Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и пети септември
две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №480 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца П.С.С. срещу решение от 28.02.2019 г.,
поправено с решение от 15.07.2019 г., по гр.д. №3287/2018 г. на Софийския
районен съд, 120 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу З. „Б.И.“ АД частичен иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 2000,00
лв. до пълния претендиран размер от 6000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от травматичните увреждания в резултат на ПТП от 17.07.2017 г., като
жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, като присъденото на ищеца обезщетение е в изключително
занижен размер. Сочи, че съдът не е отчел изискванията на чл.52 ЗЗД и на трайно
установената съдебна практика. Поддържа, че първоинстанционният
съд не е преценил тежестта на претърпените от ищеца травматични увреждания и не
е съобразил социално-икономическите условия в страната. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението
в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна З. „Б.И.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по жалбата. Не претендира разноски.
Решението
на СРС в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.423 КЗ вр. чл.45 ЗЗД е уважен до посочения по-горе размер, не е обжалвано от ответника и е
влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно, допустимо, но частично неправилно в обжалваната му част,
поради следното:
Тъй като решението на СРС е влязло в законна
сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск е установено
със сила на присъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се
съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният
съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, както и от коя дата на пострадалия се дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди.
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице,
управлявало МПС, чиято застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена с
ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и
размер. В негова тежест е да докаже, че в причинна връзка с деликта
е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането на обезщетението.
По делото е представена епикриза, издадена от МБАЛ „Иван Скендеров“
ЕООД, от която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 17.07.2017
г. по повод процесното ПТП, като окончателната и
диагноза е: комоцио церебри,
контузио капитис, като му е
проведено медикаментозно лечение и е изписан на 21.07.2017 г.
От приетото по делото заключение на СМЕ,
което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение и
контузия на главата, като му е проведено консервативно лечение, които
увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.
Вещото лице сочи още, че продължителността на оздравителния и възстановителен
период при ищеца е била около 20-25 дни, като е търпял интензивни болки и
страдания през този период, но не може да се очаква те да продължават и в
бъдеще. От заключението се установява още, че болезнеността, свързана с
констатираното ограничено отваряне на челюстта на пострадалия, е била резултат
от удар в изпъкнала част от купето на автомобила, която болезненост е
продължила около 15-20 дни и е затруднявала храненето.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял телесна повреда,
вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания.
Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита обстоятелството, че травмата на ищеца е била без риск за
живота на пострадалия, че интензивността на болката не е била значителна, че на
ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е със
средна продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на
пострадалия. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 40 години, т.е. касае се за сравнително
млад човек в трудоспособна възраст, както и че прогнозата е напълно
благоприятна – липсват остатъчни травми. С оглед на изложеното по-горе съдът
счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в
размер на 5000,00 лв.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в
частта, в която частичният иск е отхвърлен за сумата над 2000,00 лв. до 5000,00
лв., като на ищеца бъде присъдена допълнително сумата от 3000,00 лв., а в
останалата част, в която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 6000,00
лв., решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да се отмени и в
частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за разликата
над сумата от 50,00 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане,
на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят допълнително
разноски в първоинстанционното производство в общ
размер на сумата от 807,85 лв., както и разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 60,00 лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №53721 от 28.02.2019 г., поправено с
решение №165947 от 15.07.2019 г., постановено по гр.д. №3287/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 120 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от П.С.С., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу З. „Б.И.“ АД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 2000,00 лв. до сумата от 5000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от травматичните увреждания в резултат на ПТП от 17.07.2017 г., и
в частта, в която П.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски за
разликата над сумата от 50,00 лв., и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА
З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание
чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД допълнително сумата от 3000,00
лв. /или разликата над присъдените 2000,00 лв. до 5000,00 лв./, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2017 г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните
увреждания в резултат на ПТП от 17.07.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК допълнително сумата от 807,85
лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, и
сумата от 60,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.