№ 5882
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100509737 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9737/2024 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на Н. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* срещу
решение №10112 от 29.05.2024 г по гр.д.№56610/23 г на СРС , 90 състав в частта , в която е
отхвърлен иска на въззивника да се осъди „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* гр. София да му
заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 231,04 лева, недължимо платена по
недействителна клауза, предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство от „Multitude Bank” по Договор
за предоставяне на потребителски кредит № 1256850 от 26.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 10.10.2023 г до окончателното заплащане на сумата ;
-по въззивна жалба на „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* гр. София срещу посоченото решение на
СРС в частта , в която по иска на Н. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„******* срещу дружеството е прогласена на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.
146, ал. 1 от ЗЗП нищожността на клаузата на чл.5 от Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1256850 от 26.04.2023 г., предвиждаща задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство от
„Multitude Bank” в размер на 5050 лв., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за
задълженията и договорите, като противоречаща на закона и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1, и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
1
потребителите. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските ;
-и по частна жалба на Н. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* срещу
определение №26681 от 28.06.2024 г по гр.д.№56610/23 г на СРС , 90 състав , с което е
оставено без уважение искането на Х. да се измени посоченото решение на СРС като не се
присъжда в полза на „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* гр. София сумата от 400 лева разноски
пред СРС .
Въззивникът Н. Н. Х. излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната
от него част . Безспорно въззивникът е заплатил на ответника сумата от 231,04 лева
възнаграждение за поръчителство. Няма данни плащането да е било в хипотеза на чл.75 ал.2
ЗЗД – на овластено от кредитора-поръчител лице .Без значение е дали ответникът е
задържал сумата или я превел на поръчителя , а и данни за такова плащане липсват . В тази
част не трябва да се кредитира ССЕ .
Въззивникът „Ф.Б.“ ЕООД излага доводи за неправилност на решението на СРС в
обжалваната от него част . Неправилно първоинстанционният съд е приел , че посочения в
договора за кредит /заем/ ГПР е занижен , а действителният ГПР е по-висок .
Възнаграждението за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство от
„Multitude Bank”-Малта не трябва да се включва при изчисляване на ГПР , а потребителят е
можел да обезпечи кредита и по друг начин , включително и чрез поръчителство на
физически лица . Стойността на въпросното възнаграждение не е била известна на заемателя
при предоставяне на заема , независимо че „Multitude Bank” е негов „търговски партньор“ .
Следователно не са нарушени чл.10 ал.2 ЗПК , чл.10а ал.4 ЗПК и чл.19 ал.4 ЗПК . Заемателят
е поставен в положение на зависимост от заемателя , който винаги може да уговори високо
възнаграждение за поръчителство и това да доведе до нищожност на договора за кредит
/заем/ .
„Ф.Б.“ ЕООД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на Х. .
Дружеството не се е обогатило от платеното възнаграждение по договора за гаранция , което
то може да получи по чл.16 ал.2 от ОУ . Впоследствие възнаграждението е преведено на
„Multitude Bank”-Малта .
Н. Х. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на „Ф.Б.“ ЕООД .
„Multitude Bank”-Малта е дружество , което е свързано лице с „Ф.Б.“ ЕООД . Ответникът е
организирал мрежа от свързани дружества с цел да заобиколи чл.19 ал.4 ЗПК . Ответникът е
подписал договора за кредит /заем/ и е събирал т.нар.възнаграждение за поръчителство ,
което е било в значителен размер и представлява скрита лихва по заема .
„Ф.Б.“ ЕООД е подало писмен отговор , в който оспорва частната жалба на Х.. Доказано е
заплащане на адвокатско възнаграждение с представената фактура , която е платена
Въззивните жалби и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на
въззивниците на 11.06.2024 г и на 12.96.2024 г и е обжалвано в срок съответно на
04.06.2024 г и на 18.06.2024 г .
Определението по чл.248 ГПК е връчено на жалбоподателя на 10.07.2024 г и е обжалвано в
2
срок на 15.07.2024 г
Налице е правен интерес на въззивниците и на жалбоподателя за обжалване на решението
на СРС в посочените части , както и на определението по чл.248 ГПК .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска за прогласяване на нищожност на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
чл.146 ал.1 от ЗЗП на клаузата на чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 1256850 от 26.04.2023 г СРС е приел следното.
Безспорно между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит
№1256850 от 26.04.2023 г., с посоченото в исковата молба съдържание, по силата на който
ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като заемополучател сумата от 5000 лв.,
която последният се задължил да върне. Кредитополучателят се задължава да върне сумата
от 6750 лв. на 18 месечни вноски при приложим ГПР по кредита от 49.66% и ГЛП от 41%.
В чл. 5 от договора за кредит страните са уговорили обезпечение по кредита,
представляващо предоставяне на поръчителство от третото за настоящото производство
лице „Multitude Bank”.
Не е налице и спор, че кредитът бил обезпечен с договор за гаранция /поръчителство/,
сключен между „Multitude Bank”, със седалище в Малта, като гарант и ищеца, наречен
клиент срещу заплащане на възнаграждение в размер на 5050 лв.
Според приетата пред СРС ССЕ възнаграждението по договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция не е включено при изчисляването на ГПР. Ако се сключи
възнаграждението по предоставеното обезпечение под формата на договор за поръчителство
от „Multitude Bank” (такса за допълнителна услуга – гаранция/ поръчителство) в размер на
5050 лв., то ГПР по процесния договор ще е в размер на 150.66 % . Заемната сума била
ползвана за срок от 17 дни и дължимата лихва за този период е изчислена на 89,86 лева.
Ищецът е заплатил в полза на ответното дружество по процесния договор за кредит сумата
от общо 5371 лв., които са разпределени по следния начин: 5000 лв. главница, 89,86 лв.
лихва, 231,04 лв. платена сума за поръчителство и 50 лв. такса за предсрочно погасяване.
Вещото лице посочва, че сумата за заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство не е задържана от ответника, както и че при
добавяне на платената сума в размер на 231,04 лв. към ГПР, същият е в размер от 54.28%.
Според СРС от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър
3
и публично достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на https://registry.mbr.mt, се
установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Ф.Б.“ ЕООД е лицето М.
СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като
същото лице е и единият от собствениците на MULTITUDE BANK P.L.C. Следователно се
касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. След като кредиторът
и дружеството – поръчител имат един и същи собственик, то с договора за поръчителство не
се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Ф.Б.“ ЕООД, доколкото,
плащайки задължението на потребителя, кредиторът плаща вземането си сам на себе си.
Според СРС следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден
лимит на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, а именно Постановление №
426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, а ал. 5 от разпоредбата предвижда нищожност на клаузите, надвишаващи така
определените максимални размери.
Според СРС в конкретния случай клаузата от договора, уреждаща възнаграждение по
договор за гаранция /поръчителство/, сключен между „Multitude Bank”, със седалище в
Малта, като гарант и ищеца срещу заплащане на възнаграждение в размер на 5050 лв.,
разсрочено на вноски, е нищожна, тъй като само тя превишава повече от седем пъти
размера на законната лихва, при допустимо от закона пет пъти превишение на този размер
за всички разходи по кредита. Неоснователно е възражението на ответника, че в случая били
налице отделни договори, тъй като е видно, че вземането на заемодателя е обезпечено с
поръчителство предоставено от „Multitude Bank”, вследствие на което между ищеца и
поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение. Ето защо възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се
включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Според СРС несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на
поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга,
4
която произтича от договора за кредит. От изложеното следва, че в уговорения годишен
процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни
разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.11 ал.1,
т.10 ЗПК. На следващо място, по отношение на атакуваната разпоредба на чл. 5 от договора,
следва да се посочи, че за установяване неравноправност на посочената в договора клауза
поради невъзможността потребителят да прецени икономическите последици от
сключването на договора, предмет на изследване следва да бъде дали възнаграждението за
поръчител е следвало да се включи в ГПР по предлагания кредит, като съдът достигна до
положителен извод за това. В случая получаването на кредита при предлаганите условия
/чл. 5 от договора/ предполага предоставянето на обезпечение. Действително, за
кредитополучателя съществува възможност да избере дали това да е предложено от него
физическо или юридическо лице, или предложеният от кредитора поръчител „Multitude
Bank”, но това не променя факта, че дължимото в тази връзка възнаграждение /такса за
предоставяне на гаранция/поръчителство/, е разход по кредита, който следва да бъде
включен в ГПР в случаите, в които лицето, кандидатстващо за кредит е избрало за
поръчител „Multitude Bank”. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че има
въобще подобен разход, с изричното му включване в ГПР, е в противоречие с чл. 143, ал.
2, т. 19 ЗПК, което на следващо място дава основание да се счете, че посочената клауза е
неравноправна. С оглед разпределената тежест на доказване, ответникът не е доказал така
посочената клауза в договора да е индивидуално уговорена такава, за да се сбъдне
хипотезата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Следователно предявеният иск на нищожност на
посочената клауза е основателен .
Според СРС осъдителният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е неоснователен .
Ищецът твърди , че сумите, чието връщане се претендира са платени по нищожна клауза,
предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение
под формата на поръчителство, като техният размер е 231,04 лв. При вече приетата
нищожност на клаузата от договора за потребителски кредит, предвиждаща задължение за
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение под формата на
поръчителство, ищецът-кредитополучател не дължи заплащане на сумата, имаща
характер на възнаграждение на третото за настоящото производство лице – поръчител
„Multitude Bank”. От приетото заключение на ССЕ се установява , че ищецът е заплатил в
полза на ответното дружество по процесния договор за кредит сумата от общо 5371 лв.,
които са разпределени по следния начин: 5000 лв. главница, 89,86 лв. лихва, 231,04 лв.
платена сума за поръчителство и 50 лв. такса за предсрочно погасяване. Според ССЕ макар и
сумата в размер на 231,04 лв. за заплащане на възнаграждението на поръчителя да е
платена от ищеца по сметка на ответника, последният не е задържал същата, а тя е била
преведена на лицето – поръчител. Ето защо искът е неоснователен – не е доказано именно
ответникът да е задържал процесната сума. Съгласно чл.16, ал. 2, б. „а“ от приложимите към
договора за кредит Общи условия, когато кредитополучателят плати по сметка на кредитора
суми, които не се следват на ответника, последният при знание за личността на лицето, на
което сумите се дължат, има задължение да преведе полученото на третото лице . В случая
5
платеното по процесната клауза за възнаграждение на поръчителя е изплатено на последния,
а не е получено без основание от ответника , поради което искът срещу последния е
неоснователен.
Решението на СРС е частично неправилно . Настоящият съд споделя водещите мотиви на
първоинстанционния съд , че клаузата на чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1256850 от 26.04.2023 г е нищожна на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.
чл.146, ал. 1 от ЗЗП . Въпросната клауза противоречи на чл.143 ал.1 т.19 ЗЗП . В случая
потребителят не е имал възможност да прецени икономическите последици от сключването
на договора. В договора са посочени ГПР по кредита от 49.66% и годишен лихвен процент
от 41%., а реалното ГПР – ако се вземе предвид и възнаграждението за поръчителството е в
размер на 150.66 % т.е. повече от три пъти по-висок като е нарушен и чл.19 ал.4 ЗПК . По
делото не са представени доказателства за договорните отношения с поръчителя „Multitude
Bank”-Малта , като няма данни ищецът да е подписал договор с това лице и при какви
условия . Трябва да се приеме , че е налице противоречие и с чл.143 ал.1 т.13 и т.14 ЗЗП ,
защото не е ясно как е определено т.нар.възнаграждение на поръчителя . Същото няма
данни да е уговорено , защото не е посочено в представените по делото писмени
доказателства .
Налице е конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи договора за
потребителски кредит /Рeшение на СЕС (девети състав) от 21.03.2024 г по дело C‑714/22 /.
Реално процесният договор за заем не е изготвен на разбираем език според изискването на
чл.11 ал.1 ЗПК и съдържа подвеждаща и невярна информация по чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК за
реалния лихвен процент и за ГПР . Абсурдни са твърденията на ответника , че заемодателят
бил поставен в положение на зависимост от заемателя , който винаги можел да уговори
високо възнаграждение за поръчителство с трето лице и да предизвика недействителност на
договора за кредит . Точно обратното – възползвайки се от положението на заемодател
ответникът на практика принуждава потребителите-заемополучатели да му заплащат
допълнителна и изключително висока скрита лихва под формата на възнаграждение за
поръчителство в полза на трето лице , но получавано от заемодателя без ясна причина за
това . Т.нар.“възможности“ кредитът да бъде обезпечен по друг начин са чисто хипотетични
и нереални .Подобни възможности противоречат на търговската практика при предоставяне
на бързи кредити , които често се предоставят на лица без необходимата минимална
финансова грамотност , с тежки парични и социални проблеми , без сигурни доходи ,
наркозависими и хазартно зависими лица и пр. Подобни лица няма как да предоставят
надеждни обезпечения , а и не е ясно дали ответникът би предоставил кредита в такъв
случай . По делото „Ф.Б.“ ЕООД не е представило доказателства , че въобще има сходни
договори за заем , при които е приело други по вид обезпечения освен „поръчителството“ на
свързаното лице „Multitude Bank”-Малта .
На основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК процесният договор за заем е
изцяло недействителен /включително и процесната клауза/ . Съгласно чл.23 ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита , като не дължи лихва или други
6
разходи по кредита / решение №50174 от 26.10.2022 г по гр.д.№3855/21 г на ВКС , IV ГО и
решение №50259 от 12.01.2023 г по гр.д.№3620/21 г на ВКС , III ГО /.
Неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил осъдителния иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД .
Безспорно сумата от 231,04 лв е платена от ищеца на ответника на основание нищожния
чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1256850 от 26.04.2023 г. Чл.23
ЗПК предвижда , че потребителят не дължи никакви свързани разходи по потребителски
кредит , който е недействителен съгласно чл.22 ЗПК . След като договорът за кредит /заем/ е
изцяло недействителен , то ОУ към същия не обвързват ищеца , включително чл.16 ал.2 от
ОУ предвиждащ възможности ответникът да получава суми в полза на трети лица .
Като цяло недействителният договор за потребителски кредит не е породил правни
последици и от него и от ОУ не могат да се породят основателни възражения на ответника
за правоотношения с трети лица , включително и за различни форми на представителство от
страна на ответника по отношение на трети лица , включително „Multitude Bank”-Малта .
Извън чистата стойност на кредита ответникът дължи на ищеца всичко което е получил по
недействителния договор . С оглед нормата на чл.23 ЗПК без значение е дали ответникът е
задържал получените суми или ги е превел на трето лице . Отделно ответникът не е
представил доказателства какви са отношенията между него и т.нар.поръчител , за който се
признава от ответника , че е негов „търговски партньор“ , а има данни и че е негово
свързано лице .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени частично и да се осъди
ответника да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 231,04 лева като платена
при начална липса на основание . С оглед изхода на делото ищецът има право на
допълнителни разноски пред СРС и не дължи разноски пред СРС . Пред СГС разноски се
дължат от ответника .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №10112 от 29.05.2024 г по гр.д.№56610/23 г на СРС , 90 състав в частта
, в която е отхвърлен иска на Н. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* да
се осъди „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* гр. София да му заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1
ЗЗД сумата от 231,04 лева, недължимо платена по недействителна клауза, предвиждаща
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение под формата
на поръчителство от „Multitude Bank” по Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 1256850 от 26.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г до окончателното
заплащане на сумата ; и в частта , в която Н. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„******* е осъден да заплати на „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* гр. София сумата от 400 лева
разноски пред СРС /адвокатско възнаграждение/ ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* гр. София да заплати на Н. Н. Х. с ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. „******* на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр.чл.23 ЗПК сумата
7
от 231,04 лева, платено по недействителна клауза възнаграждение за предоставяне на
обезпечение под формата на поръчителство от „Multitude Bank” по Договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1256850 от 26.04.2023 г., ведно със законната лихва от
10.10.2023 г до окончателното заплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , в която по иска на Н. Н. Х. с ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „******* срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* гр. София е
прогласена на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожността
на клаузата на чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1256850 от
26.04.2023 г., предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение под формата на поръчителство от „Multitude Bank” в размер на 5050 лв., на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите, като противоречаща
на закона и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1, и чл.
146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
ОТМЕНЯ определение №26681 от 28.06.2024 г по гр.д.№56610/23 г на СРС , 90 състав .
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* гр. София да заплати на Н. Н. Х. с ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. „******* допълнително сумата от 17,50 лева разноски пред СРС и 40
лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* гр. София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв
във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с БУЛСТАТ *******,
с адрес на упражняване на дейността в гр. София, бул. ******* офис 5.3, допълнително
сумата от 200 лева адвокатско възнаграждение пред СРС и 400 лева адвокатско
възнаграждение пред СГС за осъществена безплатна правна помощ .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС , само в частта по иска по чл.26 ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8