РЕШЕНИЕ
Номер 476 08.04.2010г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІV-ти граждански състав
На: осемнадесети март
Година: две хиляди и десета
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар А.Т.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
гражданско дело номер 8661 по
описа за 2009
година
Производството по делото е образувано по исковата молба и
допълнителна молба на Николина М.П. ***, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.”Сливница” № 21, ет.1 – чрез адв.К., против ”ПРЕМАКС” ООД със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.”Александър Стамболийски” № 8, ет.2,
представлявано от управителя Димитър Стоянов Премянов, с която се иска от съда
да осъди ответника да й заплати сумата от 660 лв., представляваща дължимото й трудово
възнаграждение за м.август 2009 г., както и сумата от 14.70 лв., представляваща
законната лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода
от 30.09.2009 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че е изпълнявала в
ответното предприятие длъжността „мениджър – продажби” на основание трудов
договор № 3/01.06.2009 г., с месечно възнаграждение в размер на 660 лв. Твърди
се, че на 24.08.2009 г. ищцата приела предложението на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, т.1 КТ – по
съгласие на страните, като след прекратяването му ответникът не й заплатил
дължимото трудово възнаграждение за м.август 2009 г., което възлизало на сумата
от 660 лв., като същото не е изплатено и към настоящия момент. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и моли съда да
уважи претенцията. Ангажирани са писмени доказателства и експертиза. Претендира
се заплащане на направените по делото съдебни разноски.
След подаване на исковата молба е променен
адресът на управление на ответното дружество в гр.Бургас, ул.”Одрин” № 15,
магазин „Дивани”, който е обявеният адрес в електронния сайт на Търговския
регистър.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответното
предприятие, редовно уведомено на основание чл.50, ал.2 ГПК, не се взема
становище по иска. В съдебно заседание не се
явява представител на ответника, редовно уведомен и не са ангажирани
доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства е
безспорно установено, че страните са били в трудови правоотношения, като с
трудов договор № 3/12.01.2009 г. и допълнително споразумение към него с №
1/01.06.2009 г. Н.М.П. е била назначен на работа в “Премакс” ООД гр.Бургас на
длъжността “мениджър – продажби” с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 660 лв. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на 24.08.2009
г. на основание чл.325, т.1 КТ, т.е. трудовият договор е прекратен по взаимно
съгласие на страните. Представено е копие от трудовата книжка на ищцата, в
която са описани горните обстоятелства.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск по чл.128 КТ за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за основателен и същият следва да бъде уважен в претендирания размер.
От
доказателствата по делото е безспорно установено, че ищцата е престирала труд в
ответното предприятие до прекратяване на трудовото й правоотношение от
работодателя. Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ, работодателят е
длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на
работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него
работна сила на работника или служителя. Предявеният иск по чл.128 КТ се явява
доказан, тъй като съгласно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест в гражданския процес, в тежест на ответника тежи задължението да докаже
изплащането на дължимите трудови възнаграждения, като същият не е ангажирал
доказателства в тази насока. Ищцата по делото твърди отрицателен факт – че не е
получила трудовото си възнаграждение за посочения в исковата молба период,
поради което в тежест на бившия й работодател – ответник по делото е да докаже,
че претендираното трудово възнаграждение е изплатено и не се дължи. Т.
доказване по делото не е проведено, не се съдържат данни ответното дружество да
е изпълнило задълженията си по КТ, не са ангажирани доказателства, от които да
е видно, че претендираното от ищцата сума за трудови възнаграждения са й
изплатени. С оглед на което, съдът намира предявения иск за основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен. По отношение на размера, съдът като взе предвид действително
получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение в размер на 660 лв.,
намира, че претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, поради което
искът е основателен и доказан за претендираната сума от 660 лв.
По отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на лихва за забава, съдът намира иска за основателен в претендирания
размер. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 КТ, трудовото възнаграждение се
заплаща ежемесечно, поради което следва да се приеме, че с неплащането му след
изтичане на съответния месец, ответникът е изпаднал в забава, считано от първо
число на следващия месец. Горното прави иска за заплащане на мораторна лихва
върху присъдената сума за неизплатено трудово възнаграждение за доказан по
основание. Лихвата за забава върху неизплатеното на ищцата трудово
възнаграждение, дължима за периода от 30.09.2009г. до подаване на исковата
молба – 11.12.2009 г., възлиза в размер на 14,70 лв., изчислена от съда
съобразно разпоредбата на чл.162 ГПК, в какъвто размер е и исковата претенция,
поради което същата следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на делото и направеното
от ищцата искане по чл.78, ал.1 ГПК, съдът намира, че ответното дружество
следва да й заплати сумата от 350 лв. за направените от нея съдебни разноски в
производството.
На основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК, ищцата
не дължи държавна такса за делото, поради което и
с оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати в полза на държавата по
сметка на БРС държавна такса за производството в размер на 100 лв., дължима върху уважения
размер на предявените кумулативно съединени искове, съобразно чл.72, ал.1 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ”ПРЕМАКС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Одрин” № 15, магазин
„Дивани”, представлявано от управителя Димитър
Стоянов Премянов, да заплати на Николина М.П. ***, ЕГН **********,*** – чрез адв.К., сумата
от 660.00 лв. (шестстотин
и шестдесет лева), представляваща неизплатено дължимо трудово възнаграждение за
месец август 2009 г., сумата от 14.70
лв. (четиринадесет лева
и седемдесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху неизплатеното
трудово възнаграждение, дължима за периода от 30.09.2009 г. до подаване на
исковата молба- 11.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба- 11.12.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 350.00 лв. (триста и петдесет лева),
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ”ПРЕМАКС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Одрин” № 15, магазин
„Дивани”, представлявано от управителя Димитър
Стоянов Премянов, да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 100.00 лв.
(сто лева), представляваща дължимата държавна такса върху размера на уважените
искове.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъдено трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: