№ 147
гр. Айтос, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20252110100362 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.49, ал.1, и сл. от СК за допускане на развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне въпроса за вината.
Образувано е по искова молба на С. А. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***
против Н. Х. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** в която се сочи, че с ответницата
са съпрузи, сключили брак на 25.02.2016 г. в *** , по -късно бил издаден Акт за граждански
брак № 0093 от 27.06.2024 г., съставен в ***. По време на брака си нямат родени деца.
Ищецът твърди, че в началото брачния живот вървял добре и страните се разбирали, но през
последната година отношенията се влошили и се отчуждили, което било провокирано от
факта, че съпругата прехвърлила семейното жилище на дъщеря си без да се консултира с
ищеца. В момента живеят като съквартиранти в отделни стаи, всеки сам си готви и се
хранят отделно. Вече всеки от тях живее свой собствен живот, напълно са отчуждени един
от друг, а бракът им съществува само формално.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.49, ал.1 от СК прекрати брака
без съда да се произнася по въпроса за вината.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
Н. Х. Т.. В отговора на ИМ ответницата прави възражение за неподсъдност на делото на
български съд, не е съгласна развода да бъде постановяван от български съд, и желае делото
да бъде разгледано и решено от съд на ***, където е сключен брака. Ответницата твърди, че
ищецът има изцяло вина за разстройството на брака и настоява съдът да се произнесе по
въпроса за вината. В Отговора на ИМ се твърди, че тя е полагала ежедневни грижи за
домакинството, вършела е всичко необходимо в една къща, като в същото време е и
работела, обгрижвала е съпруга си и се е грижела за болната му майка и след нейната смърт
1
е била отхвърлена от съпруга си. Въпреки това смята, че бракът не е изчерпан от
съдържание и нещата могат да се оправят. Тъй като няма вина за развода на основание мл.
145 от СК отправя искане да и бъде определена издръжка, платима от ищеца, считано от
прекратяване на брака за максималния срок от три години в размер на 1000 лева. Моли да й
бъде възстановено предбрачното фамилно име-Ш..
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Б. поддържа исковата молба
и моли за допускане на развод поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство, като прави изменение на иска, като моли брака да се прекрати по вина на
ответницата, тъй като тя е продала на дъщеря си без разрешение на ищеца семейното им
жилище, находящо се в ***.
В съдебно заседание ответницата лично и чрез пълномощника си адв.В. поддържа
отговора на исковата молба и също моли за допускане на развод, като се произнесе че вината
за прекратяване на брака е на ищеца. Поддържа искането да й бъдат присъдена издръжка в
размер на 1000 лева и да й бъде възстановено предбрачното фамилно име-Ш..
След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
На 25.02.2016 г. в *** видно от представеното Удостоверение за сключен граждански
брак издадено от *** страните по делото С. А. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и
Н. Х. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** са сключили граждански брак, за което е
съставен акт за граждански брак Акт за граждански брак № 0093 от 27.06.2024 г., съставен в
*** като съпругата е приела фамилното име - Т.. Считано от 2019г страните заживели в ***.
От съвместното си съжителство страните нямат родени деца.
По делото е разпитан като свидетел Н. С. Х. (племенница на ищеца), която разказва, че по
време на бракът, страните са се разбирали добре. Сключили брак в *** и по късно се
завърнали се да живеят в България, първоначално нямали къде да живеят, но по-късно си
купили къща в ***. След като купили къщата често им ходили на гости, но от известно
време не ходили защото усещали, че има напрежение между съпрузите. Според нея нещата
между тях не вървели, но от миналата година са разделени.
Разпитан е и Н. О. М. (зат на ответницата), който разказва, че Н. закупила спорната къща с
изцяло лични средства, които години наред спестявала. Отношенията между страните били
добре докато била жива майката на ищеца. През това време съпругата се грижила за болната
майка на съпруга и той се отнасял добре с нея, но когато починала майка му отношенията се
влошили. Въпреки, че дочували за дразгите между съпрузите никой от роднините не вярвал,
че ще стигнат до развод.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е приел, че е компетентен да се произнесе по съединените брачни искове,
поради факта, че и двамата съпрузи са български граждани и имат обичайно
2
местопребиваване на територията на страната.
Безспорно се установи, че страните са сключили граждански брак в *** на
25.02.2016г, за което бил съставен акт за гр.брак № 93/27.06.2024г , съставен в ***.
Съдът намира, че е сезиран по реда на ГПК, Част трета, глава двадесет и шеста в рамките
на особено исково производство с брачен иск за развод, с който ищецът упражнява
потестативното си право на развод с ответницата, като е посочил като обстоятелства и
факти, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Така посочените
факти от живота на съпрузите обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака
и дават основание на съда да приеме, че този брачен иск намира правното си основание в
чл. чл.49, ал. 3 от СК. За това дълбоко и непоправимо разстройство на брака свидетелстват
племенницата на ищеца и зета на ответницата. Според вид.показания ищецът изгубил
доверие в съпругата си, когато разбрал, че тя е прехвърлила семейното жилище на дъщеря
си без да му каже. В същото време обиден му бил и факта, че ответницата не желае да
регистрира брака им в България. Ответницата от своя страна останала обидена от
отношението на ищеца след смъртта на майка му.
При тези факти съдът счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат и двамата съпрузи, които с противобрачното си поведение са наранили доверието на
другия и са разрушили брачната връзка.
При този изход от спора по въпроса за вината съдът счита, че иска на ответницата по
чл.145, ал.1 СК за присъждане на издръжка следва да бъде оставен без уважение, по
следните съображения: не се дължи издръжка на съпруг , който има вина за разстройството
на брака. На следващо място , съдът като прецени представените доказателства установи, че
ответницата е в работоспособна възраст (и работи по трудово правоотношение) и не
представя доказателства за хронични заболявания,които да й пречат да работи. Относно
твърдението за наличие на диабет, съдът го прецени като недоказано, т.к. това е от
категорията факти, които се доказват с писмени доказателства и е недопустимо да се
доказват със свидетелски по казания. В този смисъл съдът прецени да не кредитира
показанията на свид.Мустафа относно заболяванията на ответницата. Въз основа на всичко
изложено, съдът прецени , че следва да отхвърли иска по чл.145, ал.1 СК предявен от
съпругата Н. Т. срещу съпруга С. Т.
Предвид прекратяването на брака и съгласно чл.326 от ГПК и чл.53 от СК следва да се
допусне промяна във фамилното име на Ответницата Т., която следва да възстанови
предбрачното си фамилно име –Ш..
На основание т. 2, на чл.6 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК , съдът определя окончателния размер на таксата за развода да е 50,00 лева, от които
30 лв.са внесени от ищеца при образуване на делото, а останалите 20 лв. следва да бъдат
възложени на ответницата.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.49, ал.1 вр. чл.49, ал.3
от СК, съдът
3
РЕШИ:
ДОПУСКА развод между С. А. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и Н. Х. Т. с
ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, като прекратява сключения между тях на
25.02.2016 год. в *** граждански брак , за което е съставен акт за граждански брак №
93/27.06.2024 г. съставен от ***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
по вина на двамата съпрузи.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Х. Т. с ЕГН ********** , адрес: *** срещу С. А. Т. с ЕГН
********** , адрес: *** с правно основание чл.145, ал.1 СК за присъждане на месечна
издръжка в размер на 1000 /хиляда/лева месечно за срок от три години, ведно със законната
лихва за забава, като НЕДОКАЗАН.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на ответницата Н. Х. Т. с ЕГН **********,
която след развода ще носи фамилното име Ш..
ОСЪЖДА Н. Х. Т. с ЕГН ********** , адрес: *** да заплати по сметка на РС-Айтос сумата
от 20,00 /двадесет/ лева - окончателна държавна такса по развода.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред ОС-Бургас.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4