Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.04.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана
Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7343 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 7.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 51163/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 113 състав, ЗАД „ОЗК- З.”- гр. София /ЕИК *******/ е
осъдено да заплати на З. „У.”
АД- ***65/ на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ сумата 20 502 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана
при З. „У.” АД по щета № 15110010656, ведно със законната лихва от предявяване
на исковата молба- 10.09.2016 г., до окончателното й изплащане, и на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 399.45 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 8.07.2016 г. до 10.09.2016
г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът ЗАД
„ОЗК- З.” е осъден да заплати на ищеца З. „У.”
АД
сумата 1 650.08 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от ЗАД „ОЗК- З.”- гр. София
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна З. „У.” АД- ***
/ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение
като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите
му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от З.
„У.“ АД осъдителни искове по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД като
основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации.
Спорен в настоящото въззивно производство,
предвид наведените във въззивната жалба доводи, е въпросът за размера на
дължимото на ищеца З. “У.” АД регресно обезщетение, претендирано въз основа
настъпилата суброгация в правата на увреденото при ПТП на 26.11.2015 г. лице, в
следствие извършено по имуществена застраховка „каско” плащане на
застрахователно обезщетение за причинените при ПТП имуществени вреди. Съобразно
нормата на чл.269 ГПК относно наличието на законовите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател по риска
„Гражданска отговорност” на виновния за ПТП на 26.11.2015 г. водач /за което
доводи в жалбата не се съдържат/ настоящият въззивен съд не дължи произнасяне.
Съгласно разпоредбата на чл.267, ал.1, т.2 КЗ
/отм./ застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“
отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може
да надхвърля застрахователната сума по договора /чл.267, ал.3 КЗ /отм.//.
Според чл.273, ал.2, изр.1 КЗ /отм./ при вреди на имущество обезщетението не
следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Дължимото на
увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено
по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Нормата на чл.273, ал.2,
изр.2 КЗ /отм./ препраща към Методика за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, приета от Комисията за финансов надзор, когато се касае за вреди на
МПС. Цитираната методика е въведена с отменената към настоящия момент Наредба №
24/ 8.03.2006 г. „за задължителното З. по чл.249, т.1 и т.2 КЗ и за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС”, издадена
от КФН, като съгласно & 3, ал.1 и ал.3 от действащата Наредба
№ 49/ 16.10.2014 г. за задължителното З. по чл.249, т.1 и 2 КЗ и за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства /в сила от 4.11.2014 г./, независимо от настъпване на суброгацията на 11.05.2016
г., е приложима в случая и се прилага от застрахователите и Гаранционния фонд и урежда
взаимоотношенията
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 7343/ 2018 г.- СГС, ГК,
ІV- Б с-в
между трети лица, претърпели имуществени
вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по
задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ /отм./, както и в случаите, когато
друг застраховател е встъпил в правата на третото увредено лице на основание
чл.213 КЗ /отм./, какъвто е настоящият случай. Изрично в Методиката /чл.4/ е
предвидено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите,
когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на
МПС в сервиз, и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя
по експертна оценка.
Застрахователното обезщетение за имуществени
вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл.273 КЗ /отм./ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.273, ал.2 КЗ /отм./, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди увреждането- да се приведе увреденото МПС в
изправно и годно за движение техническо състояние, в какъвто смисъл е и
постановената по приложението на цитираната норма съдебна практика на ВКС
/Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение №
109/ 14.11.2009 г. по т.д.№ 870/ 2010 г.; Решение № 153/ 22.12.2011 г. по т.д.№
896/ 2010 г. и др./. За постигането на тази цел следва да се вземат предвид
извършените разходи за ремонт с нови части, тъй като е обективно невъзможно
увредените части на МПС да се заменят със стари части точно със същата степен
на амортизация, още по- малко- при ремонт в сервиз, който е неизбежен. Действителната
стойност на вредата по смисъла на чл.273, ал.2 и чл.203 КЗ /отм./ /респ. и по
чл.208, ал.3 КЗ /отм.// е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност
на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по
търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/. Поради това и когато повредите по
автомобила са такива, че увредените части следва да бъдат заменени, стойността
на вредите е равна на стойността на нови части по средни пазарни цени към деня
на увреждането, без да се прилага коефициент на овехтяване- арг. чл.203, ал.3 КЗ /отм./ /в този смисъл: Решение № 79/ 02.07.2009 г. по т.д. № 156/ 2009
г. на
ВКС, ТК, І ТО; Решение № 6/
02.02.2011 г. по т.д. № 293/ 2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, постановени по реда на
чл.290 ГПК/.
В
настоящия случай от ищеца е представена по делото фактура за извършени в сервиз
/“А.**“ ЕООД- гр. Стара Загора/ ремонтни дейности по увредения при процесното
ПТП товарен автомобил „Ивеко“, придружена със съответна калкулация, според
които стойността на ремонта, включая вложени резервни части /нови и
употребявани/, материали и труд, възлиза на 24 602.40 лв. /с включен ДДС/.
Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени
доказателства, че по процесната щета застрахователят- ищец е заплатил на
собственика на увредения при ПТП на 26.11.2015 г. товарен автомобил „Ивеко“
застрахователно обезщетение от 20 502 лв. /платежно нареждане от 11.05.2016 г./.
Според заключението на вещото лице по
изслушаната в първо-инстанционното производство авто- техническа експертиза,
прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като
компетентно и обективно дадено, средната пазарна стойност за възстановяване на
щетите, нанесени на товарен автомобил „Ивеко АТ 440Т“ с peг.№ *******при ПТП на 26.11.2015 г., които са в
причинно- следствена връзка с произшествието, възлизат на общо 21 276.60
лв.
При
това положение действителната стойност на причинената вреда /чл.273, ал.2 КЗ
/отм.// към датата на настъпване на застрахователното събитие, до която
застрахователят- ответник дължи плащането на застрахователно обезщетение,
следва да бъде определена на 20 502 лв., като направеното в тази насока
възражение за несъответствие между претендираното от ищеца регресно обезщетение
и действителната стойност на вредата към датата на настъпване на събитието е
неоснователно. И при съобразяване правилото на чл.17, ал.1 от цитираната Методика
стойността по представената от ищеца фактура следва да бъде приета за
действителна стойност на вредата, тъй като касае отремонтирането на МПС със
срок на експлоатация до 3 години /според данните в приложената от ищеца застрахователна
полица от 18.08.2015 г. годината на производство на товарния автомобил „Ивеко“
е 2013 г./. Следва да се отбележи наред с това, че посочената сума не надхвърля
определената за увредения автомобил застрахователна сума в размер на 61 556
евро /с левова равностойност 120 393.07 лв./.
При тези данни и доказателства, при зачитане
принципа за пълната обезвреда, залегнал в чл.273, ал.2 КЗ /отм./, регресната
претенция, имаща за предмет платената в сервиз стойност на ремонта на увредения
автомобил, се явява основателна. Изплатеното от застрахователя- ищец застрахователно
обезщетение от 20 502 лв. покрива действителните вреди, понесени от
застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.213, ал.1 КЗ /отм./
суброгация подлежат на възстановяване в пълния претендиран по делото размер. В
случая действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за
ремонта на процесното МПС на свободния пазар, т.е. по средни пазарни цени за
вложените нови части и материали, чиято стойност е установена с цитираното
експертно заключение. Искът по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е основателен и доказан и
правилно е уважен с обжалваното решение. Доводи за неправилност на решението в
частта му относно уважения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД в жалбата на ответника не
се съдържат, поради което и въззивният съд не дължи излагането на мотиви в тази
насока.
Така, предвид наведените във въззивната жалба
на ЗАД „ОЗК- З.” доводи, които са неоснователни, въззивникът не може да
Л.3 на Реш. по гр.д.№
7343/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
постигне като резултат както отхвърляне на предявените
по делото искове по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД, така и намаляване
на присъдените по делото обезщетения. Жалбата, с която е сезиран настоящият
въззивен съд, като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а постановеното от
СРС решение като правилно следва изцяло да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна
сумата 150 лв.- разноски за въззивното производство /за юрисконсултско
възнаграждение/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 7.03.2018 г., постановено по гр.д. № 51163/ 2016
г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 113 състав.
ОСЪЖДА, ЗАД „ОЗК- З.”- гр. София /ЕИК
*******/ да заплати на З. „У.” АД- ***65/ сумата 150 лв. /сто и петдесет
лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.