№ 1235
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330202275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от Д.П.К., против наказателно постановление № 22-1030-000176,
издадено на 19.01.2022г. от ** група към ОД на МВР- Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750.00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца“, и са му
отнети общо 12 контролни точки, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било
незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че била започнала неправилна
процедура по ЗАНН. В АУАН имало непълноти. Прави възражение за
изтекъл давностен срок по чл.34 ал.1 от НК, тъй като датата на нарушението
била 21.04.2021г., а актът бил издаден на 05.01.2022г. В допълнителна молба
сочи, че в протокола по чл.10 от Наредбата не бил попълнена информация за
първо и последно статично изображение, поради което не можело да се
установи дали заснемането е извършвано на датата и мястото на нарушението
посочени в АУАН. Сочи, че актосъставителят не бил присъствал на
извършване на нарушението и била започнала грешна процедура по ЗАНН.
Сочи, че деклараторът на декларацията по чл.188 от ЗДвП нямал такива
правомощия. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира
1
разноски.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.
Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Жалбоподателят бил установен на 08.12.2021г. с
попълване на декларацията. Доказало се извършването на нарушението.
Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.
Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди
наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на
адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- на 21.04.2021г. в 10.57 часа в гр.
Пловдив, пътен възел Скобелева майка, южно платно на надлеза посока от
запад към изток, жалбоподателят, като водач, управлява лек автомобил Рено
Меган с рег.№ **, собственост на фирма „Интерфудс България“ ЕАД, като се
движи със скорост 113 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение
в населено място 50 км./ч, при отчетен толеранс минус 3 % от измерената
скорост в полза на водача, наказуема скорост 109 км/ч, нарушението е
установено с АRH CAM S1 11743 CA и фиксирано в снимков материал с №
0551948, с което виновно е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП.
От показанията на свид. З.Г. се установява, че на база снимков материал
и клип, намиращи се в стационарен компютър в сектор „Пътна полиция“, при
2
проверка кой е управлявал МПС, и след представяне на декларация, е
призован нарушителят, на който е съставен АУАН. АУАН е бил съставен в
присъствие на нарушителя, и предявен и прочетен лично на него, и в
присъствие на свидетеля по АУАН, като нарушителят е положил лично
подписа си пред свидетелите. В показанията си актосъставителят
потвърждава фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и
последвалото го наказателно постановление. Поддържа изцяло констатациите
посочени в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са
логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се,
с липса на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни
доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на
извършената проверка. Противоречие в така посочените гласни доказателства
не се наблюдава. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване
на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни
се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно
безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетеля.
От приложената по делото заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени
от упълномощени за това длъжностни лица.
От приложената по делото справка нарушител/водач се установява, че
на жалбоподателя са налагани санкции и за други нарушения по ЗДвП.
От приложената по делото справка за собственост на моторното
превозно средство се установява, че лекият автомобил с който е извършено
нарушението е собственост на „Интерфудс България“ ЕАД.
От приложената по делото декларация от 08.12.2021г., за предоставяне
на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, се установява,
че на процесната дата и час- 21.04.2021г. в 10.57 часа в гр. Пловдив,
жалбоподателят Д.П.К., е управлявал процесният автомобил, с който е
извършено нарушението. Декларацията е саморъчно попълнена и подписана.
Всъщност, оспорване относно авторството на извършеното нарушение по
делото, няма.
3
От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 се установява, че срокът на валидност е до
07.09.2027г. От представения по делото протокол от проверка № 65-С-ИСИС/
28.09.2020г. от Български институт по метрология се установява, че
техническото средство е преминало през проверка на 28.09.2020г. Установява
се, че уредът съответства на одобрения тип, като това съответствие е
установено както от проверка при симулация на скорост, така и посредством
мобилен полеви тест. Техническото средство има знак за провекра № 102, и
защитни стикери № 01280, 01282, 01283, 01284, 01285, 01286. В заключение е
посочено, че техническото средство отговаря на метрологичните изисквания.
Нарушението е установено на 21.04.2021г. Съгласно чл. 30, ал.5 от Закона за
измерванията, „когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип." Следва да се има предвид, че за да
намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е
преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то
продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл. 43 ал. 4 от ЗИ,
периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния
бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/ 11.09.2018г. на председателя
на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери,
съгласно чл.31 от заповедта е една година. Предвид това, следва да бъде
прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно
техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021г. по
к.адм. н.д.№ 3167/ 2020г. на XX състав на Административен съд-
Пловдив.Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на
автомобила е извършено с годно техническо средство. В този смисъл
/Решение № 616 от 29.03.2021г. по к.адм. н.д.№ 3167/ 2020г. на XX състав на
Административен съд- Пловдив./По нататък, в цитирания протокол от
проверка № 65-С-ИСИС/ 28.09.2020г. от Български институт по метрология, в
посочено в него проверено средство ARH CAM S1, се установява, че
преминалото средство от проверка е средството, с което е заснето
нарушението. Същото обстоятелство е посочено и в съставения протокол по
чл.10 от Наредбата за използване на АТСС, в който изрично е посочено и
4
номерът на протокола за извършената проверка, а именно „протокол № 65-С-
ИСИС от 28.09.2020г.“ Ето защо, за настоящият съдебен състав не
съществува съмнение, че техническото средство с което е заснето
нарушението е същото техническо средство, което е преминало проверка с
протокол № 65-С- ИСИС от 28.09.2020г.
Настоящият съдебен състав намира да необходимо да посочи, че
правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като
при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от
-3 км/ч. В тази връзка следва да се съобрази, че от протокол от проверка на
мобилна система за видеоконтрол се установява, че максималната допустима
грешка при отчитане на измерена скорост при използване на процесното
АТСС при измерена скорост до и над 100 км/ч е +/- 3 км/ч. В приложеното
статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на
процесния автомобил от 113 км/ч. След приспадане на нормативно
определения толеранс от 3 %, се получава и скоростта, за която е наказан
дееца, а именно 109 км/ч.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. От статичното изображение се установява, по ясен и
категоричен начин индивидуалицацията на регистрационния номер, марка и
модел на заснетото моторно превозно средство, с което е извършено
нарушението. Тук е мястото, на което следва да бъде отбелязано, че в
разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП вр чл.189 ал.5 от ЗДвП е въведена
презумция за понасяне и ангажиране на аминистративната отговорност за
нарушения извършение с моторно превозно средство, а именно- ако не е
установено друго, отговорност носи собственика; ако собственика при
спазване на процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП е посочил конкретно лице, в
чието владение е бил автомобилът, именно това лице се наказва. В този
смисъл законът поставя изискване към заснетия клип на нарушението и
снетото от него статично изображение, а именно- същите еднозначно да
позволяват индивидуализация на регистрационния номер на моторното
превозно средство; но не и да съдържат данни, от които да може
непосредствено да се установи водача. В този смисъл /Решение № 338 от
5
15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
Неоснователно е възражението, че не можело да се установи, дали
датата и часът на заснемането са тези посочени в АУАН и НП. В
приложеното статично изображение са посочени географските координати на
мястото на контрол, като връзката между тези координати и соченият адрес,
че е в границите на населеното място се установява, както от приложения
протокол за използване на АТСС, така и от служебно извършената справка в
„Google maps”, така и от приложения снимов материал. В този смисъл
/Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1898 от 27.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1522 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1109 от 29.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 718 / 2020 г./
Неоснователно е възражението, че в протокола по чл.10 от Наредбата не
били посочени първо и последно статично изображение и за това, не можело
да се установи дали заснемането е извършено на датата и мястото на
нарушението посочени в АУАН. За настоящият съдебен състав не съществува
съмнение, че заснемането удостоверено с протокол по чл.10 от Наредбата е
извършвано на датата и часът посочени в АУАН и НП. Това на първо място
се установява, от прилежно и надлежно попълнения протокол по чл.10 от
Наредбата, който съгласно трайната съдебна практика представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и
начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност. В този смисъл
/Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив./ При заснемане на нарушението е
съставен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата при спазване на формалните
изисквания на този нормативен акт и съдържа изискуемите реквизити. Видно
от същия протокол по чл.10 от Наредбата- в него е посочено мястото на
контрол (гр. Пловдив, бул. Цариграско шосе Скобелева майка), посоката на
движение на автомобила, вида на техническото средство и номера му (ARH
CAM S1), конкретното ограничение на скоростта (общо ограничение 50км/ч),
6
начало и край на работа на АТСС (09.00 часа до 13.00 часа), посока за
действие и режимът за измерване. По преписката е приложен и снимков
материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение
на автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя. Съгласно посочената разпоредба за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място
за контрол, който се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Наредбата не изисква направената снимка на разположението на уреда да
съдържа каквито и да е други данни. Съгласно чл. 5 от Наредбата уникален
идентификационен номер притежават автоматизираното техническо средство
и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия
материал на разположението на техническото средство. Отразеното в
протокола място за контрол е идентично с въведената в АТСС локация, видно
от приложения снимков материал, както и с посоченото в електронния фиш
място на извършване на нарушението. В съставения протокол за използване
на АТСС служителят, който го е изготвил и е работил с АТСС, е отразил
всички изискуеми по реквизити по закон, наличието на общо ограничение на
скоростта- 50 км/ч в населено място, видът на АТСС ARH CAM S1, датата на
осъществявания видеоконтрол (21.04.2021), мястото на осъществявания
видеоконтрол- гр. Пловдив, ПВ Скобелева майка, посоката на движението на
контролираните МПС- от запад към изток, изготвената снимка на мястото,
където е позиционирано техническото средство, посоката на задействане "О"
–отдалечаващ, режима на измерване "С" – стационарен, точният час на начало
на работа и точният час на край на работа. От изготвената снимка на
нарушението се установява, че автомобилът е заснет в населеното място, в
което важи общото ограничение на скоростта- 50 км/ч. За разлика от
многобройни други случаи, в които без това да се отразява на правото на
защита на наказваното лице, редица полета са оставяни непопълнени, в
настоящия случай надлежно са попълнени всички реквизити на протокола,
включително и начално и край на работа с АТСС, контролиран участък,
индивидуализиращи данни на използвано АТСС, посока на движение на
контролираните МПС, режим на измерване /стационарен/, брой на
установени нарушения (130), брой на часове работа на АТСС (4). Посочен е
7
номерът на служебния автомобил. Положен е и подпис на длъжностното
лице, което е удостоверило настройването на АТСС съобразно нормативните
и техническите изисквания. Положен е подпис на длъжностното лице, което е
извършило проверка за верността на данните, посочени в протокола. По този
начин в пълнота е гарантирано, че АТСС е законосъобразно използвано.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на
нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП
има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В
конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните
по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на
актосъставителя на АУАН и свидетеля, които в съдебно заседание изрично
потвърдиха констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред
съда потвърдиха с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която
са възприели лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че
са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на
актосъставителя при съставяне на АУАН и свидетеля.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП -водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 50
km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50.00 лв.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН
и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Това
8
обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, надлежно съответстващо на одобрения тип, с правилно
и законосъобразно съставен протокол по чл.10 от Наредбата за използване на
АТСС.
Правилно и законосъобразно е провена цялата административно-
наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност,
повдигане на административно обвинение и налагане на административно
наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми. АУАН е връчен на нарушителя, подписан е от него, както и от
актосъставителя и свидетеля по него. Предоставена е възможност на
нарушителя за излагане на възражения, поради което и в максимална степен е
охранено правото на защита на наказания субект.
Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от
ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички
изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на
актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване
на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес,
единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес,
дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по
паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на
издаване и издател на документа, имената, точните адреси и датата на
раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на нарушителя, ако е
9
направил такива, имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер и опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене.
Спазени са изискванията посочени в чл.43 ал.1 и сл.от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и един от
свидетелите посочени в него, предявен е на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя,
което обстоятелство не се оспорва.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в
чл.57 ал.1 т.1 до т.13 от ЗАНН, задължителни реквизити, а именно
собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е
издало, датата на издаването и номерата на постановлението, датата на акта,
въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и
точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец -
имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и
място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с
посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават,
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на
наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието,
времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред
или фактически от възможността да упражнява определена професия или
дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, вещите, които се отнемат в полза на държавата, разпореждането с
веществените доказателства, размера на обезщетението и на кого следва да се
заплати, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Подписано е от
длъжностното лице, което го е издало. Препис от наказателното
постановление по реда на чл.58 от ЗАНН е връчен на нарушителя.
Правилно обжалваното наказателно постановление е издадено против
10
жалбоподателя Д.П.К., който е управлявал автомобила, с който е извършено
нарушението, което се доказва от приложената по делото декларация по
чл.188 от ЗДвП, от него.
Неоснователно е възражението на нарушена процедура. Нарушението е
било установено с ARH CAM S1, и фиксирано в снимков материал, който
снимков материал е приложен по делото. След като нарушението е било
установено и заснето с техническо средство, то по аргумент на противното по
чл.189 ал.4 от ЗДвП и доколкото електронен фиш се издава само когато за
нарушението не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, настоящият
съдебен състав намира, че законосъобразно е бил съставен АУАН и в
последствие издадено НП, а не издаден електронен фиш, тъй като за
извършеното от жалбоподателя нарушение видно от разпоредбата на чл.182
ал.1 т.6 от ЗДвП се предвижда наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 3 (три) месеца.
Неоснователно е възражението, че актосъставителят не присъствал на
видеозаснемането. АУАУ е съставен по снимков материал, а не при
установяване на нарушителя на място на извършването на нарушението.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Както става
ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по
делото АУАН, НП снимков материал, протокол по чл.10, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, жалбоподателят е извършил нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Неоснователно е единственото възражение на жалбоподателя, че бил
изтекъл срокът по чл.34 ал. 1 от ЗАНН. На първо място, следва да се
отбележи, че този срок е давностен. Производството по установяване на
административни нарушения и издаване на наказателни постановления е
строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани
срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни и като институт на
материалното право за давността съдът трябва да следи служебно. При
неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, а именно да се състави АУАН в срок от три месеца от
11
откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението
(две години за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Началото на тримесечната давност е обусловено от откриването на
нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981
г. по н. д. № 48/1981 г., ВС, ОСНК). Моментът, от който започва да тече
срокът за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е този на откриването
на нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато са налице
достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя,
респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на
поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което
поведение от обективна страна сочи на допуснато административно
нарушение. В конкретния случай деянието е извършено на 21.04.2021г. и
едногодишният срок за съставяне на АУАН (до 21.04.2022 г.) очевидно е
спазен. Спазен е и по-краткият срок от три месеца от откриване на
нарушителя, тъй като началната дата, от която е започнал да тече този срок е
датата на попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП от жалбоподателя –
05.12.2021г. Именно от този момент контролните органи са били наясно със
самоличността на водача, респективно от тази дата следва да се приеме, че
нарушителят е бил открит по смисъла на ЗАНН. Попълването на декларация
по чл.188 от ЗДвП, е способът, чрез който контролните органи установяват
заснетите нарушители. По този начин се осигурява защита на правните
субекти и по-конкретно - на собствениците, доколкото им дава възможност да
заявят кой е управлявал тяхното МПС, а не се пристъпва към директното им
санкциониране само на основание притежаваното от тях право на
собственост. В обобщение, нарушението е извършено на 21.04.2021г.,
самоличността на нарушителя е установена на 05.12.2021 г., с попълването на
декларация, а АУАН е съставен на 05.01.2022 г., т. е. в рамките на една
година от извършване на нарушението и в рамките на три месеца от
установяване на нарушителя, което мотивира настоящия състав да приеме, че
законовите срокове за съставяне на АУАН по чл. 34 от ЗАНН в конкретния
случай са спазени. В този смисъл Решение № 190 от 7.02.2022 г. на АдмС -
Пловдив по к. а. н. д. № 3196/2021 г.
Не на последно място следва да се отбележи, че случаят не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП,
12
доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за
наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН
е неприложим. Всъщност, видно от справката за нарушител/водач,
жалбоподателят има и други наказания по ЗДвП.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда административно
наказание “глоба” в размер на 700.00 лева и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за водач, който превиши разрешената
скорост в населено място над 50 км/ч., като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай
разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 109 км/ч.
Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е
точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде
индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер,
което е съобразено в атакуваното наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и издадено при спазване на материалния и процесуалния
закон и следва да се потвърди.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
няма доказателства за сторени такива, няма такова искане, съответно и не
следва да се присъждат.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1030-000176,
издадено на 19.01.2022г. от ** група към ОД на МВР- Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на Д.П.К., ЕГН: **********, адрес: **, на
основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 750.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 (три) месеца“, и са му отнети общо 12 контролни точки, за
извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
13
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14