Р Е Ш Е Н И Е
№
1945
15.06.2020
година, град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11322
по описа на съда за 2019 г., намира следното:
Производството
е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба за
допълване на решението по делото с добавяне на описание на имотите съобразно
идентификаторите по договорите за делба и посочване на наследодателя и титула
му за собственост.
Производството
е по чл. 247 ГПК, а не по чл. 250 ГПК, защото съдът се е произнесъл по всички
искове, като се иска единствено добавянето на допълнителни индивидуализиращи
белези на придобивното основание на ищците.
В
срок е постъпило становище от насрещните страни, с което се иска уважаване на
молбата.
Постъпила е и молба за
изменение на решението в частта за разноските, с което се иска присъждането на
допълнително внесена д.т. и такси за скици и данъчни оценки.
В
срок не е постъпило становище от ответниците.
Относно молбата по чл. 247 ГПК:
Разгледана
по същество молбата е неоснователна, по
следните съображения:
Искането
за вписването в диспозитива на решението на индентификатори, дадени за
процесните имоти във връзка с договор за доброволна делба сключен между, ответниците
не може да бъде уважено. При спор за собственост процесните имоти се описват
съобразно актуалната карта или план за територията. По същия начин са описани и
в решението, което е видно и от приложените по делото актуални скици. В действителност
за имотите има проект за делба, но административната процедура по разделянето
им не е била довършена. Те не са фактически разделени и нямат самостоятелни
идентификатори по действащата карта на землището. Вписването на
идентификаторите по договора за делба ще доведе единствено до допълнително
объркване, защото те не са актуални за имотите и към момента са дадени за други
имоти, които нямат връзка с процесните. Не може да се споделят и съображенията,
че делбата е извършена с изповядването на сделката, защото за да се раздели
един имот първо трябва съделителите да са негови собственици, а с решението по
делото установява точно обратното. Връзката между имотите, както са описани в
решението и както са описани в договора за делба е факт, по който съдът обсъжда в мотивите на съдебния си акт (в
настоящия случай е безспорен между страните) и няма причина да се вписва в
диспозитива. С решението се установява правото на собственост върху имотите, а
не фактът на тяхната идентичност с описанието по договора за делба.
Молбата
е неоснователна и относно искането за записване на името на наследодателя и
решението на ПК. В съдебния акт се посочва основанието, на което се признават
правата, в настоящия случай: наследяване по закон. Името на наследодателя П. Г.
Г. и неговия титул за собственост не следва да бъдат посочвани, тъй като
правата на ищците не произтичат пряко от него, а от наследството на неговите
деца, както е записано и в мотивите на решението. Освен това, решението по
делото не замества титула за собственост, а е призвано единствено да реши
възникналия спор между страните по делото. Занапред ищците ще продължават да се
легитимират като собственици въз основа на представените документи, а не въз
основа на съдебния акт.
Относно молбата по чл. 247 ГПК:
Молбата
е подадена в преклузивния срок, като е представен списък на разноските и е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
В
действителност с уточняващата молба са представени доказателства за внасянето
на д.т. в размер на 257.70 лева. С решението, както е посочено и в самите
мотиви, е присъдена сумата от 150 лева, която представлява дължимата държавна
такса за разгледаните и уважени 3 иска. Посочените в молбата по чл. 248 ГПК
размери на държавните такси са определени неправилно. Съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК, когато предмет на делото е право на собственост върху имот, размерът на
д.т. се определя върху една четвърт от цената на иска, която пък е равна на
данъчната оценка- чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо размерът на държавната
такса за разгледаните и уважени три иска в защита на различни интереси е в размер
на 150 лева, или по 50 лева за всеки иск.
Разноски
за такси за издаването на скици и данъчни оценки не следва да бъдат присъждани,
защото за техния размер и заплащане не са представени доказателства по делото.
С
решението съдът е присъдил д.т. за преписи и и д.т. от 10 лева за вписване на
ИМ, удостоверен в приложения на лист 78 екземпляр. Разликата до 13.50 лева не
следва да се присъжда, защото плащането не се удостоверява от представените
документи.
Предвид
горното, съдът е присъдил всички дължими и удостоверени по делото разноски и
молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ищците молба вх. № 19416
от 20.03.2020г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената от ищците молба вх. № 26856
от 27.05.2020г.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.