№ 1395
гр. Русе, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520103622 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК от А. Н. Б. против П. З. Б..
Ищецът твърди, че бракът му с ответника, сключен на 01.07.2000 год. в гр. Т*****, е
дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен. Заявява, че не желае съдът да
се произнася по въпроса за брачната вина. Твърди, че от брака нямат малолетни и
непълнолетни деца.
Ответникът не оспорва предявения иск.
В съдебно заседание на 25.10.2022 год. съпрузите декларират, че са постигнали
взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие да прекратят брака си чрез развод. Представят
споразумение по смисъла на чл. 51, ал. 1 от СК. Молят съда да прекрати брака им с развод
по взаимно съгласие и утвърди постигнатото от тях споразумение.
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и
становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Молителите са сключили граждански брак на 01.07.2000 год. в гр. Т*****, област Л*.
Горното се установява от Удостоверение за граждански брак серия УС- 0, № 200196,
издадено на 01.07.2000 год. от Община Т***** въз основа на акт за сключен граждански
брак № 23 от 01.07.2000 год.
Вследствие извършената служебна проверка на постигнатото споразумение, съдът
констатира, че то е законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, добре
1
са защитени интересите на молителите. Със споразумението се уреждат всички въпроси,
свързани с прекратяването на брака, то не противоречи на морала и нормите на СК, поради
което следва да бъде утвърдено, като същото придобие изпълнителна сила.
На основание чл. 330, ал. 3 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на съпрузите да
се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51
от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на молителите, съдът следва с
решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение за последиците от
него, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя размерът на
таксата по допускане на развода да е 40.00 лева, платима от съпруга в полза на държавата,
по сметката на Русенски районен съд, съгласно постигнатото споразумение.
На основание чл. 330, ал.5 от ГПК, решението, с което се допуска развода по взаимно
съгласие, не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 01.07.2000 год. в гр. Т***** граждански брак
между А. Н. Б., ЕГН ********** и П. З. Б., ЕГН **********, за който е съставен акт за
граждански брак № 23 от 01.07.2000 год. по описа на Община Т*****, поради сериозното и
непоколебимо взаимно съгласие на молителите да се разведат.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между А. Н. Б., ЕГН ********** и П. З. Б., ЕГН
********** споразумение относно последиците от развода, съгласно което:
1. Семейното жилище, представляващо апартамент на адрес: гр. Русе, кв. Д* 1, ул.
У**** № 2, бл. 12, вх. А, ет. 4 се предоставя за ползване на съпруга А. Н. Б., ЕГН
**********.
2. Страните заявяват, че по време на брака не са придобили недвижимо имущество в
режим на съпружеска имуществена общност.
3. Придобитият по време на брака лек автомобил остава в обикновена съсобственост
между тях.
4. Всеки от съпрузите е взел при себе си личните си движими вещи.
5. Страните заявяват, че нямат общи влогове, вземания и задължения към трети лица.
6. След прекратяване на брака съпрузите не си дължат взаимно издръжка.
7. След прекратяване на брака жената ще носи предбрачното си фамилно име М***.
8. Разноските за държавна такса по прекратяване на брака се поемат от мъжа, а всеки
от съпрузите заплаща адвокатски хонорар на представляващия го адвокат.
2
ОСЪЖДА А. Н. Б., ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд
окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 40.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3