Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ-то ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 154 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са обективно съединени искове с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Столична община твърди на 25.05.2009 г. да е сключил приватизационен договор за продажба на обект: „Обществена тоалетна, находяща се в гр. София, градинката „Докторски паметник“ и ул. „Кракра“ с ответника „Д.“ ЕООД. Твърди се, че ответникът не е изпълнил поетото задължение да запази и развие през десетгодишния период на неотчуждаване на обекта като предмет на дейност в него – обществена тоалетна. Страните договорили неустойка при неизпълнение на това задължение в размер на 100% върху продажната цена на обекта от 108 700 лв. Претендира се част от тази сума в размер на 54350,00 лв.
Ищецът твърди също така, че ответникът не изпълнил и поетото задължение за инвестиции в обекта общо в размер на 41700 лв. в рамките на десетгодишния период, считано от 25.05.2009 г като за периода 26.05.2018 г. – 25.05.2019 г. е договорена стойност на инвестициите 500 лв. Сочи се да е договорена неустойка в размер на 50 % от стойността на договорените, но неизвършени в срок инвестиции. Претендира се сумата 250 лв.
Ответникът не изпълнил и поетото с договора задължение да разкрие и поддържа в обекта за десетгодишния период на неотчуждаването му общо 3 броя работни места на трудов договор и на пълен работен ден в срок от 14 дни преди изтичането на срока за въвод в експлоатация на обекта. Твърди се да е въведен във владение на обекта на 16.07.2009 г. Ищецът се позовава на договорена неустойка в размер на 150 % върху средната работна заплата за страната за всяко договорено, но неосигурено работно място за съответния период. Претендира сума в размер на 110100,20 лв. като част от твърдяното вземане общо в размер на 220200,40 лв. за периода 15.05.2015 г. – 25.05.2019 г.
Ответникът не изпълнил и поетото с договора задължение да въведе обекта в експлоатация нито в договорения срок – до 9 месеца,, считано от датата на одобряване на плановете и издаване на строително разрешение, нито през периода 15.05.2015 г. – 25.09.2019 г., нито към 28.05.2019 г. Ищецът се позовава на договорена неустойка в размер на 0,01 % върху продажната цена за всеки просрочен ден при забава за въвеждане на обекта в експлоатация. Претендира сума в размер на 16000,64 лв.
Ищецът твърди ответникът да е поканен да заплати неустойките, но плащане не последвало в указания с поканата срок, като навежда довод, че ответникът е в забава от 10.10.2019 г. Претендира законна лихва върху сумите до 01.12.2019 г., включително съответно върху 54350 лв. – 815,25 лв., върху сумата 250 лв. – 3,75 лв., върху сумата 110100,20 лв. - 1651,50 лв. и върху сумата 16000,64 лв. – 240,01 лв. При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК е предявена и претенция за законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, която дата се установява да е 22.01.2020 г., до окончателното изплащане на сумите.
В указания на ответника срок по делото е постъпил отговор, с който се застъпва теза, че отчуждението на имота изключва възможността за последващи инвестиции, продажбата и обстоятелството, че не е въведен в експлоатация определя като пречка за изпълнение на задължението да разкрие и поддържа договорения брой работни места. Прави възражение за изтекла давност като счита за меродавен момента на изискуемостта на задължението. Твърди, че на ищеца е известно още от 2010 г., че задължението за запазване и развитие на обекта не е изпълнено предвид извършената продажба на обекта на 03.06.2009 г., а и предвид предходно правени проверки на мястото. Сочи на ищеца да е било известно неизпълнението и на останалите задължения. Твърди също така на ищеца да са известни датата на одобряване на плановете и издаване на строително разрешение с довод, че компетентните институции са част от администрацията на Столична община. Твърди и от 07.04.2010 г. да е в процес на ликвидация, заличен е от търговския регистър, което обстоятелство е прието от съда за несъществуващо, а решението на съда е вписано на 06.11.2015 г. Застъпва теза, че откритото производство по ликвидация води до предсрочна изискуемост на всички вземания и полага началото на давностния срок.. Наведен е довод за недопустимо кумулиране на неустойка и обезщетение за мораторна лихва. З
В допълнителната си искова молба ищецът застъпва теза, че за периода на заличаване на търговеца е налице обективна пречка за упражняване на следприватизационен контрол, който е възобновен след 14.05.2015 г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – юрк. В., поддържа исковете по съображенията, посочени в исковата молба. Представя списък на претендираните разноски.
Процесуалният представител на ответника – адв. П. оспорва исковете. Навежда довод за изтекла погасителна давност, чието начало свързва с факта на неизпълнението, предхождащ обявяване на дружеството в ликвидация.
Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда и при условията на чл. 235 ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и представеният договор сочи на изразено на 25.05.2009 г. съгласие, че ищецът продава на ответника собствения си недвижим имот – обществена тоалетна, находяща се в градинка „Докторски паметник“ и ул. „Кракра“, попадащ в УПИ І, п.и. 2, кв****местност „Зона Г-12“, съгласно ЧИЗРП, одобрено със Заповед № РД-09-50-269/30.03.2001 г. на гл. архитект на гр. София с отреждане „за КОО и озеленяване“, обособена част от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с разгърната застроена площ от 69,00 кв.м., ведно със 100 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж срещу сумата 108700 лв. Ответникът е поел задължение да запази и развие през десетгодишния период на неотчуждаване на обекта с предмет на дейност в него – обществена тоалетна, а за неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в размер на 100 % върху продажната цена (чл.10 ал. 1 т. 1 от договора). Ответникът се е задължил и да инвестира средства общо в размер на 41700 лв. при указани размери по години за период от 10 години като за десетата година, съответстваща на претендирания от ищеца период, да инвестира сума в размер на 500 лв. При неизпълнение на задължението за инвестиции е договорена неустойка в размер на 50 % върху неизвършените в срок инвестиции (чл.10 ал. 1 т. 2 от договора). Ответникът се е задължил и да въведе обекта в експлоатация в срок до 9 месеца от датата на одобряване на плановете и издаване на строително разрешение от компетентните институции и при забава дължи неустойка в размер на 0,01 % от продажната цена за всеки просрочен ден (чл.10 ал. 1 т. 4 от договора). Ответникът се е задължил също така да разкрие и поддържа в рамките на десетгодишния период на неотчуждаване общо 3 броя работни места на трудов договор и на пълен работен ден, считано от 14 дни преди изтичане на 9-месечен срок от датата на одобряване на плановете и издаване на строително разрешение от компетентните институции. При неизпълнение на това задължение е договорена неустойка в размер на 150 % върху средната работна заплата за страната за всяко договорено, но неосигурено работно място за съответния период (чл.10 ал. 1 т. 3 от договора).
С договор от 03.06.2009 г., сключен във форма на нотариален акт и вписан под № 121 том VІ, дело № 23298 по заявление вх. № 37184 от 03.06.2009 г. е изразено съгласие, че ответното дружество продава описания в договора имот на П.Т.Г.. Отразено е при сключване на договора пред нотариуса да е представен и договор от 25.05.2009 г. между Столична община и „Д.“ ЕООД за сумата 95573 лв.
По делото не се спори, че ищецът е предал имота на ответника на 16.07.2009 г.
Съгласно чл. 15 от договора ответникът дължи да заплати уговорените неустойки в 7-дневен срок от установяване на техния размер.
На 08.05.2019 г. е удостоверено, че представител на ответното дружество не е оказал съдействие за получаване на отпратената до него нотариална покана, невръчена на адрес: гр. София, ул. „****поради неустановен представител на дружеството.
По делото не се твърди ответникът да е предприел изпълнение на поетите задължения.
Горното се установява от събраните по делото доказателства, относими към предмета на изследване в процеса. Без значение в случая е дали ищецът е спазил договорената процедура за констатиране обема на изпълнение. Създадените от страните правила за установяване на относими към правоотношението им факти и обстоятелства са меродавни във вътрешните им отношения. В рамките на съдебния спор доказателствените правила следват от закона. При положение, че ответникът не твърди изпълнение, на който факт се основава и ищецът, като безспорен между страните не се нуждае от доказване в процеса – арг. от чл. 153 ГПК. Неотносими към спора са и вътрешните правила при ищеца, довели го до решение да потърси съдебна защита.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна настоящият състав намира следното:
Законът признава възможност за страните по договор да определят отнапред обезщетение при неизпълнение на договорно задължение, освобождавайки кредитора от необходимостта да доказва конкретно претърпяна вреда и съответно нейния обем. Правилото на чл. 92 ЗЗД утвърждава изключение от принципа, че в основата на разместване на имуществени блага стои конкретна, възприета от правния ред причина – даденото без основание подлежи на връщане без оглед на обстоятелството, че е станало по волята на далия го съгласно чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, като намира своето оправдание в стимул за точното изпълнение. Доколкото източник на отговорността в случая се явява договор, то и приложението на този регулаторен механизъм предполага еднозначно възприето от страните дължимо поведение, липсата на което да обуславя определено или определяемо обезщетение. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже постигнато съгласие, че неизпълнението на конкретно задължение ще води до отговорност при определен отначало обем, което в случая се установяват.
Представеният и неоспорен от ответника договор сочи на постигнато съгласие при очертаното като необходимо съдържание. Ответникът не твърди да е предприел изпълнение през процесния период като се позовава и на предхождащо твърдяния период неизпълнение. Няма повдигнат спор и по размера на претендираната неустойка. Съдът следи служебно за неравноправност на клаузата за неустойка.
Клаузите не разкриват противоречие на добрите нрави, поради което съдът приема, че за ищеца са възникнали твърдяните вземания. Поисканото разваляне на договора не освобождава длъжника от задължението за изпълнение. С оглед нормата на чл. 88 вр. чл. 87 ЗЗД едва с влизане в сила на решението за разваляне на договора отпадат произтичащите от него задължения. До този момент договорът валидно обвързва страните включително и с договорените санкции поради неизпълнение на обещаното и следователно не са погасени поради прекратяване на правната връзка.
Ответникът противопоставя на претенциите възражение за изтекла погасителна давност. Законът отказва защита на принципно утвърдено право, когато неговият титуляр не потърси реализацията му в рамките на нормативно утвърден срок. Правилото съставлява средство за защита на длъжника срещу неоправдано от правна гледна точка бездействие на кредитора да наложи принудително изпълнение при липсващо доброволно изпълнение в нормативно предписан срок. Досежно вземане за неустойка нормата на чл. 111 т. 2 предл. второ ЗЗД предвижда тригодишен период, чието начало се явява изискуемостта на съответното задължение.
Договорените неустойки по чл. 10 ал. 1 т. 1 – за неизпълнение на задължението ответникът да запази предназначението на закупения обект за договорения десетгодишен период, по чл. 10 ал. 1 т. 2 – за неизпълнение на задължението за инвестиции предвиждат заместваща облага на обещания резултат. Това ги определя като компенсаторни. Вземането за неустойка става изискуемо с факта на неизпълнение. Посочените задължения са с продължаващо изпълнение като страните са разграничили задълженията във времето по отношение инвестициите в обекта. Досежно задължението за запазване предназначението на имота и за осигуряване на работни места изпълнението е посочено като очаквано през целия период. Неизпълнението настъпва с изтичане на договорения период на очаквано изпълнение – до 25.05.2019 г.
Явила се пречка за изпълнение на договора след неговото сключване изключва задължението само когато е обективна – породена е от причина извън контрола на длъжника и е непреодолимо препятствие пред изпълнението на обещаното (чл. 89 ЗЗД). Обстоятелството, че ответникът не е изпълнил поетото задължение да не отчуждава имота за договорения период не отговаря на тези критерии. От посоченото в отговора, неоспорено и от ищеца, се налага извод, че имотът е продаден от ответното дружество на физическо лице– П.Т.Г., която е законен представител на дружеството и едноличен собственик на капитала. Едноличното дружество с ограничена отговорност е средство за опосредено упражняване на търговска дейност от едноличния собственик на капитала, поради което и въпреки продажбата не съществува нито фактическа, нито юридическа пречка за изпълнение на поетите задължения.
Вземането за компенсаторната неустойка не става изискуемо с факта на неизпълнение на задължение с продължаващо действие, а с изтичане на договорения период на очаквано изпълнение. Ето защо и вземанията за компенсаторни неустойки са възникнали след изтичане на договорения 10-годишен срок или на 26.05.2019 г. и към датата на предявяване на иска давностният срок не е изтекъл. Ищецът предявява част от така установените вземания
Клаузата на чл. 10 ал. 1 т. 4 от договора придава значение на периода на липсващо изпълнение, което я определя като мораторна. Давностният срок погасява възможността да бъде наложено принудително изпълнение, а не засяга вземането – то продължава да съществува. Затова и законът зачита доброволното му изпълнение (чл. 118 ЗЗД) и овластява кредитора да се позове на погасеното си по давност вземане на предявена от длъжника претенция за изпълнение на еднородно негово вземане (чл. 103 ал. 2 ЗЗД). При тези съображения давността препятства кредитора да търси неустойка за период по-голям от три години, а не погасява акцесорното вземане. Тъй като неизпълнение е налице и за периода 22.01.2017 г. – 25.05.2019 г. ответникът дължи неустойка. Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на неустойката за забава от 1221 дни възлиза на 13272,27 лв., до която сума така предявеният иск следва да бъде уважен. Вземането, предявено на основание чл. 10 ал. 1 т. 4 от договора, е погасено по давност за периода 15.05.2015 г. 21.01.2017 г., включително и следва да бъде изрично отречено, а предявеният иск за разликата – да бъде отхвърлен.
Неустойката по
чл. 10 ал. 1 т. 3 досежно задължението за разкриване и поддържане на 3 работни
места в обекта има за обект задължение с продължаващо изпълнение – ответникът
се е задължил да осигури обещания резултат за указан в договора период.
Договореният механизъм за формиране на неустойката отчита периода на
неизпълнение, който е факт с изтичане на всеки ден без да е осигурен обещаният
резултат при сключване на договора. При тези съображения настоящият състав
приема, че и досежно неизпълнението за периода 15.05.2015 г. – 21.01.2017 г. и така
предявеното вземане е погасено по давност. Определен по реда на чл. 162 ГПК на
база средна работна заплата за едно работно място при обявени от Националния
статистически институт работна заплата за тримесечие през периода 22.02.2017 г.
– 25.05.2019 г. възлиза на 12027,90 лв.
или дължимата неустойка е в размер на 36083,71 лв., до която сума така
предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен.
По
исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД
Нормата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД третира неизпълненото в срок парично задължение за безусловен източник на вреда като определя и механизъм за нейното компенсиране. Компенсаторната неустойка не касае вредите от забава, а покрива вредите от неизпълнение на обещаното. Това й придава лихвоносност. Страните са договорили срок за плащане на неустойките след установяване на техния размер.
От доказателствата обаче не се установява ответникът да е уведомен за размера на търсените неустойки. Законът свързва необоримо предположение за връчване, когато писменото изявление е достигнало обявения в публичния регистър адрес на управление, на който се очаква създадена организация за приемане на книжа. Неположената елементарна грижа от страна на търговеца в тази насока и неизвестността у кредитора за друг адрес, чрез който да осъществи комуникацията сочи на недобросъвестно поведение, което обосновава приоритет на добросъвестния кредитор пред невъзможното уведомяване на длъжника. Приложената по делото нотариална покана отразява удостоверяване от нотариус на неуспешно връчване чрез адрес, изрично указан в поканата като предходен адрес на управление. Липсват доказателства покана, съдържаща указание за размера на неустойката да е достигнала указания в търговския регистър актуален адрес на управление. Това е пречка да се приеме, че ответникът е поставен в забава преди датата на предявяване на иска, обуславящо неоснователност на претендираните мораторни лихви.
Мораторната неустойка цели да компенсира вредите от забавата, а не да замести липсващото изпълнение. Законът допуска кредиторът да претендира и вреди, превишаващи размера на договорената неустойка, не изрично предписва необходимост да бъдат доказани – чл. 92 ал. 1 изр. второ ЗЗД. Това правило изключва приложението на произтичащата от чл. 86 ЗЗД фикция за претърпяна вреда, поради което и кумулирането на мораторна неустойка и законна лихва е недопустимо. Затова и неустойката по чл. 10 ал. 1 т. 4 от договора не е лихвоносно вземане, обуславящо неоснователност и на така предявения иск.
По изложените съображения предявените на това основание искове следва да бъдат отхвърлени.
По
искането, предявено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният закон утвърждава облекчен ред за установяване на акцесорно вземане за лихва, формирано за период след предявяване на исковата молба, освобождавайки съда от задължение да го определи по размер. Тази претенция няма характер на самостоятелен иск. Процесуалният закон не определя обстоятелствата, от които произтича визираното в хипотезата вземане за лихва. Нормата разграничава във времето предявената претенция за лихва, поради което съдът приема, че следва да утвърди по размер единствено формираното вземане за законна (мораторна) лихва, предхождащо датата на предявяване на исковата молба.
За разлика от чл. 136 ал. 2 ЗЗД (отм.) действащият понастоящем материален закон, регламентиращ института на законната лихва, не придава материалноправно значение на процесуалното действие по предявяване на иска. Ето защо и с оглед общото правило на чл. 84 ал. 2 ЗЗД настоящият състав приема за меродавно достигнало до ответника изявление при съществувала обективна възможност да разбере за неговото съдържание. Не се установява исковата молба в предходно образуваното съдебно производство да е достигнала до знанието на ответника. Ето защо настоящият състав въз основа на събраните по делото доказателства приема, че покана по смисъла на чл. 84 ал. 2 ЗЗД е налице към 18.05.2020 г. Следователно, предявените вземания за законна лихва са лихвоносни, считано от 26.05.2020 г. Понеже нормата на чл. 214 ал. 2 ГПК установява облекчена форма на защита на материално право, достигнатият извод, че то не съществува за част от претендирания период следва да бъде изрично отразен в диспозитива на съдебния акт. Понеже претенцията за законна лихва върху мораторна неустойка е изцяло неоснователна – липсва установено вземане по реда на чл. 214 ал. 2 ГПК отхвърлянето на иска за мораторната лихва изцяло онагледява еднозначно достигнатия извод за недължимост на това вземане.
По
разноските
Законът ангажира страната в съдебен
процес, необосновано от правна гледна точка станала причина да бъдат направени
разноски, да възмезди правоимащата. При установения изход от спора в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца и доказани по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е защитаван от юрисконсулт,
поради което и с оглед нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК ответникът дължи да заплати
сума, съразмерна на следващото се възнаграждение за адвокат при обезпечаване на
конституционно гарантираното право на защита в съдебно производство съгласно
Закона за правната помощ. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
произтичащи от броя на исковете, възнаграждението следва да бъде определено в
размер на 250 лв. при съблюдаване и на резултата от спора.
Ответникът не е заявил претенция по разноските, което необходимо, за да бъде обсъждано дали такива му се дължат.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК ******* с адрес по делото: гр. София, ул. „Кракра“, градинка „Докторски паметник“, офис помещение в обществено WC, да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА с адрес по делото: гр. София, пл. „*******1, СОАПИ както следва:
1. на основание чл.92 ал. 1 ЗЗД сумата от 54350,00 лв. – част от вземането за неустойка по чл. 10 ал. 1 т. 1 вр. чл. 8 ал. 2 от договор от 25.05.2009 г. а ведно със законната лихва на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК, считано от 26.05.2020 г. до окончателно изплащане на сумата;
2. на основание чл.92 ал. 1 ЗЗД сумата от 250,00 лв. – неустойка по чл. 10 ал. 1 т. 2 вр. чл. 8 ал. 3 предл. второ от договор от 25.05.2009 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК, считано от 26.05.2020 г. до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва за периода 22.01.2020 г. – 25.05.2020 г.;
3. на основание чл.92 ал. 1 ЗЗД сумата от 36083,71 лв. – неустойка по чл. 10 ал. 1 т. 3 вр. чл. 8 ал. 4 от договор от 25.05.2009 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК, , считано от 26.05.2020 г. до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 110 100,20 лв. като част от вземането на това основание и претенцията за законна лихва за периода 22.01.2020 г. – 25.05.2020 г.;
4. на основание чл.92 ал. 1 ЗЗД сумата от 13272,27 лв. – неустойка по чл. 10 ал. 1 т. 4 вр. чл. 8 ал. 3 предл. второ от договор от 25.05.2009 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 16000,64 лв.
5. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 4158,24 лв. – разноски пред Софийски градски съд.
6. на основание чл. 78 ал. 8 ГПК сумата от 141,70 лв. – юрисконсултско възнаграждение за осигурена защита в производството пред Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените , искове с правно основание чл. 86 ЗЗД от СТОЛИЧНА ОБЩИНА с адрес по делото: гр. София, пл. „*******1, СОАПИ срещу „Д.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК ******* с адрес по делото: ул. „Кракра“, градинка „Докторски паметник“, офис помещение в обществено WC както следва:
1. за сумата 815,25 лв. – законна лихва върху неустойка по чл. 10 ал. 1 т. 1 от договор от 25.05.2009 г. за периода 10.10.2019 г. до 02.12.2019 г. и предявената при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК претенция за периода 22.01.2020 г. – 25.05.2020 г. включително;
2. за сумата 3,75 лв. – законна лихва върху неустойка по чл. 10 ал. 1 т. 2 от договор от 25.05.2009 г. за периода 10.10.2019 г. до 02.12.2019 г. и предявената при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК претенция за периода 22.01.2020 г. – 25.05.2020 г. включително;
3. за сумата 1651,50 лв. – законна лихва върху неустойка по чл. 10 ал. 1 т. 3 от договор от 25.05.2009 г. за периода 10.10.2019 г. до 02.12.2019 г. и предявената при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК претенция за периода 22.01.2020 г. – 25.05.2020 г. включително;
4. за сумата 240,01 лв. – законна лихва върху неустойка по чл. 10 ал. 1 т. 4 от договор от 25.05.2009 г. за периода 10.10.2019 г. до 02.12.2019 г.
5. включително и предявената при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК претенция за периода 26.04.2016 г. – 23.11.2016 г., включително;
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото, а в частта за разноските пред този съд по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: