РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-198 27.11.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: петнадесети
септември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
Секретар Ани Цветанова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1780 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба на М.Г.И. от гр.***, против решение № 10/06.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 223/2019 г. по описа на РС – Царево, с което е извършена
съдебна делба между С.Г.К., К.С.К., Х.Г.Х., Т.Г.Х. и М.Г.И. по отношение на
съсобствените им имоти, като е постановено
следното:
ПОСТАВЯ в
дял на С.Г.К. и съпруга й К.С.К., Урегулиран поземлен имот /УПИ/ Х-62 в кв.18 по ПУП-ПРЗ на с.Фазаново, общ.Царево, целия урегулиран имот съдържащ
450 кв.м., при граници: североизток – улица, югоизток – улица, югозапад – УПИ
IV-61 и северозапад – УПИ III-62, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42 кв.м., на стойност 23 545 лв. и Урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІІІ-62 в кв.18 по ПУП-ПРЗ на с.Фазаново, общ.Царево, целия урегулиран
имот съдържащ 450 кв.м., при граници: североизток – улица,
югоизток – УПИ Х-62, югозапад – УПИ IV-61 и северозапад – УПИ IХ-62, на стойност 21 519 лв., като този
дял е стойност 45 064 лв.
ПОСТАВЯ в
дял на Х.Г.Х., Т.Г.Х. и М.Г.И., Урегулиран поземлен имот /УПИ/ IX-62 в кв.18 по ПУП-ПРЗ на с.Фазаново, общ.Царево, целият урегулиран имот съдържащ
450 кв.м., при граници: североизток – улица, югоизток – УПИ ІІІ-62, югозапад –
УПИ IV-61 и северозапад – УПИ II-60, като този дял е на стойност 21 519 лв.
ОСЪЖДА Х.Г.Х., Т.Г.Х. и М.Г.И. да заплатят на С.Г.К. и съпруга й К.С.К. сумата от 1955 лв. за уравняване на дяловете.
ОСЪЖДА С.Г.К. и съпруга й К.С.К. да заплатят по сметка на ЦРС
сумата от 1802.56 лв.,
представляваща държавна такса върху стойността на дела им, и сумата от 400.00 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Х.Г.Х., Т.Г.Х. и М.Г.И. да заплатят по сметка на ЦРС
сумата от 860.76 лв.,
представляваща държавна такса върху стойността на дела им, и сумата от 200.00 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Х.Г.Х., Т.Г.Х. и М.Г.И. да заплатят на С.Г. и съпруга й
К.С.К. сумата от 200 лв.,
представляваща разноски за вещо лице.
Въззивницата М.Г.И.
изразява недоволство от първоинстанционното решение и претендира за неговата
отмяна. Твърди, че не е била редовно уведомена по правилата на ГПК за
проведеното на 30.01.2020 г. съдебно заседание и по този начин е била лишена от
възможността да вземе участие в производството, като за самата дата тя е била и
в невъзможност да се яви, тъй като имала здравословен проблем, който не й
позволявал да участва в заседанието. Въззивницата твърди също, че от другия
съделител Х.Г.Х. й е станало известно, че при предходното съдебно заседание на
20.11.2019 г. съдът е отложил делото, поради неизготвена съдебно-техническа
експертиза, без да посочи нова дата, при което е било абсолютно необходимо тя
да получи призовка от съда за определената нова дата на съдебното заседание,
което не е било сторено. По тези съображения се моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да върне делото на ЦРС за разглеждане от фазата преди
изслушване на техническата експертиза и постановяване на делбените квоти.
В съдебно заседание, процесуалният представител
на въззивницата адв.Чечовподдържа жалбата и моли съда да я уважи на посочените
в нея съображения и на основание събраните по делото доказателства. Представя
писмени доказателства за здравословното състояние на въззивницата.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемите С.Г.К. и К.С.К., подаден чрез пълномощника адв.Д.С.. Въззивната жалба
се оспорва като неоснователна и се моли за нейното отхвърляне, за което са
изложени съображения. В съдебно заседание, процесуалния представител моли
въззивния съд за потвърждаване на обжалваното решение. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се направените по настоящото дело
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемия Х.Г.Х., представляван в процеса чрез
назначен по реда на чл.29, ал.4 ГПК особен представител адв.Р.Д.. В съдебно
заседание особеният представител взема становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение..
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемия Т.Г.Х., не се взема становище по жалбата. В
съдебно заседание, въззиваемият взема становище за отмяна на обжалваното
решение.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед наведените във въззивната
жалба възражения и като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено
следното:
Производството по делото е за делба във втора фаза – по извършване
на делбата.
С влязло в сила решение № 85/25.09.2019 г. по гр.д.№ 223/2019 г. по описа на
ЦРС е допусната делба
между С.Г.К., К.С.К., Х.Г.Х., Т.Г.Х. и М.Г.И. по
отношение на съсобствените им имоти, както следва:
- УПИ ІІІ-62 в кв.18 по ПУП-ПРЗ на с.Фазаново, общ.Царево, с
площ от 450 кв.м., при граници: североизток – улица,
югоизток – УПИ Х-62, югозапад – УПИ IV-61 и северозапад – УПИ IХ-62, при квоти
– по 1/10 ид.ч.
за всеки от съделителите С.К., Х.Х., Т.Х. и М.И., и 6/10 ид.ч. за съделителите С.К. и К.К., при условията на СИО;
- УПИ IX-62 в кв.18 по ПУП-ПРЗ на
с.Фазаново, общ.Царево, с площ от 450 кв.м., при граници: североизток – улица,
югоизток – УПИ ІІІ-62, югозапад – УПИ IV-61 и северозапад – УПИ II-60,, при квоти – по 1/10 ид.ч. за всеки от съделителите С.К., Х.Х., Т.Х. и М.И., и 6/10 ид.ч. за съделителите С.К. и К.К., при
условията на СИО;
- УПИ Х-62 в кв.18 по ПУП-ПРЗ на с.Фазаново, общ.Царево, с площ от 450
кв.м., при граници: североизток–улица, югоизток–улица, югозапад–УПИ IV-61 и
северозапад–УПИ III-62, ведно с
построената в имота едноетажна жилищна сграда
със застроена площ от 42 кв.м., при
квоти: по 1/10
ид.ч.
от 392/450 кв.м.ид.ч.
от УПИ Х-62 в кв.18, ведно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда – за всеки един от съделителите С.К., Х.Х., Т.Х. и М.И., 6/10 ид.ч. от 392/450 кв.м.ид.ч. от УПИ Х-62 в кв.18, ведно с построената в мястото
едноетажна жилищна сграда – за съделителите С.К. и К.К., при условията на СИО, и 52/450 кв.м.ид.ч.
от УПИ Х-62 в кв.18 – за
съделителите С.К. и К.К., при условията на СИО.
За установяване поделяемостта на
допуснатите до делба недвижими имоти е извършена съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че всеки един от имотите е реално неподеляем. Съгласно експертизата, ответниците имат по 129.20 кв.м.
и по тази причина не могат да получат самостоятелни дялове, поради което вещото
лице е предложило варианти за делба, при които имотите се обособяват общ дял за
ищците с оглед изразеното от тях желание и общ дял за ответниците. Предвид
това, експертът е посочил, че са възможни
три варианта на делба, като при вариант
първи и вариант втори са обособени два дяла, а при вариант третия са обособени
три дяла. Така,
при вариант
„Първи“ ищците получават в общ дял УПИ X-62 и
изградената в него
сграда, УПИ ІІІ-62 и част от
УПИ ІХ-62 – площ от 40.88 кв.м.,
а ответниците получават в общ дял останалата част от УПИ
ІХ-62 с площ от 409.12 кв.м.,
като при този вариант не се налага доплащане между страните, но е необходимо да
се извърши промяна на ПУП–ПР, при която да се измени площта
на УПИ III-62 на
490.88 кв.м.
(450 + 40,88), а на УПИ IX-62 площта
да стане 409.12 кв.м. При вариант „Втори“ ищците
получават в общ дял УПИ X-62 с изградената в него сграда и УПИ ІІІ-62, а ответниците получават в общ дял УПИ ІХ-62, като при този вариант не се
налага промяна на ПУП-ПР, но ответниците
следва да доплатят на ищците сумата общо
от 1955 лв. (по 651.67
лв.) за изравняване на дяловете. При вариант „Трети“ ищците
получават в общ дял УПИ X-62 с изградената в него сграда и УПИ ІІІ-62, а УПИ
IX-62
се разделя
на два парцела, съответно с площ от 250 кв.м. и 200 кв.м,
като първия от новообразуваните УПИ се постави в дял на двамата ответника, а
втория от новообразуваните УПИ се постави в дял на третия ответник, но при този вариант се
налага изменение на ПУП-ПР
за разделянето на УПИ ІХ-62, както и се налага изравняване на сметки между съделителите. Експертизата
е определила и пазарната стойност на допуснатите до делба имоти, а именно: 21519 лв. – за УПИ ІІІ-62 (незастроено),
21519 лв. – за УПИ ІХ-62 (незастроено) и 23545 лв. – за УПИ Х-62 заедно с
построената в него сграда, или общата стойност на имотите е в размер на 66583
лв.
В съдебно заседание ищците С. и К. К. и ответника Х.Х.
чрез особения му представител са заявили предпочитание
делбата да се извърши при
вариант „Втори“, тъй като единствено при него не се налага извършването на
промяна на ПУП-ПР и страните не
биха се обременили с допълнителни разноски.
С първоинстанционното решение съдът е приел, че делбата на процесните недвижими имоти следва да бъде
извършена чрез разпределянето им по реда на чл.353 ГПК, без да
се тегли жребий, тъй
като квотите на съделителите не са равни и делбените имоти се различават един
от друг, поради което съставянето на дялове
и тегленето на жребий се оказва невъзможно.
Поради това и като е взел предвид, че страните
не спорят относно разпределението на имотите по дялове по предложения от експертизата
вариант „Втори“, съдът го е възприел изцяло
и приел, че делбата следва да се извърши
като се поставят в общи дялове на съделителите имотите,
групирани от вещото лице, а именно: в
общ дял на ищците – дял първи (УПИ
X-62 с
изградената в него
сграда и
УПИ ІІІ-62),
а в общ дял на
ответниците – дял втори (УПИ ІХ-62), като за уравняване на дяловете ответниците следва да заплатят на
ищците сумата от 1955 лв. С решението съдът е определил и съответната държавна такса, която всеки съделител дължи
върху стойността на собствения си дял,
както и разноските по делото, съгласно чл.355 ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените в жалбата оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
По отношение
разглеждането на спора по същество и с оглед въведения от законодателя
ограничен въззив, предметът на настоящото въззивното производство е очертан в
случая само от посочените във въззивната жалба оплаквания.
Основното и
единствено възражение на въззивницата е за допуснато от ЦРС процесуално
нарушение, свързано с призоваването й, като се твърди, че тя не е била редовно уведомена
за съдебното заседание на 30.01.2020 г. и по този начин е била лишена от
възможността да вземе участие в съдебното производство. Други възражения не са
направени, липсват и оплаквания по правилността на обжалваното решение.
Настоящата
инстанция намира за неоснователни възраженията на въззивницата. В случая, в
първоинстанционното производство по втората фаза на делбата са били проведени
две съдебни заседания. Първото открито съдебно заседание е проведено на
20.11.2019 г., за което всички страни са били редовно призовани, включително и ответницата
М.И. – същата е била призована със съобщение, връчено й лично на 06.11.2019 г.
(л.73 от делото на ЦРС), но тя не е взела участие в заседанието нито лично,
нито чрез представител. Видно от съдържанието на съдебния протокол от
20.11.2019 г., съдът е дал ход на делото, допуснал е съдебно-техническа експертиза
и с оглед нейното изготвяне е отложил делото за 30.01.2020 г. от 10.30 ч., за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени. В тази връзка, доводите на въззивницата, че от от другия
съделител Х.Х. й е станало известно, че в съдебно заседание на 20.11.2019 г.
съдът е отложил делото, без да посочи нова дата, са голословни и абсурдни,
доколкото този съделител не се е явявал в съдебно заседание, тъй като е
представляван в процеса от назначен от съда особен представител. Тук следва да
се има предвид и обстоятелството, че съдебният
протокол е официален документ, който е доказателство за извършените в съдебното
заседание съдопроизводствени действия (чл.152 ГПК), като в случая удостоверява
обявената в заседанието дата на следващото съдебно заседание.
На 30.01.2020 г.
е проведено второто открито съдебно заседание по делото, на което ответницата М.И.
също не се е явила и не е била представлявана, като съдът е приел, че тя е
редовно уведомена по чл.56, ал.2 ГПК, дал е ход на делото, приел е изготвената
съдебно-техническа експертиза, приключил е събирането на доказателствата и е
обявил делото за решаване.
Изложените по-горе
обстоятелства налагат категоричен извод, че въззивницата М.И. е била редовно
призована за проведените две съдебни заседания в първоинстанционното
производство, поради което съдът не е допуснал твърдяното нарушение на
съдопроизводствените правила. На основание чл.56 ГПК, съдът е длъжен да призове
страната за първото по делото заседание, което в настоящия случай е било проведено
на 20.11.2019 г. и за което въззивницата е била редовно призована, чрез лично
връчване на призовката на 06.11.2019 г., т.е. в срока по чл.56, ал.3 ГПК (най-късно
една седмица преди заседанието), което позволява да се даде ход на делото и в
нейно отсъствие. Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.2 ГПК, страните които са
редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото
заседание, когато датата му е обявена в заседанието, т.е. след провеждане на
едно открито заседание, за което страните са били редовно призовани и при отлагане
на делото за следващо заседание, датата на което е оповестена в откритото
заседание, те не се призовават за това следващо заседание. Без значение е дали
страната е участвала или не в откритото заседание, което се отлага, щом като е
била редовно призована за него, тъй като логиката на този законов текст е, че
страните следва да следят за развитието на процеса и хода на производството по
делото. Настоящият случай е именно такъв – въззивницата е била редовно
призована за първото открито заседание и независимо, че не е участвала в него съдът
не е бил длъжен да я призовава за следващото заседание. Ето защо, ЦРС правилно
е приложил разпоредбата на чл.56, ал.2 ГПК и не е допуснал твърдяното от въззивницата
процесуално нарушение, поради което възраженията й в този смисъл са
неоснователни.
Неоснователни са
и доводите в жалбата, че въззивницата е била в невъзможност да се яви в
съдебното заседание на 30.01.2020 г., поради здравословен проблем, тъй като в
производството производство доказателства за това не са представени. Обратен
извод не следва от представената пред настоящата инстанция Епикриза от Болница
„Лозенец“, доколкото от същата е видно, че въззивницата е постъпила в болницата
на 05.02.2020 г. за ******** ********** на ******* на ******* ****** ****** и е
изписана на 07.02.2020 г., т.е. не се установява невъзможността й да присъства
в съдебното заседание на 30.01.2020 г. Отделно от това, И. е можела да
упълномощи адвокат, който да я представлява в заседанието, както е направила за
въззивното производство, но не е сторила това.
Други възражения
не са наведени във въззивната жалба. Не са изложени и оплаквания от
въззивницата относно материалната незаконосъобразност на обжалваното съдебно
решение и способа за прекратяване на съсобствеността в делбеното производство,
поради което въззивният съд не разполага с правомощие да провери правилността
на решението, с оглед нормата на чл.269, изр.второ ГПК. Предвид това, Бургаският
окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е правилно, като с оглед
липсата на каквито и да било оплаквания и доводи във въззивната жалба срещу
правилността обжалвания съдебен акт и предвид липсата на нарушение на
императивни норми на материалния закон, решението следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/06.02.2020г.,
постановено по гр.д.№ 223/2019г. по описа на Районен съд – Царево.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.