лица по договора за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения
със собственика на тролейбуса договор за застраховка “Гражданска отговорност” за
процесния период носи отговорност за причинените при управлението на същия автомобил
вреди на трети лица. Съгласно ал. 3 на чл. 477 КЗ трети лица са всички увредени лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не
повече от договорената застрахователна сума. Съобразно нормата на чл. 492 КЗ,
застрахователната сума по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 000 000 лева за всяко застрахователно събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, а за вреди на имущество – 2 000 000 лева за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица.
В конкретния случай при така събраните доказателства се установява, че в резултат
на виновното и противоправно поведение на водача на тролейбус, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответното дружество, и в което ППС пътник е била
ищцата, на последната са причинени телесни повреди, както следва: Контузия на главата;
Контузия на долната част на гърба и таза- оток и кръвонасядане между двете седалищни
области, постравматичен оток на кръстната кост в ляво (маса латериалия вентрално);
Контузия на лявото рамо, за които вещото лице сочи, че се намират в пряка причинно-
следствена връзка с инцидента.
Установява се също така, че поради болки в поясната област на ищцата е било
предписано на 23.01.2021г. извършване на образни изследвания, като извършването на ЯМР
при наличните оплаквания на ищцата е било необходимо, с оглед изясняване на обективния
статус на гръбначният стълб. При така извършения ЯМР при ищцата са били установени
дискови хернии на ниво между първи и втори поясен прешлени (L1-L2) и между пети
поясен прешлен и първи кръстен прешлен (L5-S1), за които вещото лице сочи, че са
свързани с дегенеративно заболяване на гръбначният стълб и не се отнасят към процесния
инцидент.
Също така, обаче, вещото лице потвърждава, че именно в резултат на изследването
ЯМР е установено, че болката в поясната обалст се дължи и на тези дискови хернии, както и
че същите са допринесли за по-голяма продължителност на оздравителния процес на
процесните травми, тъй като на болестно променен терен възникването на травма оздравява
по-бавно.
Най-сетне, макар вещото лице да сочи, че конкретно за релевантните медикаменти:
8
Волтарен Гел; Долоксиб таблетки и Нолпаза таблетки, във връзка с които се претендират
разходи за закупуването им, да няма рецептурни бланки, то същите могат да се използват за
лечение на болките на дегеративни заболявания на гръбначния стълб.
С оглед на изложеното, съдът счита, че разходите, направени от ищцата за
извършеното изследване – ЯМР, както и за закупуване на посочените лекарства: Волтарен
Гел; Долоксиб таблетки и Нолпаза таблетки, са свързани именно с процесния инцидента,
поради което и искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Възражението на ответната страна, че ищцата не се е държала, докато е пътувала в
тролейбуса е ирелевантно, тъй като житейски допустимо е, при качване в обществен
транспорт пътника да чекира превозния си билет, за което и да се придвижва в него.
Неоснователно е и възражението, че пострадалата не се е диспансезирала, доколкото
вещото лице по СМЕ изрично сочи, че такава диспансеризация не е и била необходима с
оглед здравословното й състояние.
По делото, от страна на ответника не са представени доказателства за заплащане на
претендираните суми.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора има ищеца.
Ищецът доказва сторени разноски в исковото производство пред настоящата
инстанция, както следва: 50,00 лева – ДТ, 400,00 лева – депозит за комплексна
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, 100 лева – депозит за призоваване на
свидетели; 5 лева – такса за съдебно удостоверение.
Общите разноски, които доказва ищецът, са в размер на 555,00 лева, които следва да
бъдат заплатени от ответника.
Във връзка с така направените разноски, съдът констатира, че въпреки внесения
своевременно от ищцата депозит в размер на 100 лева за призоваване на свидетели, съдът
погрешка е разпоредил възнаграждение за явяване на свидетелите да бъде изплатено от
бюджета на съда /в съдебно заседание на 07.03.2023г./. Видно от приложеното по делото
платежно нареждане /л. 78 от делото/, ищцата е внесла депозит в общ размер на 500 лева, от
които 100 лева за призоваване на свидетели и 400 лева за допуснатата комплексна
експертиза.
Доколкото ищцата своевременно е внесла депозита за свидетели в размер на 100
лева, а съдът погрешно е изплатил възнаграждение за свидетелите от бюджета на съда,
разноските в тази част също следва да бъдат присъдени на ищцата, като й бъдат платени от
ответника.
Няма пречка, при необходимост, съдът да разпореди сумата от 100 лева, платена от
ищцата като депозит за свидетели да бъде преведена по бюджетната сметка на съда, с оглед
възстановяване на направените разходи от бюджета на съда.
От страна на адв. В. О. се претендират разноски за адвокатско възнаграждение по чл.
9
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата за настоящото производство, като се моли върху
определеното възнаграждение да бъде начислен и ДДС.
Съгласно специалния текст на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА в полза на адвоката,
осъществяващ безплатна правна помощ, съдът не може да присъди възнаграждение в по-
нисък размер от минималните размери съобразно Наредба№ 1 от 9 юли 2004 г. за
минимални размери на адвокатски възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата -
за правен спор с цена на иска с правен интерес до 1000 лева на адвоката по делото се дължи
минимално възнаграждение в размер на 400 лева. С оглед на това, предвид фактическата и
правна сложност на делото, която не е значителна, на адв. О. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съответно 480 лева с ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СРС сумата от 50,00 лева –
разноски, платени от бюджета на съда за призоваване и разпит на свидетеля Чипев.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „.-З.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.
С.” № . да заплати на Ц. С. З. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Л., на основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ сумата от 355,44 лева /триста петдесет и пет лева и 44 стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за лечение на
телесни увреждания, от които 320,00 лева – разход за извършване на ЯМР на лумбален
отдел и 35,44 лева – разходи за закупуване на Волтарен Гел; Долоксиб таблетки и Нолпаза
таблетки, във връзка с ПТП, реализирано на 20.12.2021г., в гр. С., в резултат на
противоправното поведение на водача на тролейбус марка “Ш.“ с инв. № ., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2022г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „.-З.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.
С.” № . да заплати на Ц. С. З. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Л., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 555,00 лева /петстотин петдесет и пет лева/ - разноски, сторени в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА ЗАД „.-З.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.
С.” № . да заплати на адв. В. В. О. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „И.йло” № 13, ет. 2,
ап. 4, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 480,00 лева /четиристотин и осемдесет
лева/ - адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА ЗАД „.-З.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.
С.” № . да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 50,00 лева /петдесет
лева/ – разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
10
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11