№ 251
гр. П., 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20251720200406 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 005597 от 28.11.2024г.
(НП), издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите
(КЗП), с което на „Джои - 2003“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Брегалница“ № 6, представлявано от управителя
Д.Н.Н., за нарушение на чл.132, ал.1 от Закона за туризма (ЗТ) е наложена на
основание чл.214 от същия закон имуществена санкция в размер 1000 лв
(хиляда лева).
Дружеството-жалбоподател „Джои - 2003“ ЕООД, по изложени в
жалбата доводи, оспорва законосъобразността на издаденото НП. Твърди се,
че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е
довело до опорочаване на административнонаказателното производство.
Счита се, че санкционираното лице не е извършило вмененото нарушение.
Алтернативно се излагат доводи за наличието на материалноправните
предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебното производство дружеството-жалбоподател се представлява
от управителя Д.Н. и от пълномощника адв. Д. М. от ПАК, които поддържат
жалбата. Искат отмяна на НП на посочените в жалбата основания. Претендира
се за присъждане на сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) председател на КЗП, не
изпраща представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с
1
което е изпратена преписката в съда, е застъпено становище за
неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на оспореното НП,
като издадено при спазване на материалния закон и процесуалните правила.
Прави се възражение за прекомерност, в случай на уважаване на жалбата и
претенция от страна на жалбоподателя за разноски за адвокатско
възнаграждение, надвишаващо минимално предвидения размел в Наредба №1
от 09.07.2024г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, за което са изложени съображения в
приложеното по делото Разпореждане № 548 от 18.03.2025г.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 12.04.2024г. св. М. В. Д. - гл. специалист в КЗП, извършила
проверка в заведение за хранене и развлечение - пицария „Джой“, находящо
се в гр. П., ул. „Брегалница“ № 6, стопанисвано от дружеството-жалбоподател.
Установила, че в проверявания обект не са поставени на видно място
удостоверение за категория и табелата-част от категорийната символика.
Същите били поискани от контролния орган. В края на проверката
управителят предоставил Удостоверение № 00619 за категория „една звезда“
за процесния обект, с капацитет 40 места, 20 места на закрито и 20 места на
открито, издадено от кмета на Община П. и табела-част от категорийната
символика. Бил съставен Констативен протокол № К-2758196 от 12.04.2024г.,
в който било отразено, че действително към момента на проверката в обекта
на дружеството-жалбоподател на видно място не са били поставени
представените в последствие удостоверение за категория и табелата-част от
категорийната символика.
Преценявайки, че със своето бездействие дружеството-жалбоподател е
извършило административно нарушение на чл.132, ал.1 от ЗТ, на 13.06.2024г.
св. М. В. Д., в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател
съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
005597 от 13.06.2024г., с който поставила началото на
административнонаказателното производство срещу санкционираното лице.
В предвидения в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок, постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, към което бил приложен снимков
материал, с твърдения, че неправилно е било прието, че двата елемента от
категорийната символика не са били поставени на видно място в обекта.
При тези данни, в законоустановения срок и в рамките на
правомощията си председателя на КЗП, въз основа на съставения АУАН издал
атакуваното НП, видно от обстоятелствената част на което фактическата
2
обстановка, установена и описана в АУАН е възприета изцяло, като на
основание чл.214 от ЗТ за нарушаване на чл.132, ал.1 от същия закон наложил
на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 1000 лв
(хиляда лева).
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, като взе приетите писмени доказателства: АУАН №
005597 от 13.06.2024г., възражение по акта с № С-03-2904 от 21.06.2024г.,
ведно със снимков материал, Констативен протокол № К-2758196 от
12.04.2024г. и Заповед № 259 от 26.12.2023г. на председателя на КЗП,
доказваща материалната компетентност на актосъставителя.
Съдът кредитира в пълнота показанията на св. М. В. Д., доколкото
същите са подробни, логични и последователни. Чрез този доказателствен
източник категорично се извеждат факти, свързани с осъществената проверка
на място в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект. Като лице,
което лично е посетило заведението на 12.04.2024г., св. Д. дава достоверни
сведения за непосредствено възприетите от нея обстоятелства, относими към
предмета на доказване на липсата на поставени на видно място удостоверение
за категория и табелата към него, както и обстоятелството, че същите не са
били налични в обекта, но са били издирени, тъй като по данни на управителя
най-вероятно са се намирали в офиса, след което са били предявени на
контролните органи в края на проверката. Тези свидетелски показания
намират пълна подкрепа и в обективираните констатации в приложения по
делото Констативен протокол № К-2758196 от 12.04.2024г., който изцяло
съответства на заявеното от Д. касателно характеристиките на заведението и
установената в него обстановка.
По искане на пълномощника на дружеството-жалбоподател в хода на
съдебното следствие са допуснати и разпитани като свидетели М.Г.Р. и Т.С.Р.,
които дават сведения за двата елемента, с които е категоризирано заведението,
твърдейки че са ги възприемали на видимо място при посещенията, които са
реализирали в обекта преди момента на извършване на проверката.
Съвкупният анализ на доказателствата обаче дава основание на съда да
приеме, че по време на извършване на проверката удостоверението за
категоризация и табелата-част от категорийната символика по чл.132, ал.1 от
ЗТ не са били поставени на видимо място, а са се намирали в друго
помещение, като в случая се явява ирелевантна причината поради която
същите са се съхранявали на място, което не е било общодостъпно.
Представените, с писмо с изх. № С-03-2904 от 04.06.2025г. на АНО,
допълнителни писмени материали в хода на съдебното следствие, изясняващи,
че приложените фотоснимки са направени от представител на дружеството-
жалбоподател във връзка с депозирано на 21.06.2024г. по електронен път
възражение по АУАН, не са от естество да опровергаят констатациите на
проверяващите органи, тъй като липсва достоверна дата на тяхното заснемане,
3
което изключва възможността да се отнесат към конкретната дата на
проверката или предходен момент. Още повече, че самият управител на
дружеството-жалбоподател лично е присъствал при извършената проверка,
запознал се е с констатациите, отразени в съставения Констативен протокол №
К-2758196, който е подписал без каквото и да е възражение относно липсата
на поставени на видно място в заведението удостоверение за категория и
табелата, което е индикация, че снимковият материал е бил направен след
проверката, когато категорийната символика по чл.132, ал.1 от ЗТ е била
приведена в съответствие със законовите изисквания.
Съдебният състав кредитира в цялост и приобщеното по реда на чл.84
от ЗАНН, вр. чл.283 от НПК писмено доказателство копие на Удостоверение
№ 00619 за категория една звезда, издадено от кмета на Община П..
От правна страна:
АУАН е съставен от компетентно лице, съгласно чл.232, ал.1 от ЗТ,
което се установява от кредитираната по делото Заповед № 259 от 26.12.2023г.
на председателя на КЗП, поради което е неоснователно направеното в жалбата
възражението за липса на такава компетентност.
НП е издадено от председателя на КЗП , който се явява компетентен
орган по силата на чл.232, ал.2 от ЗТ.
АУАН и НП са съставени в рамките на законоустановените давностни
срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Противно на възражението в жалбата,
налице е редовно проведена процедура по съставянето, предявяването и
връчването на АУАН, с което е било гарантирано правото на защита на
дружеството-жалбоподател. АУАН е бил съставен и в присъствието на
управителя на дружеството-нарушител, на който е бил предявен, като видно
от самия акт, същия ден му е бил връчен препис от акта. Предвид на всичко
изложено съдът намира, че в съответствие с изискванията на ЗАНН е
образувано процесното административнонаказателно производство.
Наред с това, съставените АУАН и НП отговарят на императивните
изисквания на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като и двата акта съдържат
точно и ясно описание на нарушението, мястото и времето на извършването
му, обстоятелствата, които го конкретизират, както и нарушената законова
разпоредба.
Съобразно изложено, съдът не констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените.
Не е спорно по делото, че обекта на проверката попада в хипотезата на
чл.3, ал.1, т.3 от ЗТ. Разпоредбата на чл.132, ал.1 от ЗТ предвижда, че
категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за
хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения,
туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и
прилежащите към тях заведения за хранене се издава категорийна символика
в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела,
4
които се поставят на видно място в обекта. Според приложената санкционна
норма на чл.214 от ЗТ на лице, което не постави категорийната символика за
туристическия обект по чл.3, ал.2, т.1-3 на видно място във, съответно на
територията на обекта, се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв., съответно
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Съдът прие за доказано, предвид анализирания по-горе доказателствен
материал, че към момента на проверката не е било поставено на видно място
валидното Удостоверение № 00619 на кмета на Община П., в каквато насока
са показанията на св. М. Д., намиращи пълна подкрепа в отразените
обстоятелства в Констативния протокол № К-2758196 от 12.04.2024г.,
съставен в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател и
подписан от него без възражения. При това положение АНО обосновано е
приел, че дружеството-жалбоподател е нарушило чл.132, ал.1 от ЗТ.
Съдът не споделя възражението, наведено в жалбата, че не е доказано,
че нарушението е извършено.
Безспорно е, че законодателят е вменил императивното задължение
удостоверението за категоризация и табелата да бъдат поставени на видно
място. В конкретния случай, изпълнителното деяние на процесното
нарушение на дружеството-жалбоподател се осъществява чрез бездействие и
изразява липсата на активност във връзка с привеждане на стопанисваното
заведението за хранене с изискването за поставяне на категорийната
символика за обекта на видно място във, съответно на територията на
заведението. Вярно е, отбелязаното в жалбата, че не е налице легална
дефиниция на понятието „видно място“, но смисъла на това обозначение е, че
следва да се определи като такова всяко място, което е достъпно за клиентите
и което позволяла без особени усилия посетителите визуално да възприемат
съответната категорийна символика, за да се информират за характеристиките
на заведението за хранене и минималните задължителни изисквания, на които
то отговаря съобразно изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване и
пр., което в случая не е било сторено, тъй като въпреки наличието на издадено
удостоверение за категоризация, същото, ведно с табелата към него, не са
били поставени на територията на обекта, за да имат възможност клиентите за
осъществяване на зрителен контакт. При това положение от обективна страна
съставът на вмененото административно нарушение е бил осъществен.
Съдът не споделя доводите за маловажност на случая по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в §1, т.4
от Допълнителните разпореди на ЗАНН, маловажен е този случай, при който с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. Съдът намира, че по делото
не се установиха обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност на санкционираното деяние в сравнение с останалите
5
нарушения от този вид. Целта, която разпоредбата на чл.132, ал.1 от ЗТ
преследва, е максимална информираност на посетителите досежно
категорията на обекта за хранене, поради което констатираното нарушение е с
интензитет и степен на обществена опасност, която е съобразена от
законодателя при формулирането на административнонаказателния състав,
тъй като неизпълнението на задължението за поставяне на издадено
удостоверение за категоризация и табелата към него на видно място в
заведението за хранене води до възможност за подвеждане на потребителя и
ограничаване на възможността му да получи информация за категоризацията
на търговския обект. Обстоятелството, че по делото не са налице данни
дружеството-жалбоподател да е санкционирано с влезли в сила наказателни
постановления за други административни нарушения от същия вид само по
себе си също не обоснована квалифицирането на случая като маловажен.
Този факт явно е бил взет предвид от АНО при определяне размера на
наложената имуществена санкция, която е отмерена в минимално
предвидения в закона размер. Не се установяват обстоятелства, които да
обуславят извод, че и в минималния си размер санкцията е прекомерна и
нарушава принципа за пропорционалност. Предприетите от санкционирания
субект действия, чрез които е отстранил констатираното нарушение също не
променят обществената опасност на деянието, тъй като се касае за не малък
търговски обект, предвид обстоятелството, че разполага с 40 места, което явно
води до извод, че от допуснатото нарушение са засегнати правата на много
клиенти, поради което и не е обществено приемливо да се проявява
снизхождение към извършеното административно нарушение.
Така мотивиран, съдът счита, че атакуваното НП подлежи на
потвърждаване като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и по силата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, право на
присъждане на разноски в настоящото производство има АНО, който не е бил
представляван от процесуален представител и не претендира за такива.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 005597 от
28.11.2024г., издадено от председателя на Комисията за защита на
потребителите, с което на „Джои - 2003“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Брегалница“ № 6, представлявано от
управителя Д.Н.Н., за нарушение на чл.132, ал.1 от Закона за туризма е
наложена на основание чл.214 от същия закон имуществена санкция в размер
1000 лв (хиляда лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
6
Административен съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7