№ 302
гр. Дупница, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200794 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Г. П., с ЕГН **********, от гр. Б=======, ул.
М............К.........“ № .......,ет........,ап.......... против Наказателно постановление № 42-0000764
от 21.03.2022 г., издадено от директора на РД „Автомобилна админнстрация“-София, с
което на основание чл. 93, ал. 1, т.1, от ЗАвП е наложена глоба в размер на 2 000.00 (две
хиляди) лв. за нарушение на чл. 89, т.4 от Наредба № 33 от 03.((.1999 г. на МТ В така
депозираната жалба се навеждат подробни доводи, че по-горе цитираното НП е
незаконосъобразно - постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон, като се отправя искане за неговата отмяна. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован се явява лично и заедно с адв. Р.. Претендира деловодни
разноски вм размер на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 550.00
(петстотин и петдесет) лв.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. В съпроводителното
писмо е направено възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски
хонорар в случай, че същия надвишава размера предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Дупнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
1
намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 10.02.2022г. в с. Мурсалево на главен път Е-79, при кафе-аператив „При Киро“, в
посока към гр. Дупница, около 10:40 ч., при извършена проверка от С. И. К. – Инспектор
при РД „Автомобилна админнстрация“-София, установил че К. Г. П., с ЕГН **********, от
гр. Б=======, ул. М............К.........“ № .......,ет........,ап.......... управлявал товарен автомобил
............. от категория N3 с регистрационен номер Е............ и прикачено към него ремарке за
товарен автомобил .........т категория 04, с регистрационен номер Е ............... и двете
собственост на „К............ С..........“ ЕООД, като извършва обществен превоз на товари между
два пункта на Република България (в момента на проверката е бил празен), от с. Селище за
с. Клисура, видно от пътен лист № 556825/ 10.02.2022 г. със заверено копие към лиценз на
Общността с № *********/ 01.01.2017 г. Контролните органи установили, че
жалбоподателят извършвал описаният превоз, като не притежавал валидна карта за
квалификаия на водача за превоз на товари, притежавал такава с изтекла валидност на
04.02.2022 г. с № Р166528, квалифицирано като нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г. на МТ за което съставили АУАН Серия А-2012 № 317270 / 10.02.2022 г.
Актът бил предявен на нарушителя срещу подпис. Обяснения и възражения срещу
констатациите в него не са отразени при предявавене на АУАН. Допълнителни такива не
представил и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
След проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, извършена въз основа на събраните по
преписката доказателства, на 21.03.2022 г., наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53, ал.1 от същия закон и издал Наказателно постановление № 42-
0000764, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на К. Г. П., за
нарушението по чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и му било наложена
глоба в размер на 2000.00 (две хиляди) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като
взе предвид АУАН Серия А-2012 № 317270 / 10.02.2022 г, Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г.
на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Зповед № 589/
31.01.2020 г., както и Удостоверение за професионлна компетентност за извършване на
превоз на товари № 064/05.04.2011 г. – 005592/ 08.02.2022 г. издадено от „К...............
От правна страна:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело е подадена в срок от
лицето, което има право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. В този смисъл,
тя е допустима.
Разгледана по същество - същата е основателна и следва да бъде уважена, а
наказателното постановление срещу него - отменено. Съображенията за това са следните:
От отразените в НП констатации е видно, че наказващия орган не е изразил
отношение към притежаваното от жалбоподателя Удостоверение за професионлна
компетентност за извършване на превоз на товари № 064/05.04.2011 г. – 005592/ 08.02.2022
г, издадено от „К.............., тъй като липсват данни П. да го е представил на наказващия
2
орган преди издаване на НП (не е направено възражение при съставяне на АУАН, не е
постъпило писмено възражение в срока по чл. 44 от ЗАНН, не е приложено с жалбата,
представя се едва в хода на съдебното следствие). Настоящия съдебен състав счита, че макар
и представеното удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз
на товари да не е идентично с картата за квалификация на водача, която е следвало да бъде
притежавана от същият при извършване на превоза на визираната в НП дата, това
удостоверение се явява единствената значима предпоставка за издаване на тази карта,
съгласно предвиденото в чл.29, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация (Обн.
ДВ бр. 73/19.08.2008г.). Едновременно с изложеното самото удостоверение установява, че
жалбоподателя явно е притежавал необходимите познания за осъществяване на тази
дейност, придобити чрез посещения в курсове за обучение, които е защитил чрез успешно
положен изпит. Последното обстоятелство, както и значението на удостоверението за
изискващата се да бъде представена от чл. 89, т.4 на Наредба № 33 от 03.11.1999 г. карта за
квалификация на водача не са коментирани в НП, поради което следва да се заключи, че
наказващия орган изобщо не ги е отчел преди неговото издаване въпреки значението, което
те са имали за преценката на въпроса дали извършеното съставлява маловажен случай на
нарушение, или не. Изложеното до тук, както и обстоятелството, че за жалбоподателя
нарушението е било първо по ред, води до заключение, че същото се е характеризирало с
незначителна степен на обществена опасност в сравнение с тази на други от същия вид, при
която предвидената по закон глоба за самото нарушение дори в минималния си размер от
2000 лева (под който, с оглед на указаното с чл.27, ал.5 от ЗАНН, не може да се наложи), се
явява прекомерно завишена в сравнение с нея. Наказващият орган не е отчел изложените до
момента обстоятелства в тяхната съвкупност, тъй като въз основа на тях вместо да
санкционира нарушителя, същият е следвало да го предупреди писмено, че при повторен
случай на административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. В разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
законодателят е предвидил възможност, при извършване на преценка за маловажност на
деянието на нарушителя да не са налага наказание. Легално определение на понятието се
съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, приложим по препращане от чл. 11 от ЗАНН
- „Маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, при извършване на преценка относно
наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни
нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че „преценката“
3
относно наличието на основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като
задължителен елемент от съдържанието на НП, кореспондира с правото на защита, още
повече, че в случая са били налице и предпоставките за приложение на тази разпоредба, тъй
като жалбоподателят е провел периодично обучение за времето от 28.01.2022 г. до
08.02.2022 г., картата за квалификация на водача му е изтекла в периода на обучение –на
04.02.2022 г. и се е сдобил с такава на 17.02.2022 г. Нарушението е установено на 10.02.2022
г., т.е. два дни след проведеното периодично обучение и седмица преди издаване на новата
карта за квалификация на водач на МПС. Нарушителят, освен за какво е наказан има
законното право да узнае, както фактите, така и критериите, по които е определена степента
на неговото нарушение, съответно защо деянието не е квалифицирано като маловажен
случай. Липсата на такава преценка означава липса на мотиви в тази част на НП, което
пряко засяга правото на защита и води до неговата отмяна. Вярно е, както се твърди в
жалбата, че в случая се касае за формално нарушение и не се изисква от него да са
настъпили някакви вредни последици, тоест не се визира съставомерен резултат, както и че
същото е осъществено с факта на извършването на обществен превоз на товари без наличие
на такава карта, каквато според Наредба № 33/03.11.1999 г. водача следва да притежава, но
всичко това не изключва преценката за маловажност, която преди издаване на НП
наказващият орган следва да извърши. Доколкото не е сторил това и не е приложил
разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, въпреки че законовите предпоставки за това са били
налице, той е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което ще следва да
се отмени в качеството на такова.
С оглед изложените съображения съдът следва да упражни правомощието си по
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН и да отмени обжалваното Наказателно постановление № 42-0000764 от
21.03.2022 г. издадено от Директора на РД „АА“ гр. София като предупреди нарушителя, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение. Като съобрази
разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Поради това и с оглед
разпоредбата на §1, т. 6 от ДР на АПК следва да осъди Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски в размер на 440 .00 (четиристотин и четиридесет) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и
съдействие от 12.04.2022 г. (л. 6 от приобщеното АНД № 633/2022 г. по описа на РС –
Б=======).
4
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000764 от 21.03.2022 г. издадено от
Чавдар Асенов Караджов – Директор на РД „АА“ гр. София, с което на К. Г. П., с ЕГН
**********, от гр. Б=======, ул. М............К.........“ № .......,ет........,ап.......... е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 лв. (две хиляди лева) на основание
по чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) за извършено нарушение по
чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. Г. П., с ЕГН **********, от гр. Б=======, ул.
М............К.........“ № .......,ет........,ап.......... че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на К.
Г. П., с ЕГН **********, от гр. Б=======, ул. М............К.........“ № 29, ет.2, ап.3 разноски по
делото в размер на 440.00 (четиристотин и четиридесет) лева, като искането за присъждане
за на договореното и платено адвокатско възнаграждение за разликата до 550.00 (петстотин
и петдесет) лв., съдът го отхвърля като прекомерно завишено.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от съобщаването
му на страните, пред Кюстендилски административен съд, на основанията предвидени в
НПК и по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5