Р Е Ш Е Н И Е
№ 260251
гр. Варна, 29.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8013 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Д.И.Й., с ЕГН ********** и адрес: ***,
чрез пълномощника му адв. С.З.С. – АК *** срещу „Е.М.С“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, с която е предявен иск, с правно основание
чл.124, ал.1 във вр. с чл. 439, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че възможността за принудително изпълнение е
погасена по давност за следните вземания, за които е издаден Изпълнителен лист
от 04.09.2010 г., издаден въз основа на Заповед № 96765/20.07.2010 г. по
ч.гр.д. № 11485/2010 г. по описа на
Районен съд гр. Варна:
- 2671,54 лева – главница по договор за
кредитна карта;
- 281,02 лева – лихва за забава за периода
от 18.08.2003 г. до 15.07.2010 г.;
- Законна лихва върху главницата, считано
от 26.07.2010 г. до окончателното заплащане;
- 287,63 лева – съдебно – деловодни
разноски, в това число адвокатско възнаграждение.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
на *** г.между Д.Й. и „***“ АД е сключен договор за кредит. По заявление за издаване на Заповед за изпълнение депозирано от „***“ АД, в Районен съд – Варна е образувано ч.гр.д. № 11485/2010 г. В това производство е издадена и Заповед за изпълнение № 6765/28.07.2010 г. и Изпълнителен лист от 04.09.2010г. На 18.01.2016 г. е сключен Договор за цесия между „***“ АД и „Е.М.“ ЕООД, по силата на който цедента е прехвърлил вземането си, произтичащо от договора за кредит от *** г.
Въз основа на издаденият изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ с рег. № *** ***. По така образуваното дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като предвид обявената на 13.03.2020 г. епидемиологична обстановка в страната, не са направени удръжки към момента.
Ищецът поддържа, че не дължи на ответника посочените в изпълнителния лист вземания и е отказал да получи призовката за доброволно изпълнение, позовавайки се на изтекла в негова полза погасителна давност. Според същия, вземането е станало изискуемо на *** г., от която дата е присъдена и лихва върху главницата. Заявлението за изпълнение на паричното вземане на „***“ АД е депозирано пред съда на ***г., като още към момента на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист, давностния срок за изискуемост на вземането е бил изтекъл. На *** г. вземането е било цедирано на „Е.М.“ ЕООД, които на ***г. депозират молба за образуване на изпълнително производство, като към посочения момент вземането е било погасено по давност, тъй като по отношение на длъжника не били предприемани никакви действия, преди настоящото производство. Ищецът счита, че не е налице процесуално – правно основание за образуване на изпълнително производство, тъй като липсва изпълнителен титул. Видно от Заповедта за изпълнение на паричното задължение, въз основа на документ и издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11485/2010 г., същите се позовават на представени документи и в частност на Договор за банков кредит от *** г.. В молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело е посочено, че е цедирано вземане по договор за банков кредит от ***г. Изпълнителен лист за подобно вземане липсва по делото, поради което според ищеца няма как да се приеме че същия дължи сумите по така образуваното изпълнително производство.
Моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна, недоказана, неправилна и необоснована.
На ***г. между „***“ АД и „Е.М.“ ЕООД се е сключил Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „***“ АД, в качеството си на цедент, прехвърля на „Е.М.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, вземания, изрично посочени и индивидуализирани в Приложение към договора за цесия, съдържащо списък с индивидуализираните вземания към договора. Прехвърлени са и вземанията на банката, произтичащи от Договора, сключен между ищеца и „***“ АД на 18.08.2003г., за установяване на който бил издаден и процесният изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11485/2010 г. на Районен съд - Варна. Считано от 18.01.2016г. „Е.М.“ ЕООД се явява частен правоприемник на „***“ АД и нов кредитор по вземането за което е издаден посоченият изпълнителен лист.
Ответникът прилага в отговора на исковата молба, уведомление за сключения на *** г. Договор за цесия между „***“ АД и „Е.М.“ ЕООД, по силата на който „***“ АД е прехвърлил на цесионера „Е.М.“ ЕООД процесното вземане, като моли съдът, уведомлението да бъде връчено на ищеца, ведно с отговора на исковата молба, с което ищецът следва да счита за уведомен, съгласно Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д. № 12/2009г. II т.о., ТК в което съдът, в изпълнение на правомощията си по чл. 291 ГПК, приема за правилна съдебната практика, съгласно която исковата молба сама по себе си не може да се счете за уведомление по смисъла на чл. 99, ал.4 ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и до тогава невръчено на длъжника, се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. В тази насока е и Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС, I т.о, ТК, в което е указано, че уведомлението, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД.
Ответникът оспорва допустимостта на иска по аргумент от разпоредбата на чл. 416 ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.2 ГПК и влизане в сила на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязла в сила заповед. В отговора на исковата молба се посочва пасивното поведение на длъжника в предвидения по чл. 414, ал. 2 ГПК двумесечен срок, който създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, а и по аргумент от чл. 439, ал. 2 ГПК, започва да тече срокът на новата погасителна давност на вземанията, а не от падежа на сключения договор, поради което ответника счита, че оплакванията на ищеца в този смисъл за изтекъл срок на погасителна давност, считано от изискуемостта на вземанията за сумите по изпълнителния лист до влизане в сила на заповедта за изпълнение, респективно издаване на изпълнителния лист въз основа на нея, се явяват неоснователни. Твърди се, че в случая предвид влязлата в сила заповед за изпълнение, началото на давностния срок е 2010г. Счита се, че предявения иск е недопустим за разликата над сумата от 2 671.54 лева, която сума представлява главница на вземането, както се посочва в исковата молба. Сочи се разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, според която с погасяването по давност на главните задължения се погасяват по давност и акцесорните, поради което ответника счита, че липсва правен интерес от предявения иск по отношение на тях. Оспорват се и разноските направени в заповедното производство.
В условията на евентуалност, при несподеляне на тези доводи изложени в отговора на исковата молба, ответникът посочва следните твърдения, с които твърди да е прекъсвана погасителната давност по отношение на процесните вземания:
Въз основа на издадения изпълнителен лист е подадена молба за образуване на изпълнително дело, образувано под № 3427/2010г. по описа на ЧСИ ***, рег. № ***, с район на действие СГС. Още след образуване на изпълнителното дело са искани и са извършени изпълнителни действия прекъсващи срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, както и погасителната давност за вземането.
Ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество не изпраща представител.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно
определение от 18.01.2021г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване сключването на договор за възлагане на вземания на ***г. между„***“
АД и „Е.М.“ ЕООД по силата на който последното е придобило процесните вземания,
издаването на заповед за изпълнение № 6765/28.07.2010г. и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 11485/2010г. по описа на РС – Варна за процесните вземания в полза на
праводателя на ответното дружество, както и образуването на изпълнително дело №
*** по описа на ЧСИ с рег. № *** за принудително изпълнение на процесните
вземания.
Изпълнителен лист
за процесните вземания е издаден на 04.09.2010г. в полза на праводателя на ответника
„***“ АД /л.8/.
Вземанията срещу
ищеца са придобити от ответното дружество по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от ***г. /л.35-69/.
Уведомление до
длъжника за извършената цесия е приложено с отговора на исковата молба /л.70/ и
е получено от длъжника, който не оспорва, че е уведомен за прехвърляне на
вземанията срещу него.
С молба от ***г.
ответното дружество е поискало образуване на изпълнително производство срещу
ищеца пред ЧСИ № ***. В молбата се съдържа искане за налагане на запор върху
банкови сметки на ищеца /л.6-7/.
Покана за
доброволно изпълнение е редовно връчено на ищеца, при отказ на последния да
получи книжата, което е удостоверено от ЧСИ № *** с разпореждане от ***г.
По делото липсват
доказателства за извършени предходни изпълнителни действия, с които да е
прекъсната давността по отношение на процесните вземания.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр.
чл.124, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу него
изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла
погасителна давност след 04.09.2010г. – датата на издаване на изпълнителен лист
издаден по ч.гр.д. № 11485/2010г. по описа на ВРС в полза на праводателя на ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК длъжникът може да оспори вземането само въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Първото
действие, което би прекъснало давността по отношение на процесните вземания е
извършено едва на ***г. – искането за налагане на запор на банкови сметки на
ищеца, съдържащо се в молбата за образуване на изпълнително дело.
Дори
да е било образувано изпълнително дело през 2010г. пред *** както се твърди в
отговора на исковата молба, по делото липсват твърдения и представени
доказателства за действително извършени изпълнителни действия, с които да е
прекъсната давността.
По
силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от
момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от
по-нататъшната съдба на тези действия. Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980
г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС, погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес. Това Постановление действа до 25.06.2015 г., когато
с Тълкувателно решение № 2/2013 г. същото е обявено за изгубило сила, като след
тази дата погасителната давност продължава да тече по време на изпълнителното
производство, но се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение.
В
случай, че изпълнителното дело пред ЧСИ *** е образувано през 2010г. и по него
не са извършени изпълнителни действия, то изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона още през 2012г. съгласно разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. Прилагайки действащото към този момент Постановление № 3 от
18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС погасителна давност по
отношение на процесните вземания не е текла до 2012г., по време на
изпълнителния процес.
След
2012г. до образуването на изпълнително дело пред ЧСИ *** през 2020г. не са
извършвани действия, с които да е прекъсната давността, поради което и исковата
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
В
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 764.06 лева, от които
500 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 264.06 лева внесена държавна
такса.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д.И.Й., с ЕГН ********** и адрес: *** и „Е.М.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, че е погасена по давност за следните вземания, за които е издаден Изпълнителен лист от 04.09.2010 г., издаден въз основа на Заповед № 96765/20.07.2010 г. по ч.гр.д. № 11485/2010 г. по описа на Районен съд гр. Варна:
- 2671,54 лева – главница по договор за кредитна карта;
- 281,02 лева – лихва за забава за периода от 18.08.2003 г. до 15.07.2010 г.;
- Законна лихва върху главницата, считано от 26.07.2010 г. до окончателното заплащане;
- 287,63 лева – съдебно – деловодни разноски, в това число адвокатско възнаграждение, на основание чл.124, ал.1 във вр. с чл. 439, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Й., с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 764.06 лв. /седемстотин шестдесет и четири лева и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: