№ 165
гр. Ловеч, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20244310200609 по описа за 2024 година
С Електронен фиш Серия К №7025242 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името
на Й. Г. С., ЕГН: ********** от гр. **** е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 800.00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 във вр.с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 31.01.2023 г. в 12:47 часа
в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 34+900, землището на с. Микре, с АТСС „ARH CAM S1”,
насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост
за населено място 50 км.ч. въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е
установено, че с МПС л.а. „******“ вид – л.а. с рег. ********, е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120cd3d. Посочено е,
че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 90 км /ч, като е налице
превишаване на разрешената скорост с 40 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5635657.
Недоволна от Електронния фиш останала жалбоподателката Й. Г. С., която го
обжалва в срок, чрез адв. Х. от АК Велико Търново и излага, че електронен фиш е
незаконосъобразен поради нарушения на материалния и процесуалния закон, с оглед на
което моли да бъде отменен изцяло, като съдът заплати на жалбоподателката заплатеното от
нея адвокатско възнаграждение. Излага, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, издаден
при неизяснена фактическа обстановка, допуснати са и съществени нарушения на
процесуални правила. Сочи, че жалбоподателката твърди, че не е управлявала процесния
лек автомобил на посочените в ЕФ дата, час и място, не била го предоставяла за управление
и на друго лице, както и че при управление на автомобила се стреми да спазва нормативно
установената скорост на движение. Във връзка с горните твърдения, сочи, че оспорват
авторството на процесното нарушение, както и самото нарушение като извършено при
сочените в ЕФ обстоятелства. Излага, че неясно и в недостатъчна степен е
индивидуализирано мястото на нарушението, както и че оспорват техническата изправност
на АТСС или система, с която е констатирано нарушението, съответствието на процесното
измервателно средство с одобрения тип, както и обстоятелството, че АТСС е било
1
разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и нормативните
предписания на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, спазването на реда на
установяване на нарушението. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалвания от тях
ЕФ, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За нея,
редовно призована не се явява и процесуалният и представител адв. Х. от АК Велико
Търново.
АНО – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със
съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка
молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния
определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката
присъстват доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателката на 27.06.2024 г., жалбата е
подадена, видно от пощенското клеймо на приложения по делото пощенски плик на
11.07.2024 г.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че
жалбоподателката е извършила административно нарушение, което е квалифицирано по чл.
21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван
със скорост 83 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, въведено с п.з. Д-
11 и приспаднат толеранс от 3 км, с превишение от 40 км/ч. Представена е като
доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се
установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , видно от представената
схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на
АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900,
землището на с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия
материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява
и точното отстояние на автомобила от АТСС –177 метра, като на снимковия материал е
отразено, че автомобилът е приближаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока
София и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е приближаващ се, то е видно, че
посоката на движение на процесния автомобил е към гр. София. Безспорно е и
обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената
схема. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото
средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.
В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 93 км/ч, а след като
е приспаднат автоматично 3 км. – 90 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия
изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3 %, от което следва, че при издаване
на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото
средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за
собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
На следващо място, от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (землището
на с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но
неправилно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не
се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно
останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето
2
производство факти. Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като
привръзка на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този
смисъл, посочената цифрова квалификация на нарушението не кореспондира със словесното
му описание. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които се въвежда забрана и
съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В 26 "Забранено е движение
със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и по - горе от словесното
изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че
нарушението е извършено в населено място (землището на с. Микре, област Ловеч, през
което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е квалифицирано
нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Освен това, както е посочено и по –
горе, от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се
установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч), но
неправилно е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д - 11. Този пътен знак е
от групата знаци със специални предписания и означава "Начало на населено място", като
съдът приема, че с посочването му само допълнително е пояснено обстоятелството, че
автомобилът е заснет да се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е
относим към разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността
от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП и
именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в
обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Така
констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение, поради което и
направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателката, с жалбата, съдът
намира за неоснователни. Не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на
наказаното лице, в частност да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй
като тя е правоспособен водач на МПС и като такав следва добре да познава правилата за
движение по пътищата. При положение, че ясно в словесното описание на нарушението е
индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, че е в
населеното място с. Микре, област Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не
може да има съмнения, че това може да е "евентуално" път извън населено място или
магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-
висока.
Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да
измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.
4, при условията на ал. 7, т. 1 от ЗАНН. От обсъдените по-горе доказателства не се
установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението
и които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор.
Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на електронния фиш съставлява
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от
наказващият орган, като привръзка към нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Няма данни да е
осъществен състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено,
че разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В - 26.
Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в
населено място, тази по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. При това положение се установява, че
следва да се приложи закон за същото административно нарушение ( нарушение на
скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща
цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената чл. 21, ал. 2, във връзка с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и
даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение относно
3
възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира описаното в
електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да
отменя ЕФ. Същото е постановено преди разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 1 от
ЗАНН да са били влезли в сила на 23.12.2021 година. Съгласно даденото тълкуване от ВАС,
няма пречка за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.
Следва да бъде уточнено и че цитираното тълкувателно решение на ВАС визира
наказателните постановления, но мотивите и разрешението, което е дадено с него касаят и
електронните фишове, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП и с оглед
обстоятелството, че електронният фиш е един от актовете, с които законът предвижда
приключването на образуваното административно наказателно производство – чл. 58д от
ЗАНН.
От обективна страна жалбоподателката С. като водач на МПС по смисъла на &6, т.11
от ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, със скорост от 90 км/ч., в пътен
участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч.
предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия
материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателката
автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта
на МПС - АТСС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до
07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер,
датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и
вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 58-СГ-ИСИС от
17.05.2022 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство 120cd3d. Видно от електронния фиш вида,
наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената
разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното
наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на
нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26
февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От
гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния
4
фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го
издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР
Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на
06.02.2023 г.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателката като в
случая е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден фиш е
регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. В § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП е дадена дефиниция на понятието "електронен фиш", а в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП е
дадена дефиниция на понятието "Автоматизирани технически средства и системи" -
Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в
частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото и край на работния процес, т. е. функциите на контролния
орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и
да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при
приключване на работа, но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е
задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. По изложените по – горе
съображения, съдът намира, че Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно
дело №1/2013 г. на ВАС на РБ е неприложимо, с оглед изменението на ЗДвП, където реално
е разрешено използване на мобилни устройства за заснемане на нарушения. Внимателния
прочит на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП също налага извода, че израза "в
отсъствието на контролен орган и на нарушител" пояснява действието по издаването на
електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на нарушението.
Систематическото тълкуване на тази разпоредба също подкрепя такъв извод. Самото
издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган,
като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който текст изисква да се
състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя. С
оглед мястото на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в системата от правни норми, регулиращи
тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение от общото
правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. В нормата на чл.189,
ал.1 от ЗДвП също е предвидено правилото, че актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол. Непосредствено
след извеждането на правилото в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, че актът се съставя от контролен
орган, в ал. 4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а именно: случаите, при
5
които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител,
нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и
законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал. 4 от чл. 189 от
ЗДвП налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" е израз,
относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на
нарушението. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г./. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
– видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е
регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва
извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не
само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в
нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
6
Съдът намира, че в обжалвания ЕФ е посочено точното място на извършване на
нарушението. В електронният фиш точно е отразено мястото на извършването му – обл.
Ловеч, ПП І-4, км 34+900, в землището на с. Микре. Предвид на това, че нарушението е
извършено в населено място, съдът намира, че на практика е невъзможно наказващия орган
да добави нещо повече от това. Освен това, GPS координатите на мястото на извършване на
нарушението са точно и ясно отразени в представеното веществено доказателство –
разпечатка от видеоклип № 120CD3D/0071392, като е отразено и обстоятелството, че този
участък е населено място.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост.
При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на
МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост,
автомобилът е собственост на жалбоподателката С.. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по
делото писмени доказателства, собственика на автомобила – Й. С. след получаване на ЕФ не
е упражнила правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с оглед на което правилно е ангажирана
нейната отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Последната не е направила и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези
съображения съдът приема, че правилно, в случая е санкционирана именно
жалбоподателката С. в качеството и на собственик на процесния автомобил, с който е
извършено нарушението. По изложените по - горе съображения съдът намира за
неоснователни направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателката.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от
12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-
1147/31.01.2023 г., по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч,
удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 31.01.2023 г.,
от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
същото, посока за задействане, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от Наредбата. Към
датата на извършване на нарушението – 31.01.2023 г. - чл.7 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и
стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак
Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи, поради което направените в тази насока възражения
се явяват неоснователни. Видно от приложения по делото протокол – приложение към чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР на деня 31.01.2023 г., пътният
участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила на жалбоподателката С. е бил
контролиран за времето от 11.15 часа до 13.55 часа, като установените от системата
нарушения на скоростния режим са били общо 75 броя. Протоколът съдържа всички
предвидени в Наредбата реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено
средство. От съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван
контрола на пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в
контролирания участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен,
7
както и че АТСС е било насочено към гр. София и е снимало в двете посоки. При това
положение, отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат
за доказани, тъй като същия има характера на официален удостоверителен документ, който е
съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и
съдържа данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти,
като на определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът
е официално заведен с регистрационен № 906р-1147/31.01.2023 г., поради което и няма
съмнение кой е неговия автор. Служебно известно е на съда, и че въпросният полицейски
служител е преминал обучение за работа със стационарната преносима система за контрол
на скоростта, с която е било извършено заснемането. В протокола за използване на АТСС
изрично са означени обстоятелствата, че в конкретното място за контрол е извършено
измерване на скоростта на превозните средства, и в двете посоки, като надлежно е
отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа
"стационарен" режим на измерване. Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола
времеви отрязък, през който системата е работила налага извод, че непосочването на
конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не
съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на електронния
фиш е опорочена или материалния закон е приложен неправилно, след като възпроизведения
час на заснемане на автомобила във вещественото доказателство – 12.47 попада в периода,
през който системата е била експлоатирана – 11.15 до 13:55 часа.
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на
пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било
изискването на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр.
54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване на
местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и чл.7
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган
в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до пътя
/видно от представената снимка/. Контролният орган няма никаква възможност да променя
или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и
заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар – камера – компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от автомобила собственост на жалбоподателката С..
Съгласно ръководството на потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС ARH
CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от
камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване
на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази
снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в
снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които
указват положението на лазарния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като
съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазарния лъч
върху МПС. В случая от приложения по делото снимков материал се установява, че
процесното техническо средство е било насочено в посока гр. София и е извършвало
измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота следва да се
посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът
„скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най - бързо движещото се МПС от
транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за
нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
8
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, собственост на
жалбоподателката С., като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи
кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието
на други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания
участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не
ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от
административнонаказващия орган.
В съдържанието на обжалвания ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №5635657,
като действително в обжалвания ЕФ не е отразено, кога е влязъл в сила този ЕФ. По делото
обаче са представени от АНО справки от АИС АНД /за връчен ЕФ и за платен ЕФ/, заверена
разписка за връчен ЕФ и копие на ЕФ Серия К №5635657 от които е видно, че с ЕФ Серия К
№№5635657, който е връчен на жалбоподателката С. на 06.07.2022 г. и платен от
последната на 27.07.2022 г., съответно влязъл в сила на 21.07.2022 г., последната е била
санкционирана за извършено от нея на 13.09.2021 г., в 14.50 часа в ВП-II-62, км.4+730, с.
Багренци нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и е била наложена глоба в размер на 600.00 лева. От разпечатката от
автоматична информационна система на Сектор Пътна полиция и представените от ОД на
МВР Кюстендил писмени доказателства, цитирани по – горе е видно, че този електронен
фиш е издаден на 01.03.2022 г., връчен на жалбоподателката на 06.07.2022 г., влязъл в
законна сила на 21.07.2022 г. и съответно заплатен на 27.07.2022 г.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО законосъобразно е
квалифицирал и приложил административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждаща наказване за повторно извършено
нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на
АУАН, респект. ЕФ значението на доказателствено средство, което може да бъде
опровергано от събраните в хода на съдебното или административното дирене доказателства
или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно
оспорване на посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени
посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните
по делото доказателства, включително представените от АНО. В случая описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
9
сила наказателно постановление. Както е посочено и по – горе визираният в
обстоятелствената част на електронния фиш акт, обосноваващ повторността /електронен
фиш Серия К, №5635657 е приет като писмено доказателство по делото. От съдържанието
му се установява, че с него на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП
жалбоподателката С. е наказана за същото по вид нарушение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и
че този ЕФ е влязъл в сила на 21.07.2022 г., предвид направеното отбелязване.
Следователно процесното нарушение, извършено на 31.01.2023 г., попада в рамките
на едногодишния срок по § 6, т. 33 от ЗДвП и е повторно извършено.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са подведени от
административно наказващия орган под нормата на чл. 182, ал. 4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП тъй като изпълват всички елементи от хипотезата й, и законосъобразно
отговорността на жалбоподателката С. е ангажирана на основание този по-тежко
квалифициран състав на нарушение.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН,
предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място, извършено повторно, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1 от ЗДвП, а именно двоен размер на предвидената за съответното нарушение
глоба, индивидуализирана в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В
случая скоростта е превишена с 40 км/ч. /стойност, получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т. 4 от визираната разпоредба. Последната
предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 31 до 40 км/ч. наказание,
определено в абсолютен размер – глоба 400 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За повторно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, каквото е процесното, наказанието е в двоен размер, т. е., 800 лева, каквото е
наложено на жалбоподателката С. на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал.1, т.4 от същия
закон.
С оглед на гореизложеното следва да се измени обжалвания ЕФ, като се
преквалифицира нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и се потвърди като законосъобразен, в
останалата част.
С оглед изхода на процеса следва да се остави без уважение искането на
процесуалния представител на жалбоподателката да бъдат присъдени на последната
направените по делото съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, като
неоснователно.
ОД на МВР Ловеч не са направили искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система – Серия К №7025242 издаден от ОД на
МВР Ловеч, с който на Й. Г. С., ЕГН: ********** от гр. **** е наложена на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 800.00
лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр.с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К №7025242 издаден от ОД на
МВР Ловеч, в останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателката да бъдат присъдени на последната направените по делото съдебно
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11